Първи клас 2018/2019 - втора тема

Ми айде де... то свърши учебната година..

Ехе, пропуснала съм цяла тема. Да се запиша и аз тук с моята първолачка. У нас не учим. С мен всичко прави трудно. Аз не обяснявам като госпожата и естествено, нищо не разбирам. Ходи на занималня, там се подготвя. Те са 7 деца с една госпожа и тя има време за всяко дете.
Извънкласни занимания има, които я натоварват доста, но пък й харесва. За състезания, свързани с училище не иска и да чува, ама реално и време няма да има.
Четенето й е трудно, ако аз я карам. Иначе чете, ако иска. Реши ли, че не иска, казва не мога и пуска сълзите. Царица е на драмите, но гледам да не се впечатлявам.

Деска, идеална е занималня от 7 деца При нас бяха 30, обаче госпожата успя да ги редуцира доста хитро и сега са малко 16-17. Ралка си пише там, справя се само благодарение на това, че е умна и че може да чете и е добре по математика. Реално седи в занималнята, защото няма как да я стиковам с кака й. Иначе бих я оставила у дома вероятно. Не харесвам госпожата, тя мен също

Да задам един въпрос, че се замислих какво да правя. Днес ми звъни дъщеря ми от училище - разплакана. Взели малко "в" по БЕЛ и започнали да се учат да го изписват ръкописно, но тя не го направила добре и госпожата ѝ писала двойка. Сега, точно двойка едва ли е, но учителката има един печат с личица - усмихнато, неутрално и намръщено и с това ги оценява. Децата знаят какво означава да имаш определена оценка и най-вече - шестица или двойка и някак им е внушено, че усмихнатото личице е 6, а намръщеното - 2. Така. Дали изобщо трябва да се оценява работата на децата в първи клас е отделна тема, не е това въпросът. Въпросът е, че не ми се струва редно да се оценява нещо, което току-що е преподадено. Значи, тя днес за първи път ще пише ръкописно "в", но въпреки това ще ѝ пишем двойка (или намръщено личице, все тая), защото не се е справила с красивото му изписване?

Аз я успокоих по телефона и ѝ казах, че ще упражнява изписването и ще се научи да го прави добре, но в момента се чудя струва ли си изобщо да повдигам въпроса с класната или просто да ползвам случая за поредния разговор на тема защо оценките не са най-важното нещо на света. Вие как бихте постъпили в такава ситуация?

Аз лично не бих се набъркала в преценката на учителката кога, как и дали да оценява. Дъщеря ми редовно се връща с оценки на взетия днес материал. В учебника и учебната тетрадка по математика, както и в учебната тетрадка по БЕЛ винаги има рецензия от Браво, през Много добре, Старай се повече и Не внимаваш, както и различни видове 6ци от усмихнати до плачещи, също си ги асоциират с 6 и 2. И всичко това е на материала, взет през текущия ден.

Нямате право да оценявате начина на преподаване на госпожата, освен ако не сте инспектор и сте длъжна да го правите. Детето ще преживее двойката и ще разбере, че в живота не всичко е розово. Събота и неделя ще се старае с буквата в, пък ако не е перфектна за 6 е ваша задача да й обясните за важността на оценката и научените знания. Т.е. понякога една средна оценка е много по-добър вариант, отколкото изтормозено дете. Нали все пак ще познава съответната буква, нищо, че я пише грозно.

В такъв случай аз казвам: "Нищо, следващия път ще се постараеш повече и ще стане по-добре!"

Явно само аз мисля, че има причина да няма оценки в първи клас. Както и че по принцип не е редно да има ситуация "Хайде, сега направи това за първи път в живота ти. О, не се справяш? Санкция." Защото двойката си е санкция. На мен не ми е за оценката сама по себе си, никога не съм припадала по оценки. Не ми е и за разплакването само по себе си - тя си е чувствителна и се разплаква за какво ли не, над което си работим. Но просто не го намирам за редно това оценяване на неща, които се случват за първи път.

Аз не оценявам работата ѝ, аз изразявам мнението си, което си е мое право и още как. Ако е нормален човек, ще сподели своето виждане по въпроса, ще обсъдим нещата и всичко ще бъде наред. Ако не е, ще ми каже, че не е моя работа тя как работи и кога и защо какви оценки пише.

Моят син се старае ,рисува,ваканцията оцветява.И тя му казала~Колко е  грозно.Ами не е приятно сори.Но тя си й е такъв подхода и другите така ги"хвали".

Наистина не е ок, особено за деца в първи клас. В градината в една от групите /не нашата за щастие/ едната от госпожите така "хвалела" децата, в резултат на което им убива всякакво желание за рисуване ,пеене и т.н. 

Нашата не е такава, аз затова се изненадах и се чудя как да постъпя. Защото - не ме разбирайте погрешно - намерението изобщо не ми е да отида с рогата напред и да я питам тя що пише двойки, особено на току-що взет материал. Тя е като цяло много мила и с много любов се отнася към децата, без да ги оставя да ѝ се качат на главата в това време. Тези печати с личица, които им поставя, досега винаги са били на домашни работи и на упражнения, които се правят след като са взели материала. Това е за първи път. Вчера и за първи път имаше забележка от учителката на занималнята, че не си е написала домашното. Разбирайте - не е написала в клас домашното за деня. Написа си го у дома, защото тя ходи на шах в училище и не ѝ е стигнало времето да пише там, но все пак го написа. Нещо явно се случва и са подпалили, та трябва да се говори, но защо пак по този начин, не знам.

В училище каквото и да се случи е за първи път. Всеки нов урок е за първи път, независимо дали е в 1 или в 12 клас. В случая не знаеш какво точно е станало - само по думите на детето не можеш да прецениш. Странно е, че е поставяла оценки още същия ден, но хипотетично може да не е само за изписването -ако се е въртяла в клас, блеела е през прозореца и не се е стараела и затова не го е изписала грозно, намръщеното човече може да е оценка на комплексна причина от страна на учителката. Само хипотетично - няма как да знаеш. Допускам добронамерено, че учителките в начален клас не са от най-големите зверове и щадят децата при оценяването.
При нас имаше подобна случка в занималнята. Учителката е от по-възрастна и ги държи съвсем строго (даже си има дървена показалка като от едно време с която въдворява ред, удряйки по бюрото). Като не и харесва нещо, направо къса страницата от тетрадката. Моят по-принцип е много старателен, но един път и на него му се беше случило. Той обаче така навътре беше приел този метод на санкция, че цял следобед ревал в час. Като го взимахме още ревеше. Учителката много се беше притеснила, че така се е разстроил, опита се да намери някакво оправдание (на мен ми е ясно, че така си е свикнала жената), но повече не му е късала листа. Т.е ми се иска да вярвам ори и по-старата генерация намира път към децата в начина на оценяване и подхода към всяко. Аз лично обаче поощрявам някакъв вид оценяване - дали с цифри, дали с личица- не виждам разлика. Децата трябва да имат някакъв показател как са се справили със задачата според мен. Друг е въпроса, че трябва някакси да им се внуши, че оценките не са всичко, а само показател къде има нужда да поработят допълнително. 

sunlight_eli, да, ама обичайно не ти пишат оценките още на първия път. Нито в 1, нито в 5, нито в 12 клас, че и в университета даже не ти ги пишат в деня на преподаването. Аз нямам против личицата, но имам против посланието "Ти се провали", което носи писането на двойка. Посланието трябва да бъде "Постарай се повече".

Тогава обясни на детето, че това означава да се постарае повече и че не всичко се получава от първия път.
Аз лично не бих ходила да се разправям и/или обяснявам.

Така е, права си, малко е странно, затова написах, че може би има още нещо в историята, което детето не може да пресъздаде. Аз също не бих се разправяла в този случай. Първо смятам, че родителят трябва да пази авторитета на учителя. Второ - не може при най-малкото препятствие, трудност, несправедливост детето да знае, че мама ще оправи нещата. В живота ще му се случват и други несправедливости и те трябва да знаят, че ще има и такива моменти и трябва да изградят механизъм за справяне с тях сами. Сега е учителката, утре е шефа. На всички ни се е случвало -няма как да го отречем. Но като пораснем я няма мама да се разправя с шефа вместо нас.