Насилие срещу жени - средства за самозащита /дискусия/

Капоейрата на практика не е бойно изкуство, чакай ти с нея да се защитиш. Иначе тя специално може и да е създадена от бразилските роби негри, съвсем вероятно е. Никога обаче не ме е интересувала.
Вин-чун е създадено от жена, ама не от бедни и за бедни. Сифу-тата в Китай по принцип са били много уважавани и изтъкнати хора. Забрана за практикуване е имало късно, чак при японската окупация. Изгледай трите филма за Ип Ман с Дони Йен - не, че са супер истина, но дават идея за историческата обстановка и фона на събитията.
А пък Айкидо е от най-новата вълна бойни изкуства, създадени в наши дни и се знае точно кой и защо го е създал. Дефакто то е еволюция на старите Джуджуцо стилове, както и Джудо.
Та не са ти пълни познанията


Чудесен подход. Днес може да се използва и Ковид, ще е съвсем убедително. Някакъв известен човек някога си бил нападнат от апаш с нож и той му казал "Ама моля ви се, днес не е ден за убиване". И нападателят се сепнал, зачудил се да асимилира какво става, и нещата се разминали.

Ами, не съм съгласна, Черна станция. Чела съм подробно създаването на Айкидо от Морихей Уешиба, отделно малко съм тренирала. За Вин Чун са малко спорни мненията за произхода, имам познати, които преподават и други, които тренират, чела съм и всички са на мнение, че това е чудесно бойно изкуство за самозащита и особено за жени. Тренирала съм карате преди много години, киокушин, когато още не беше станала днешната колизия с кик бокса и прочее, не съм по многото приказки. Както знаеш, Киокушин е доста хард и не се числи към гореспоменатите спортове за самозащита, според мен, но и не е най-подходящ за жени в смисъл самозащита. Т. Е.там се набляга на силата и нападението. За капоейра имам малко практически наблюдения, но все пак е признато за бойно изкуство. У-шу също не е създадено от войници, а от монаси.
Отделно, имам мъничък опит и познания за филипинско бойно изкуство, на което просто ми изскочи наименованието от главата, та преподавател по него разказваше, че много жени във Филипини ходят с малки остри ножчета, прибрани в медальони и ги използват при нужда.

Ти си от тия дето вечно са на "въпреки". Ако бях казала, че съм се молила за живота си, щеше да речеш, че е трябвало да нападна.
Ние за нищо не "говорим", драга, и рисковете не могат да се избегнат. Сестра ми беше нападната посред бял ден, през лятото, какво да правим, да не излизаме от къщи? А аз да не отида на заведение с приятели? Или като съм жена цял живот да живея в страх?

Ще ти кажа, че не ножът ми прогони нападателя, а по- скоро това, че имах повече топки от него. Да, уплаших се, но повече от всичко бях вбесена, и ако не бях с лоша координация вероятно наистина щях да го наръгам. Първо заради това, че си е позволил да ми досажда. Второ заради презумпцията, че като съм жена съм му длъжна. И трето, защото никой няма право да нарушава личното ти пространство и спокойствие, само защото му се дое*ало.

Аз съм имара опит с обирите. Преди години, в Студентски град в София, ме пресрещнаха 2 роми и 1 ромка ппез деня, иваше тук-там човек отдалеч, но им дадох почти всичките си златни накити, като помолих да си оставя 1 пръстен. Парите не ми взеха, защото казах, че няма с какво да се прибера с автобуса. Та, не ми и дойде наум да крещя и да се бия, инстинктивно почнах да преговарям. Не се упраших, не знам как да го обясня... После поплаках, зашото трябваше да обясня на майка ми, защо ви ги няма накитите. Тя разбра и каза, че важното е, че на мен нищо ми няма.

О тия са друго ниво. С тях вземне даване да нямаш. Ако е за обир, даваш им каквото имаш, по- добре да изгубиш вещи, отколкото живота си.
Аз злато не нося, бижута като цяло. Добре, че си се оттървала без ти да го отнесеш.

Сега пробвах с мъжа ми извъртането на ръката към палеца на нападателя. Мм така здраво хваща, че само 2-3 пъти успях да си измъкна ръката и то, като си мятам буквално цялата тежест заедно с извъртането.

Дъждец, от първия път няма да стане. Трябва повторения, докато не го усетиш естествено, рефлективно да става.
Брус Ли е казал: "Не ме плаши човек, който е пробвал 10 000 удара, а човек, който е практикувал 1 удар 10 000 пъти". Може теоретично да звучи, но виждаш истината като започнеш да го правиш.

Това е тактика, защото ако извърташ навън няма смисъл. Палецът по принцип се измята, няма опора.
Зависи кой те е хванал, физическата сила е преимущество.
В такъв случай се възползваш от близкото разтояние. Можеш или да се опиташ да го ритнеш в топките, или да забиеш глава в лицето му. Ако успееш да го разконцентрираш - удряш пак, преди да се е освястил.

Да се оставя да бъда изнасилена ли без да се опитам да се самозащитя ли? А после аз как ще преживея това изнасилване?! Когато бъда нападната с цел кражба, давам всичко, което иска. Стойността на парите и вещите не са толкова важни колкото живота ми.

Такива примери даваха по-наад - жертвите на изнасилване търпят, да не стане по-лошо. Има си търпеливи хора... и вкъщи търпят, та какво остава на улицата
Чувала съм следното възражение на съвет към жена да се изрепчи за нещо на мъж: "Ами ако ме удари?" Е....

Това ли казах?
Казах, че здравето и живота са по- ценни от вещите. Можеш да си купиш нова чанта и да прежалиш едната заплата в нея, но нов живот не можеш да си купиш.

По- напред в темата казах, че предпочитам да завлека копелето с мен, отколкото да се дам без бой. Ножове, спрейове, каратета - всичките тези неща са средства за защита, но не и гаранция. Единствено твоята нагласа е важна в случая. Ако се приемеш като жертва, и да не те изнасилят, и да не ти вземат стотинка, ти ще бъдеш жертва.

Аз като развален грамофон ще повтарям на всички заинтересовани дами:
1. ВИЕ НЕ СТЕ ПОТЕНЦИАЛНИ ЖЕРТВИ!
2.ВИЕ НЕ СТЕ СЛАБИ!
3.ВАШЕ ПРАВО И ИЗБОР Е ДА СЕ ЗАЩИТИТЕ!
Какво да направите?
1. Да преодолеете страха, предварителния! Да овладеете въображинието! Това е най-трудно, но се постига с
2. Запишете се на курс за самоотбрана, бягайте, тренирайте с близки мъже и жени, търсете информация за използване на ръкопашен бой, хладни оръжия, огнестрелни, каквото ви попадне - има материали, видео в интернет. Най-добре е курсът и практиката с опитен учител, но и самообучението при постоянство и дисциплина дава резултати...
3. Проиграйте "кошмарите" си във въображението си... С всеки опит, силата на страха ще отслабва и вратата на изхода ще се отваря все повече.
4. Вярвайте си, четете вдъхновяваща за целта литература.
5. Повярвайте, че носите изцяло отговорността за себе си и не чакайте да ви спаси друг! Това не означава, че моментално не трябва да потърсите подкрепа - напротив!
6. Вярвайте, молете се, практикувайте, смирявайте се, учете се! Вие не сте обречени!

1. Не само, че не сте потенциални жертви, а преобладаващото мнозинство мъже ще се жертва заради вас. При това без да иска или очаква нещо в замяна.
2. Физически сте по-слаби от болшинството мъже. Това е факт, с който следва да се съобразявате при преценката на поеманите от вас рискове. Няма нищо срамно в това. Мъжете също избягваме физически конфликти с по-силните от нас. Въпрос на здрав разум.
3. Ваша отговорност е да се защитите. Използвайте силните си страни. Най-вече мозъка. Не допускайте да изпадате в опасни ситуации. Съвсем постижимо е без ескорт, фередже и вечерен час.
Какво да направите:
1. Не оставяйте страхът да ви командва, но не се оставяйте и на безразсъдството
2. Курсовете за самоотбрана, оръжието и т.н. не са ефективни даже и за мъжете ако не се тренират всекидневно в продължение на много години. За болшинството от нас не са и необходими, независимо от пола.
3. Обмислете как да не изпадате в опасни ситуации. Изобщо не е трудно или осезаемо ограничаващо. Здрав разум.
4. Не вярвайте на демонстрацийки и книжнини - пробвайте съветите на практика с добронамерен мъж, за предпочитане ваш близък.
5. Понеже носите отговорността за себе си, не очаквайте единиците​ психопати и престъпници да споделят вашите морални принципи. Бъдете разумни и предпазливи.
6. Рискове винаги и навсякъде ще има, пълни гаранции за вашата или чиято и да е друга безопасност никой не може да даде. При разумно поведение тези рискове са по-малки от риска да се подхлъзнете и да счупите крак или ръка.

Понеже някой каза как да се прибират сервитьорките. Имах колежка от уни, работеше в магазин за цигари и свършваше работа в 3, беше си намерила таксиджия, който работеше винаги нощна, около 50 годишен, викаше само него, всички знаеха кой я прибира, човека чакаше тя да си влезе в общежитието.
Никога не е имала проблеми и си изкара студентските години безопасно.
Е, плащала е лев, два повече за услугата, но защо не, ако ще спи спокойно.

Първо-започвам да ям и да трупам килограми,да стана поне 70кг.
Второ-записвам се на фитнес ,че имам пилешки ръце
Трето -записвам се на стрелба и бойни изкуства
Четвърто-тренирам всеки ден с мъжа ми
И след няколко години ще мога да се справя с нападател среден на ръст..ххаххаа