Защо е толкова трудно да си намериш половинката в живота?

Относно материалното, имаме си хубавата поговорка за това, че когато бедността влезе през вратата, любовта излита през комина. Та, така си е било, така и ще бъде, нищо ново. Затова много ме дразни налаганото напоследък убеждение на неудачниците (сори за израза, но е точно така), че "всички жени са меркантилни". Мда, вярвайте си момчета!

Всички жени са к*рви е оправдание на неудачниците.
Да, без пари не се живее, факт! Само че има и едни други неща - отношение, доверие и някакви такива хвърчащи думички.

За теб е трудно. Недей да говориш по принцип. Ако мислиш, че светът е материален от вчера, прочети Оливър Туист.

Страхотен съвет!

Разбира се, че е така.   Както са казали мъдрите хора - жените, които смятат, че мъжете искат само секс, а мъжете - че жените търсят само финансова изгода, са тези, които всъщност никой не ги търсят дори за това.

Авторът сигурно за нещо много духовно търсеше рускини, с които не може да комуникира свободно.

Научи се първо да даваш, без да търсиш в отплата и тогава ще получиш

То пък сякаш няма меркантилни мъже, та все жените са обвинявани.

Ще се правиш на духовен на оня свят.
Тук сме в материален свят. Ядем, серем пикаем. Имаме своите нужди.
Не че духовността е нещо лошо.
Ама с нея как точно се храниш? Ако имаш деца  как ще ги храниш с духовност? Моля те просветли материалистките тук.
И докато си в реала, хубаво наблягай на духовното, ама и на правописа си наблегни, че не ми се струваш духовен.
Кака Сийка изби рибата 
Веднъж отхвърлих един мъж. Нищо не ме привлече в него. Хубав беше. Но работеше нископлатена работа. Взимаше 400 лв. Живееше при родителите си.Това преди година и половина. Изключителен мрънкач и песимист. Само веднъж излязох с него. Насили ми една уж близка приятелка. Бил и добър приятела. Да съм му дадяла шанс.
Само мрънкане слушах. Книги не чете, почти нормален разговор не можеше да води.
Та какво да му харесам. Скапа ми настроението за 1 час за 5 дни напред. Ако бях останала с него, можех и да си тегля ножа направо. Платих си моята сметка и оставих към 30 процента и за неговата. Че на два пъти щеше да се разплаче от цените. Които всъщност си бяха нормални.
И какво трябва да очаквам от мъж с мижава заплата ако се съберем? Не че бих го направила, но примерно питам. Ако остана с него, как ще живеем?
Ако тръгна пък да раждам кой ще гледа тия деца? Защото видиш ли, децата ядат. Пък аз като новоизлюпена майка, ще е трудно да работя.
Когато човек създава сериозна връзка, семейство се мисли за тия неща мой човек. Дали отсрещния човек е надежден? Дали ще те подкрепя, помага? И не става само за финанси. Като цяло е нужно развитие. Да не кажеш пък сега, че само заплатите гледам. И характера гледам и други неща. Излизала съм с мъже с леко ниски заплати. Не ми пречеше, други неща  ми пречеха, но не това е темата.
На този хубостник му беше изключително трудно да си мие чиниите.
Впрочем в квартала има една просякиня. Някъде към 28 доколкото знам. Искаш ли да те запозная с нея? Малко е проскубана в косата и намирисва, но ти ще я изкъпеш. Ти си духовен човек, трябва да и помогнеш.
Зъбите и ги няма половината, но ти си духовен човек. Ще издържиш. Има дълъг и крив нос, но ти не държиш на тия неща.
И е към 120 кила. Стабилна жена е, казвам ти. Не гледай килата, духовността гледай. Вътрешността гледай. Ако искаш черен дроб, далак, черва.
Малко краде, но ти си духовен, ще простиш.

Трудно е защото претенциите и на двете страни нараснаха много непропорционално с това което предлагат.
То и преди не е било много по-различно ,само дето не е имало социални мрежи и форуми да си мрънкат на всеослушание. Единствената разлика е била в очакванията към т.н. половинка.

Къде остава духовното не знам, но пък знам откъде идва - от основите, от книгите, от правописа.
Половинката затова е половинка, а не, примерно, 90%, защото отговаря на теб - а в твоя случай, предвид изказа ти, вероятно трябва или да си снижиш критериите, или да си повишиш качествата - забележи, не само (и дори, навярно, не основно) материалните.
Простичкият факт е, че духовно извисена жена не би се примирила с неграмотен мъж (или обратното).

И според мен е трудно да намериш твоя си човек. Половинки - все ще се загаджиш с някого, ама дали си е твоят човек... не знам. Все повече губя доверие в хората.

За да си намериш каквото и да е - половинка, работа, жилище - трябва да имаш ясни критерии за търсене. И трябва търсеното да отговаря на възможностите ти. Няма да те вземат за космонавт, ако нямаш желязно здраве и специално образование. Няма да си купиш къща за милион, ако нямаш милион или не си в състояние да го изплатиш.
А за половинката, явно си се сблъскал с отказ. Терзае те материалното - защо? Може би искаш да живееш у жената? Може би нямаш добра работа или каквато и да е работа? Помисли защо ти е отказала и си попълни дефицитите. Чистата любов, без нищо материално, е възможна в седми клас, когато живеете всеки у родителите си и те ви издържат.
Търсиш връзка, много добре, но трябва да имаш и план как да си плащате сметките.

Нещо те е обхванала депресията.
Ще ти мине.
На първо време срещу самотата може да си вземеш куче. Малко умно кученце. Сутрин и вечер ще го разхождаш навън, през празниците също. Знаеш ли колко хора си разхождат кучетата? Вечер ще имаш занимавка, пък и ще те обича искрено.
После - сайтовете за запознанства са удачен за теб вариант. Най-малкото ще имаш разнообразие. Пък може и да стане нещо повече, важното е да нямаш очаквания.
---
Иначе - според мен на твоите години на хората все още им се живее и затова не мислят за по-сериозни неща. Ама има и изключения де...

Трябва да намериш начин да живееш със себе си. Да бъдеш щастлив със себе си.
Тогава може да се появи и любовта.