Готови ли сме за бебе?

Той си има достътчно сериозна работа с тенденция за развитие, затова и се записа да учи. Но в България всичко опира до сериозни връзки за всяко едно нещо особено за добре платена работа. Той работи в сферата на Мвр , но дори и там заплащането не е качествено.

А относно другия коментар родителите НЯМА да ни издържат . Имат желанието да помагат по някакъв начин за дете.

Самият факт, че чакате за помощ от трета страна и за сватбата, и за бебето, говори, че не сте готови и за семеен живот. Съпругът ми също беше служител на МВР и то в годините, когато заплатите им бяхо по-малки от сегашните. Всичко си платихме и плащаме сами. Какво ни е коствало само ние си знаем. Така никой няма право да ми тупа по масата и да твърди, че ми е помагал финансово. И никой няма право да ми налага неговите правила. Не случайно старите хора казват: "Който плаща, той поръчва музиката.".

В такъв случай удобно ли да те попитам какво си работи и какви пари си взимала , че да се справяте с всичко абсолютно сами?

Да, защо не. Две години бях в майчинство - някакви нищо и никакви около 200 лв., полицейската заплата на редови полицай, а не на офицер, тогава чисто беше някъде към 800 лв. Изплащахме заеми, а от 2010 сме на квартира. До преди 3 години взимах заплата 425 лв., неговата тогава стигна към 900-1000, в зависимост от извънредния труд. С цената на много лишения се справяхме и справяме абсолютно сами. На почивка отидохме семейно 10 години след като се оженихме - тогава можехме да си я позволим.
Принципно работя от 17 годишна. Никой не е длъжен да ме дундурка и издържа до преклонна възраст. Или да финансира желанието ми да си имам семейство. На 24 и 29 години сте. До кога мислите да разчитате на родителите ви? Щото това със даването на старт в живота на отрочета, достатъчно големи, за да се издържат сами, може да мине евентуално когато става въпрос за плащане на образование.

А, вярвай ми, всяка една помощ от родители, има вероятност да ти излезе не през носа, ами и през други отверстия.

milenaka е права за финансовата част. Трябва сами да можете да се справяте. Но не съм съгласна с частта, да й се внушава, че не са готови за дете, защото живеят при родителите.
Това няма нищо общо. Това е модел от векове и много хора живеят така. Аз съм напълно съгласна,че отделно си е най-добре. Вероятно аз съм малко необективна,защото ние пък живеем с моите родители, така избрахме към момента и това е съзнателен избор. Има си негативи, но позитивите са много повече. И аз гледам от положителната страна,за мен това е най-доброто решение засега. Имам помощ и съм спокойна.У дома съм си. Не знам дали ще останем тук или ще търсим нещо,но си признавам, че ми е добре сега.
 Ние обаче си плащаме всичко на нашия етаж.Мъжа ми друго не би приел. Нито аз
 Сметки и прочие си поемаме. Финансова част само подаръци или ако нещо решат да купят на малката. Иначе си зависим и си траеш малко или много. Особено от към свекъри не е добре. Рано или късно нещо ще се обърка. Имам такива примери пред себе си. Имайте едно наум.
Момичето казва, че това е дома им. Няма нищо лошо в това. Не всеки е навит на доживотна ипотека.
Иначе ако желанието е много силно,защо да чакате. Имайте предвид обаче втората година-рязко спадат доходите и е по-трудно. Живота не е константа. Хубаво е мъжа ти да потърси по-платена работа. Помислете с тенденциа към увеличаване на дохода.
Едно раждане може да излезе и много пари и никакви. Моето беше 900 лв. С екип обаче. 1000 лв ми излезе само проследяването,но защото имах малък проблем и се налагаше по-чесно проследямане,доплер и ви бях доволна по здравна каса,та си ходех на частно. Много жени си раждат без екип и упойки и това не струва пари.
Големити покупки са количка и легло. Отрано ако спедтите  промоции,може и втора ръка има варианти.
Така, че преценете.
Моите и неговите родители платиха цялата ни сватба. Нито едни наши приятели не са ди платили сами сватбите. Ние поехме  много малка част. Тези приказки не си готов, щото не си платил сватбата са ми непонятни. Масово родителите плащат. Това е нормално за мен нещо. Може да ме съдите или не, аз така смятам.
Нека не се лъжем малко са младите, които могат да извадят едно 15 хиляди лева за сватба. И щом родителите могат защо да не им направят сватба?  Такива генерални изводи никак не са ми по вкуса. Моят мъж също е в сферата на МВР от 5 години. С две висши, но това избра и е доволен. Аз работя в администрация. Заплатите и на двама ни ни са особено видсоки,но не са и зле. Не се лишаваме от нищо и на почивки ходим. Човек знае 2 и 200.
По темата повече няма да пиша. Това е моето виждане.

Ами аз нямам родители и се издържам сама от 18 годишна, но става въпрос за неговите родители , които са настоятелни за помощта.

Тази безплатна помощ понякога излиза скъпо.

Благодаря ! Моето мнение съвпада на 100% с твоето. Просто имах лека нужда от подкрепа по тази тема , защото ме пиртесняваше единствено финансовата част, но човек съумява да се справи стига да има сплотеност .

Казваш, че имате събрани пари за сватба. Бих предпочела с тези пари да платя раждането на дете и първоначалните неща - легло, количка, най-необходимото. Каквото остане ще се ползва като помощ към заплатите. Бих предпочела дете пред сватба. Дете може да се гледа с 2 и 200. Но по-добре да нямате възможност да направите сватба, отколкото да гледате дете. Но аз съм против сватбата, бих подписала, но без “голяма, луда сватба”, така че не съм най-добрия съветник по този въпрос.

Сватбата ми е мечта , но и някак не виждам едно семейство като цяло без да е имало сватба. Но това е мое мнение. Смятаме за направим сватба в по-тесен кръг, но все пак да спазим всички традиции и ритуали.

Добре,не мога да се сдържа...ще дам още един съвет макар,че вие си знаете. Направете сватба и поичакайте още година поне за дете. Нека мине сватбата, и всичко по реда си. После бебето. Щом ти е мечта не се лишавай от сватбата. Всяка жина заслужава да изживее тази емоция(ако иска). За мен брака е задължителен и не бих родила дете иначе. И съм го казвала. Това са ми вижданията,консервативни или не.
Има време за детенце. Бъди спокойна. Имаш мъж до себе си и ще се справите заедно. Ако все още не сте живели със свекърите, каза че сега е ремонт,поживейте да видите,може да не е вашето нещо.

Благодаря ! Аз също не бих родила дете без брак. Отремонтирали сме и живеем вече 2 години там .

Ами то затова цялата държава е в това положение и хората разчитат на майчинство, детски и разни други помощи за да си гледат децата. Децата са личен избор и струват пари.

Това си е лично мое мнение, но на мен няма да ми бъде комфортно да пестя за да имам дете и да се лишавам от нещо материално. Не съм материалистка или каквото биха ме нарекли някои хора, но да мисля всеки месец как ще свържа двата края и дали ще си платя сметките не е за мен.

Проблемът е, че повечето хора си казват: "Като имаме какво да сложим на масата за нас двамата, защо да няма и за трети ".
Всеки има различни критерии как се "гледат деца" и как се има семейство. Важното е децата да не бъдат лишавани.
А относно калкулациите, толкова излизат нещата.

Аме не всички хора в държавата и по света работят на директорски , шефски и министерски позиции и взимат по хиляди левове заплати. Излиза , че обикновените продавачи в магазин не заслужават да имат деца, което меко казано е грозно изказване.
И накрая от чисто любопитство защо не споделите какво работите и колко хиляди заплата взимате ,за да си "позволите " да имате дете?

Не смятам, че изказването ми е грозно, ти си поискала мнение и аз споделям моето мнение като не те ангажирам с него, както написах детето си е личен избор и ти ще си го гледаш.
Не смятам да споделям информация за личните  доходи в социалната мрежа, но да речем че са повече от достатъчни.
Изразявам мнение от гледна точка на 30+ годишна (омъжена) жена, с прекрасна кариера, стабилни доходи, собствено жилище (даже 2) и съпруг със също така високи доходи.
Със съпругът ми сме колеги от университета, и двамата сме тръгнали от нулата, но с много усилия, учене, сертифициране, работа по 15 часа на денонощие сме постигнали това, което сме. Мисълта ми е, че за бебета винаги има време, те са най-лесното ( освен ако няма здравословна пречка). Млада си още, учи, развивай се. Сега ти е времето. С дете на ръце няма как да постигнеш кариерно развитие или каквото и да е развитие, ако няма на кого да разчиташ.