Емоционална нестабилност

  • 8 105
  • 100
# 45
Да, факт е, но е факт също насилието и по пътищата, и в семействата на и от хора, израсли в нормални семейства без ексцесии.
Насилието в училищата между децата също.

Агресията си е човешка и далеч не е присъща САМО на деца, израстли в домове, но за тях е присъща 100% и макар, че започват да я контролират с времето и опита, все пак я има.

Не разбирам тезата ви изобщо - щом има и други хора агресивни, значи ... какво? Той ако е някакъв изрод и развода няма да промени неща, както виждаме по новините. Да се пробват да подобряват положението щом са решили, ако стане - добре, ако не - пътища много.

Комплексар бил, не знам си какъв бил - ами много ясно, че ще е комплексар, по дяволите, няма основание да е такъв ли? То е минало времето за оценка, семейство са и имат дете вече, какъвто такъв. Да не говори с него, да не търсят помощ, а просто да му каже - ти си комплексар, нещастник, не ме занимавай с тъпото си детство в тъпия дом ...?
Виж целия пост
# 46
Точно !
Аз не го оправдавам ,но виждам какъв е когато е спокоен.Като няма дразнещи фактори (например майка му не му звъни 1,2 седмици ) е съвсем различен .Абсолютно спокоен и уравновесен ,дори и да се изнерви за нещо ,просто не говори половин час и му минава .Когато обаче си спомни за миналото и т.н ,взема да го обхваща някакво неспокойство и изнервеност .Казва ,че често сънува втория му баща .Забивал му е брадва в глава .Като му говоря да опита да не мисли за този човек ,все едно не съществува ,отговора е ,че вижда белега на главата си .Като говори за дома ,казва ,че и там е било ужасно -бил е на 8 годинки ,чувствал се уплашен ,изоставен ,заспивал на прозореца .Майка му му казала ,че отива на гости за 2 дни и после ще го вземе .Да ,ама двата дни се превърнали в 10 години .Там виждал непрекъснато изнасилвания на момичетата от учителите ,персонала и по-големите момчета ,сбивания ,кражби,наркотици.Ми няма как да си съвсем нормален след всичко видяно и преживяно .
Виж целия пост
# 47
Да не говори с него, да не търсят помощ, а просто да му каже - ти си комплексар, нещастник, не ме занимавай с тъпото си детство в тъпия дом ...?

Напротив! Да говори с него, да ходят на психолог, психиатър, врачка и каквото там се сетят- всичко ще е от някаква полза.
Предупреждението е, за да не бъде авторката прекалено демократично- съчувствено настроена, мислейки че само домът е причината.
Да знае, че е и въпрос на характер и ген.
Виж целия пост
# 48
За гена, за съжаление си права, с такива родители определено носи зли неща в себе си, в клетките си. Но пък, въпреки това е успял, някак си да стигне до семейство, да работи нещо законно ... явно си има и добрите страни.

Хубавото на това, че е бил в дом е, че отваря вратичка на авторката, да търсят помощ, като минат през детството му. За много жени, случили на агресори, няма такава вратичка и ходенето на психотерапевт, ще означава - ти си отрепка. А при тях, ще е просто - ти не си виновен, така си отгледан. И така се понася по-лесно и помощта се приема по-лесно, защото друг е виновен. За това смятам, че имат реален шанс за успех.
Виж целия пост
# 49

По принцип никога не бих го препоръчала, силно нерелигиозна съм, но може би в неговия случай би имал полза от записването в някаква религия. С голямо внимание, обаче, не просто към избора на религия, но към избора на свещеник - уви, далеч не всички стават за такива. И това само ако психологът (който, надявам се, ще започне редовно да посещава) го намери за целесъобразно.
Виж целия пост
# 50

По принцип никога не бих го препоръчала, силно нерелигиозна съм, но може би в неговия случай би имал полза от записването в някаква религия. С голямо внимание, обаче, не просто към избора на религия, но към избора на свещеник ..............


Как може да препоръчаш нещо, което самата тебе не те влече? Аз също не съм религиозна и умирам от скука в църква. Мъжът ми ме заведе 2 пъти. Той знае кога да сяда и става и какво да казва на глас. Аз гледах като теле. Сега той понякога ходи на църква, но без мене. Според мене хората, които се интересуват от религия и имат потребност от нея я намират сами.

Има и друго - я си представи, че хлътне в религията и вземе, че влезе в манастир. Какво ще прави авторката? Ако тя не е религиозна религията ще ги раздели. Ако е, сигурно вече е запознат с догмите
Виж целия пост
# 51
Невена, ти смяташ, че всички религиозни хора "влизат в манастир" и си зарязват семействата ли?
Има ли някакъв шанс някога, да спреш да коментираш съпруга си във всяка възможна тема, без никаква връзка, защото един френски гражданин с карибски произход, няма НИЩО общо с един българин израстнал в дом?
Катя, препоръчва това, което помага на някои силно травмирани хора, те имат нужда от вяра и догми, ти какво препоръчваш, освен да ти четем поредните разкази за тоя ... съпруг.
Виж целия пост
# 52

Организираната религия може да дава на някои хора... ами, сигурност, чувство за... принадлежност, знам ли. Аз знам коя съм и се чувствам достатъчно сигурна в себе си - нямам нужда от религия, за да се намеря. Но може и да помогне на съпруга на авторката... с уговорката, че това трябва да се разреши от психолога първо (в манастир едва ли би влязъл, но все пак е възможно да се вманиачи).
Виж целия пост
# 53
Невена, ти смяташ, че всички религиозни хора "влизат в манастир" и си зарязват семействата ли?
Има ли някакъв шанс някога, да спреш да коментираш съпруга си във всяка възможна тема, без никаква връзка, защото един френски гражданин с карибски произход, няма НИЩО общо с един българин израстнал в дом?
Катя, препоръчва това, което помага на някои силно травмирани хора, те имат нужда от вяра и догми, ти какво препоръчваш, освен да ти четем поредните разкази за тоя ... съпруг.

Не смятам, че всички религиозни и влизат в манастир.

Хората, които имат нужда от вяра и догми си ги намират сами. Няма по-досадно от това някой да ти препоръча нещо, което той самият не прави и не харесва.

Според статистиката общ фактор между френските терористи от събитията около 2015г е, че много от тях са израснали или поне гледани някога в домове - братята Куаши, Мохамед Мера, Хасна Атбулахсен. Другото общо между тях е, че много от тях са деца на патологично стари бащи. При тези деца, повечето от които са родени и живяли в нерелигиозни семейства се е породила убийствена и самоубийствена тенденция при навлизане в религия.

Всички българи, израстли в дом не са еднакви. Познавам лично такива и нито са ревниви, нито са мнителни. Мнителна съм аз, а не съм израстла в дом.

Искам да кажа, че не бива всяка черта на характера да се свързва с престой в дом.
Виж целия пост
# 54
А може ли, ако позволиш, темата да си остане свързана с това, защото така е зададена, а не за твоите терористични бръщолевици? Какво общо имат познатите ти, бащите дядовци и цялата тая купчина ненужна информация с това, което се обсъжда? За какво трябва да спамиш и разваляш всяка поредна тема?
Виж целия пост
# 55
Здравейте, първо две книги "Първична рана" и "Отровните родители", после качествен психотерапевт с настройка за дългосрочна работа и максимално съдействие. Във форума има раздел за осиновени и за самотни родители, може да питате и там, вероятно е повече да ви помогнат или поне да е от опит.

За Вас - баланс между вярата в добрия изход и реалността. "Господ дава, колкото можем да носим". Явно Ви е натоварил, но, ако Ви дотежи е добре да го осъзнаете навреме и да си оставите възможност да се освободите от товара. Най-малкото, заради детето. Успех.
Виж целия пост
# 56
Освен при психолог може да отидете и при психиатър. Проблемът е, че трудно се намират добри, които и да изслушват и да задават подходящите въпроси. но пък могат да изпишат лекарство, което се пие само при нужда - когато го обхванат мрачни мисли или не може да заспи. Не е необходимо да са силни лекарства. Но това само лекар може да прецени.
 Хубаво е, че сте до него, не се отказвайте. За терапията - подкрепи го, насърчавай го. Кажи му, че така по-лесно ще го разбереш.
Опитай  се да не му казваш, че го разбираш. А да кажеш, например: не те разбирам, но се опитвам. Трудно ми е, когато си в такова настроение и не знам какво да правя, как да реагирам. Така мисля ще стимулираш мъжкото в него - да търси решения и ще усети, че искаш да си с него.
Виж целия пост
# 57
Здравейте,

Много е хубаво, че не се отказвате и искате да помогнете на човека до вас. Според мен, обаче, освен Вашата подкрепа, той трябва да намери изход вън от семейната среда. Често сменя настроенията си, до колкото разбирам и е неуравновесен емоционално. Когато той е затворен във вашето мини общество, това е съвсем нормално за човек с травми в миналото. Т.е той е щастлив сред вас, защото е мечтал за семейство, но по-късно изплува някакъв спомен, който трудно преживява и избухва. Освен психолог, бихте му помогнали да го ориентирате и подкрепите за някакъв бизнес, хоби, занимание (нещо, което обича). Неговата оценка за самия него не бива да зависи изцяло от Вашето одобрение и това на детето. Ако той се чувства одобрен в друга сфера, от другите хора... ако се чувства значим, постигнал нещо и нужен, ще се повдигне и доверието към Вас. За да спре да се съмнява във Вашите чувства, той първо трябва да повярва в себе си. Това се определя от множество фактори и е извън семейството. Вие започнете да го подкрепяте с похвали за негови постижения, които не са свързани с вашето семейство!

Това е моето мнение. Успех!
Виж целия пост
# 58
Благодаря !
Да в момента ходи на готварски курс ,една от мечтите му била да стане готвач .Ами засега се справя и дори виждам ,че е доста по-усмихнат .Надявам се да пишат все пак и хора със сходна съдба .Въпреки ,че ако са като него ,едва ли ще си споделят житието във форум .
Виж целия пост
# 59
Недейте толкова да се фокусирате над “хора със сходна съдба”, “такива”, “те”. Изживяното е тъжно, травмиращо, оставило белег. Пътят към щастието се състои в приемането, обаче... на миналото, философският поглед над нещата и адаптацията към заобикалящата среда.
Той щеше ли да е такъв баща и да има такова семейство, ако не му се беше случило това? Щеше ли да срещне вас? Идеята е, че няма нужда от съжаление и така не се помага на човек. Никой не иска да го съжаляват! Знаете проблемите му, помогнете му, без да се държите, все едно той е различен от останалите.
Надявам се, не го приемете като упрек/заяждане.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия