Отношенията след раждане

Наистина вече не знам на какво как да реагирам. Разговорите не водят до нищо добро, напротив един нормално започнал разговор винаги завършва със скандал.
Той ми казва " моля ти се, погледни малко от положителна страна, нали ти е скучно цял ден вкъщи сама с бебето, поне ще има с кой да си размениш две приказки. А и тя няма да остане за дълго". Мен тръпки ме побиват като си помисля, че ще съм цял ден с нея и ще и слушам простотиите. И питам какво значи " не за дълго"? Месец? 3 месеца? Година??  И ми отговаря " нали не очакваш да я питам за колко точно дена ще идва? Или да кажа- ще идваш, ама след точно 15 дена си заминаваш, щото жена ми не те иска?" След което, аз започвам да му припомням, за дразгите ни в миналото и защо точно не я искам. А още повече ме дразни с думите " виж, и ние си имаме син и така ли искаш да се държи с нас?"
Направо откачам и му казвам, че изобщо няма място за сравнение, че по нищо не приличам на майка му, че няма да чакам все някой да ме гледа и да си пъхам носа в семейството на младите и т.н, и т.н. И накрая казва, че съм заприличала на лошите снахи от турските сериали...

Какви пътища назад? Като се разпадне семейството, човек гледа напред, преодолява каквото е имало и изгражда ново. Какво е това допотопно мислене? Ще се прибира муняка при майка си да го гледа ли, като се разведе? Защото не може сам?

Майка му да му ПРОЩАВА, че има съпруга и за него тя е на първо място?!

Лошо сте зациклили с тези разговори...  Може би е възможност да предложиш компромисен вариант, в който да купите билет на майка му отиване-връщане с фиксирани дати за примерно 2 месеца престой?

Да, предложих и това разбира се, но било обидно той да решава вместо нея, тъй като за сега и тя не знаела колко дълго ще ни гостува...

Бела, не искам да те плаша, но така както са тръгнали нещата май нито свеки смята да си ходи, нито мунчо да я пуска. Ще има една игра на нерви...

Не мога да ти дам съвет, защото не ви познавам, а и АЗ не съм ТИ, така че което действа при мен, най-вероятно няма да действа при теб.

Мога само да ти кажа АЗ какво бих направила на твое място. На първо място бих успокоила топката. Напрежението не е нужно никомо. После бих взела нещата в свои ръце - бих се обадила на свеки и направо бих я попитала колко време мисли да стои. Съвсем любезно, разбира се. Подчертавайки, че се радвам да ни дойде НА ГОСТИ, но от административна и финансова гледна точка трябва да се подготвите. Кажи и направо, че билетите отиване и връщане струват по-евтино и си струва да бъдат купени веднага. После бих гледала реакцията на мъжа ми.

Второто, което бих направила е да кажа на мм, че не съм емигрирала за да живея като на село - няколко поколения в една къща. И ако за него това е действащ вариант, то явно не гледаме в една посока и ще си правя сметките по друг начин. Това последното ти го казвам от позицията на човек, който си е събрал багажа един уикенд и е сложил край на почти седемгодишна връзка.
После пак бих гледала реакцията на мъжа ми.
Така поне ще разбереш струва ли си да си с този мъж или не. Без скандали, без нерви, без излишни емоции.

Живееш в Белгия, това е една социална и правова държава с институции, които си вършат работата. Опознай кои организации биха ти помогнали. Не за друго, а да не се чувстваш притисната в ъгъла. Това последното е много неприятно и създава адско напрежение.

Ще гостува толкова, за колкото я поканите. Ако не я поканиТЕ няма да гостува изобщо. За каква се мисли тази бабичка ...

Обади й се и я питай за кои дати да й купиш билет.

Нищо чудно и да е имало разговор между майка и син в стил:
"-Ох, не издържам вече с тоя пияница, баща ти....идвам при вас да си откарам старините на спокойствие, а той да се оправя тук както знае!". "Ами, добре, мамо, щом толкова не можете вече да се понасяте....!" и като един същи муньо неможещ да отказва, не знае и как да отреже майка си.А ако поне малко я съжалява, шанса да дойде и да си тръгне е почти нулев.
Ще ви се овеси на "къщата", да си я отглеждате и нея....щом и сама си казва, че може и помощ от нея да не видите, тя идва само да се радва на внучето.
Не виждам полезен ход, подкрепям цитирания то мен пост.
Опитай предложения вариант с "твърда ръка", пък дано имаш късмет.

.

Майката прощава обидите довели до разрив във взаимоотношенията, а не това, че има съпруга.

За да гради човек бъдещето си трябва да намери пристана даващ му спокойствие, да помисли, да събере сили, да се огледа и тогава да тръгне да покорява върховете. А такова спокойствие човек намира сред близките си, ако са в добри взаимоотношения.

Бела, не е ли възможно двамата братя да поемат отговорността за майка си, т.к. тази майка не е ангажимент само за единия. Останах с впечатлението, че изпращате пари, мисълта ми е, че тези пари биха могли да се използват за някаква квартира, пък другия брат примерно да зарежда хладилника.

Може авторката вече да ми се издразни, но пак казвам.
Свекървата има двама сина и мъж алкохолик, който не може да търпи.
Вече написа, че съпругата на другия син е лоша /а според мен умна/ и не се разбира със свркърва ти.
НО това изобщо не променя факта, че двамата  сина трябва да решат какво ще се прави при този ОБЩ семеен проблем.
Номера : ми тя не се разбира с другия си син, жена му е по - лоша, изобщо не допускай да мине. Направи така, че да е ясно, отговорността е споделена. Ако не искат те да я гледат, ще помагат финансово, ще направят нещо, каквото и да е.
Така и срещу нея сте по - силни един вид. Двете й деца решили това и това, къде ще иде, че няма да ги послуша.
Мъжът ти как приема факта, че брат му не си мърда пръста ?


ПП от опит говоря, майка ми като се заинати нещо, не ще да ходи на лекар примерно, почва да се жалва поединично ту на мен, ту на сестра ми - като й се каже: Ние двете с кака говорихме и смятаме това и това.. и е обезоръжена 😀

Пак изпадате в крайност- това е пълнолетен индивид, непоставен под запрещение.
И е напълно възможно да бъде в лоши отношения с едното си дете до степен да не поддържат контакт дори или да е проформа.
Насила отношения не се създават и поддържат.
За мен, изход би било отиването при нейните родители, ако има място и отношенията им са добри.
Не ѝ е мястото в апартамента на младите, но ако тя не го вдене, синът ѝ трудно ще издържи между чука и наковалнята.

Той не е между чука и наковалнята. На мама не.може Б да каже, ама жена си я нарича зла и не знам си каква и си налага мнението.
Той си има жена, но това не е авторката, тя е излишната в случая.
Бих си събрала и аз багажа.

Ами, събирай го- бягството на някои им е в кръвта.
Както и дърлянето- щом нещо не им харесва, скандали до откат и връщане при мама в детската стая заедно с бебето.
И гордо тупане в гърдите "Булгарише еманципатка".

Аз не виждам от нея скандали, а въпроси и то адекватни. Той се сопка и държи сякаш му е през знаете къде за нея и детето им. Мразя го този израз, но в случая пасва на пренебрежителното му отношение.

В крайна сметка по- добре в нейната си детска стая, отлолкото да възпроизвеждат насила неговата- с неговата маминка в съседната стая.
Нарича се самосъхранение, а не бягство в случая.

Аха, въртим- сучем, все до нечия мама опираме.
Като не можем да се преборим с неговата, се натрисаме на нашата в детската стая, разчитайки че няма да ни изгони.
То, голяма нужда от самостоятелност това, ама щом за теб е нормално, добре.

Аз бягството не бих определила като самосъхранение, ама това съм аз- не понасям да съм в ролята на жертва.