Насилие срещу жени - средства за самозащита /дискусия/

Разсмивате ме!
Значи никога не се карате на децата си, когато свършат някоя дивотия?
Каквото и да свършат, вие винаги одобрявате действията им, и никога не им казвате, че са сбъркали?

И отново - не знаем дали изобщо е имало нещо такова, единственото, което знаем, е че девойката я е било срам да се върне при мама, след като е станало ясно, че мама е била права за хубостника.
Който хубостник явно се явява някакъв местен тип мутра, което със сигурност не е било тайна за девойката, колкото и да твърди, че  не е знаела че бил дилър.
Нямам мнение за ситуацията след раздялата, защото не живея в България и не познавам законите и, но за мен момичето трябва да се сърди само на себе си за всичко, което и се е случило след първия побой, до раздялата им. защото е останала при бияча в продължение на години, след като е знаела с какъв човек си има работа.

Именно защото е много по-трудно да си тръгнеш, когато има дете в картинката, моето чудене е защо изобщо жените раждат от подобни мъже. В конкретния случай побоищата и лошото отношение са започнали още на първия месец от връзката, не е като да се е случило след години съвместен живот и при вече родено дете. При съвременните начини на контрацепция за мен няма обяснение защо тази жена е пожелала да забременее и да роди от насилника си. Дори ако бременността е била нежелана и плод на изнасилване например, в България абортът не е забранен, съществува и Ескапел и т.н. За мен това е неин съзнателен избор. Това дете всъщност е единствената невинна жертва в случая, заложник заради глупостта на майка си, като трябва да живее с мисълта, че баща му е психопат и изверг. И не, не целя да обвинявам жертвите на насилие, съпричастна съм и дълбоко потресена от всяка такава история, но едно е случаят на убитата жена в Лагера, където след години поне привидно мирно съжителство мъжът изперква, съвсем друго е от първия месец връзка да те млатят, когато още дори не може да се говори за истинска любов и привързване, и ти да се омъжиш и да родиш от този човек. Без дете в картинката и ако беше прекъснала нещата още в зародиш, преди и той самият да се е обсебил и да я чувства тотално като негова собственост, със сигурност е щяла да се откопчи 100 пъти по-лесно от него.

Високомерие и наказание, ако ти е чужда, някоя от вестника, комшийката и изибщо с никаква връзка, но ако е родното, тогава няма наказание за високомерие, а трябва спасяване. Дори родителят трябва да си преглътне "аз казах ли ти", ако иска да помогне на детето си.

Тоте, бъркаш дреболиите с такива важни неща като насилието. Ние на децата си може да се караме за дреболии, но, но когато са жертви на тормоз хич няма да чакаме, а веднага тормозителят ще се превърне във враг и ще си защитим децата. Моментите, в които една млада жена може да се окаже жертва на насилие не е време за доказване на родителя колко е бил прав, а време да защити дъщеря си. В училище защо много деца крият, че са тормозени, мислиш? Защото си мислят "не стига, че Иван ме наби, а и сега майка ми ще ми се кара за скъсаните дрехи".

В такива отношения винаги има предистория между родителите и дъщерите, която не е особено хубава. Най-често при така да ги нарека, нормални или образцови семейства, има много изисквания към дъщерята като морал, като поведение и като всичко още от детството. При неглижиращите родители и разбити семейства е ясно.

Андариел, няма смисъл да обясняваш. Има няколко потребителя, които изключително много държат на размахания пръст и "сама си е виновна".

Всъщност с конкретния казус каквото било било, всички дискусии по него са само чесане на клавиатурата. И ако някои хора призовават към здрав разум и посочват грешките на пострадалата (защото има и такива, какъвто ще да е извергът), то е за да си направят някои изводи все още непострадалите и да си избият от главата заблуди като "Ама той не е такъв, вие не го познавате", "Той случайно ме удари, а и аз си бях виновна", "Той ще се поправи" и прочее. Всъщност за тях се пише, не за пострадалата, не и за някоя от пишещите тук. И ако темата е само с успокоителни писания каква е ползата от нея?

Грешките не са само на жертвата, а често са и на роднините около нея, най вече родителите й. Патриархалните нрави още са живи.

До каква възраст все родителите са виновни? Това оправдание ли е цял живот да не взимаме самостоятелни решения? Много е лесно все някой друг да ни е виновен. Който е забъркал проблем, трябва и сам да се бори с него. Оттам нататък помощ може да търси от родители, близки, институции и всички останали. Но той е двигателя на всичко, няма как ако самият човек не иска, другите да му "помогнат" насила.

Едно пораснало дете, вече като възрастен, поне наполовина е продукт на родителите си - на тяхното присъствие или отсъствие. Връзката, дори когато я няма, пак всъщност съществува, защото жените без бащи търсят бащата в партньора. Жените с деспотични бащи могат да търсят нещо такова в партньора, но да смятат, че това е закрила. Когато са в конфликт с майките си пак го има това майката да е кацнала невидимо на рамото. В кризисни ситуации винаги човек интуитивно търси защита и очаква защита от родителите си, това ни е вградено. Когато родителите не откликват, тогава става лошо. Затова човек осиротява, когато родител почине, дори да е съвсем зрял възрастен и той самият да има внуци.

На думи е така, но в реалността не всички родители помагат вечно, и не всички деца се побъркват от този факт.

Сори за родителите тогава, значи толкова си могат като капацитет! Един родител на място винаги помага - дали материално, дали морално, но поне се старае да помогне. Въпросът е той с какви вътрешни конфликти се бори и оттам и реакцията и помощта или непомощта.

Впрочем има и жени, които крият от родителите си, за да не ги тревожат, примерно защото родителите са болни. Спестяват им своите проблеми.

Не съм изпитвала насилие - пу-пу, но не споделям проблеми с родители. Никога. Не виждам с какво могат да помогнат, съответно и да им го кажа, полза няма. Най-много да вдигнат кръвно.

Ако обаче чувствах заплаха за живота си и за децата, бих разказала не само на родители, но и на целия свят и бих търсила помощ абсолютно навсякъде, по всички възможни начини.

По принцип сте прави за подкрепата и липсата на такава от страна на родителите, ясно е, че тя е много важна, но в конкретния случай на момичето от Варна очевидно тя има помощта и на майка си, и на баба си. В крайна сметка пак до тях е опряла, а на всичкото отгоре ги е докарала до положение и те да страдат заради нея, заложници в дома си заради тази "голяма" любов с поредния квартален дилър. Жената от Лагера също е била от хубаво семейство, поне с такова впечатление останах от статиите, имала е и много приятели и колеги, от които да потърси помощ при нужда.

И едно е, когато насилието започне постепенно, първо психическо, после някой шамар, бутане - тогава разбирам как жертвите попадат в капан и си казват, че това е нещо инцидентно, което те са провокирали, а мъжът иначе не е такъв. Психическото насилие пък е изключително коварно и трудно да бъде хванато навреме, да бъде осъзнато и доказано от жертвата, и за мен то дори е най-страшно точно заради това. Ако вече има и деца и връзката е на етап, в която жертвата се е привързала към насилника, откопчването става много, много трудно.

Момичето от Варна обаче твърди, че побоят над нея е започнал още на първия месец, по нейни думи всяка вечер, и не просто шамар или бутане, които сами по себе си също са индикатор за сериозен проблем, а побоища и изтезания с кабели като в Средновековието (wtf?!), продължавали с часове. Кой човек с всичкия си, колкото и да е влюбен (след месец връзка...) ще остане в така описаната ситуация, че и дете ще роди. Животно да е, ще избяга поне от някакъв инстинкт за самосъхранение. И да предпочете да я пребиват жестоко почти всяка вечер (по нейни думи) пред перспективата майка й да й намила... Едно е да преглътне грубо отношение и някой и друг шамар, друго е цели изтезания, завързана и унижавана. Това е или някакъв мазохизъм, или сериозно преувеличаване на ситуацията, която със сигурност е тежка и напълно недопустима, но все пак странна. Аз се чудя как изобщо се е решила да го напусне в такъв случай, какво най-сетне я е отрезвило, за да вземе това решение, след като толкова време безропотно е търпяла какво ли не. Може би е посегнал на детето и това я е провокирало най-сетне да послуша здравия разум и да промени нещо. Те май са имали и брак, ако е така ми е чудно и как той изобщо се е съгласил да й даде развод, оставам с впечатление, че са разведени.

Каквото и да е, радвам се на хубавата развръзка и се надявам този психопат да изгние зад решетките, за да има момичето спокойствие, макар и да се съмнявам, тъй като при нас нещата са от ден до пладне. Дано поне той се е постреснал от медийния отзвук и да не посмее повече да я тормози и притеснява. Никоя жена, абе изобщо никое живо същество, животно или човек, не заслужава подобно отношение и в никакъв случай не трябва да го търпи.

И да, пиша най-вече за другите момичета/жени с призив да внимават повече, когато избират баща на децата си - гаранция, естествено, няма за нищо, но когато те пребива още от първите месеци, а ти все пак не си готова да го напуснеш, може би е добре да помислиш за контрацепция (ако той не дава, при желание противозачатъчните могат да се зашият в подплатата на дреха и т.н., има много начини той изобщо да не разбере), за да не се раждат още нещастни деца, жертви на глупостта на родителите си, и за да може и жертвата все пак да има по-лесен път за бягство, когато събере смелост за това.

Именно.
Ако се беше стигнало до насилие постепенно, с течение на годините, след като във връзката вече има деца, може да се приеме, че жената е жертва.
Когато обаче, както по думите и става ясно, е била бита до припадък още първия месец на връзката, и въпреки това е останала, живяла е с него и му е родила дете, проблема вече не е само в мъжа, а и в нея.
Разбира се, имаме само нейната страна на историята, няма как да знаем дали това, което казва за връзката е истина, но ако приемем нейната версия за събитията, става ясно че тя доброволно е останала с него въпреки, че вече я е бил до припадък, и въпреки че все още нищо не ги е обвързвало.

Може би такива жени се надяват, че като забременеят, мъжете им ще спрат да ги бият. Ще ги носят на ръце и ще настане семейна идилия.
А всъщност става още по-зле, защото насилниците си мислят, че вече са ги вързали с детето и няма къде да им избягат.

Това плюс последния ти пост, че не живееш в България е показателно за глупостта ти. Моля не поучавай от чужбина! Гледай си живота.