Рестартиране на отношенията

Нямам 3 деца, отгледахМЕ със съпруга ми само две.Но нещата могат повече от чудесно да се съчетаят.И децата да са обгрижени и добре, и мъжа да не е пренебрегнат и да е щастлив, и мама да е отпочинала, свежа и "готова за подвизи".
Просто не трябва след раждането на детето бащата да се праща в девета глуха.А да му се даде шанс и възможност да бъде до детето си, да бъде наистина баща,  а не само по документи да се води такъв.
Когато таткото е приобщен, когато има възможност да се "запознае" с детето си, да го опознава всеки ден, всеки час, да го вижда как расте, първата усмивка, първата крачка, първото "тати".....тогава нито се чувства отблъснат и пренебрегнат, нито има отдалечаване от семейството и съпругата.
Познавам такива всеотдайни майки, които от "грижи" по детето (и тук Сирената е права, няма какво чаааак толкова да се обгрижва едно дете, че да отнема едва ли не по 23-24 часа в денонощието), едва имат време да кажат "Здрасти" на мъжа си.
Ами, ако и мъжът ми изчерпва общуването си с мен само до едното "Здрасти!", и аз ще охладнея.И дори няма да ми трябват 14 години, още на втората ще съм намерила кой да ми казва повече и да прави повече за/с мен.

Не вярвам аз в рестарти никак.

Иначе евала как се справяте и с деца и с мъже и сте готови за подвизи Моето най-малко дете ми е в ръцете или уловено за краката ми всяка вечер, по всяко време. Ако не е с мен, то задължително реве за мен. За кратко може да седи с кака си, но не иска да се заиграе или да стои с баща си кротка. Това е положението. Отделно не иска да заспива до късно, търкаля се по пода и за спокойствие и дума не може да става. Прави бели всяка минута буквално. Ще пиша след няколко години дали ми е оцелял брака - понякога и здрасти не успяваме да си кажем с мъжа ми Когато малкото най-сетне заспи, е късна доба и понякога сядаме да се видим, като аз реално вече заспивам и купона е нулев. Мъжът ми се оплаква, че не можем да се видим и е прав, но малкото е наистина много изискващо внимание, и то само от мен. Баща й я приспива и си я гледа и занимава, но тя просто е решила, че мама е най-важна, обикаля и само по мен ходи. Интересно ми е как се гледа с лекота такова дете, като в същото време си първа кипра и хвърляш погледи и закачки на мъжа си, че си и разговаряте Аз едвам с детето се оправям, а имам и две по-големи деца вкъщи, слава Богу, вече напълно самостоятелни.

Това, което ме крепи е, че знам, че е период, скоро навършва 2 годинки и след още 1 година ще е друго

Наскоро имахме гости, ами не успях да ги видя особено, беше рев за мама нон стоп, а ако е в мен, мрънкане и допълнителен рев, понеже иска да яде сладко, или просто защото си й се реве. Как да се почувствам готина мадама, хехе Готова съм винаги да я дам на баща й да я вземе, и той има желание, но не - тя иска само мен

Не се справяме сами, а заедно с половинката. 
Естествено, че ако се оправям сама с дете, къща, чистенето, пазаруването и т.н., да не изброявам всичките неща, нужни за нормален живот, ще изпуша.И последното, което ще мисля и искам, е да се правя красива за когото и да било.
Писала съм достатъчно в подобни теми как сме гледали децата и съм имала време и за себе си, и за мъжа си, да не се повтарям отново.Ако някой проявява особен интерес, тогава ...   
Ще напиша само, че моите деца предпочитаха баща си, щом почнаха да разбират....като бебета нямаше проблем никакъв кой да ги къпе, храни (не са кърмени), приспива, разхожда и т.н., та баща им чудесно се справяше.
И ако таткото се включва от ден първи с грижите, детето свиква с него и няма проблем, дори майката да липсва няколко часа/дни.

Е за късмет и моя мъж е наличен и участва във всичко, но детето е залепено винаги за мен и иска моето внимание Отделно бащата винаги се е грижил за детето и всяка вечер я приспива той. Но вечерите преди приспиването в момента са само мрънкане и рев за мене и друго не я вълнува. На всичко отгоре тя не яде и яденето й отнема много време, да сме спокойни, че е хапнала поне няколко хапки.

Така че ти с твоите момчета, които предпочитали баща си, а може би дори са били ящни, си друг случай. Моето е момиче и предпочита мен и се тръшка яко по цяла вечер. И не яде. Просто аз имам и големи деца, знам, че това не е завинаги и ще мине Но не всички деца са излети от един калъп и стройната семейна организация на различните места е различна.

Гледаме с мъжа ми да се смеем над ситуацията и си повтаряме, че сега е малка и един ден даже ще ни липсват тези моменти. Но нямаме и 1 вечер на кого да я оставим, а това би ни се отразило добре. Но това са бели кахъри.

Исках да дам пример, че не е задължително жените, които обръщат внимание на детето, да са задължително само квачки и готвачки. Малко дете се гледа понякога трудно, ако е капризно, не може да го зарежеш и да внимаваш баща му да не избяга едва ли не.

А в интимен план как са нещата? Въоще има ли ги?

Хора, темата не е нито отчетна, нито за размяна на опит между млади майки.  

Жената горко съжалява, че е пропуснала ценно време, в което е можела да обърне внимание на мъжа си, но сама не си дава сметка, че приказката "що си с шапка, що си без шапка" омаловажава ролята ѝ и я кара да изпитва вина. Той, като е толкова загрижен за емоционалната част, защо не се е доближавал по-често до живота в семейството? Много е лесно да оставиш жена си да ходи на работа, да върти къща и да възпитава деца и после да ѝ лепнеш и вината, че не ти е обръщала и на теб достатъчно внимание. Егаси лигоча! Ядосах се.

Бианка, това, което описваш за детето не е нормално и има някаква причина, която трябва да се открие, може би психотерапевт...да не би да е ревност някаква, на ясли давали ли сте я? Каквато и да е причината трябва да се потърси и работи над това, а не да се чака просто да премине периода. Защото ако има проблем, той ще се отрази и на следващите периоди.

Чак пък психотерапевт за дете-лепка под 2 годинки...има ги и такива. То си е нормално, че с малко дете не може да кажеш и едно цяло изречение, докато не стане на 3-4.

Детето на Бианка е малко и е нормално да търси майка си. Стига с това тичане по психоаналитици за всяко нещо! Има си по-чувствителни деца.

Ако в къщата са само детето и майката разбирам, но при положение, че вкъщи има още 3-ма човека, вкл. и грижовен татко не е нормално чак такова залепване. Като съм била малка съм получила някакъв тик и са ме водили на психиатър. Попитал ме "кого обичаш?" Казала съм "Мразя всички, обичам само майка ми". И това не мина без последици по-късно в живота. Залепването за майката си има причина и не е зле да се намери и да се противодейства.В моя случай знам каква е била, тук подозирам, че е ревност..иска майка си само за себе си.

Не е задължително да е станало така... Тя сама си пише, че е станала обсебена майка. Може той в началото да е проявявал желание, но ако е бил отблъснат, нормално да му мине мерака... Може авторката да уточни, ако иска.

В случая съпругът не говори за 'рестарт" на отношенията. Съпругата се опитва да спаси нещо, като допълнително и изпитва чувство за вина: в това отношение мъжете изобщо не страдат от скрупули и не се самообвиняват, а предпочитат да стоварят вината върху другите.

Не, не вярвам в "рестарт" и прочие. Вярвам само в ОБЩО желание нещо да функционира, каквото в случая не виждам. Аз също смятам, че става дума за друга жена.

@Сирен - Ти си това, което си. Има хора, които обичат децата и такива, които не са им фенове. Позицията ти е пределно ясна. Попитах те, защо, след като ги намираш за скучни и компанията им, очевидно, не е сред най-желаните - си родила три. Та то едно дете носи със себе си куп отговорности и задължения, а какво остава за три...

@Philomena - Вярвам правиш разлика между акта на простото даване на живот на едно дете и полагането на грижи, за да се чувства обградено от внимание и обич, докато израства? Или може би е прекалено наивно да считам, че с подобна саможертва - дългът към обществото е изпълнен и можем да се върнем към любимите традиционни занимания отпреди появата на детето, а него да го връчим за отглеждане на баби или гувернантки?

Ами когато имаш три деца, те си правят компания помежду си. Ако е едно - няма измъкване, трябва да си говориш с него. Като са три, мога да ги игнорирам и пак ще си направят веселото:)

Колко предвидливо! Не би ми хрумнал такъв елегантен вариант за делегиране задълженията.