Рестартиране на отношенията

Ако ти беше лесно, щеше да го направиш вече. Ужасно те е страх, че трябва да вземеш живота в ръцете си. Някои хора предпочитат цял живот да обяиняват другите, че са нещастни.
Изразът "времето ще покаже" всъщност казва само, че ще чакаш чудо да се случи и той изведнъж да се промени, а човекът е се е променял през годините. Тези промени са се натрупвали и сега виждаш само айсбергът.

Ако светът бе устроен както го описваш то щеше да е пълно с дебели и самотни жени и ни една самотна слаба И без това дебелите с напредването на годините вземат превес. Да не говорим пък колко относителна е красотата. Не мисля, че е така! Когато един нормален мъж търси съпруга, а не трофей или завоевание, се интересува от много повече неща от това колко показва кантара и дали му грабва окото в момента. Особенно пък ако има някой в главата.

Защо скачаш на "успелите мъже" от първите страници /като на прима виста се сещам за смешника Тръмп и жена му, която се гнуси публично от допира му/. Огледай се в успешните бракове около себе си. Само маникенките ли са създали и запазили хубави и стойностни семейства. В моето обкръжение е точно обратното - вторачените във външността до тук са поне по веднъж развеждани.

Да не говорим, че и мъжете остаряват, дебелеят, космясват дето не са и предполагали, оплешивяват дето не са искали и тяхното можене и желание за секс също се променя.

Но нещата и салава на Бога мъжете не са толкова елементарни и първично-образни същества. Дебели, слаби, хубави, грозни, ниски, високи - за всеки влак си има пътници. И повечето пътници не са на тоя влак заради килограми и външност. Но ако някой смята, че за да държи мъжа си до себе си е додтатъчно да е слаба и с перфектно тяло не и завиждам - всички остаряваме. За мен създаването на интимни отношения на база "много си красива/красив" е безкрайно елементарно до степен глупаво и обречено на провал.

Интересно, тия които възприемат мъжете като животни, търсещи само дупки без значение към какво "прикачени, имате ли" животно "до вас? И ако" да", той наясно ли е, че виждате в него животно без грам мисъл?

Жените имаме странното свойство да измисляме сценарии и да се хвърляме в някакви идиотски турски сериали. Да копираме собствените си неудачи върху другите и да ги убеждаваме как естествено и при тях е същата работата. Та дори се стига до съвети как да бърникаме в компютри и телефони.... (оставям този даден по-горе "съвет" без коментар)

Колко е удобно да си мислим, че партньорът ни е "охладнял", защото задължително има страничен фактор, който му/ѝ влияе. Напълно възможно е след 14 години да нямаш същите чувства към човека до теб и БЕЗ паралелна връзка. Отношенията влизат в една нездрава рутина, което не значи, че има някой друг на хоризонта. Тук съм на мнението на Katerin, балансирани и адекватни съвети на конкретно зададен от Vilori въпрос как да съживи връзката си. Всички останали спекулации са излишни.

Въобще няма да се напъвам по добрия начин да спасявам брак, ако знам, че през цялото време съм давала най-доброто от себе си. То пък аман от добрина начи.

Спасяване на брак или просто нежелание или не готовност да останеш сама..

Само дето авторката сама си признава, че не през цялото време е давала най-доброто от себе си....
Малко се е превърнала в майка-орлица, малко е загърбила мъжа си, малко е оставила нещата "на течението"....
И дами, колкото и да не ви харесва и да не ви се иска, семейния уют (дали ще го има или не) зависи от нас.Факт.
Като "семеен уют" включва и уюта, и хармонията, и разбирателството, и доверието, и нежността, и ....всичко между двамата.Ако мъжът не е пияница, развейпрах, егоист безпардонен, а нормален мъж, който работи, прибира се при семейството си, грижи се за тях, грижа на жената е да задържи това статукво.
Такъв мъж мисли "в посока":Аз работя, давам всичко от себе си за нея и детето, прибирам се, не пия, не хойкам, уважавам я, обичам я."-и очаква адекватно внимание за отдадеността му.
А ако получи неглижиране, "изтикване в ъгъла" заради бебето, мрънкане, обиди и т.н., съвсем резонно и той се дистанцира.И за разлика от жените, и за наше съжаление, никак няма да си трови мислите "Ама защо тя така?Защо иначе?Какво да направя?", а просто ще си намери хоби/любовница/ще охладнее, както е станало в техния случай.И това е Факт.

То затова хората са го казали.Уважение някакво, съобразяване.Изобщо не харесвам фразата " заради децата".Човек трябва да е наясно първо- какво точно се случва, да положи усилия да вкара нещата в ред, да реши за себе си устройва ли го или не.След 14 год.брак като в случая, не бих задълбавала на тема чувства(освен ако няма друга), а на споделяне на отговорности, време заедно, приоритети, споделени приятни дейности и моменти.Ако продължава да отказва и да отсъства постоянно ще мисля за генерална промяна на положението
.
П п.Катерин, дочетох те.
Не съм съгласна с последният ти пост.И жената има нужда от обгрижване и отношение от мъжа.Той Е мъж, не бебе.Много добре знаят освен собствените си нужди и тези на жената.Няма как само да мяташ едни пари там и да отсъстваш телом и духом всячески.

Катерин, мъжът не е жертва в този случай, както се опитваш да го представиш. Вече уточних, че когато му е важно да е част от семейството, той да си намери начина. Този ходи на работа и толкова. Жена му през това време също ходи на работа, освен това къщата върти и възпитава дете. И изневиделица разбира как основният ѝ грях е, че не му е четкала редовно гривата.

Човекът не говори за грях, просто не усеща топлината. И ако жената основно се оплаква, мисли, че той е вън тяло и духом, няма как да я усети.

Ама той наистина може да е навън и това просто да не е приумица на жената, а осъзнат избор, за който тя трябва да плати сметката и то без и да ѝ минава през ума да мрънка, защото според вас сама си е виновна. Няма смисъл да питам какви още очаквания трябва да покрие една средностатистическа жена, поставена в ситуация "заменима", за да запази семейството си и да има пълноценен живот. След развръзката той ще е освободен за новата връзка, с бизнес; а тя - обременена с битовизми, отговорности покрай деца и служебни задължения. Кой трябва да плаща сметката за личния му избор да се дистанцира от семейството си? Не може да се вменява чувство за вина у една жена, която години наред  е смогвала да се оправя сама във въртележката и да му осигурява нужното спокойствие и комфорт вкъщи. Не ме убеждавайте, че си е прала само своите дрехи, чистила е собствената си стая и е готвила само за себе си и за детето. Когато един мъж има друга жена, му е много удобно да прехвърли отговорността за решенията си върху законната и да започне да ѝ внушава колко е сгрешила като не му е давала "топлина". Каква точно топлина иска, казал ли е, намекнал ли е, сам дал ли я е?

Е, то тоя модел на работещия мъж, носещ пари и жената крепителка на семейството и уюта не е ли малко поостарял?

Жените също ходят на работа, поемат по-голямата част от домакинските задължения /принципно/, имат повече ангажименти покрай децата /в повечето случаи/, тук явно се развя идеята как трябва да са в супер форма и натокани, че видиш ли и на любимото гуши-муши да правят, щото той нали е мъж и няма да се бори за семсйвтвото си ако не е обгижен.

Отговорностите за всичко са поравно - включително за стремежа към добро семейство, съжителство и брак. Няма как само единият да се бори и драпа за брака ИМ.  

така е,


ама тук е друго

Като прочета как видиш ли осигурява комфорта и уютта на мъжа прасе, и ми пада пердето. Никой не ви иска комфорта и удобството, нито мусаката. Иска се нормално човешко отношение. Като се създават семейства и деца, а след време ревете, що модела на мама пак не работи, е време да се замислите.

Кое точно е "ненормалното човешко отношение" на авторката към мъжа и?