Постоянно се караме! А при вас как беше?

Съгласна съм Вече с това и ще се опитам да го променя, но дали не е късно, дали ще бъде оценено това и ще може ли да погледне с други очи на мен.

Имате ли общи приятели и среда? Необходимата "доза " лично пространство е много важна за връзката. Има хора, които разбират нещата като теб, но за човек с друга нагласа, това е ужасно ограничаващо и подтискащо. Няма смисъл да го криеш, разочарованието и усещането, че нещо жертваш, правиш компромис, ще се усещат винаги. Не мисля, че можете да отговорите на нуждите си един на друг.

Защо не седнеш да ги изговориш тези неща с него, а пишеш във форумите? Няма ли нормална комуникация между вас?

Задавате доста личен въпрос, но тъй като съм ги писал тези неща вече, мога да разкажа. Имам два типа връзки:

Връзка тип 1 - в началото има ентусиазъм, сексът е прекрасен дори в случаите, когато не е имало супер силно влюбване, времето прекарано заедно е приятно. Постепенно някакви неща, които са ме дразнели още от началото се натрупват, времето заедно все повече се прекарва в караници и спорове и сблъсък на различни очаквания, и "любимите" ми изяснявания на отношения. И така докато някой вземе решението да прекрати това мъчение.

Връзка тип 2. Имал съм една такава По-скоро в началото имаше 3-4 ситуации, за които имаше изясняване на кой какви очаквания е имал (не бих го нарекъл караница), към момента, в който заживяхме заедно, вече на практика нямаше подобни. Очаквах да има сериозни търкания, когато заживяхме заедно, но на практика почти нямаше такива. В началото имаше може би не повече от 2-3 случая, в които да спорим за нещо и да сме си обидени, като обиждането (през което не си говорим) продължаваше не повече от няколко часа, когато някой правеше първа стъпка към помирение. За по-малко от година се стигна до модел, при който дори да имаме неразбирателство, си функционираме, говорим, мили сме един към друг.



В някакъв момент провеждаме по-задълбочен разговор и изчистваме нещата.

Не вярвайте, ако някой Ви каже, че има връзка или отношения, при които няма противоречия, различни мнения, обидени парнтьори в някаква ситуация, трудности и т.н. Важното е дали хората имат желание и воля да прескочат конкретния повод и да направят стъпка един към друг - с някаква промяна, компромис, дори само с малко повече разбиране на как се чувства другия. Ако го няма това желание, както ми се струва, че е във Вашата връзка - няма голям смисъл да се продължава. Като откровено казано ми се струва, че Вие търчите след него, а той за момента просто не може да постъпи като мъж и да прекрати връзката, въпреки че си лазите по нервите (или поне Вие по неговите). На Ваше място бих я прекратил аз. Бил съм във връзка, в която аз съм бил (доста) по-влюбен и отсрещната страна се е възползвала с гадно отношение, нямам идея какво извличаше точно, според мен избиваше комплекси. В крайна сметка аз събрах сили и прекратих нещата. Не ми беше лесно, защото бях сравнително млад (или дори малък), на 29 дори не бих се замислил да прекратя подобна дисфункционална връзка - бих го направил веднага щом усетя, че отиват натам нещата - когато все още човек може да излезе от подобна връзка със сравнително позитивни чувства и емоции към другия и да си запази нещо хубаво като спомен.

Вие единствено можете да почувствате и да решите. Нашият опит не виждам как ще Ви помогне.

пс. Това с приятелите няма смисъл да се мъчите да го променяте, просто не сте на една вълна с него - дори да промените подхода/отношението си към излизането с приятели, не виждам шанс за връзката. Примерно и аз, и тя не си падаме особено по излизания и предпочитаме да сме заедно, защото ни е по-приятна нашата компания. В други връзки обаче като ме е дразнело момичето, съм предпочитал приятелите си пред досадното време прекарано заедно, през които нямаме кой знае какво да си кажем или дори откровено се дразним. Така че не мисля, че е нещо, което ще успеете да промените - симптом е само, не е причина.

Общи приятели и среда-да.
Изговаряно е няколко пъти и вече е досадно. Исках да чуя и други женски позиции, може би за да се доубедя че нещата нямат бъдеще щом са стигнали до тук.

Защо се натискаш там, където не си желана? Държиш в прав текст да ти покаже вратата ли? Прилепчива си, обсебваща, човекът е друг тип. Няма лошо, всеки знае себе си, но си намерете съответните половинки, които ще са на същата вълна.

На последния въпрос - аз мисля, че е късно да променяш каквото и да било, няма да те види в нова светлина. Все нещо ще му боде очите. А и не вярвам, че на тия години човек може трайно да се промени, освен ако не му се случи някоя доста драматична житейска ситуация. Ти ще си останеш обсебваща и вкопчена, а той ще си иска свободата. Може и да се преструваш, може да го пускаш с други, но отвътре ще те яде и той ще го усеща. Приеми, че не е твоят човек и не губи времето и на двама ви, като при това сама се поставяш в унизителна светлина. Ако схващаш какво имам предвид.

Това е моето мнение.

Прави сте.
Най-добре ще е и за двамата да приключи всичко. Благодаря.

Ако споровете не гравитират около чинии, пране и чистене, то тогава засягат по-фундаментални въпроси.
След като работите заедно, нормално е някой от двамата да иска да види и различна физиономия от тази на партньора. Аз съм на принципа, че хората трябва да се събират по сходство, а не по диаметрални различия. Ако толкова не можеш да дишаш без партньора една вечер, намери такъв човек, който няма да има против. Очевидно той не споделя убежденията ти и няма да стигнете до консенсус. Според мен е късно за промяна, а и тя не е необходима, защото означава някой да направи сериозен компромис със себе си. А е доказано от практиката, че сериозните компромиси не траят дълго.

Не работим заедно.
И нямаме такива спорове битови, а по-скоро кой се е събудил в кофти настроение, кой е нацупен, изнервен и си го придаваме и се караме не знам и аз за какво.

Ние се караме постоянно. Не някакви чутовни скандали, но караници. Въпреки това никога не си е позволил да каже, че нямаме бъдеще. Напротив казва , че въпреки тези караници аз съм жената, с която иска да остарее.

Подкрепям тезата за манипулирането. Но и ти си адски досадна с това мрънкане и лепене за него като ваденка. Аз бих откачила.

Е вие не искате ли да прекарвате уикенда си с половинките?

Не и 24/7 от уикенда. И аз имам нужда да ида на фризьор, козметик, маникюр, масаж, кафе с приятелки. Измисли си някакво занимание, той не ти е баща или бавачка.

Да, но изглежда твърде отчаян от връзката ни, а отговорите тук само затвърдиха съмненията ми, че сме в задънена улица и връзката ни е обречена. Явно сме твърде различни и независимо желанието ми да искам да имаме стабилна връзка това е невъзможно вече. Просто трябва да го приема.

Много зависи как точно ги вижда той нещата - дали за него нямате бъдеще при всички положения, или мисли, че ако промениш някои неща в поведението си, ще имате и ще се чувствате по-добре заедно?
По кой начин ти го казва? Ти мислиш ли, че можеш да направиш промяна или просто ще се преструваш, че ти е приятно?

точно. Не, не искам да прекарам всяка минута, от всеки уикенд с него. И той не иска. Това за мен е патология. С удоволствие бих пила кафе с приятелка, бих чела книга, бих излязла по магазините - все неща, за които няма нужда половинът да ми свети. Той пък ходи на фитнес, играе футбол, също се вижда с приятели - неща, които на мен не са ми интересни. И кво, да му ги забраня ли?