Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 50

Ами не бъди плашлива просто. Едно е да се наплашиш от действията на останалите шофьори и като гърмян заек превантивно плахливо да се оглеждаш я на дясно, я на ляво за някой малоумник връхлитащ изневиделица, съвсем друго вече е да знаеш врага ти кой е... тук с плахливост не се тръгва. Твоето мило може би усеща, че някъде си колебания започваш да усещаш и единственото, с което може да ти помогне е да не повдига темата и да те връща към тревожни мисли, а да се старае да те насочва към други мисли и избягва тревожните за теб.

Кои реакции ще са след десетата година?

milmich

Лейди май имаше предвид след 10-та терапия, а не след 10-та година. Аз поне така го разбрах... и наистина ако нещо там ще се появява баш около 10-то облъчване се проявява.

Здравейте милички.
Моя близка е с операцията на рак дебелото черво. Мина операцията, курса с лъчетерапия също но от онкологията в Дървеница не са и обяснили какво следва.
Въпроса ми е дали има право на още болнични след като е ползвала три месеца и къде да отиде за тях. При ЛЛекар или....
Иска да знае дали и се полага и ТЕЛК, но пак не знае към личния лекар ли трябва да се обърне или в онкологията. Нейната лекарката не знаела какво трябва да направи. Да поразпитала и каквото зависи от нея щяла да го направи.
Благодаря ви предварително и бъдете здрави.

Ами ние сме си доста наплашени всички, ха-ха. Не знам да има някой от нас, който да е приел болестта с усмивка и спокойствие. Ето на мен вчерашното мнение на "Анонимен" не ми даде спокойствие, а напротив, доста ме притесни и напрегна. То и без това непрекъснато се самонаблюдавам и анализирам и никога нещата не са така добре, както ми се иска.  Сега ме мъчи алергия, която не се знае от какво е. Спряха ми за 10 дни аримидекса, но подобрение няма и май не е от него.

radka_42, недостатъчно добре се изразих относно плахост, страх, Крали-Марковска безстрашност и т.н. Всички ни преследват съмнения, тревожни мисли, страх, несигурност и кво ли още не... всеки в нашето състояние ще е малоумен наивник ако не взема предвид или с лека ръка отминава определени резултати, оплаквания, наставления. Дотегна ми от тези емоционални състояния, които в дупка ме вкарват и много, много просто не се замислям, кръв ми точат, сканират ме, кръвно мерят.... аааааааа... каквото такова! Дреме ми на... Не съм безотговорна, следя си положението, редовно се изследвам, но не искам психически да му се давам.

Има си страх и страх. Разликата е между панически страх, който в дупки вкарва и превантивен страх така да го наречем, който профилактично вади на повърхността...

За преживяемостта знае само Господ и си под него сила! Аз съм писала горе в темата, че ходила съм със жена на прегледи в онкодиспансер във Враца, та майка й с 4 стадий живее 10 години. Писала съм и за циганка, която е имала някакъв стадий и не е отишла на никакви терапии и аз съм я внушавала някога, че може да умре без лечение, а гледам на панаира ни, че тя все продава на сергията....Ракът не е изучен. НИКОЙ НИЩО НЕ ЗНАЕ, ЗА ДА ПИШЕ...., освен Бог.
Леди, дано да се размине изваждането на импланта..., всичко да се оправи...

milmich след десетата процедура имах в предвид. Аз тъкмо се връщам от процедура, направих 15, имам още 10, за сега нищо ми няма, мотае ми се главата, но не знам дали е от това. Кожата ми изтъня при операцията, но това също е спорно дали е лъчева реакция, доктора твърди, че не е, защото точно там не облъчват. По-вероятно е от гнойното възпаление, което мина, но направи белята.
Лъчетерапевта каза, че всички мизерии се появяват след 10 процедура.
Кики, твоята близка трябва да отиде при личната и да вземе направление за ТЕЛК. В него си пише всички болести, които има. Занася се на Иларион Макариополски 10 и да чака обаждане или писмо от ТЕЛК-а. Те ще и обяснят какви документи и снимки да носи. И има право на болнични 180 лв годишно, след което ако се налаги, разрешенията за тях ги издава ТЕЛК.
А страхът ... понякога не мога да спя от него и от мисли всякакви.

Хора, моят резултат излезе, в понеделник ще го нося в болницата.Някой да ми помогне да го разчета:
Естроген рецептор: умерено по интензивност ядрено оцветяване в почти 100% от туморните клетки. PS-5; IS- 2 ;TS-7.
Съответства на добър(75%) шанс за отговор на терапията

Прогестерон рецептор: умерено по интензивност ядрено оцветяване в почти 100% от туморните клетки. PS-5; IS- 2 ;TS-7.
Съответства на добър(75%) шанс за отговор на терапията

HER2 (1+) Негативна реакция

И друго:
Чудя се да нося ли стъкълцата за 2-ро мнение или да си ги нося в болницата където ме оперираха?!

Както се казва “ това е най/добрият рак”. Имаш положителни хормони, което означава че ще имаш хормонална терапия и имаш още едно оръжие. И отрицателен ХЕР, което пък значи че не се води агресивен рак.
Моето лично мнение е да занесеш стъклата за второ мнение.
Успех с лечението 🍀

+ 1
Успех и от мен! Браво за резултатите, Лагерта! 
Огромно предимство имаш срещу рачо, наистина огромно. Не го пропилявай! Горе главата и започни и ти самата да го бориш, бъди като помощник на терапиите, с оптимизъм и инат наистина ще им подсилиш ефекта. А относно терапиите, не помня споделяла ли си, но ако стадият е ранен и лимфите са чисти, даже и химията може да ти спестят.

Върни си усмивката, успокой се, амбицирай се и само смело напред. Стъкалцата за всеки случай провери повторно, за да може финално да се отърсиш от глождещи съмнения разни. Започни да си живееш спокойно живота, отговорно да си провеждаш лечението и започни на всевъзможни дребни нещица и глезотийки да се радваш и с пълни шепи да грабиш.
На мен така ми олекна, като се свърши с тегавото чакане на резултати, притеснения, треперене, обикаляне по доктори, досадно оформяне на документи, разни редовни процедури и куп други глупости и като отхвърлих задължителните неща зад гърба си и минах само на хормонките сякаш друг човек станах, много по-весел и жизнен. Ходих яздих кон, плувах с яхта, редовно ходим на морски риболов с мъжо, отментахме зад гърба си и няколко рок концерта с къмпингуване, на живо едни от най-силните волейболни мачове на нашите изгледахме, викахме, крещяхме, снимах се с Любо Ганев (аз съм 160 см - 55 кг... представете си каква карикатура е снимката, в рамка ще си я сложа нищо, че тогава не бях си върнала още човешката визия и свеж вид), утре Милото ще ме води на едно опитно поле и ще ме учи трактор да карам. Хахахаха! Апетитът идва някак си с яденето. Чакам зимата да мине... хм... що да я чакам да отминава... на връх Мусала съм била, но зимно време ми е чудно как ли изглежда, иначе за след зимата имам следваща цел плуване с делфин, а за догодина плуване с косатка, което ще е съпроводено с пътуване извън България и знам къде го предлагат това приключение, цената само ме притеснява, че ще е непосилна, но може и за след две години да остане, ама ще стане... Гледам толкова напред в бъдещето и все по-смели цели и авантюри си планирам, че някои хора за луда вече ме мислят, а може и да са прави. Болестта ме промени, вдетини ме, но и ме научи на много неща.

Искам да видя снимка как караш трактор 

Коко,  благодаря за разясненията по резултата!:hugs:
Спиритче,  много вдъхнояващо звучиш ,  благодаря и теб!
При мен вилнеят хормони,  не се усмихвам,  яхнала съм яко метлата. Не знам как ме търпят. Изнервям де като гледам разтурията у дома. Уж всичко щяха фа ми помагат,  но все се налага да ги моля и напомням и това ме изнервя още повече. Ние сме с три деца ученици ,  куче и котка ,  и имаме планиран ремонт още преди да разбеем за болестта. Познайте как мога да съм спокойна... Поярвайте опитвам,  ще се постарая повече. Наистина е най важно да се радваме на момента,  знам го повтарям си го но не ми се получава.

Ей ме на!

Спиритче, страхотна си! Моята коса като твоята се чупи, явно химията действа добре, хаххахаа!