Въпросът със сестрата е наистина сериозен. Заболяването не е наследствено, това сме го проверили и потвърдили чрез лекари. Неговото мнение е, че леля му и чичо му ще се грижат за нея след баща му. Той ми е казвал, че няма да може да се грижи за нея и ще трябва да е някой друг. Но му е болезнена идеята да бъде оставена в дом. Затова и съм го информирала, че решението в един момент ще е в неговите ръце и ако не е съвместимо с моите разбирания - няма да е красива ситуацията, защото няма да подвия опашка.
Иначе за това какво ще стане ако кажа, че не искам да отида - или се съгласява да остане с мен или отива сам. Знае, че не се чувствам комфортно, но "искал да можем двамата да им ходим на гости". Въпреки това ме оставя да правя каквото искам - сиреч да стоя по гащи в леглото с котките и да гледам филми. У дома. Сама. На тишина и спокойствие. Не го прави на проблем, но въпреки това всяка седмица ме пробва дали случайно не съм си променила мнението.