Неговите родители

  • 18 923
  • 380
# 345
Под "модерно" имам предвид, че когато бях малка, коя ли жена се стараеше да поддържа форма, след като роди 2 деца? Нямаше такива масови разбирания, нямаше бг-мама, нямаше и фитнеси.

И пак не са/сте били слоници на 30-35г.?
А сега е друго- една голяма част са вманиачени във външния си вид, друга немалка част са трътлести и дебели.
И това се корени в други неща, както гледането на старите хора, липсата на институции за обгрижване на по- специални случаи и пенсиите.
Виж целия пост
# 346
Интересно кой ви е бърсал като малки, тогава когато не сте можели?
кой ви е хранил с лъжица, тогава когато не сте можели?
Уви, всичко което е в българина вече го няма. Започваме да мислим по западен обичай.

До 1.6г ме е кърмила и хранила с лъжица мама. Тя е сменяла пелените ми. Къпала ме е тя, с помощта на дядо и баба. Баба е перяла пелените. След това ме е гледала баба, с помощ от детегледачки и дядо и след 3г вече се хранех и си миех д-то сама. Косата ми я миеше баба или мама до 10-12г.

Аз кърмих, храних и къпех двете ми деца с помощ от майка ми когато се роди второто Перях пелените в автоматична машина като само плакнеш на ръка. Децата ми се хранят и обслужват сами от 3-4г и след това само ги къпех. Имах помощ с домакинството и детегледачка за сина ми като малък за да не скучае когато бебето беше малко.

Мене са ме гледали и хранили, аз съм гледала и хранила децата. Майка ще я гледам, разбира се.

Нищо западно няма в модела. Ама и да има, какво от това?

Западният модел е по-подходящ за семейства с малко деца и особено едно, единствено.

Вашето не е западен модел. Вашето е нашият, българският модел.
При нас е нормално да се грижим за близките си, независимо, че болестта или старостта ги е променила. Те са нашите близки и достойнството им не зависи от това дали трябва да ги бършем или не. Достойнство е в това, което са ни дали, хората които са ни помогнали да бъдем.
Виж целия пост
# 347
Грижата има различни измерения. Да платиш на някого да се грижи за близките ти също е грижа.
Виж целия пост
# 348
Така е, но за мен е вариант ако става въпрос за нещо, за което аз нямам  грам квалификация. Ако не е такъв случаят -  нима някой ще е по-грижовен от близкия човек?
Виж целия пост
# 349
Зависи.
Ако имам семейство и работа (имам), не мога и не трябва да ги зарязвам. Освен това обгрижването на възрастен на легло смачква много лошо – физически и психически. Моето здраве също е важно.
Виж целия пост
# 350
Така е, но за мен е вариант ако става въпрос за нещо, за което аз нямам  грам квалификация.
Каква квалификация имаш да рехабилитираш човек след инсулт? А имаш ли поне бегла идея какви грижи са нужни за човек с Алцхаймер или с напреднал Паркинсон?
Виж целия пост
# 351
Аз точно това казвам.
Че ако не е нещо, което изисква специализирана квалифицирана помощ, предпочитам аз да съм човекът, който се грижи.
Виж целия пост
# 352
Права си, Уиш!
Липсата на професионализъм в тези случаи, натоварва и болния, и грижещия се.
И двамата се мъчат, и двамата страдат.

Мариана М, дори да трябва само да вдигаш болния, за да го обърнеш, да му смениш чаршафите и памперсите, се иска освен сили и техника.
Ако не знаеш как, дисковата херния не ти мърда, а болките на лежащия са друг разказ.
Виж целия пост
# 353
Аз, като вдигала тежко, вече абсолютно всяко навеждане и по-точно изправяне ми е трудно. И там се иска 'квалификация'. Не се иска само за прахосмукачката и тенджерата, ама то ако си стигнал етап да не можеш яйца да опържиш,  вече ти трябва комплексна помощ.
Виж целия пост
# 354
Да, модерно стана и всичко има, само пари няма.
2.5 милиона потенциално залежали се висят на шиите на децата си.
Хайде, нека 500 хиляди да имат по- свестни пенсии, с които да си платят вегетирането, ама останалите?
Какви добавки, какви грижи и диети?
Ми то децата им ги няма в страната. Чакай да видим дали ще ги изтеглят в чужбина и дали потенциално залежалите се ще се съгласят да тръгнат, или ще ги хване емоцията.
Аз не знам как да се процедира с човек, на който имотът му е по-ценен от живота. И не мисля, че психически здрав човек ще зареже работа, за да стои и гладува със старите на село.


Не имотът, Гал. Спомените. Нали не си представяш как възрастните хора тепърва ще почват да градят живот от нищото в чужбината? Щото за някои хора животът не е само и дори неосновно в паничката стъргани моркови и чистите чаршафи.
Виж целия пост
# 355

Не имотът, Гал. Спомените. Нали не си представяш как възрастните хора тепърва ще почват да градят живот от нищото в чужбината? Щото за някои хора животът не е само и дори неосновно в паничката стъргани моркови и чистите чаршафи.

Какво нищо, те какво имат тук? Баба живее в града в апартамент колкото къщата ни, записала се е в пенсионерския клуб, нашите са в същия град. Иначе хептен ще кукува. И никак не мисля, че ако живееше на село, нашите щяха да я оставят там сама след смъртта на дядо. Че и преди това.
Емоции са едно, да предпочиташ да живееш сам като псе е друго. А да настояваш хората да зарежат уредения си живот, че да не си сам, е трето.
Виж целия пост
# 356

Емоции са едно, да предпочиташ да живееш сам като псе е друго. А да настояваш хората да зарежат уредения си живот, че да не си сам, е трето.

Има хора, които могат да живеят сами- разбирай сами, след като половинката е починал.
И е нормално да могат, а не да се присъединят към семейството на децата си или да ги принудят те да се присъединят към останалия сам, за да го забавляват и да запълват живота му.
Но, хората са различни- едни се вкопчват в това, което са придобили на младини до степен да не искат да си сменят мебилировката, а други са готови да променят живата си из основи, за да започнат и осъществят нещо ново като за последно.
Лошото е, че нашата народопсихология натиква хората от третата възраст в един калъп, който убива и на млади, и на стари, но упорито се отстоява.
Виж целия пост
# 357
Дядото на най-добрата ми приятелка е на 94 години. Жена му е починала преди 30 години. Оттогава живее сам в гарсониера в Люлин. Инвалид е, има извадена тръбичка на корема поради някаква стомашна операция - не съм наясно каква. Веднъж седмично някоя от дъщерите или внучките му отива да му пусне 1 пералня дрехи и да поизчисти у тях. И то защото той е почти сляп, има проблем и със зрението. Иначе е напълно самостоятелен - има си компания възрастни хора пред блока, от Социални грижи му носят редовно храната. Живее практически сам. На празници е винаги с близките си.

Дай Боже да не тежим и ние на роднините си един ден, много ми се иска.
Виж целия пост
# 358
Има хора, които могат да живеят сами- разбирай сами, след като половинката е починал.
И е нормално да могат, а не да се присъединят към семейството на децата си или да ги принудят те да се присъединят към останалия сам, за да го забавляват и да запълват живота му.
Но, хората са различни- едни се вкопчват в това, което са придобили на младини до степен да не искат да си сменят мебилировката, а други са готови да променят живата си из основи, за да започнат и осъществят нещо ново като за последно.
Лошото е, че нашата народопсихология натиква хората от третата възраст в един калъп, който убива и на млади, и на стари, но упорито се отстоява.

А, точно.
Виж целия пост
# 359
Мъжът ми има роднина ,не много близък ,който е стар ерген без деца.Социалните му носеха храна всеки ден,която не беше никак лоша.Но иначе се оправяше сам.
Ние сме единствените му роднини и когато падна болен на легло социалните ни се обадиха и ни обясниха,че сме длъжни да се погрижим за него.
Настанихме го в старчески дом.


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия