Любители на кучета - 85

Здравейте и от нас.
Благодаря за отговорите, но тази сутрин при нас валеше (дъжд) и не стигнахме до разходка.
Сняг нямаме, но то при нас (на морето сме) рядко вали и по малко. Затова пък вятъра ни трови яко.
Тонка,  а Харли в къщи не използва ли банята?
Аз в това отношение Кая мога да я похваля, че след месец и половина в къщи най-сетне разбра, че в банята се вършат нещата и рядко минира. Инциденти се случват главно при игра, когато се превъзбуди.

Ооо, Трапезица, смирението или по-точно примирението ме спохожда едва след като хубаво съм се наревала и ми е олекнало. Изобщо не ми е лесно, досега не си го признавах. Има моменти, в които съжалявам, че съм се хванала на това хора, но връщане назад няма. Дори вече нямам надежда, че нещо ще се промени в положителна посока. Детето тотално се отдръпна с грижите, мъжът ми ми натяква, че кучето ще ни съсипе брака (къде на майтап, ма знае ли се)... Ми аз не съм от желязо. Ще стискам зъби, ще си рева когато ми се реве и така. Дано след време да се смея над всичко това, но засега нищо не се променя. Всеки ден е борба и нерви.

Тони, от сърце ти пожелавам да изгрее слънце и при вас. Лесно е да се дават съвети, да се правят упреци, но правилно са го казали хората, да не се съди, щом не си в обувките на другия. Кураж, сила и светлина в тунела. И реви, мамка му! Тая отрова не бива да стои в теб. Аз може би щях да се огъна до сега.

Ще се смеееш аз съм сигурна, че минах през подобни периоди като го взех .
А с тая алергия как ми идеше да рева и аз, то сума лекове и все не минава, от тая симпарика къде се прибираше с по пет бълхи накачулен целия стана на патлаци, които станаха на рани естествено и на места опада козината 🤦🏻♀
То не бяха антибиотици, инжекции по схеми, витамини, спиране нацяло от лакомства и гранули . Като крастав е сега докато му поникне козината пак. Едни балсами на билкова основа взимах уж, и те толкова помогнаха.
Сега ще ходим на друг доктор да видим и той какво ще каже да го мажем, че не мога да го гледам с тия червени точки .

И Енджи е на инжекции,и тя с кожни проблеми. Явно са си калпави. От вчера пък повръща,ама докопала едно зеле,което още не е кисело,ММ извадил малко да види как е и тя ненаяла се... 🙄
Тони,кураж още няколко месеца. Вчера нашата стана на 1 годинка. Вече и като излизам и я затварям в банята не пишка там,стиска. Тук не е правила бели от няколко месеца вече. Та надявам се и стискам палци и при вас скоро да дойде този миг и да се успокоите всички. Прегръдки и целувки на всички прекрасни кучовци. 🥰

Благодаря ви!
От една страна се обвинявам, че не съм добра "майка" на Харли, щот, нали - не го разхождам по 10 пъти в денонощието и не му бая повече от на човешко бебе. От друга страна не е като да не се старая. Просто на моменти наистина имам чувството, че се сривам. Напоследък като капак на всичко Харли започна да скача по нас и да ни хапе, уж си играе, но доста боли. Правя му забележка, първо с добро, после го шляпам, крещя му, а той още повече се настървява и хапе.

Anyyyone, да ви е жива и здрава душичката още дълги години! 

Тонка,и това ще мине,нали знаеш. Трудно е,понякога изглежда безнадеждно,но ще отмине. Ще се наредят нещата.Всеки от нас се е чудил понякога защо сме си наврели таралеж в гащите,ама като те погледне  ( а някои кучета даже и се гушкат,чувала съм,не ми се е случвало  ) и всичко ти минава. И при мен имаше етапи на безнадеждност и уж правиш всичко както трябва и средства не жалиш,а върви все наопаки. Минава.
А куджо си има само теб
Вижда му се края,и на вашата улица ще изгрее слънце 

П.С. Писали сме едновременно. При теб от бебешкия период явно ще мине на пубертетски. Мале мила! Подкрепям те виртуално ! И аз съм от хората,дето са се разревавали от безсилие от собственото ми куче,ама на  мен навън ми се е случвало.

Тонка, то извеждането десет пъти на ден е предвидено да е седмица-две. И се правине заради кучето, че да се мислиш за лоша майка, а заради теб, че да спре да прави бели вкъщи.
А за хапането викане не помага, щомне ти обръща внимание от първия път.
Като започне да го прави, веднага за ушите и го изолираш някъде.

Тонка, може да не съм права, т.е. не при всички да е така, но у нас куче се появи след голямо тръшкане на децата. И аз го исках, защото на мен майка никога не ми позволи да имам животинче, докато бях при нея, разказвала съм го. ММ беше абсолютно против, но нали, заради децата, придумах го някак. Като ни донесоха кОлито от Москва, всички ах-ох, само ММ гледаше като утрепан. Децата му се нарадваха буквално за две седмици, уж те щяха да го хранят, разхождат......нищо подобно. Зарязаха го, аз му готвех, ММ го разхождаше, понякога и аз, де. И стана така, че кОльо се залепи за ММ, призна го за алфата вкъщи и голяма любов ги завъртя. Та така до края. Сега с лабчо аз си го храня и разхождам, но аз си го исках. Синковците дори не му се радват на тая мила душица, хич не го забелязват, а големият си позволява да го нарича помияр. Не че имам нещо против уличните, замалко да си прибера едно такова, пак черно, от новородени от квартално куче, просто не намирах лабрадорче. Но го открих и се размина. Ядосва ме пренебрежението с което му говори, ама, карай, няма как всички да обичат четириноги. Може и аз да допринесох, защото много се карах на синковците за неприбрана маса, трохи по пода, пак големият казваше:" ей, кучето маже по цялата къща, ти триеш и миеш и дума не му казваш, сега за две трохи ще ни изтрепеш!". Аз се оправдавах, че нали са човеци, венец на творението...... , знаят какво се прави и какво не.
За хапането също, при кученцата е игра, аз си писах с една рускиня треньорка, като се оплаках, че ми е агресивно кучето, та ми обясни жената, че не е никаква агресия, а просто игра, но трябва да се парират опитите за хапане/драскане колкото е възможно. И това е временно. Но ходех надрана по ръцете и познати ме питаха котка ли имам. Изобщо при мен и двете кучета с годините направо на човеци заприличваха, особено след 10-тата, абе то от поглед те разбира, от една дума, от една мисъл само. И кОлито беше така, и при Рекс сега го забелязвам. Та поизтрай да мине годинка, мисля, че ще влезе в пътя Харльо, няма къде да ходи. Но си го възпитавай междувременно. В интерес на истината, никога не съм се ядосвала много, ей така, да побеснея от някоя Рексова беля, както се ядосвам от такава, свършена от двуного. И сега все казвам, че веднъж не ме вбеси това същество, каквото и да е правил и, като ме ядосат моите мЪжове се заканвам, че само да срещна едно двуного, добро като Рексунко, на моментата съм ги зарязала! Ама то има ли изобщо такова двуного?

Чета на Киви какви ги върши Харли, тя слуша, слуша и вика:

Еее, Харлито, що така, бе, малкия?


Тонка, съчувствам ти. Мен тази маймуна ме беше докарала до степен да не ми се прибира в нас, защото все заварвах някаква беля, нервите ми бяха опънати на максимална степен.
До близо годинка пишкаше и акаше вкъщи.. където ѝ падне. Дори по мебелите.
Знам, че за теб не е вариант и ти е нехуманно, но пак ще кажа - реших си проблема, като ѝ взех клетка. Не, че и нея не я атакува, ама поне вече не се прибирам със страх.

Лабрекс, колко хубаво си го написала!

Ерос до 10-ия месец, освен ходенето навън, си вършеше работата и на терасата, не можехме да го свикнем в банята. Харесваше му терасата и това е. Че, дето пикаеше постоянно, ние подсушаваме и чистим, но протече в съседите под нас...ей тогава срам. Ама и те имат куче, та излязаха разбрани.
Всякакви мизерии е правил, от яд е пикал по дрехите ми, че е сам вкъщи, ял е ароматизатора наа тоалетната, мазал е с него, счупени саксии с цветя. Прибирали сме се и все едно торнадо е минало, ама поукроти се, направо нямах търпение да дойде този момент.
Само още не се е отучил да гризе масата и столовете, ама ние сме си виновни, че от малък не му се карахме достатъчно.
И все пак, има светлина в тунела.

Като ви чета и осъзнавам какво ми е съкровище косматкото. Ама го приемам като реванш от съдбата заради непослушните деца и още по-тегавия им баща 🤣 Изядените неща се броят на двете ми ръце, като от тях няма нищо кой знае колко ценно.Всичките му бели са премерени. Аз го взех заради детето, че след развода остана сам, кака му отиде в чужбина и уж да не е самотен, ама повече заради себе си го направих. И аз основно го разхождам, храня и т.н.

Истина е, че няма как да им се сърдим за белите, които правят. И Швепса е характер - аз му се карам, той лае срещу мен. Откъде накъде тон ще му държа. Хапе на игра, не с цел да нарани, но като се увлечем в играта и ми хлопва някой зъб по-силно. Гледам да откланям вниманието и да го разсейвам, когато загрубее, но има моменти, в които е неуправляем. Ни караница, ни добра дума - нищо не чува. От запартък е такъв. На два петъка вкъщи и се ежеше. Но като цяло е добричък. Приема бързо и лесно непознати хора, търси си внимание и игра. Децата от входа го обожават. А за възрастта си е учудващо послушен и с изградени елементарни навици и научени команди. В най-тегавия период без ваксини, нов вкъщи, пикаеш и снасящ навсякъде, хлапетата бяха у дома през деня и се грижеха за него. Много добре се получи, че беше през лятната ваканция и имаше постоянно човек вкъщи. Това не е за подценяване, защото винаги е имало някой покрай него да реагира бързо, каквото и да стане - време за храна, почистване, скарване заради беля ... Бяхме поканени на гости една вечер - ами смешно ми е сега, но извикахме приятелка да остане с него за 2-3 часа, докато сме на семейно на рождения ден. Детегледачка за кучето Мъчно ми е, че покрай нас няма къде да го пускам да играе за по-дълго свободен. Позволяваме си да го извеждаме без повод, но за кратко, той пък тогава се разсейва и не върши бързо програмата с изхожданията. Няма пълно щастие.

Леле Тони, от доста време чета темата и направо не знам какво да ти кажа. Евала на търпението. Аз го нямам и направо кучето ще е изпитание за мен. При нас също е основно заради децата, най вече заради голямата де, на 9г е.

Започна да пишка на пелена в банята. Водя го обаче като се събуди, не знам дали сам ще отиде. Трябва да започна да го уча сам да ходи в банята. Ака упорито на едно място, на килима в хола. Сега е малък и дърадонките са мънички.