Днес реших да разгледам още малко „досиетата“ на двамата „състезатели“ от нашия сериал.
И да се опитам да видя какво по-общо ни представят чрез двата образа.
Дотук видяхме кои са хората, които са техни съюзници (Дженго, Фекели),
дават им съвети за поведението (Дженго, Фекели),
и които определят целите и стратегиите им (Демир сам; Фекели).
Някои директни съпоставки Демир – Йълмаз:
(Съответно първо ще пиша за Демир, след „тире“ за Йълмаз;
редът не е оценъчен, а защото действието се развива в Чукурова.)
Местен, дълбок корен в Чукурова - от Истанбул.
Жива майка, убит баща, единствен син - сирак, единствено дете.
Европейско образование - без образование, отличен майстор и познавач на двигатели.
Носител на местната традиционна култура, по време на образованието си живял и сега поддържащ връзки с Европа, върху тази смесена културна принадлежност израстват идеите за промяна в Чукурова в две направления: в живота му движеща роля започва да играе любовта и модернизация на стопанството и управлението - носител на градската култура от Истанбул на съответната прослойка, към която там е принадлежал.
Интересно е това, че докато в Демир преобладава местното и традиционното, самият той иска да се откъсне от него, по-точно да го промени като запази връзката си с него (и по отношение на любовта, и по отношение на модернизацията, майка и син са олицетворение на двете сили в местното: консервативната и носещата промяната), да го доближи до модерното.
Докато Йълмаз като носител на модерната градска култура се насочва заради любовната история първоначално към традиционното: кръвното отмъщение. „Само смъртта може да ме прибере оттук, докато не взема душата на Демир Яман.“
И тук сега трябва да погледнем малко по-подробно към намесата на Фекели.
С цел да обедини двете отмъщения: своето за старото време и актуалното на Йълмаз, Фекели слага вето на кръвното отмъщение към Демир. Такава смърт би приключила интереса за отмъщение за старото и би върнала Йълмаз отново в затвора. Идеята на Фекели е не ликвидиране на Демир, а ликвидиране на рода на Демир. „Ще пресушим рода им...Ще направим така, че да не могат да предават повече.“ Предателството е обединяващото между отмъщенията на двамата мъже. И Фекели, който търси това обединяващо нещо, излага съответната тактика за такава цел. Стратегиите още не сме видели в цялост, но някои от тях вече са пред нас: убийството отпада, насочване към земята – купеният парцел, както и бизнес с памук.
Ако човек се замисли, с такава платформа отмъщението приема съдържанието на конкуренция.
Кръвното отмъщение, което Йълмаз замисляше, е трансформирано от Фекели в конкуренция, която е здравословна за промяната и прогреса. Върху хода и резултатите от тази стопанска конкуренция между нейните лица в Чукурова: Демир и Йълмаз, ще влияят всички фактори, присъщи на единия и на другия, изредени по-горе в техните „досиета“. Вероятно и още други, които не сме забелязали или не са ни показани. Така в общи линии ще се конкурират един местен с образование и познаване на тукашната действителност с един дошъл от големия турски град, който е отежнен с проблематиката на местното поколение преди него.
Тук основното е,
че чрез тази трансформация на личната вражда между Демир и Йълмаз,
съперничеството между тях се изнася на полето на икономиката и промяната.
И това е нов етап в драмата, която следим.
Демир няма да прави промяната сам.
Въпросът сега ще бъде за съюзниците и враговете на всеки от двамата. И най-важната от тях – Зюлейха. Тя държи едната от линиите на промяната у Демир – любовта, но това е важно в същата степен и за Йълмаз. Успехът на тази линия е важен не само заради самата любов, колкото като стимул за другата основна дейност, която сега в момента при Демир виждаме да страда тъкмо от неуспеха в любовта. Зюлейха обаче е важна и като носеща културата на големия град и от това, на чия страна ще бъде тя, ще зависи тежестта като модернизатор на този, за когото тя ще работи. Демир е дърпан много силно надолу и назад от собствената си майка и той се нуждае от контрасила, каквато може да е единствено Зюлейха. Не се и съмнявам, че тя ще бъде включена в стопанската война. Йълмаз няма такова нещо, което да го дърпа назад, но той трябва да запълни нишата от отсъствие на познаване на местното, да подсили модерното, което той носи, и той има нужда от такъв много доверен близък човек от неговото поколение, какъвто той няма, а Фекели не е.
Нарочно не ни оставиха да чуем историята за миналото, която Фекели разказа на Йълмаз.
Не сме чули тази история и от страната на Демир, по-точно от Хюнкяр.
Явно са оставили да ни разкажат какво се е случило в миналото в някакъв следващ подходящ момент, даже не бих се учудила, ако това направят на финала.
Но ни направиха една много ясна подсказка.
Тя е картина,
окачена в дневната в конака на Яман, като същата виждаме и в дневната на Фекели.
Две дървета, близкостоящи, могат да минат и за „прегърнали се“, нещо като „Явор и Калина“ на бряг, границата между водата и сушата, а над дърветата гори огън. В дома на Фекели картината се намира над огнището, в което също виждаме да гори огън, и в момента, когато той разказва старата история пред Йълмаз, двамата са застанали пред огнището и тази картина. Това може да се види в еп. 8, на около 2.14.39 във видеото с бг. суб.
Също специално камерата минава през картината в следващия еп., когато Хюнкяр замислена чете некролога във вестника за смъртта на Фекели.
Не са случайни тези моменти, те свързват мислено в съзнанието ни героите и техните домове и явно ни насочват към история между Хюнкяр и Фекели в миналото, но каква е тя, засега не знаем. Прави впечатление използването от Фекели на израза „да изсушим рода им“ , който прави асоциация с нещо живо – дърво? и огън, пожар, които изсушават. И двете виждаме на картината.