
в 31г.с+4д късно вечерта полуих страшни болки и много силни контракции. Буквално не можех да мръдна. Бях много изплашена, мъжът ми също. Веднага тръгнахме към болницата, но вместо да идем в Щерев, където се следях, без да обмисляме излишно - тръгнахме към Токуда, защотот там има интензивна неонатология. Приеха ме веднага и ме включих на системи. Полежах в отделението почти 4 дена, като в моята стая имаше още 1 момиче за задържане и 1 за раждане. За късмет и двете бяха пациентки на д-р Богданова и тя идваше да ги вижда всеки път, когато е на смяна. Харесах си я много, разпитах момичетата и те ме увериха, че е прекрасна и много отговорна. Така, в деня на изписването ми, я попитах дали мога да се допроследя при нея, при което тя веднага се съгласи. Наложи се още веднъж да ме приеме в отделението 2 седмици по-късно, защото на запис на тонове при мен всичко беше в контракции. Това се случи в началото на август, като малко след това й почваше отпуската. По време на отпуската й ми пишеше и се интересуваше как съм. Имаше лекар (д-р Тодор Димитров - също изключителен лекар), който пое пациентите на д-р Богданова, докато нея я нямаше. В седмицата, в която родих всеки ден по няколко пъти ме питаше как се чувствам, как усещам контракциите и т.н.
На 6.09 вечерта имах отновно нестихващи контракции и на 7.09 в 5:00 сутринта ми изтекоха водите. Веднага й се обадих и тя ми каза да тръгваме към болницата и среща там
Исках си епидурална, която ми беше поставена много добре и наистина ми спести болка за няколко важни см разкритие и успях да събера сили за същинската част
През цялото време д-р Богданова ме проверяваше, сменяше ми подложката, помагаше ми да се изправя...Въобще страхотно внимателна и мила! Като ме пусна упойката и започнах да се раздвижвам с помощта на ММ и да чакаме да се върне чувствителността. След 10-20 мин ММ съобщи, че е много гладен (беше обяд вече) и каза, че отива за сандвич до горе
Д-р Богданова през цялото време ми казваше - давай миличка, много добре, справяш се отлично и ме милваше...Сега пиша това и ми се насълзяват очите от спомена 
Пуснаха го при мен, пуснаха го да види малката принцеса
После и голямата дъщеря пуснаха да я види 
Само като я видя и се усмихвам! Това отношение ми липсваше при първото раждане и съм щастлива , че сега всичко е скъп и мил спомен за мен и близките ми. Имах 2-3 външни шева и се възтанових много бързо.


в 31г.с+4д късно вечерта полуих страшни болки и много силни контракции. Буквално не можех да мръдна. Бях много изплашена, мъжът ми също. Веднага тръгнахме към болницата, но вместо да идем в Щерев, където се следях, без да обмисляме излишно - тръгнахме към Токуда, защотот там има интензивна неонатология. Приеха ме веднага и ме включих на системи. Полежах в отделението почти 4 дена, като в моята стая имаше още 1 момиче за задържане и 1 за раждане. За късмет и двете бяха пациентки на д-р Богданова и тя идваше да ги вижда всеки път, когато е на смяна. Харесах си я много, разпитах момичетата и те ме увериха, че е прекрасна и много отговорна. Така, в деня на изписването ми, я попитах дали мога да се допроследя при нея, при което тя веднага се съгласи. Наложи се още веднъж да ме приеме в отделението 2 седмици по-късно, защото на запис на тонове при мен всичко беше в контракции. Това се случи в началото на август, като малко след това й почваше отпуската. По време на отпуската й ми пишеше и се интересуваше как съм. Имаше лекар (д-р Тодоров - също изключителен лекар), който пое пациентите на д-р Богданова, докато нея я нямаше. В седмицата, в която родих всеки ден по няколко пъти ме питаше как се чувствам, как усещам контракциите и т.н.
На 6.09 вечерта имах отновно нестихващи контракции и на 7.09 в 5:00 сутринта ми изтекоха водите. Веднага й се обадих и тя ми каза да тръгваме към болницата и среща там
Исках си епидурална, която ми беше поставена много добре и наистина ми спести болка за няколко важни см разкритие и успях да събера сили за същинската част
През цялото време д-р Богданова ме проверяваше, сменяше ми подложката, помагаше ми да се изправя...Въобще страхотно внимателна и мила! Като ме пусна упойката и започнах да се раздвижвам с помощта на ММ и да чакаме да се върне чувствителността. След 10-20 мин ММ съобщи, че е много гладен (беше обяд вече) и каза, че отива за сандвич до горе
Д-р Богданова през цялото време ми казваше - давай миличка, много добре, справяш се отлично и ме милваше...Сега пиша това и ми се насълзяват очите от спомена 
Пуснаха го при мен, пуснаха го да види малката принцеса
После и голямата дъщеря пуснаха да я види 
Само като я видя и се усмихвам! Това отношение ми липсваше при първото раждане и съм щастлива , че сега всичко е скъп и мил спомен за мен и близките ми. Имах 2-3 външни шева и се възтанових много бързо.

Препоръчани теми