Октомврийските деца започват с бели от сутринта! - Тема 22

Innerlane, да се оправя бързо човека....
Аз също работя с хора и незнам как ще се опазя

Аз просто съм приела, че или вече съм го изкарала, или ще го изкараме. Вирус, предаващ се по въздушно-капков път, не знам да може да се спре.

Привет, момичета!

Инер, много неприятна ситуация. Познаваш ли колежката/гата? Имаш ли информация за състоянието й/му и дали е пътувал/а или се е заразил/а в България? Като работещ в сферата не мога да не те попитам за твоето лично мнение относно този вирус? Ти вземаш ли някакви витамини/имуностимулатори за теб и семейството ти? Извинявай за многото въпроси, но ти си човек с много опит и ще се радвам да споделиш.

Краси, вземай предпазни мерки. Дали ли са ви маски, ръкавици?

А как приемат ситуацията децата ви? Успявате ли да спазвате напълно катантината? С какво ги занимавате вкъщи? Много ще се радвам да почерпя идеи. Мога да дам няколко - измисля спортни състезания из апартамента с катерене, скачане и тичане, поръчах от книжките, с които се занимават в градината и учим в домашни условия и много, много рисуване и пластелин. 😀

Помбер, те казват, че 80% от населението ще го изкараме, изолират ни, за да го разточат във времето просто и да не се случи претоварване на здравната ни система.... лошото е, че скоро доста хора ще останат и без коричка хляб.

Пазете се и бъдете здрави. Дано всичко скоро приключи.

Inner, дано колегата е добре!
Децата изтрещяват, особено баткото, който се тормози и с така нареченото "дистанционно обучение".
Какво правим: садим разни неща по сасиите на балкона, поливаме ги, пускаме сапунени мехурчета на терасата... Редим пъзели, гледаме филмчета, рисуваме с водни бои.... Няма голям избор от игри на закрито, за малки деца особено, а и ние с таткото работим от вкъщи, та не ни остава много време за игри през деня... А така като гледам това ще продължи поне 2 месеца...

Лид, ръкавици и маски си закупихме сами и уж и работодателя ще ни осигурява ...Аз съм в болнични тая седмица и от другата ще е интересно. Незнам как ще дойде свекървата да гледа детето, а аз на работа .

Здрасти, lid!
Не познавам лично колежката, но знам, че е магистър фармацевт и че не е пътувала, а се е заразила от клиент. Тежката фаза е отминала и тя се възстановява много добре, но обектът е затворен за дезинфекция и останалите ѝ колеги са под карантира понастоящем, чакат резултати от собствените си тестове за вируса.
Като цяло вирусът е опасен най-вече за възрастни и хора от всяка възраст с хронични заболявания или силно отслабен имунитет (след операции, химиотерапия и т.н.).  Особено е добре да внимават астматиците. Но дори да сме в категорията, която изкарва обикновено вируса лесно, пак е наложително да спазваме карантина.
Пия Имуномикс на капсули (защото това ни предоставиха от фирмата) и съм купила витамини Алайв за всички. Не виждам смисъл от селен и цинк самостоятелно, каквото и да говорят по националната телевизия. Това с Аналгинхин-а е безсмислено, а манията по Антистенокардина е толкова голяма (и опасна!) глупост, че даже не разбирам и откъде дойде. Въобще хората са отчаяни и се връзват на какви ли не спекулации, презапасяват се и се тъпчат с лекарства, от които грам нямат нужда. Всеки втори иска да си взима Тамифлу без рецепта - без положителен тест за грип, без дори симптоми на грип, ама да има нали - пък после реално болните да се чудят какво да правят. Карантината трябва да се спазва съвестно - за предпочитане навън с маска, ръкавици и дори предпазни очила.

Въобще от настоящата ситуация съм крайно възмутена. Хората се блъскат по аптеките като стадо диви кози, водят си консултациите по телефона с лекарите, за да не висят по опашки сред болни и да сеят и хващат зарази, а в същото време генералът ни подхванал как ние сме, фармацевтите, сме виновно за масовото презапасяване и лудостта на хората и са ни подпукали проверки откъдето се сетите, със заплаха за затваряне на аптеката, ако се установи нарушение - че сме отпуснали апмула Аналгин без рецепта, например. Ами извинявайте, ама това е безобразие. Кой ще страда най-много от затворените аптеки? Знае ли генералът, че имаме пациенти на скъпоструващи, екзотични животоспасяващи лекарства, които се заявяват месец по-рано и ако затвори обектът, тия болни хора никъде не могат да си ги намерят в срок и буквално ще са оставени да умрат? Сега ли му е времето на проверки и затваряне? Просто съм в потрес.

Отделно фирмата ни накара да се подпишем върху заповед, че отпуските ни са забранени до края на извънредното положение, а според това, което се чува, то ще бъде удължено по всяка вероятност. Караме маса извънредни часове и имаме пет пъти повече работа. Хората влизат сърдити, уплашени и целият свят им е крив, а като им откажа нещо без рецепта се изсипва отгоре ми помия от обиди, скандали, агресия, заплахи, каквото се сетите. Държавата осигурява маски и санитарни материали само за персонала в болниците, а нас кучета ни яли. Разчитаме на фирмата, а фирмата ни подхвърля някакви долнопробни маски, уж за многократна употреба, които като ги изпереш и се разпадат. Като от БФС поискаха да бъдат осигурени предпазни средства и за фармацевтите, масовата реакция беше "Не ги е срам, толкова са алчни, продават ни маски за по 5 лв, пък за себе си искат безплатни..."  На никого не му дреме, че ние нямаме абсолютно нищо общо с ценообразуването. Маските си идват (където въобще идват, а при нас специално няма никакви от месец!) вече на висока доставна цена, защото производителя си я е вдигнал. Ние нищо общо нямаме, но понеже сме последното звено от веригата, го отнасяме за всичко. 

Отделно от всичко това, детето ми е в Бургас при родителите ми, защото няма как да се грижа аз за нея, при положение че градините не работят, а аз нямам право на отпуск неизвестно до кога. Пращам им колети със санитарни материали и играчки винаги щом мога и ми е изключително тъжно и гадно, но съм с вързани ръце и това е поредната жертва, която всички фармацевти в момента сме принудени да правим за общото благо. Не че някой някога някъде ще го разбере и признае... Всъщност за цялото това време на работа, съм срещнала една-единствена жена, която в края на всяко пазаруване ми казва "Благодаря ви, че сте тук".

Съжалявам, момичета, за негативизма, който излях върху вас, но в последната седмица ми е особено тежко...

Абсолютно те разбирам, в такива кризисни моменти лъсват хората колко са прости, невъзпитани и груби. Около нас няма презапасяване от аптеките, даже кварталните са спокойни, но виж супермаркетите...там сякаш народът ще се презапаси до Коледа. Това ок, но когато видях ордите по Витоша туристи, възрастни хора, които спорят с Мутафчийски, че кво толкова, много строги били мерките...нямам думи.
Положението с дете вкъщи е ужасно, колко и как работим, ние си знаем, тегава е. Но това ще свърши все някога, надявам се да не са 2 месеца поредни.
Всички изброени игри минахме, но всичко писва в един момент.

Инер, сила и кураж и ще мине и това! Наистина съжалявам за това, през което се налага ти лично и всички останали твои колеги да минат. Но както каза и Помбер - българинът винаги си е бил прост, сега за жалост е доста масово.

Помбер, и аз се моля това да приключи скоро - дали ще намерят лекарство, дали ваксина, дали ще разберат до каква силна рецесия би довела дву-тримесечна карантина в нашата държава, без значение ... просто да я отменят. Та, България не е Китай да може да се възстанови толкова бързо след двумесечно спиране на икономиката. Идея нямам какво предстои - дано само да е по-добро.

Пош, благодаря за идеите като се затопли и ние ще “поразровим” някоя саксия на терасата.

Инър, не мога да разбера що за работодатели са това, да те държат на пангара без ЛПС! Да работиш днес и нощтес, за да си в помощ на обществото, а всъщост, за да му пълниш джоба с пари отгоре.
Още повече, че на дупето ти се пече пряк достъп до вируса и солидни глоби! А той г-н Работодател не ви осигурява елементарни неща!
Евала, че имаш сила, желание и чувство за дълг! Евала, че помагаш на простолюдието, въпреки всичката простотия! Евала, че сте единни и неуморими, ти и колегите ти в този зверски тежък момент.
Не искам да пожелавам на работодателя ти да фалира, защото ще останете на улицата, но не е прав, не е права държавата да не ви помага! Не са прави и не трябва да е така! Яд ме е, че не сте оценени и преценени както трябва, а се очаква по дифолт да сте на линия!
Прегърщам те и ти пожелавам търпение и много сила! Ще се справиш! Радвам се, че има хора като теб, вярвам, че ще се справим и ще оцелеем, благодарение ма хора като теб!
Късмет и бъдете здрави!

Здравейте, момичета! Как е положението, така де обстановката вече 😉 В Бразилия (или по-точно в Сао Пауло, защото всеки щат може да определя собствени правила) мерките са сходни като в България, яслата тъкмо беше отворила след лятната ваканция февруари, пуснах и двамата и се почувствах за две седмици човек, после малко бяха болни вкъщи, после пак на ясла и айде на 17 март затвориха. Вече ги отписахме, защото само плащаме такса и стоим вкъщи, а и следващия месец се надявам да успеем да се приберем към България. Така де, ще оцелеем, поне сме здрави, аз съм сериозно изкукуригала вече.

Нашият октомвриец не млъква и като прибавя и дребното, което учудващо много бърбори къде разбираемо, къде не, мечтая си за тишина. А той онзи ден как ме подреди.. Говори си “Б. (той) е октопооод, С. (сестра му) е рачее, татко е пингвинчее” и млъкна. И аз го питам мама какво е.. “Мамаа е хипопотам 🦛 “. За мен даже умалително нямаше, да си умре човек от кеф 😝

Фиффи, разбирам те напълно 😂
Аз ходя на работа и имаме детегледачка за разбойниците, но се редуваме на две седмици, взимаме отпуск, за да можем малко да облекчим финансово. За гледане на двамата ни излиза малко нагорно, но това е положението стискаме зъби и джобове 🤔😂
Следващата седмица ще ги оставя в София при родителите ми, да видима как ще се оправят. Малко да седнем да учим, да се видим с мъжО, че се забравихме.
След малко с Патето отиваме по женски да карааме колело и тротинетки в парка. Много обича да се вози и е като торпедо бърза. Сурка се из парка и вика с цяло гърло "дааааа запламтииииим", няма нужда до споменавам кое е любимото детско.
Все още не иска да спи сама без възрастен в детската и също така не гледа никакви телефони и таблети. Неочаквано, но издържахме и оцеляхме всички. Вече дори това, че спи с някой от нас не ме тормози, но с брат си водят пълноценна комуникация и тази карантина ги сближи много. Е, не само в игрите и бели правят здраво ама.... Деца!

Pure аз толкова се радвам, че са двама, в тази ситуация е животоспасяващо. Уви не издържахме без ТВ, моят мъж е все затворен в другата стая и работи, а аз ако не ги забавлявам, защото трябва да сготвя примерно, нахълтват като стадо бизони пек него. То и да играя с тях, пак се търчи “да покажем на татко”, явно съм много скучна ама то какво се очаква от хипопотам в крайна сметка 🤣
В комплекса затвориха всичко, басейн, игрища, детските площадки са оградени с ленти и само слизаме долу малко на въздух. Когато има време, ходим до Еди съседен квартал с къщи и там кара колело баткото, ама пак сложно, щото малкото не се справя още с триколката, а иска все “(са)мичка”, почва се едно слизане, качване, бутане с крака, “носиии” и изобщо.. весело е 😁
Ама толкова тъпо се чувствам с тая пандемия, все отлагахме разни неща, щяхме да пътуваме из континента преди да се приберем, трънки. Даже на ресторант не можем да идем като хората. И това ще мине де, но какво ли ще дойде 🤔

Радвам се, че се разписахте И аз да се включа

Хлапетата вкъщи... полудяват. Майка ми ги гледа месец, сега вече са с детегледачка. Пробвах се сама да ги гледам, но няма как и да работя. Преди поне успявах като заспат вечер, но сега не се уморяват лесно и няма заспиване. Вечер аз съм грохнала след тях.

Баткото е добре, слуша повече, играе. Лошото е, че си харесва някаква играчка и не я дава на малкото. Дребното пък като го види и иска.. Редовно съм рефер посредата на двете.

ММ е командировка и сме сами няколко дни. Хептен сложно стана, ама ще оцелея.

Дребосъкът вече е на година и половина и е изключително палав. Той не седи 2 минути на едно място, вечно ходи нанякъде, катери се, не се спира. Бърбори много, не му млъква човчето. Бисери и бели има всеки ден, ама всеки ден сътворяват нещо. Днешният е: Малкият видял, че съм изхвърлила в коша за боклук две шишета и решил, че и ракията на баща му е за хвърляне. Гледам аз някаква бутилка с течност вътре и тя в коша.

Вадя ги редовно навън, но някакси все се разминаваме с децата. Днес за пръв път баткото се заигра с децата на площадката, не мога да го прибера. Уча го да кара колело, но не иска да върти педалите напред, съответно нищо не се получава. Той хем иска, но не схваща какво да направи и бързо му писва.

При нас има много лястовици и разказвам на бати за птичките. Той вече знае и с радост сочи небето и крещи: Здравейте, краставици!

Аз вече си сипвам вино от сутринта....
Двамата с ММ имаме тонове работа, работим от вкъщи.
Отделно са разправии и занимавки  с дистанционното училище ня баткото, а малката направо се побърка....
Сами сме, няма кой да помага. Като свърши училище баткото в 12ч, започва да гледа сестра си, защото има дни, в които не мога да стана от стола от работа...

При нас е същият ужас, даже ако не се разведем ще е постижение.
Много работа, дете, което вече му писнаха всички игри...скоро може да отворят градините.