Скоро ДЕКЕМВРИйче сладко ще се гушка с мама и с татко

Мен днес ме ошашкаха пак.  Малката госпожица прави напук и мърда когато и падне, но на тоновете е като статуя. А в началото не беше така, точно на тоновете мърдаше най-много.
И като влетя в стяата акушерката и като каза, че трябва да повторим записа, защото на доктора не му допадал първия... можеше да видите на гледно как изкача сърце през гърдите.
Обаче втория път се разигра и записа стана добър.  Явно сутринта е спинкала.
Иначе нямам търпение да ме изпишат. Обещаха ми за понеделник,  но докато не стане ме го вярвам.
Тук ми е много депресиращо и натоварващо.
Ами... пак се оплаках. Само мрънка. Ще ме извинявате.
Лоли , хубаво е, че с бебенцето сте добре. Дано не се случва това на никой повече.

Елвина- ами нормално е да се оплакваш,сдухващо си е много да си толкова време в болница! Това ако бях аз,всеки ден щях да ви надувам главите сигурно.Чети книги,гледай филмчета на телефона,избирай за беба разни неща онлайн,не знам още какво.И си повтаряй,че остана много малко.

Ябълке, много се радвам, че имаш признаци за скорошно раждане, дано изпревари датата за секциото Аа пък да ви кажа съм си се настроила за декемврийско бебче и хич не ми се иска да е по-рано. Освен това все още имам неизпълнени задачки, въпреки че поорганизирахме и някои коледни задачки вече..то никога няма да съм свършила абсолютно всичко де
Елвина, точно щях да питам изписаха ли те в петък. Стискам палци за понеделник, ужасно подтискащо звучи... Всъщност заради тапата ли те държат толкова време?

Здравейте, момичета.
Минавам да се запиша с моята госпожица и с термин 31.12.2018г.

Не само.  Без тапа,  2 см разкритие, 1.5 шийка. Имах и контракции. В понеделник ще ми е 21ви ден.

Елвинче, хич не се мръщи! Изкарала си 3 седмици късмет! Колко майки стискат палци поне седмица да изкарат с подобни фактори! Аз, например, хем много искам да видя бебока, хем разбирам, че колкото по-близо до термина се роди, толкова по-лесно би трябвало да бъде отглеждането му като е по-узряло. Защото и в 30-та гс да се роди вече има сравнително големи шансове да оцелее, ама там зорът и притесненията са големи.

Момичета, ето го и моя разказ, ще се опитам да съм максимално подробна за да съм полезна най-вече на първескините:

Малкия се роди в 03:12 на 14 ноември, това за мен си беше вторник още защото не бях спала.
Още от миналия месец нощно време при подготвителна контракция ме заболяваше и пикочния мехур и изпитвах нужда веднага да се изпишкам за да ме отпусне. Е, да ама от няколко нощи сама явно съм си имала същински контракции нощем, защото след тоалетна облекчението вече го нямаше.
За самия вторник - ходих на тонове сутринта, всичко беше точно, говорих и с лекарката ми, която ми обясни в кои случаи да тръгвам за болницата и се разделихме по живо по здраво. После по обяд имах работа в центъра с колата и на връщане получих болезнена контракция та се позамислих дали не е по-добре да спра да шофирам, че си ме хвана страх. За следобед имах уговорка да се видя с един приятел на разходка в парка и го помолих да дойде на гости да се видим, че имах някакви странни усещания и предпочетох да не съм навън. Дойде той и къде на шега реших да започна да засичам контракциите за да се ориентирам какво се случва. Оказа се, че са на 15-20 минути с продължителност около 40 секунди. Иначе самата контракция представлява стягане на корема и болка като менструалната, но доста по-силна. Изпратих го моя приятел и към 18 часа ми падна тапата. Звъннах на таткото да го видя къде е, че исках да ми купи последни дреболии за багажа за болницата въпреки, че се надявах на фалшива тревога. Той се оказа в задръстване и реших да не му казвам какво се случва, че да не го шашкам. Прибра се той, посрещнах го с разказ на последните събития и той побеля контракциите вече бяха на 12-15 минути, казах му че влизам да се къпя, но все пак ще чакаме да станат на 5 минути. Той ме пита как ще разбера ако ми изтекат водите докато съм в банята и ми стана хем смешно хем страшно. Помолих го да приготви фотоапарата и да ме снима евентуално за последно между контракциите и след банята с това се занимавахме 😍 отидох до кухнята за чаша вода и все едно балон ми се спука в бельото (подгответе се, че водите не изтичат на един път ами на тласъци заедно с контракциите, аз бях изненадана как и в болницата продължиха да текат). Това беше към 20:10 часа.  Оправихме се за отрицателно време и тръгнахме към болницата. На прегледа видяха, че съм с 2 см разкритие и изтекъл преден джоб води ( това е между главата на бебето и шийката). Започнахме да попълваме документите за приемане и в 21:00 часа бяхме в родилна зала (в Надежда няма предродилна). Направиха ми клизма и доста се облекчих (обясниха ми, че често след клизмата разкритието нараства с 1-2 см защото бебето има повече място да слезе надолу). Запознах се с лекарката и акушерката на смяна, разказах им как виждам аз раждането - естествено и максимално свободно откъм движение. Те ми казаха, че държат на всеки 2 часа да правим запис от по 20 минути иначе ще свъм свободна да се движа. Та така... започна се едно разхождане из стаята, друсане на топката, взимане на топъл душ... тоновете си бяха добре. Като направих 5 см разкритие вече много ме болеше и си поисках упойка понеже не бях яла от обяд и ме беше страх, че съвсем ще се изтощя. Като ме хвана упойката всичко беше песен! По едно време на редовнния рутинен преглед се оказа, че вече съм достигнала заветните 10 см и започнаха да ме подканят да напъвам. Аз обаче още не усещах напъните заради обезболяването, трябваше да изчакаме почти 40 минути, че да ме отпусне и да започна да усещам напъни. Естествено така се върнаха и болезнените контракции, но беше много поносимо. С акушерката ми за толкова часове вече много си бяхме говорили какво предстои и как да напъвам и като дойде моментът за 3-4 контракции малкия излезе. Интересното беше, че както си бях на леглото с памучните чаршафи и уютна завивка така се появи една санитарка, която ме съблече, накара ме да си вдигна дупето и постла някакви едно кратни подложки под мен. Леглото ми се превърна в магаре със степенки и дръжки, на които да се набирам, акушерката се появи с докторско облекло, ръкавици и шапка... набързо се появи още една акушерка, която ме окуражаваше, педиатъра, анестезиолога... в момента когато малкия се роди всичко се случи наобратно, един по един хората изчезнаха, аз бях на нормално легло и завита! Абе мъжа ми каза, че от страни е изглеждало все едно съм в бокса и екипа просто си върши работата
На него му бяха дали задачата да следи часа и да обяви тържествено кога се е родил синът ни Като чух думите "Тате, готов ли си?" адски ми олекна и след секунда малкия беше вече навън. Измериха го, повиха го и го дадоха на мъжа ми докато мен ме шиеха. Имам един вътрешен шев, казаха, че са ми пръснали лидокаин и нищо не усетих. Като и това приключи си гушнах детето и бях най-щастливата на света. Питах акушерката дали вече мога да стана да си взема душ и тя се опули на ентусиазма ми, наистина се чувствах все едно нищо не е било. Все пак не ме пусна да стана, трябвало да полежа и почивам поне 2 часа, след който ни заведоха с бебето в родилно отделение.
На следващия ден вече чувствах някакъв дискомфорт, но нищо фатално като се сравнявам с другите родилки около мен.

Това е, ако имате въпроси - питайте!
За мен това раждане си остава един незабравим момент, който споделихме с мъжа ми и екипа. Много се смяхме, много си говорихме, гледах и клипчета със съвети как да дишам докато бях на топката. Получи се наистина много свободно и естествено както го исках.

На всяка една желая лека среща с най-скъпия човек!

Лаленце, много вълнуващ разказ
Кога ти беше термина?

Аз пък да попитам нещо. 35 г.с седмица стм вече но отдолу усещам едно напрежение като че ли бебето си слиза надолу а чуството е че всеки момент може да излезе хаха. Вечер имам стягания на корема чести с леки менструални болки ... не е ли раничко

Лаленце ❤️ страхотен разказ, дано да повлечеш крак с лесни и бързи раждания като твоето. Изписаха ли ви вече?
Сега си спомням, че през нощта, когато ти си раждала аз спах доста неспокойно, защото се притеснявах да не взема да родя аз 😁 още не се е случило, чакаме си лекарката, която ще се върне в понеделник. Може би съм имала 6-то чувство, че някой ще се роди същата нощ 😍
Браво и на младежа, че е съдействал с бързото излизане.

Коя ли ще е следващата? 😊☀️

Аз не мисля, че имам признаци, дори не усещам да имам и контракции някакви по-сериозни подготвителни, имам от време на време стягания основно, когато съм навън и вървя.
Поизгубих си апетита и ми става прилошава доста често, не понасям силни аромати.

Теди моето бебче слиза  вече от 2 седмици надолу, а съм в 37г.с.
 

Лаленце, върна ме към раждането на сина ми преди 4г. А сега уж трябва да съм по- спокойна а от ден на ден все повече се притеснявам.
Да ви разкажа какво се случва с мен тези дни: изпрах всички дрешки,тапицерии на колички, люлки и т.н. Уж мислех, че ще са 5-6 перални те се оказаха 12. Имам още малко да гладя обаче, но ще оставя това за утре. Остана също и да постеля легълцето, но мисля с това да се заеме ММ след като се роди беба.
Вчера започна да ме боли корема едно стягане (менсруална болка, но по силна). Пия си 3х2магнезий и 3х1 но шпа но няма голям ефект. Вчера ме заболя на 4-5 пъти. Снощи от 1ч до 5ч не съм спала понеже на три пъти случката се повтори. Силна болка но търпима. Интервала обаче не е един и същ. От болката чак бедрата ми се схващат и изтръпват. Тази сутрин болката се повтори на 2 пъти плюс това че ми прилоша и пречерня. Още ми е рано за среща с бебка 34+4г.с.

Лаленце, благодаря и аз за подробния разказ! Браво на вас с бебчето, добър тандем сте!💙

Никакви признаци нямам и аз, а вече почнаха да ме проверяват приятели и роднини, дали не се е случило 😂 май ще ги държим в напрежение до термин, въпреки че ми се иска да е по - рано 😇

4 декември

Лаленце, много благодаря за разказа, много окуражаващо ми подейства!   Имам само един въпрос ако е удобно -  аз мислех, че на тонове може да се види ако има някакви наченки скоро да се ражда, ти казваш, че си била същия ден - казаха ли нещо за скорошно раждане или?

Напомни ми да споделя и двата съвета, които ми дадоха наскоро и ми се видяха полезни:
- да си оставим една хавлия (като за плаж) в колата, та ако почнат да ни текат водите вкъщи и продължат докато пътуваме към болницата   да не стане всичко мокро, че зимата по-трудничко съхне (не че това ще ни е пробоемът в тоя момент, ама все пак)
- вечер преди да се легнем да си изваждаме един компплект дрехи ако се развият много бързо нещата и трябва да тръгваме да не се мотаем като мухи без глави, а направо да се обличаме и да тръгваме (това ако проспим леките контракции и се събудим направо с пукането на водите и чести контракции - майка ми е била така и между събуждането и моето появяване е имало точно 3 часа )

Аз днес си пия последния магнезий и го чакам човека, 36+4 съм, така че вече му разрешавам да излиза.  Признавам си без бой, че никак не ми харесва да съм бременна, така че ако реши да не дочака декември няма да му се разсърдя никак. 

Лаленце, много позитивен и вдъхновяващ разказ. Дано мине леко и при нас, а на вас да предстоят много щастливи и вълнуващи моменти и всичко да ви се случва с такава лекота