Августовски бебчета 2018 тема 2

  • 32 754
  • 775
# 375
ММ също много ми помага. Той сам поиска , но и той първи беше повдигнал въпроса да си имаме детенце и няма как да се оплаче много.
Успява да се справя с работата, помага за домакинството вкъщи, грижи се за малката. Като може и се налага я преоблича , сменя памперси , играе си с нея.
Събота и неделя като си е вкъщи я взима в хола , за да се наспя аз. Гледа я и то доста успешно. Храни я (на кърма е , но аз се цедя и може да ѝ даде и от шише).
Помага в къпането , аз съм асистент за дупето и после като я извадим да си я гушна в кърпата и да отида да я обличам.
Общо взето татито помага много , не мога да се оплача.
Виж целия пост
# 376
Под взаимозаменяеми имам предвид, че като реша да изляза да пия вино/на коледно парти/фризьор или по-прозаично - (да чукна на дърво) , да взема да вляза в болница.. Той може на 100% да се справи сам.

Така да всеки баща трябва да може.

Първата вечер вкъщи след секциото, яко ме дърпаха шевовете и както не беше бутал бебе никога набързо се научи да сменя памперси.
Виж целия пост
# 377
Ами.... и моят работи през деня, но вечер основно той се занимава с нея, не толкова да си почина аз, колкото тв двамата да си пообщуват, защото винаги майката има приоритетна роля в живота на детето, а реално то е също толкова и негово. Понеже наистина не може да прекарва колкото време премарвам аз, все пак прави, което може. Къпането си изцяло тяхно занимание, обличането после също. Гимнастиката и масажа също той ги прави. За домакинската работа... не е като да откаже да свърши - глади си и ризите когато не съм го свършила аз, но не ѝ е фен 😀😀 Примерно мете с прахосмукачка и мие подовете, но веднъж седмично - ако искам и през седмицата - не го прави. Но като цяло има взаимност в отношенията ни и самата аз не искам да го товаря супер много, защото наистина се уморяя ня работа, а и неведнъж е предлагал да вземем жена да ни чисти, за сега аз отказвам, защото наистина не ми се дават пари при все, че съм си вкъщи, но тръгна ли на работа - това е решението.
Виж целия пост
# 378
И ние сме взаимозаменяеми. Още от както сме заедно и до момента всичко се върши от всеки. Пере, чисти, готви, простира. Като се роди каката винаги като е вкъщи на равно с мен действа, дори гледа да свърши повече та аз да почивам. Сам почна да я къпе на 8м, защото тогава ме хвана сериозна дискова херния. Сега с близнаците пак така. Като почива гледа аз да си почина той да поеме. Вепер става да им дава шишетата, а кати се цедя и той е буден ме отменя и с миенето на помпата. Баба ми е дълбоко възмутена, пе позволявам всичко това да се случва Joy за справка, баща ми е като дете, всичко чака на готово, дори ако е гладен и е в кухнята само казва какво иска и майка ми му сервира... Цял живот съм повтаряла, че такъв мъж няма да търпя и на моя още като заживяхме заедно му казах, че ако търси прислуга не съм за него. Мислех, че след сватбата ще се промени към лошо, но слава Богу не се. Надявам се, че щом 11 години е така няма за кога да се отконява от правилното Grinning
Виж целия пост
# 379
Моят пък не ми помага толкова, колкото ми се иска и ми е болна тема Sad Даже мислех и аз да ви питам тия дни как са нещата при вас. Направо не мога да го позная и ми е супер тъпо напоследък. Спи си като пън през нощта, а вечер като се прибере го моля да погледа бебо за 10тина мин докато просна прането (ако през деня бебо е бил много неспокоен и не съм могла да го оставя) или да се изкъпя..После си седи на компютъра до 2-3 часа през нощта да играе игри, докато аз си ставам и си кърмя бебето. Единственото, което прави е, че готви (аламинути в повечето случаи, но не се оплаквам) и пазарува. Това е. От 2-3 седмици съм му делегирала събота или неделя да излезнат с бебето за 2 часа, за да мога аз да изчистя вкъщи по-основно. От ежедневните задачи покрай бебето само го къпе, а аз асистирам. Тук-там го разнася като се разреве много, защото на мен ми тежи, а раната от секциото още си ме боли. Много са ни се променили отношенията, защото и аз съм изнервена заради липсата на сън и  вероятно не съм най-добрата компания Simple Smile Но грам не ме отменя така за няколко часа, за да мога да се наспя и да си почина. Той си е малко по-особен и за всяко ново нещо трябва да мине някакво време, за да го приеме. Обича бебо, като сме заедно му се усмихва, говори му, прави гимнастика понякога, но някакви по-сериозни грижи не полага. Сигурно е рано, знам ли...
Виж целия пост
# 380
И аз не мога да се оплача, още от бременноста ни помагаше мн въпреки че работи от понеделник до събота и отврвме на време дава дежурство в неделя. Откакто Денис се е родил той го къпе и след първата седмица само той става нощно време за памперси и ядене- ние сме на Ам от самото начало. Както се шегуваме вечер като се прибере след като се изкъпе той поема шафетата и така до сутринта. Аз само след баня го взимам да го намажа и облека докато той прави млякото. За домакинската работа също мн помага- миялната си е негово задължение и др такива. Златен е, затова и сега букнах една вечер във Велинград на спа без бебо да си релаксира малко.
Виж целия пост
# 381
Моят пък не ми помага толкова, колкото ми се иска и ми е болна тема Sad Даже мислех и аз да ви питам тия дни как са нещата при вас. Направо не мога да го позная и ми е супер тъпо напоследък. Спи си като пън през нощта, а вечер като се прибере го моля да погледа бебо за 10тина мин докато просна прането (ако през деня бебо е бил много неспокоен и не съм могла да го оставя) или да се изкъпя..После си седи на компютъра до 2-3 часа през нощта да играе игри, докато аз си ставам и си кърмя бебето. Единственото, което прави е, че готви (аламинути в повечето случаи, но не се оплаквам) и пазарува. Това е. От 2-3 седмици съм му делегирала събота или неделя да излезнат с бебето за 2 часа, за да мога аз да изчистя вкъщи по-основно. От ежедневните задачи покрай бебето само го къпе, а аз асистирам. Тук-там го разнася като се разреве много, защото на мен ми тежи, а раната от секциото още си ме боли. Много са ни се променили отношенията, защото и аз съм изнервена заради липсата на сън и  вероятно не съм най-добрата компания Simple Smile Но грам не ме отменя така за няколко часа, за да мога да се наспя и да си почина. Той си е малко по-особен и за всяко ново нещо трябва да мине някакво време, за да го приеме. Обича бебо, като сме заедно му се усмихва, говори му, прави гимнастика понякога, но някакви по-сериозни грижи не полага. Сигурно е рано, знам ли...
И при една моя приятелка е така вече втора година , даже вече вика на малката като е по шумна защото си искал спокойствието и компютъра. Не го допускай да се стигне до там , защото мацката първата година разсъждаваше като теб че ще свикне а стана по зле. Таткото свикна че мама всичко трябва да прави. Почни от сега да го “молиш” това да направи и онова. Не прави всичко ти защото почват да те приемат като даденост. Това че някой ходи на работа не го прави по малко уморен от теб, която цял ден се разкъсва между дом работа и бебе и най интелигентните разговори които води и тепърва ще води са за консистенцията на сопол, ако и т.н
И ти си човек.
Виж целия пост
# 382
Помага мъжа ми, забавно му е с децата, обаче ... ами не могат някои неща да ги правят мъжете и това е. И с първото не можеше, и сега не може.
Все ще има някой чорап обут наобратно, копчетата закопчани на криво. Оставям го да глади понякога - е не им сгъва дрехите и това е. Прибира ги по чекмеджетата прави, разпънати, както са си от масата за гладене - много били малки тези дрехи, какво да им сгъва. Едното си смъкнало лентата на главата, чак до устата и я дъвче, той вместо да го оправи му се смее ... такива работи. С детски акъл са мъжете малко.
Виж целия пост
# 383
Пф, да, това е другото - не върши нещата както аз си ги представям, че трябва да бъдат свършени 😀 Примерно аз си гладя чаршафите, щото обожавам изгладени чаршафи - той мине с ютията веднъж по тях и това е.
Снощи за първи път дъщеря ми се обърна напълно сама от легнало положение по корем, ама както си трябва - с издърпване на ръцете и добро стоене. Сега въпросът ми е - това ли ще прави по цял ден 😀😀😀 защото когато е будна и е легнала иска да се обръща, като се обърне все след някакво време и клюмне главата и забие нос... абе усещате на къде бия - преди си я оставях на гимнастиката и си свършвах нещо, сега ще трябва май май да си вися постоянно при нея. Притеснява ме, че от легнала по корем не може да се завърти по гръб и да не се задуши като се умори тая тежка глава.
Виж целия пост
# 384
Моят пък не ми помага толкова, колкото ми се иска и ми е болна тема Sad Даже мислех и аз да ви питам тия дни как са нещата при вас. Направо не мога да го позная и ми е супер тъпо напоследък. Спи си като пън през нощта, а вечер като се прибере го моля да погледа бебо за 10тина мин докато просна прането (ако през деня бебо е бил много неспокоен и не съм могла да го оставя) или да се изкъпя..После си седи на компютъра до 2-3 часа през нощта да играе игри, докато аз си ставам и си кърмя бебето. Единственото, което прави е, че готви (аламинути в повечето случаи, но не се оплаквам) и пазарува. Това е. От 2-3 седмици съм му делегирала събота или неделя да излезнат с бебето за 2 часа, за да мога аз да изчистя вкъщи по-основно. От ежедневните задачи покрай бебето само го къпе, а аз асистирам. Тук-там го разнася като се разреве много, защото на мен ми тежи, а раната от секциото още си ме боли. Много са ни се променили отношенията, защото и аз съм изнервена заради липсата на сън и  вероятно не съм най-добрата компания Simple Smile Но грам не ме отменя така за няколко часа, за да мога да се наспя и да си почина. Той си е малко по-особен и за всяко ново нещо трябва да мине някакво време, за да го приеме. Обича бебо, като сме заедно му се усмихва, говори му, прави гимнастика понякога, но някакви по-сериозни грижи не полага. Сигурно е рано, знам ли...
И при една моя приятелка е така вече втора година , даже вече вика на малката като е по шумна защото си искал спокойствието и компютъра. Не го допускай да се стигне до там , защото мацката първата година разсъждаваше като теб че ще свикне а стана по зле. Таткото свикна че мама всичко трябва да прави. Почни от сега да го “молиш” това да направи и онова. Не прави всичко ти защото почват да те приемат като даденост. Това че някой ходи на работа не го прави по малко уморен от теб, която цял ден се разкъсва между дом работа и бебе и най интелигентните разговори които води и тепърва ще води са за консистенцията на сопол, ако и т.н
И ти си човек.

Мдаа явно ще трябва така да стане! Simple Smile Принципно този  подход го приех по отношение на домакинската работа и работи, но сега с бебето просто съм прекалено уморена да се разправям и с него, а явно ще трябва да намеря сили. Факт е, че преди бебо не му беше достатъчно интересен... като започна да му се усмихва обаче нещата се промениха. Сега имам чувството, че към мен ги е насочил тия негативни емоции, защото според него аз седя и си почивам по цял ден Simple Smile Но да не го обръщаме на лична драма. Поне котките обгрижва хаха
Виж целия пост
# 385
Туй май е основната грешка с мъжката част - ам те не го правят като хората.  Един път ще го направи не като хората, втори.. на 10тия ще стане. Ма ако му го дръпнеш от ръцете на първия път, ще си го правиш сама винаги.
Ама аз съм много над нещата и далеч от педантичност по отношение на домакинството, за мен щом нещо не се налага да го правя аз.. значи ми е идеално как е направено GrinningGrinning
За това може би запазих и отношенията със свекървата въпреки, че известно време живяхме заедно.. просто битовизмите не са ми важни - както са направени, така. Blush
Виж целия пост
# 386
Изи - dont worry. Сигурна съм, че като поотрасне малчо ще бъде чудесен баща човека и че ще се оправят отношенията ви Simple Smile Аз също мисля, че са малки и че на някои мъже им трябва време, за да свикнат с новото положение.
Аз извинявам моя мъж с това, че е на нова позиция, работи нощно време по 6 дни в седмица и знае че на него разчитаме - това е отговорност и си носи натоварване и стрес и трябва да има време да разпуска - било то с компютърни игри - или баскетболни мачове като нашия тати.
Моя капан до тук е, че много често аз сама си се нагърбвам и не искам помощ - очаквайки САМ ДА СЕ СЕТИ! И после остава една горчилка, пък ако съм била казала - Направи това и това, то е щяло да стане..... Ако ме разбирате Grinning

Салсиша отново ме разсмя, но също си права. Аз пък не му давам да глади, защото е един такъв перфекционист, че глади всяка дребна дрешка по 30 минути и накрая ме изнервя яко!

Но иначе се радвам, че имам човек до себе си, с който мога да поговоря, който безкрайно ни обича и на който имам доверие и знам какви качества ще предаде и какво ще възпитава в малкия змей.
Но с едно наум как ще възпитаваме синовете си, защото и моя е малко научен така от майка му. Забелязала съм, че в семейства само с мъже - синове и съпруг се получава този феномен на голям човек, който не може да пусне пералня и да си сготви сам.

Поувлякох се....
Виж целия пост
# 387
А купуват ли глупости вашите? Моя купува постоянно някакви безмислици, най-често играчки. Сега довлякъл някакъв Елмо голям, който се хили, като изрод, като се пипне по корема, поредната шумна играчка, направо ще се побъркам вече, заринати сме с играчки.
Виж целия пост
# 388
При нас за домакинската работа доста време съм се борила, за да се приема като общо задължение. Сега вече помага с всичко, но го има момента да не е направил нещо по “моя” начин и да го поправям навярно е неприятно. Мен ме дразни, че понякога специално трябва да кажа да погледне я коша, я сушилката или нещо друго. Как пък сами не забелязват нещата за вършене Grinning

Идва и той от такова семейство, където са много обгрижвани. Даже свеки ми прави забележки, че се отнасям зле и изисквам твърде много, как пък не ми е кеф да го поглезя и аз малко.

С малката има желание да помага. Вечер я гледа, ако остане време. За къпане и обличане ми асистира. Нощем не го будя, защото си я кърмя легнала и спи при нас. Наближава обаче края на 3м и мисля, че е време да си спи отново в креватчето. Съответно ще се редуваме нощем при нужда от повече люлеене и приспиване.

Все казвах, че детето при нас няма да спи в никакъв случай, обаче преди месец си я взех и чудо - започнах да се наспивам.
Виж целия пост
# 389
С тази тема се върнах назад във времето и се сетих за случка, която ще ви разсмее. И с каката не можах да кърмя и пак се цедях. Беше първия месец, цедя се една сутрин и в кърмата малко кръв та розовее. Притесних се какво ли е. Мъжът ми повече и от мен. Гледам го обикаля огрижен. По едно време идва един успокоен и с откривателски поглед и ми казва: а?Абе мило, големи сме блейки, ми нали снощи кюфтета с доматен сос ядохме?! Поглеждам го очудена, а той: Ами кърмата заради соса е розова. Ох и сега с глас се смея като се сетя. Хем мило ми стана, хем много се смях JoyGrinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия