Аз поне точно така бих си помислила.
.Никой на никого не е държал сметка защо не излизаме с приятели сами.Ние сме си такива просто.И двамата.Като гербови марки сме и сега 10 години по-късно.Имаме и дете първокласник.Тримата излизаме почти всеки ден,просто ни харесва да сме заедно
Не виждам нищо лошо в това,след като и на тримата ни е добре.Понякога се срещаме по разходките с негови колеги с деца,но обикновено ни е хубаво само ние да сме си.Неговите приятели станаха и мои приятели,а моите приятелки(тези няколко с които бяхме много близки) заминаха в чужбина.Не си и идват в България вече,но се чуваме редовно с тях по вайбър,скайп,фейс...Имам и тук в този град в който живеем,по-близки приятелки,но са заети със семейства и лични проблеми.Време вече нямаме да излизаме заедно.Много рядко намирам хора със същите интереси ,с които да ми е приятно.Обичаме дългите разходки сред природата,а повечето ни познати не желаят разходки в парк,а на кафе в града.Начините ни за разпускане в свободното време ни се различават,и се оказва че само аз съм на линия за дълги разходки
Та пак сме заедно тримата.И ни е добре така.Не ме интересува кой какво ще каже,дали е правилно или не да сме залепени така.Важното е,че ни е добре така. Препоръчани теми