А вие делите ли си сметките/разходите?

  • 60 815
  • 1 760
# 645
Моля, придържайте се към темата.

Темата е за сметките/разходите. Както разбрахме, таксата за частна градина е основен разход.
Виж целия пост
# 646
Добитъка са - Чушка, Бамя и Тиквича - три коткозавъра. Около 120-130 излиза всичко за месец, поръчвам от един саит накуп и по-евтино. Сутрин все едно храня кокошки, не котки. С един голям пакет храна излизам от кухнята и разсипвам по купите.  Joy Joy Joy
И тихо - пак си поръчах плочи.  Embarassed Embarassed Embarassed
Плочите са си личен разход, както парфюм.
Котка имам 1 бр. и се сещам, че напоследък не съм купувала бисквити, все другите двама носят по малко. Засрамих се  Sick
Ако искаш, пиши ми на ЛС от кой сайт, и аз съм склонна да купувам повечко, обаче ММ и на 50 г. не схваща, че на едро излиза по-евтино и не обича да пазарува по много.
Имаме различия как да се покриват общите разходи и затова съм на принципа на деленето, без да абсолютизирам. Защото има гледане накриво: "Ама ти как си спестила пари, пък аз не мога".
Виж целия пост
# 647
...
И тихо - пак си поръчах плочи.  Embarassed Embarassed Embarassed

ти ни беши ли от сиелу? там имати тепсии , а нье плочи!
това е майтап Ceca !
Виж целия пост
# 648
Впрочем в темата не видях доста примери за "бюджет", по-скоро за изхарчване на каквото влезе у дома. Обаче ако наистина се раздели всичко по пера, се вижда кой накъде дърпа чергата и какво може да се оптимизира. Иначе не е бюджет, а просто харчене. В повечето случаи - каквото има, до стотинка.
Авторката се интересува делите ли си сметките за:
...наема, сметките, такситата, сметките в магазин/ресторант/кафе...

Темата за бюджета е тук.

Елица, разход, не по-различен от всички останали. Но обсъждаме кой плаща този разход, а не кой ресторант да изберем, какво кафе да пием, в кои магазини да пазаруваме.
Виж целия пост
# 649
Ай пак гледане в чуждата паница и гадаене по въздуха - кой как со изхарчвал парите. До шушка ли, по пера....
След малко да не захвърчат в темата екселски таблици с бюджети. Joy
Виж целия пост
# 650
Мамасито, кой плаща фризьора или имаш джобни на месец и си отделяш от тях?
Или си делите за фризьор?Sunglasses
Виж целия пост
# 651
Мамасито, кой плаща фризьора или имаш джобни на месец и си отделяш от тях?
Или си делите за фризьор?Sunglasses

Вече описах подробно - една част от доходите отиват за бюджета, тоест за неизбежните, повтарящи се разходи. Другото са лични разходи и всеки си плаща глезотиите от каквото му е останало. Всякакви лични дрехи, козметика, глезотии и други са от фонда и аз съм човек. Бюджетът е за базовите неща, защото ако се сложи всичко в графата общ разход без лимит, се губи контрол и всеки месец доста пари отиват някъде, без да сме разбрали за какво. Например книги за децата са от общия бюджет, но моите книги си ги плащам отделно.

Виж целия пост
# 652
Ами той мъжът може да стане състоятелен впоследствие, включително и чрез някакъв семеен модел. Аз не съм намерила състоятелен, беше гол като пушка. Стана такъв във времето, с годините.
С уговорката, че не визирам конкретно никого, ще отбележа, че на НЯКОИ хора, независимо мъже или жени, разполагането със средства и властта над тях не се отразяват добре. Плюс това, при нашите съм научена, че жената трябва да работи и да си има пари, за всеки случай.
В случая аз съм видяла манталитета и възможностите на ММ, имам опит.

Aз пак с моята мантра, че свят шарен.
Да, на някои хора не им се отразява добре разполагането със средства, на други пък се, на трети-друго.
Всъщност аз работя, не съм на отглеждане, написала съм и напред, и какво мога да поемам финансово. Реално-всичко, но не се налага, защото ММ иска той да издържа. Съответно на ресторант не делим, или не се редуваме, а плаща той. Почивките-също. Сметките-също. Да не изреждам, излишно е. Аз пък, освободена от "харчове" за тези неща съм свободна да харча за каквото аз преценя.
С едно също съм много съгласна-умението да видиш манталитета и възможностите на човека до теб е безценно.

ПП. Сетих се. Познавам една жена, която е изцяло издържана, не работи. Не иска пари на никой, съпругът и всеки месец и "превежда заплата" на карта от порядъка на 2000 лв. Няма нужда да иска за фризьор, нови обувки или таксата за детска градина, все едно има заплата.
Виж целия пост
# 653
Общо взето се стремя след няколко години да сме на модела от Сбъдваща мечти.

Плащаме заедно и сме си разпределили ипотека, сметки, режийни, данъци и такси помежду нас си и ако някой няма в този момент дадената сума си прехвърля от сметката на другия за да я попълни. Има си описание на разходите в банковите извлчения като правиш трансфери и се знае кое къде е отишло.

Виж целия пост
# 654
а защо мъжът да не се бори за увеличение.

А защо, за да го прави, трябва жена му да си е вкъщи без доходи? Нали точно ти развиваш теорията как мъжете са силни, снажни и оправни. Значи, това би трябвало да ми е константно положение, а да не се активира само като някой друг остане у дома да му пази тишина чрез поемането на 100 процента от всичко извън великите му пари.
Виж целия пост
# 655
И двамата трябва да се борят за нещо повече. Не е само прерогатив на мъжа.
Ако се погледне назад и се сравни момента на запознаването ни- преди 14 години- и сега то ясно се вижда градацията и амабицията. Това е важното за мен. Да се има желание за надграждане и да не са ти нужни външни фактори, ръчкания и мотивации от трети лица за да искаш да просперираш.

Виж целия пост
# 656
Абе както искаш разсъждавай, аз с очите си съм видяла какво значи "ден година храни" и "не ме закачай точно в тоя момент", получили сме си резултатите и говоря за практични неща. Понякога в професията трябва да настъпиш педала и в тоя момент не е време мъжът да е затрупан с логистика, щото жена му иска да фръцка костюмчета за 1000 лева на месец.

Ти самата не си ли имала нужда от по-дълги работни дни, четене, някаква специфична задача, за да напреднеш? Доколкото си спомням, са ти давали тишина, докато си писала PhD, с което да напреднеш кариерно. Точно това имам предвид. Или би се справила с дете в косата? без тишина? с пълен набор други задачи?

За да се тревожиш за едно нещо, трябва да позабравиш за някои неща. При раждане на дете възниква нужда от допълнителен доход - добър момент за натискане на педала. Не че не може и по други поводи, но защо не детето да е повод. Важен е резултатът в крайна сметка.
Виж целия пост
# 657
аз с очите си съм видяла какво значи "ден година храни" и "не ме закачай точно в тоя момент", получили сме си резултатите и говоря за практични неща.
Това е напълно разбираемо. Но е ден, дори в метафоричния смисъл, пак е ден, не всеки ден.
Виж целия пост
# 658
Ти самата не си ли имала нужда от по-дълги работни дни, четене, някаква специфична задача, за да напреднеш? Доколкото си спомням, са ти давали тишина, докато си писала PhD, с което да напреднеш кариерно. Точно това имам предвид. Или би се справила с дете в косата? без тишина? с пълен набор други задачи?

О, разбира се, че съм имала. Точно в същия момент мъжът ми пое всичко в почивните си дни, прибираше се в 16 и едновременно с това реализира най-големият си скок като позиция и доходи, а след това и аз.

Справихме се, но се изискваха доста промени и от двамата, най-вече абсолютната мобилизация и отимизация на работния процес. Да се разбира, ако ми поглднеш историята във форума, за 2 в един период години имам 18 мнения или нещо такова. Същото важеше и за него. С малко дете у дома не подлежат нещата на много рационализации, но в работата и двамата отключихме друг режим на съвсем концентрирани усилия в правилните неща.

Но това е най-дребния пример, просто цялото мислене се измества в такива моменти. И въобще не ме е интересувало на теория или практика какво правят другите: гонехме си нашите си неща, по нашия си модел.

Просто за мен натискането на педала в работата никога не е било за сметка на отпускане на нещо друго. Първо и винаги е било преоценка къде и какво натискам в работата и защо и ако не дава резултати съм сменяла нещата там.
Виж целия пост
# 659
аз с очите си съм видяла какво значи "ден година храни" и "не ме закачай точно в тоя момент", получили сме си резултатите и говоря за практични неща.
Това е напълно разбираемо. Но е ден, дори в метафоричния смисъл, пак е ден, не всеки ден.

Временен период. След това нещата се пренареждат. Да кажем 3-6 месеца.

А под скок разбирам скок в пъти, не в проценти. В такъв момент наистина би било тъпо да се боря на дребно, защото в тоя момент нямах кариерни цели. Тоест въвличането на таткото и искането на помощ щеше да е самоцелно упражнение и учение за поставяне под чехъл. Ама финансовите последствия пак щяха да са за мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия