Убийството на Виктория Маринова - журналистка от Русе

Страшно е по крайните квартали на големите градове, заради бялата паплач.

Думите на мъжът на Виктория ме стиснаха за гърлото. Не знам дали изобщо някога съм виждала по свястна реакция от неговата.

и какво направиха "лошите" рокери, освен че минаха с моторите през циганския катун и си тръгнаха.

Не е станало на 7-ми, а на 11-ти /или на 10-ти/.

Искаме ли да знаем истината за Виктория Маринова?

Измина една седмица от жестокото убийство на Виктория Маринова в Русе. Седмица на бдения, сълзи и протести, възмущение и международна подкрепа към семейството на жената, майката и „разследващия журналист“, чийто живот угасна преждевременно край Дунава. Седмица, в която се повдигна болезненият въпрос за свободата на словото, за правата и сигурността на жените, за това, че всеки от нас може да бъде следващата жертва. Накрая темата бе захлупена от жадното за теории на конспирацията общество, от сервилните медии и най-вече от властта. Изумително много хора предпочетоха да се възмущават на израза „разследващ журналист“, с който беше описана Виктория, защото не бил „напълно точен“, вместо да се поогледат малко. Интересното е, че същите тези хора, които толкова държат на пунктуалността до последната й буква, веднага замлъкнаха, когато полицията обяви, че е намерила убиеца на Виктория. Уж държат на истината, но никак не ги тревожи липсата на мотив на „убиеца“. Не ги притесняват съмнителните обстоятелства, при които се е случило всичко (изнасилване посред бял ден?), не се питат сам ли е действал обвиненият в убийство, не се чудят Северин Красимиров психичноболен ли е или не (и двете версии се тиражират на едро), а очевидните разминавания в обясненията на прокуратурата се приемат на доверие. Никой сякаш не се тревожи от „бързото разкриване“ на убийството – нещо крайно нетипично за МВР. Дали виновен бе светкавично намерен, защото по случая имаше европейски натиск и „България бе очернена несправедливо“? Наистина ли си сме такива: у дома казваме „знаем каква е родната полиция“, но за пред хората отвън заявяваме: „Този път МВР действа професионално“?!? Маска ли е всичко това? Този въпрос, за разлика от другите, е риторичен. В нашето общество маските са наложителни, за да продължим да се преструваме, че всичко е наред. А за да бъде „всичко наред“ явно ни трябва „стабилност“, а не истина. Хората, които нямат нужда от истина или се задоволяват с непълната част от нея, получават именно това - непълна или никаква истина. Те биха приели и лъжа, стига всичко „да е спокойно“. И ще получат лъжа. Но привидното спокойствие пак ще бъде нарушено след седмица, две, три... до следващото брутално убийство. Но за онези, които не могат да се примирят с подобни гаври с човешкото достойнство и с подобни посегателства, за онези, които чувстват силна съпричастност към случая, залавянето на „убиеца“ много наподобява на хвърляне на прах в очите. Дори Северин да е извършил част (или цялото) жестоко престъпление, пак не ставя ясно, дали не е действал по поръчка. А това, че той намеква за „съучастници“, повдига още повече въпроси. Независимо дали става дума за криминален случай, или за случай, свързан с работата на Виктория (защото каквото и да говорят властите, тази хипотеза трябва да си остане отворена до доказване на противното), едно е ясно: въпросите са нежелателни, а съмнението е опасно.................................................................................................

Обръщате всичко на расизъм явно с надеждата да замажете едно жестоко убийство.

Обръща се всичко на расизъм за да се замажат проблемите в държавата, това има предвид и Свилен. Да се насочи общественият гняв във деградивна посока и далеч от властта.

Обръща се всичко на расизъм за да се замажат проблемите в държавата, това има предвид и Свилен. Да се насочи общественият гняв във деградивна посока и далеч от властта.

Масовата омраза е отправена към убиеца на тази млада жена, чийто живот свърши твърде рано.