Подсъзнанието може всичко/69 Линкове за всички техники има на 1 стр.

  • 57 280
  • 754
# 30
phil , преди да започна тази работа, се скарах с майка си, защото ми крещеше зверски , че съм некадърна да си намеря свястна работа. Това ми се внушава още от училище. Независимо, че бях винаги отличничка, ми се вменяваше, че съм проста........свестен мъж нямало да се завърти край мен, сега понеже отказвам да работя като учителка по руски, защото тя на сила ме накара да уча руска филология, пак съм проста и некадърна.....Ами както казваш-всичко се корени в детството. Сега , обаче, нямам нито сили, нито желание да се боря. тотално съм отчаяна...
Виж целия пост
# 31
С кого трябва да се бориш, Алина?
Виж целия пост
# 32
Ами за да оцелея....
Виж целия пост
# 33
С кого се бориш? Или с какво се бориш?
Виж целия пост
# 34
Алинка, предлагам ти да прекъснеш за известно време връзка с причината. С филология може да водиш курсове, да правиш преводи, да работиш в кол център!
Просто предлагам, разбира се!
Благодаря за темата!
Виж целия пост
# 35
Абсолютната неограниченост“ и „В Нулата - зоната на абсолютната неограниченост“.

Тези две книги на  Джо Витале ми помогнаха да преосмисля неудачите си и спечеля много от битките си.

„Не можем да контролираме всичко, но можем да изцелим всяко изпитание.  Ние сме сто процента отговорни за нашите преживявания.“ Това е!

Горещо препоръчвам двете книги. Помогнаха ми много. Преди тях практикувах епизодично хоопонопоно по прочетени тук-там неща. Но хоопонопоно всъщност е  житейска философия, която се оказа в унисон с мен, с нагласите ми за света и хората. Тя  твори моите чудеса.
Дано съм полезна със споделеното. 
Виж целия пост
# 36
Ами , Луна, вероятно със себе си.
Етти, аз сега работя по втората си специалност-психология, но съм кариерен консултант в общината. В момента не общувам с майка си, за да не търпя обидите и, но шефката ми е копие по характер на майка ми. Буквално всеки ден ме мачка, тъпчи и унижава. Треперя да не вземе от злоба да ме уволни дисциплинарно, че съм и в изпитателен срок....
Виж целия пост
# 37
phil , преди да започна тази работа, се скарах с майка си, защото ми крещеше зверски , че съм некадърна да си намеря свястна работа. Това ми се внушава още от училище. Независимо, че бях винаги отличничка, ми се вменяваше, че съм проста........свестен мъж нямало да се завърти край мен, сега понеже отказвам да работя като учителка по руски, защото тя на сила ме накара да уча руска филология, пак съм проста и некадърна.....Ами както казваш-всичко се корени в детството. Сега , обаче, нямам нито сили, нито желание да се боря. тотално съм отчаяна...

Ти прочете ли, какво ти написах. Честито,  имплементирала си на майка си виждането за себе си: Не можеш да "завъртиш свестен мъж" покрай себе си. Не ставаш за нищо и затова и в работата търсиш кой да ти го казва, да те тъпче. Колко по-очевидно може да бъде.
Виж целия пост
# 38
Мога само да добавя, че след като избягва майка си и следователно не се справя с това изпитание, а само го отлага животът и праща нейния образ/отношение/поведение, въплътени в друг човек, така че все пак да се изправи пред него. Май наистина няма отърване от някои уроци.

Аз днес съм по-спокойна вчера, но още се чувствам сякаш не съм осъзнала напълно случилото се. Четох, че продължава от няколко часа до седмица и се чудя какво ли ще стане после. И физически нямам промяна и мислите ми за това ми пречат са си изживявея мъката пълноценно. Понякога по половин час мисля във някакво вцепенение. Благодаря на всички за подкрепата. 
Виж целия пост
# 39
Phil, Hug
Уви и аз все се вкарвам в едни и същи ситуации. Просто от време на време нещо ме ръчка да постъпвам нвразумно. Или по-скоро инстиктивно. И съответно греша. Слвд което че ли нещо в мен се прекършва и остава голяма празнота. Уф!
Отивам да си оправя вибрациите!!!
Виж целия пост
# 40
phil, ако някога мога да избирам ментор, заплювам си те  Heart Eyes
Виж целия пост
# 41
Ами , Луна, вероятно със себе си.
Етти, аз сега работя по втората си специалност-психология, но съм кариерен консултант в общината. В момента не общувам с майка си, за да не търпя обидите и, но шефката ми е копие по характер на майка ми. Буквално всеки ден ме мачка, тъпчи и унижава. Треперя да не вземе от злоба да ме уволни дисциплинарно, че съм и в изпитателен срок....
Алина, опитай за седмица /например/ да "виждаш" шефката си не като толкова страшна, а като сладко, мило джудже, което иска да много да ти се хареса и да ти е приятел. Произволно сравнение правя, принципът е да не изпитваш същите, привични за теб емоции, а нещо друго, различно. Съответно и твоето поведение би било различно, излъчването към жената също. Опитвай, не се насилвай обаче.
Друга патерица, ефективна при прохождането е преди да излезеш сутрин за работа да си казваш, че днес денят ще ти предложи много приятни емоции, на която и врата да почукаш, ще ти се отвори и работа ще ти свършат - бързо, лесно и приятно.
Ще ти се получи.
И не вярвайте толкова много на другите, ей! Във всеки е заложено онова, което да го води напред. То е непогрешимо, не външният, изтъкан с чужди кривини поглед.
Аз смятам, че майка ти те обича, но не е успяла да се справи със собствените си страхове, но това, на теб ти е било нужно за израстването. Иначе как ще установиш и сама, че можеш, че си способна, че притежааш качества, които ще додават на теб и на другите. Когато го преминеш, ще установиш, че майка ти те обича. Твърде често хората го правят по начина, по който могат, не по начина, който се харесва на човека...
И спирам, че се олях.  Grinning
Виж целия пост
# 42
Алина, опитай за седмица /например/ да "виждаш" шефката си не като толкова страшна, а като сладко, мило джудже, което иска да много да ти се хареса и да ти е приятел. Произволно сравнение правя, принципът е да не изпитваш същите, привични за теб емоции, а нещо друго, различно. Съответно и твоето поведение би било различно, излъчването към жената също. Опитвай, не се насилвай обаче.
Друга патерица, ефективна при прохождането е преди да излезеш сутрин за работа да си казваш, че днес денят ще ти предложи много приятни емоции, на която и врата да почукаш, ще ти се отвори и работа ще ти свършат - бързо, лесно и приятно.
Ще ти се получи.
И не вярвайте толкова много на другите, ей! Във всеки е заложено онова, което да го води напред. То е непогрешимо, не външният, изтъкан с чужди кривини поглед.
Аз смятам, че майка ти те обича, но не е успяла да се справи със собствените си страхове, но това, на теб ти е било нужно за израстването. Иначе как ще установиш и сама, че можеш, че си способна, че притежааш качества, които ще додават на теб и на другите. Когато го преминеш, ще установиш, че майка ти те обича. Твърде често хората го правят по начина, по който могат, не по начина, който се харесва на човека...
И спирам, че се олях.  Grinning

А така Simple Smile Напръскай ги с любов, за да се спукат, наистина става, ако го постигнеш искрено. За да е искрено при мен прекрасно върши работа разсейването. Измисли си мания. Не хоби, мания. Тя манията може да е хоби, примерно да плетеш чорапи и да си представяш цял ден как вечерта ще доплетеш най-върховния чорап, примерно и стига да ти върши работа. Но ще ти помага да гледаш на хората като на преходна ситуация в живота и да не приемаш вътрешно сплетни, кавги и омраза. И дори да ги обичаш и разбираш. Друг трик, освен изброените от Луна - не само мило, сладко джудже, съчувствай истински. Каза, че е болна от рак... това е доста сериозно състояние, дори да не е терминално. Съчувствай на всичката омраза, която тя самата е натрупала и иска да излее към света. Опитай се да видиш зад черупката й, защото експресията й е именно черупка, това е нейната защита от всичко, което преживява и на самата е жертва. Впрочем, същото важи и за майка ти. Макар че, аз бих ограничила контактите си с последната временно. И моите родители са изискващи и най-отрезвяващо ни действа известно затишие. После почват да слушат Grin
Виж целия пост
# 43
Оле, момичета, ще опитам всичко. Благодаря ви. Аз сама по себе си усещам, че като я видя и веднага се свивам като охлюв и започвам да треперя. Аз не знам дали винаги е била толкова злобна и намръщена, може би това, че е болна от рак да я е променило така....Опитвам се някак да я оправдая...
Виж целия пост
# 44
На прав път си.Скоро ще спреш да се страхуваш, а до тогава прави в професионален план най-доброто, на което си способна, бъди добре настроена към колегите си, това ще ти даде самочувствие и подкрепа от другите.Всичко е временно, нещата ще се наместят.
Скрит текст:
И ако можеш махни лекарствата-нищо чудно и те да влияят на психиката ти.По-добре хомеопатия, бахови есенции, шуслерови соли, спорт,отколкото тези боклуци.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия