Katerin*, може да се каже, че нещата са почти така, както си ги написала. Не обичам да мрънкам, ако е имало някакво мрънкане от моя страна е било малко и то е било най-вече за неговата липса и когата резулата е нулев, се оправям сама. Не отричам, че много пъти ми се е искало да се сеща сам и да не се налага да му казвам, какво искам, но тук голяма роля играят и характерите ни. Аз инат, той до някаква степен егоист (страшна комбинация). Няма връщане назад, човек греши, искам да знам, че съм се опитала да запазя семейството си, пък времето ще покаже. Реалист съм, и съм наясно, че на сила хубост не става!
Надявам се да не е късно.
В семейството няма много място за инати и егоисти.Иначе няма семейство.
Както писах, никой не умее да чете мисли и да разгадава искания.Как да се сети какво искаш, ако не му кажеш?
А мъжете, болшинството поне, наистина не се сещат дори за елементарни неща.
Не знам....може би е добра идея да си "настъпиш" малко ината и да организираш една вечеря извън дома, без детето.На която съвсем добронамерено да поставиш "темата" на диспут.Просто бъди откровена....кажи му какво чувстваш, колко ти е гадно от факта, че семейството ви се разпада, че имаш желание да оправите нещата, питай го наистина ли нещата са необратими от негова страна, край на брака ви ли очаква, изобщо как вижда той нещата.Ти го познаваш най-добре, можеш да "разчетеш" дори е неизказаното от него, само по жестове, мимики, поведение....От отговора му ще можеш да си направиш извода дали изобщо си струва да полагаш усилия да спасяваш нещо.
Всички останали след амнайсет десетилетия брак си поомръзваме. Но си знаем, че това е част от брака и няма как вечно да горят пожари и страсти, достатъчно е да има топлина, разбирателство и желание за взаимност. Това също е добре твоя мъж да го знае. Ако иска тръпка и емоция като в началото - няма как да се върне. Химията се е уталожила. 
