Октомврийските деца започват с бели от сутринта! - Тема 22

Морето беше супер ☺. Бяхме цяла седмица, а и на хубаво време случихме. Е малко с Т се прибрахме, нооо няма да се оплаквам. Ако има възможност ще идем пак на гръцко за един плаж.
Вие как сте?

При нас морето също  мина добре. Бяхме на Албена, много уреден курорт, всичко 6 (като изключим румънците)...
С акото се попреборихме, вече го пуска в гърнето, без много драми. Но не е всеки ден, през ден, през два, но драмите приключиха.
Стягаме се за градина, ще я пусна от понеделник.

И ние се завърнахме от море. Малката беше изненадващо послушна,направо ме изуми. Очаквах да е зле положението,но не.
Нашата градина от 02.09 стартира,но ще са сборни групи,та до като оправим изследвания,бележки,ще си тръгне от 15-ти.

Привет, момичета!

Отдавна не съм се включвала, но ежедневието ни обгърна.
Все още се гледаме с малкия в нас, но вече започнах да се оглеждам за градина, тъй като смятам, че моментът е дошъл. Забелязвам, че вече не съм аз приоритет, започва да търси детска компания и силно се надявам да успее да тръгне плавно, без драми и проблеми.

Също попътувахме доста това лято. Бяхме и на море, и на планина. Голям калпазанин е иначе, изобщо не ни слуша с баща му, дори забелязвам, че ни прави на пук. Дано е период и отмине, защото изобщо не е приятно постоянно да чувам "няма" и "не".

Смуче си пръста, вече три месеца е с лепки и люто гелче и не забравя, и не забравя.... Махнах памперса без абсолютно никакви проблеми, обаче с акането е голяма драма.... казва, че му се ака, случвало се е да се наложи  да стиска известно време (успешно), но върши работата само в памперс и само прав..... крие се някъде и не приема никакви други варианти.

Това е от нас! И успешна нова учебна година на всички.

Здравейте и от нас!
Днес се завърнахме от морето, калпазанката много се забавлява, изкара лек вирус, но лечебната Хумана спаси положението. Обаче..... с памперса драмата продължава. Не можем да го махнем. За пиш, чат - пат казва, за акото - тц. Не знам. Много съм се сдухала. Септември си взех отпуска с последна надежда да се наместят нещата. Стискайте палци!
В допълнение госпожичката е станала своенравно инатче, изобщо не отразява какво и се говори ако е крива, независимо колко пъти обяснявам какво и защо.... Но пък тя не спира да плямпа.
Лека вечер на всички!

При нас пак е филм. Дария се разболя два дена преди началото на градината. От понеделник съм в болнични да я гледам. От работа вече примират и звънят всеки ден да ме питам дали няма да се връщам, защото половината колеги са в отпуска. А най-тъпото е, че трябваше да повторя всички изследвания за градината, защото им изтече годността на резултатите, а едното от тях ще излезе чак другата седмица понеделник или вторник... и не знам какво да правя, явно трябва да стоя в болнични до тогава.

За неработещите майки - не знам как се справяте.  След един пълен ден сама с детето съм по-скапана, отколкото след 12 часово дежурство в аптеката. По цял ден обикаляме квартала - детските площадки, градинки, парка. Тя е супер енергична и направо не ѝ смогвам   Обаждайте се, ако на някой му се излиза - имам време в изобилие

Вчера ѝ купих сума ти играчки от Хиполенд. Една вълшебна пръчица успя да я счупи още същия ден, след което ѝ се скарах, а тя ми каза - "Мамо, ти като станеш малка, аз ще ти купя много играчки и ще ти дам да ги счупиш всичките..." Освен това вече не искала вълшебна пръчка, искала меч. Филмът е пълен.

Inner, много сили! Трудно е, но минава, като станат на 4 и се очовечат, вече нещата са много различни. Моята се разболя една седмица след тръгване на градина, но слава Богу, беше само сополи, без темепратура. После видях, че наведнъж са й избили 3-те задни кътника, та ми стана ясно защо се е разсополивила.

То пак има известен прогрес. Вече мога да седна с нея на някое кафене, да ѝ поръчам топло мляко и да разчитам, че ще си седи и ще го изпие. Преди трябваше да я гоня из цялото заведение. Както и вече си рисува с водните бочки само по листа, а не по цялата маса.  Случват се нещата малко по малко... И все пак официално се отказах от идеята за второ дете. Аз и с едно едвам се справям и нямам търпение да избутаме до първи клас.

Още с памперс въпреки 3 седмици опит.
Не говори както се очаква, водя го на логопед.
Не мога да седна в кафене/ресторант, търчи като изоглавено, не преувеличавам.
Долче вита на макс

+1 с поста на Помбер. Още е с памперс, загубих надежда, че ще се отучи това лято. Да видим какво ще го правят в градината, стартира след 10 дни. Изключително палав и енергичен е, неизчерпаем източник на енергия просто. Супер инат, крещи, вика, налага се, изпада в истерии. Абе, прави ни на луди калинки, ни с добро, ни с лошо става, вече се чудим как да подходим. Уж свършвал бебешкият пубертет около 3г., ама надали, при нас е в пълния си пик. Зорлем заспива, днес и на обяд не заспа, не знам как не му падат батериите. Сядане на заведение с него е мираж. С една дума-лудница

Привет!
Аз пък все още не мога да избера градина... изобщо не знам какво ще се прави и изобщо кога ще го пусна.
Мен ме обхваща носталгия, защото колкото той е свикнал с мен, толкова съм свикнала и аз с него. Да, трудно ми е, има моменти, в които откачам, но пък и другото ми действа на емоциите.

Очовечават се определено, вече имам случаи, в които наистина много ме слуша и много ми помага. 😃 Радкост са, но ги има.

В заведение не мога да седна, ако няма детски кът или външна площадка, от където  да се вижда масата, на която сме седнали.😁

За второ още не мисля, защото винаги навън сме с някакво превозно средство, което в крайна сметка аз бутам. 😃 Та, не се виждам с количка и триколка/колело/тротинетка. Вашите мъници вървят ли много?

Памперсът го махнах, остана само нощният. Вие давате ли вода/мляко или нещо за пиене през нощта?

Моята върви много, мога да я опъна да мине София по диагонал и ще я мине. Но не иска да ме държи за ръка, а има места, където си е опсно и все спорим. Напоследък се научи, като има коли - сама подава ръка.

Ооо ама хора, какви заведения !? Единственият шанс при нас е ако и взема пържени картофи, стои 15ина мин докато скоростно се тъпче и след това край.
Мойта не е фен на превозни средства, тротинетката я кара 2 метра и до там, затова и не я извеждам с нея. Има колело, което още не може да кара, само се прибутва с крака из къщи. Но много, много може да ходи. Началото на август бяхме в Рим, обикаля яко, почти все едно не сме с малко дете. Носила съм я точно 10 мин след зоологическата градина, когато беше просто тотално изтощена (но много доволна ).
Махнах памперса, тази седмица беше на ясла до обяд и имаше само един фал. От другата седмица в градината не знам как ще е, с новите госпожи....но директорката ме успокои, че ако се налага може все пак и да е с памперс. Нощният памперс не смея да махам още, определено, въпреки че често е сух сутрин. Относно даване на нещо през нощта, взимам и шишето с вода до леглото и ако е жадна си пие.
Убедена съм, че и в първи клас ще спи с биба.....няма оттърваване от това нещо.

Това с ръката и при нас беше голям проблем, сега като цяло слуша (има кризисни моменти разбира се, когато я хващат лудите и се дърпа). Даже понякога обяснява на баба си да се качи на тротоара, или да внимава, че идва кола.
Хубав ден на всички!

Мотивирахте ме да се разпиша

При нас е един безкраен цикъл от боледувания. Безкраен. Всяка седмица някой е болен и има нещо, което не е наред. Белодробните пристъпи са всеки месец, през останалото време - хрема, ларингити, конюктивити, обриви, ангини и какво ли не още. Миналата седмица изкарахме с ММ гнойни ангини и двамата. Толкова зле не съм била от години.

Спрях батко от ясла и изкара в нас вече месец и половина. Това не помогна никак. Мъкнах ги по планини и морета, но няма промяна. Горе в Ягодина направи пристъп малкото. Тежи ми. Не очаквах толкова болести. Много леко звучи - децата боледуват. Мне, ад е.

Бати тръгва на градина в понеделник и вече е първа група

Определено се очовечи и истериите почти приключиха. С това много ми олекна. Факт е, че като е вкъщи, не е изнервен и по-малко агресира към дребосъка. Обаче копира бебешока за всичко и в общи линии няма активно развитие. Научихме обаче марките на колите. Сега ходим по паркинга и казваме всяка кола каква марка е. Имаме си "А-у-ди", "Мецедес", "То-йо-та" и "Бе-бе".

Учи се да говори и е доста забавно

С памперса съм наникъде. Като цяло призивът за гърне е винаги само от мен, съпроводен от силно и ясно "Не, не, не, нееееееееееее!". Все пак с малко повече молби, рев и сополи сяда и пишка на гърнето. После и чисти. Ако изтървем момента става локва и си взема мопа и си чисти

Дребосъкът се опитва да ходи, смело пълзи, катери и драпа по мебели. Батко му дава играчки. Не го оставя да спи много - като му стане скучно влиза при него с блъскане на вратата и бурен вик по име.

Мисис, от гледна точка на това, че Дария е била четири пъти в болница в рамките на две години (рота вирус, бронхеолит, стомашен вирус, двустранна вирусна пневмония), а през есента, зимата и пролетта почти постоянно сме болни всички вкъщи, те разбирам горе-долу. С две деца сигурно е два пъти по-ужасно с болестите. Утешавам се, че като всевъзможните болести преминат в тая възраст, после като тръгнат децата на училище ще да е по-лесно. Като бях малка, майка ми не ме пусна нито на ясла, нито на градина, съответно като стоях вкъщи си бях здрава, но после от първи до пети клас се смлях да боледувам постоянно и аз единствена в класа отсъствах ли, отсъствах от часовете... Имах и трудности със социализирането, което много се радвам, че при Дария го няма.

С вървенето сме окей, въпреки че на моменти все още прецаква татко си да я носи, което с мен не ѝ се получава. С качването на стълби сме дори още по-добре. Живеем на петия етаж, а няма асансьор в сградата и се налага многократно да се качваме и да слизаме всеки ден. Беше умение, което ѝ се наложи да усвои от много рано.

Днес бяхме на зоологическата градина и ние. Беше драма, че не пускат с тротонетка, а на нея много ѝ се караше. Но повече гледаше децата, отколкото животните. Все се въртеше около разни момченца и правеше опити да ги заговори, тях пък ги беше срам от нея и се криеха зад майките и бащите си.

Ония ден като се разхождахме ѝ показах площадката на детската градина, където ще ходи от другата седмица като оздравее, и тя горката стоя 20 минути залепена на оградата да ме увещава да я пусна да влезе и да си играе с децата. Сега всеки ден пита кога ще оздравее и ще я пусна в градината. Дано все пак болежките там поне са по-малко.