Инвитро/Икси на 40 (и) + Инвитро/Икси с ИЯР- тема 9

Аз забременях така с дъщеря ми...на първи чист ден след цикъл. Тогава гинеколога ми обясни,че от другия яйчник се е отделила яйцеклетката и че понякога се случвало.
Пепи,пожелавам и на теб една такава прекрасна дъщеря от тази необичайна ситуация!

Благодаря ти много, чул те господ

Кой ден броите първи чист след цикъл?

Първия ден без превръзка...става дума за естествена бременност. Затова съветвам дъщеря ми да не дебнат само овулацията  и да не отписват останалите дни.Никога не знаем каква възможност ще ни даде този цикъл .

Ако е 7 дневен цикъл първи чист е 8 ден

Ваня дъщеря ти на колко години е ? Вероятно е младо момиче и там има най различни опции, за кое детенце се опитват ?
Пожелавам усепех и на нея и на всички тук разбира се !

Благодаря ти Две в едно!
Близо на 32 години е,опитват за първо дете,но вече от шест години.Много се отчаяха след неуспеха в Англия...а сега пък в Турция съвсем!
Направила е всички възможни изследвания тук в България,но не става и не става. Ендометриозата,наистина се оказа голяма мръсница!

Ваня няма да се отчайва, ще успеят може да отнеме време и сили но ще успеят по един или друг начин.

Здравейте, дами! Включвам се да ви следя. Пожелавам успех на всички и бързо преместване в темите за бременни.
Ваня, подкрепям те за ендометриозата. За мен тя е "тихият убиец" , който вероятно е подкопавал репродуктивните ми органи още от тийнейджърска възраст. Дори не знам дали ще мога да я преборя и да стана майка някога. Решила съм да не й се давам, но понякога се изморявам. В момента съм на Фемостон за 1 месец и ако пак не успеем ще си почина поне 2 цикъла, защото имам чувството че от постоянното бърникане и химии, се влошавам още повече.

Някой знае ли хромозома номер 3, за какво отговаря. Благодаря предварително, рових се из нета, но не открих нищо.

Боби, добре дошла!
Мислех си какво ли се случва с теб, след като си бяхме писали в друга тема.
Аз пих 5 месеца хормонални след втората стимулация, Цикло-Прогинова, Климонорм,
но от месец на месец резултатите ставаха все по-трагични, този месец ги спрях.
Явно няма да мога да направя още 1 стимулация, ще пристъпвам направо към трансфер,
но преди това ми предстои лапаро + хистеро. Опитът съм го отписала, обмислям вече ДЯ.
Кураж! Няма да се предаваш! Стискам ти палци от цялото си сърце!
Пепи, нямам никаква идея, но каквото и да е, не е хубаво така или иначе, щом е аномалия.
Много съжалявам!

Здравей  Боби!
Знам твоята история,защото ще правим опит по фонда при твоя лекар.Много се измъчи ти...но явно си по-борбена,защото дъщеря ми е на път да се откаже.Намеква,че ако и следващия опит е неуспешен ще мислят за осиновяване. Дано поне ги навия да опитат с донорска.
Стискам палци и се моля и за дъщеря ми и за теб!Дано имате късмет!

Ако знаеш, колко увещавах мъжа ми да си осиновим детенце, но той не иска и да чуе, нито пък за донорски материал. Аз пробвах един опит на ЕЦ и един по къс протокол. В момента се чувствам като парцал от всички тези инжекции, болят ме крака, ръце, глава, ходя като замаена. Опитах и вероятно без успех и този път. Искам дете ужасно много, но все пак трябва да останат сили и за бременността и за грижите. Според мен хормоналната терапия е бомба за организма и води до своите щети. Все още се изумявам от момичетата, които пробват по 10 пъти, как преживяват всички негативи. Възхищавам им се за цената, която плащат, но аз не бих могла. Категорична съм, че освен тригер, нито една хормонална инжекция няма да си поставя. Ако е рекъл Господ, ще стане и без зверските дози Хормони. Чудя се например, защо при префектна лигавица е нужно да се тъпче човек с естрофем или конски дози Прогестерон, при положение, че има идеално функциониращо жълто тяло? С предната си бременност едно хапче не съм изпила и преносих с 3 дни. Ок има случаи, когато има нужда от лекарства, но още преди да се е появила бременност и при положение, че няма индикации за съществен проблем, защо е нужно да се тъпчат лекарства? Природата си знае работата. Аз не съм доктор, но по моя скромна преценка, повечето опити инвитро са неуспешни, защото в самите ембриони има някаква грешка, особено на нашите години. В нормални обстоятелства организма разпознава това и изобщо жената не разбира, че е имало оплождане. При инвитро то си виждаме снимките на ембрионите и започва надеждата, но не винаги явно са читави. Хубав е теста за ПИД, лошото е че първо не разпознава всички аномалии и второ, че колко ембриони ще могат да го преминат успешно. Не на всяка от нас могат да се извадят по 20 яйцеклетки. И аз съм на мнение, че колкото по малка е стимулацията, толкова по качествени са яйцеклетките. Не искам да натрапвам мнение, аз не съм специалист, просто реших да споделя. За себе си съм решила, ако се провали настоящият опит, минаваме по фонда на ЕЦ и приключвам тази борба. Трябва да има граници според мен, не може да издевателстваме върху телата си. Тези деца после трябва да има и кой да ги гледа.

Всеки преживява по различен начин стимулацията.Дъщеря ми не се оплаква от физически дискомфорт(факт е обаче,че и двете й процедури бяха с умерени дози) ,но емоционално се срива.След първия неуспех ми трябваха месеци наред,за да я убедя да опитаме в Турция!
Съгласна съм,че стимулациите не са без последствия.Дъщеря ми е оперирана от фиброаденом на гърдата още преди да знаем за ендометриозата.Сега е с множество кисти,които трябва да следи при мамолог. Затова съм съгласна с теб,че трябва да има умереност и в хормоналното натоварване и в броя на процедурите.
Никога не съм предполагала,че борбата за детенце може да е толкова тежка и за борещите се и за нас близките!

Аз дискомфорт от стимулацията не съм имала, а май не беше от най-леките - 225 Мериоферт. Сега съм само на Фемара. След този опит съм решила да си дам 2-3 цикъла почивка.