Любители на Котки - Тема 124

Мише, много съжалявам. Съболезнования.


Зизу, топчици любов са.

Ивекс, ама какви са тия сладки ушаци на Ушатко? Да не е зайче под прикритие?

HumbleDrumble, много разбират, когато не ни е добре.

Леле, Сивичка, много нежен и красив Топчо. На колко е?

Само да предупредя, че стъклените и порцелановите купички се чупят от беснеещи деца и котета и са опасни! Моите дъщери бяха съвсем кротки и въпреки това бяха счупили една купичка. Поне нямаше последици, защото аз си имам няколко шева от настъпване на чинийка.

Мише, много съжалявам за малкото коте!  Направи всичко, което беше по силите ти! 

А Пухчо как е?

Силвичка, Топчо е прекрасен! И жълтите листа му отиват много! 

Лисичке, Елизабет е много сладка! Пожелавам ви дълги години да ѝ се радвате! 

Бубалеса, Зизу, Иве, прекрасни са всички! 

Аз в момента съм при Дейзи. Толкова е хубава и пухкава, а не дава да я пипна. 

Ние също имаме инцидент с керамични купички... Бях купила 3 за Кари - 2 за храна - мокра и суха и една за вода. Една вечер тъкмо бях заспала и с мъжа ми се гонят в коридора и изведнъж трясък Тя като тича е много смешна, особено като взима завоите в коридора, където е теракот Та, забуксувала тя на завоя и ударила едната купичка, която се хлъзнала върху другата и я блъснала като кегла за боулинг, та така две купички заминаха. Сега използваме такива от неръждаема стомана, които си имат гумирана основа и не се хлъзгат, а за вода си ползваме третата керамична, засега не е имало друг инцидент
И да ви кажа другото, нямаше ни 7 дни и нашите обгрижваха Кари. Онзи ден се прибрахме и то няма такава радост. Очаквахме да ни се сърди, но тя май ни беше отписала и така се изненада като се прибрахме, че два дни не можем да се отлепим от нея Постоянно гледа да е при нас, ходи и чак потропва от радост, много е сладка. Две вечери вече идва и си ляга върху мен да ми мърка, докато лежа на дивана, голям кеф
И да ви покажа как спеше снощи вечерта

Благодаря, момичета... За малкото коте ми е много мъчно... Имаше как да се спаси, но не успях да предприема адекватни мерки... Просто трябваше да потърся и второ мнение, докато беше стабилизирано, а не да разчитам на дадената прогноза. Наистина ме е яд много, защото можеше да се спаси. То разчиташе на мен, а не успях да му помогна

Пухчо поне е добре. Вече си е почти като преди. С уринирането е по-добре, макар да не пишка по толкова много както преди. Следя го и на всяко по-малко топче съм на тръни... Днес ходихме на контролен преглед, биха му антибиотик за последно и вече няма да го тормозим с него. Продължаваме само с лечебната храна. Евентуално другата седмица по някое време за последно на преглед на ехограф, когато му е пълен мехура, бих пуснала и една урина само и се надявам всичко това да е останало зад гърба ни. Отслабнал е с около 100-200 грама, но си имаше нужда, защото е тлъстичък

Ах... колко трогателни са хем тъжните, хем веселите преживявания... Всеки път се разчувствам и в същото време възхищавам като ви зачета. Живи и здрави бъдете от сърце желая.

Мен ме удивляват в последно време едни странни поведения на нашия клепоухчо. Неотлъчно е до мен, до банята не мога да отида без да започне жално да мяука пред затворената врата, която ни дели. Станал е като коте сянка, постоянно ме следва, където и да отида. Нощно време задължително или до главата ми някъде, или в краката ми и колкото и пъти да се пробудя през нощта забелязвам, че котанчо не спи, а втренчено ме наблюдава. Мъжът ми също много го глези и облива с любов, глезотии и внимание, но него така трескаво не търси, докато за мен се е залепил като долни гащи за дупето ми. Миличкото ми пухче... Притеснявам се да не са признаци това на някакъв вид болка, която да усеща, редовно си го водим на профилактични прегледи, в страхотно здраве уж изглежда... да не би пък да е взел нещо при мен като влошаване на здравето да е започнал да усеща и затова така все по дирите ми да върви... и това се чудя... аз наистина започнах много тонус да губя, вкъщи почти не ставам от леглото, не съм вече същата фурия като преди, повали ме нещо... аз нещото си го подозирам откъде иде и ще му натрия носа, сили имам.... не съм съвсем на легло, по цял ден си ходя на работа, пълноценно участвам в работните задължиения, вечер обаче като се върна и сякаш някой батериите ми вади, нито желание, нито сили са ми останали дори една тъпа калъфка за възглавница да изгладя и само се местя от дивана на леглото и обратно и онова мъркащото мустакато неотлъчно след мен.

Моят прави абсолютно същите неща. Не мисля, че е признак за нещо друго, освен за това, че искат да ни покажат колко много ни обичат.
Между другото, кучето, което нападна и уби моята Моли, снощи отново скъса каишката и нападна и нахапа и мен. Мислим за каишка с шипове, и се надявам да е последния случай...Ужасно се уплаших.

А за треньор и движение дали помислихте? Защото каишката с шипове само ще му направи рани, няма да му промени характера.

У нас е ден за разрушение. Дотук имат записани две чаши, кана с вода и една орхидея. А още е само три часа.

Движение има. Пуска се редовно и всеки ден се разхожда. Треньор ще обсъдим.

Spirit Crusher и моят е почти винаги лепнат за мен. Преди 3 дни писах, че изведнъж поведението му се измени, НЕ идваше при мен. Мислех, че той е болен, оказа се че съм аз.
НО, той винаги реагира с криене, ако нещо му е за 1-ви път.
Наблюдавай себе си и него. Витамини, на мен добре ми действа Биозин, скъпичък е..., другото е, че вътре има ехинацея, а моят много се дразни от миризмата, незнайно как я надушва.

khaleesi_x, каишка с шипове може да го озлоби допълнително. В случая съвет не мога да дам, зависи на колко години е, какво му се разрешава, какво не, къде живее, има ли предишни неподчинения, има ли изменения в условията на живот, той колко време живя с Моли, опитайте се да анализирате поведението му, той май в двор живее само? Треньор?

  

Не че може, а ще го озлоби, ако искате да помогнете на животното се посъветвайте с треньор, разхождайте го често, да не е вързано само.
Много се радвам, че Котуньо е добре, миличка, ти оздравявай бързо, че да имаш сили за Котуньо.
Ушатото не мигна днес, откакто е станал стои на терасата и гони буболечки, гледам го одеве, че едвам стои прав, но има още плячка, която някак си се промъква и това няма да се спре докато не утрепе всичко, оставете това, но и ги яде, та съм и пъдар.

И Котуьо дебне мухи, пепруди, гълъби, играе с тях, ама да ги яде, неее, гнуслив е той. В легенчето влиза само с 2 лапи и уж зарива, ама сакън да не се изцапа.
Благодаря за пожеланията ,
За Спайки като търсехме треньор аз не си харесах никой. Познати дали си кучето на треньори не са споделяли добри впечатления. Е, все пак не съм обиколила много, двама -трима още като ги видях и ме отказаха. То и нямаше нужда.

Аз си харесах треньор за моята, освен това не я давам, а щях да ходя с нея или, както в случая, тя идва у нас. Доволна съм.
Най-малкото ще даде адекватни съвети.
А за агресивно куче препоръчват един треньор, също.

И две кутии с документи съборени.

Може би депресия, следствие продължаващо от много време нервно напрежение, или просто нервен срив. Преживявам същото в момента и приятел ми препоръча успокоителното Деанксит. 5дни поред сутрин и никога след 2. После, като забележиш, че пак започваш да изпадаш в това състояние, повтаряш. Евтино е, и не се продава със зелена рецепта. Котан вероятно чувства, че не си добре и е обезпокоен. Котките разбират всичко.

Аз затова писах, че не бях доволна, искаха да го оставям, е няма как да стане. Той по принцип не "помръдваше" без нас.

khaleesi_x,
  Spirit Crusher

Вкъщи имаме проблем с британския ни аристократ. От понеделник отказва да се храни нормално, яде по много малко, стана по-ленив, повърна в петък веднъж и в събота го прегледа вет и казаха, че най-вероятно има раздразнен стомах. Поставиха му инжекции и казаха 24ч да не яде и днес да го заведем отново да повторят инжекциите. Вечерта и тази сутрин беше една идея по-жизнен. След прегледа при вет му дадохме специална храна и малко след това я повърна. Мериха му температурата - няма, ходи до тоалетна (по малка и голяма нужда), с теглото е ок. Всичко започна след обезпаразитяване (външно и вътрешно), не знам има ли връзка или не, след предишното пак по същия начин имаше проблеми с храненето, но се оправи. След като повърна се чухме с вет и той каза, че при някои котаци е нужно по-продължително лечение и утре отново да отидем. Вие сблъсквали ли сте се с подобно нещо?