Любители на кучета - 86

possessed, благодаря за отговора, точно се стреснах, че нещо не му е наред хаха. Аз не бях гледала куче досега и се зачудих адекватно ли е верно да е такова порче...и кифла..не обича да го мокри дъжд, крие се под навеси, а аз го привиквам с пръчката или топчица да хвърлям.

Преди имах немска овчарка. До такава степен не обичаше дъжд, че като валеше и ме подкараше на разходка излизах по пантофи.
Отварям вратата на входа, тя си подава носа навън, вижда че вали, свива ушите, притичва до най-близкия храст, върши си двете работи и на бегом се прибира обратно. Всеки път.
Овчарките имат различен манталитет. Стоят близо до човека си, обикалят, душнат и пак до човека. Като спреш и те спират до теб. Те са пазачи.
Ловните породи, включая и лабрадори, хукват като ощипани, забравят, че са с теб, заплесват се, получават факсове от небето, абе изобщо хахава работа. Пълна противоположност, като характер. А имай предвид, че моята е половин овчарка и пак ми прави впечатление.

Аз моя лятото го разхождам по две дълги разходки, сега е на една дълга, която е към час и нещо. Ами каталясва си и му е достатъчно, защото после спи като пор . А и много играем в къщи с него, въжета, топки, постоянно се занимаваме с него. Не съм полагала кой знае какви усилия ама си е научи момчето ми, като съм на работа, а детето е първа смяна си го извежда след училище, когато е втора смяна и мен ме няма тогава преди да тръгне. Но и ММ много помага като си е тука, почти той се грижи за него и бягат заедно в парка даже 🏃♂
И нашия днеска докопал кутията, извадил машинкага за подстригване и хубаво ръфал 🤦🏻♀
Абе голяма грижа са си каквото и да си говорим, но толкова ги обичаме, че всичко търпим. А според мен има надежда да се оправи Харльо, няма такива неща като не си неговия стопанин. Е, аз как се оправих със същото проклето магаре, че и бебе ще имаме след 2 седмици плюс и пухкав котарак 😼
Ето ги двамата със синковеца 🥰

Такааа. След час и половина разходка с Харли тази вечер из квартала, имах възможност да се успокоя и трезво да премисля ситуацията и да си призная пред самата себе си грешките, които допускам ежедневно спрямо животинката. Начертах си план, графици и каквото там още успях. Много имам да уча, разпечатих си доста материал за четене, който да започна да прилагам и на практика. Все пак не съм дебил, мисля, че имам останали някакви мозъчни гънки. Не искам кучето ми да страда и самата аз да го определям като нещастно. Чакат ме цели 12 дни почивка през декември и ще имаме възможност за много разходки. Без нощни.

Хибискус, смятам, че ти премина границата на добрия тон, а това изобщо не ми харесва, затова участието ми в темата приключва.

Държа да отбележа също така, че никога не съм търсила и просила съжаление, защото то не би ми помогнало по никакъв начин. И също така се надявам да не си помислите, че оттеглянето ми е някаква поза или фръцване. Това просто не ми е в стила.

Ще продължавам да се радвам на прекрасните ви кучовци от балкона.

Благодаря на всички за помощта, съветите и градивната критика.

Хибискус просто по-рязко каза това, което мисли. Не е целяла да те обиди според мен.

Успех ти желая.
Само един съвет, не се заричай за нощните, самото заричане за нещо, Аз това няма да го правя, те обрича на потенциален провал. Може да не се наложи, може да се наложи за две-три нощи. Ако ще ми улесни живота за години напред, прежалвам се.
И пак, успех.

Страшно мразя да мия лапи. Имам нюню баня, ужасно тясна. Не е удобно да я обикалям, за да мия всяка лапа, а тя се запъва, като магаре на мост и трябва със сила  да я избутвам, за да стигна до някоя лапа.
После сяда на хавллията, завира си главата в мен и едва избърсвам задните лапи. Как за година и половина не разбра, че миенето на лапи не е опасно, ей богу не знам.
А в дъждовни дни, когато мием половин куче е драма. Хола винаги е за забърсване накрая.

Тонка*, пиши, не се отдръпвай, Хибискус едва ли е целяла да те обиди. Просто някои хора по-рязко изразяват мнението си, други по-меко и така, хората сме различни. Виж наистина къде допускаш грешки и търси начини да ги оправиш. Мисля, че всички или почти всички сме минали през такива и подобни ситуации, може и някой късметлия да има, знам ли, да му се е разминало....ама надали. Аз след големите писаници за агресията на няколко месечно куче лабрадор, след време направо се срамувах как съм изписала куп глупости (собственичката на таткото на Рекс беше ходила дори при лекари да разпитва за тая "агресия") и на жената, и на руската треньорка, представям си какво са си мислили за мен. Ама, това е, човек наистина цял живот се учи, а като ти е непозната ситуацията и усещаш, че не я владееш, съвсем става лошо. Аз тогава също бях изпаднала в едни никакви настроения, защото месеци наред търсих неагресивно куче, куче-компаньон, четох, питах, гледах и налетях на ......."хищник". "Хищник", който за всичките си 14 досегашни годинки никого не е изръмжал, нито захапал, ни куче, ни човек. Сега ми е смешно, но тогава хич не беше. Пиши поне има ли напредък с Харльо и успех ти пожелавам!   

Ооо, тук за нюню банята те разбирам прекрасно. Супер неудобно е. Научила съм го с влизането в апартамента да отива там, проблемът е, че тъй като е малка, става цялата кална веднага, а пък той ляга. Подозирам, че не му се седи прав, та ляга в единия ъгъл и се изпъва, за да го измия. Представи си сега обаче следната картинка : дъждовен ден, изцяло мокро и кално куче, на което хубаво мия лапите, но той лежи вече е кална локвичка от козината му, даже стените стават кални, защото се обляга на тях.... Измивам лапите, вдигам го, за да забърша и козинката, той гази в калната баня и пак трябва са мия лапи. Красота и изящество.

Онзи ден приятелят ми разхожда Джинкс вечерта, аз не си бях вкъщи. Прибирам се и получавам развълнуван разказ "ама той си дава задните крака да го мия, един по един, как си го научила".
След разходка отиваме в тоалетната, сядам на капака и с един парцал се почва голямото миене и търкане на лапи и корем. И Джинкс седи и търпи, чак като приключим му позволявам да влезе в хола и кухнята.

Вчера вечерта спа при мен. По едно време в просъница усещам как някой ме целува по бузата и се стреснах и посъбудих - долепил си нашият носа и спи. Беше голям студ и явно реши да се гуши повече.  

Добър вечер! Козата е седяла сама вкъщи точно 30мин. и такъв мазаляк е направила, че мъжът ми беше полудял, а аз бях на родителска през това време! Сега е наказана в коридора и е много жална! Мъжът ми я е побил малко де!


Ето я мъченицата!

Вечер, когато се прибера е на пълен игнор от ден едно. Сутрин най-много да я изнеса в коридора и това е! Понякога и оставям кожена солетка, но без контакт с нея. На разходки ме слуша. Излиза сутрин за 30мин., на обяд дъщеря ми я изкарва за малко и вечер около час тичаме, разхождаме се, имаме време за игра. Стремя се да и показвам как трябва да се държи. Събота и неделя сме много дълго навън. Тя просто много ме обича и наистина се натъжава, когато излизам сутрин!

Всяко куче е различно като нрав и привички, както и всяко куче се нагажда спрямо стопанина си. За разходките и друг път сме водили дискусии и тези, които разхождат по 3-4 пъти на ден са категорични, че тези които разхождат по 2 пъти на ден си мъчат животното. Та всеки си говори от своята камбанария и всеки трябва са се съобразява със собственото си куче, енергичността му и колко бързо се изморява. За мен нормалното разхождане е два пъти, като сутрин е към час и половина тичане в полето, а може и два.. привечер също около два часа. Макс не е показвал че има нужда от повече разходки, защото през останалото време спи като заклан. До навършване на годинка сме излизали по три пъти, като бебешок и по десет пъти. Просто виждам как влияе разходката на моето куче и че не се сеща до вечерта за излизане. В жегите няма как да го опъна на обедна разходка, защото някои хора смятат че така трябва.. та той едвам обикаля блока и е пред прегряване. 🤪 Така, че има кучета, които имат нужда от чести, но по-кратки разходки, други които от часове тичане и беснеене.
Тонка напиши си на един лист и си го остави на видно място по часове разграфен деня - час за излизане, час за хранене. Аз бях написала дори и продължителността на разходките, за да не се отплесвай домашните. Идеята е след вършене на нуждата на вън веднага да се награди и прибере кучето. Не трябва да се смесват разходките за игра и разходките за нужди. Първо трябва да научи, че на вън се ходи за нуждите и вече след това, че на вън освен за нужди се ходи и за игра. Даже на втората седмица му бях вкарала една разходка от около час време именно за игра и волни обиколки, но тя си беше отделно от излизането за нужда. Харли е голям и мисля по-бързо ще влезе в час кое къде трябва са върши, само трябва малко постоянство и търпение. Даже щом ще имаш период, в който ще си у дома, щом го видиш вътре да започва да върши нужда казваш не, каишката слагаш и на вън с лакомство в джоба. Насочи в този период вниманието си изцяло към Харли и после ще ти е мирна главата. Всеки стопанин на куче в един момент е минал през много излизания, докато дойде момента кучето да стиска и да може да се извежда 2-3 пъти дневно. А и на всеки един от нас в даден момент ни се е виждала безнадеждна ситуацията, но ето че сега даже не се и сещаме за тези моменти.

Нашият е поспалан. Сутрин преди 8 часа не мож го измъкна навън. Вечер разходката му е около 18 ч., понякога час по-късно. През останалото време стиска като змей. Не че не се е случвало да стане беля - все пак е още малък, но е мноооого рядко и после е толкова нещастен и виновен, плаче, извинява се, срамува се, изобщо голяма драма. Самите разходки са различни - някои много дълги, друг път - кратки. В общи линии той сам си показва кога го мързи. Като мокрото време няма значение - това моето е сбъркано и обожава банята и изобщо водата. При нас засега големият и може би единствен проблем е тегленето по време на разходка. Но работим по въпроса, вече успешно.
И като идея. Понеже не е добре за породата да се къпе често, решихме въпроса с мръсните лапи по друг начин. Като се приберем, си знае и се заковава в коридора и чака да бъде почистен (а той си е чистник и хич не обича да е мръсен). Съответно аз или който го разхожда (мъж ми, някое от децата, бабата) отива и пълни едно пластмасово канче с вода. После той си знае - топваме лапата във водата и забърсваме с неговата кърпа. Чак след това махаме нагръдника и повода, и е свободен. Случвало се е в този момент да звънне телефон и да забавим почистването - стои като препариран и не мърда, знае че трябва да чака. Та може да пробвате и този начин - по-лесно е от банята.

Тонка, в групата на френчитата във фб имаше много разнообразни мнения и съвети - от полезни до крайни. Прегледай ги пак и отсей онези, които биха ти свършили работа. И когато си с кучето, задължително бъди спокойна - кучетата усещат адреналина, а това ги превъзбужда.
Иначе, да - освен сладки и забавни, характери и инати са си френчитата и човек е добре да знае какво може да очаква преди да реши да се сблъска с тази порода.
И да разкрася чаршафа с малко данък - Робин и сина ми преди една година.

Момичета, този пост го пиша с добри чувства към вас.
Като наблюдател, мога да кажа, че към Тонката се отприщи ада и всички я “обвинихте”, че сама не се справя с кучето си. Дори да е така, тези думи и този тон са в повече.

Всяка една от нас търси и желае най-доброто за кучето си, без съмнение! Но! булдог не се възпитава и не се гледа лесно. Никак не ми се иска Тонка да е поредната Anyyone, която спира да пише в темата. Тук сме, за да си помагаме, а не да се нападаме.

Тонка, ако мога с нещо да помогна - разчитай, ще. Ще се видим, ще излезнем, ще говорим и ще си помагаме.
Но!! нека не прекрачваме добрия тон.

Едва ли е взела Харли, за да го мъчи. Едва ли иска да бъде хапана и да живее в екскременти. Пак казвам - булдог не се гледа и не се учи лесно. Моля ви, не бъдете нападателни и груби.

Тя мина през настинки, вируси, забавени ваксини и какво ли не, което малко или много попречи на обучението му на Харли.. това също е фактор. Да не пренебрегваме това, че нея я е страх от кучета и тези “нахапвания” също ѝ пречат.
Да, има неща за коригиране от нейна страна, но са поправими.

Моля ви, не бъдете толкова крайни в изказа си.

Тонка, стой си с нас. Казвам - период е, ще мине, ще се оправиш със звяра! ♥

Джой, как сте?

Разбирам и Тонката, и Хибискус. Не казвам кой прав, кой крив, но едно е ясно - кучето променя ежедневието и живота на стопаните си. Искат се жертви - дали ще е ставане посред нощ, дали ще е една седмица отпуска вкъщи, вместо на почивка, дали ще е друго нещо - всеки преценява от какво се нуждае кучето му в момента. Без жертви няма да стане, независимо колко ни се иска (и на мен не ми се излиза много в студа и мокрото, ама няма начин. Излизам и обикаляме по час квартала.). Не смятам, Тонка, че си права да се махаш и че някой е прекрачил добрия тон, но това е твоето усещане. Повече по темата няма да пиша, щом Тонката иска да не пише повече - нейна си работа.

Коте, днес му махнаха шината от устата и с това май се приключва одисеята!
Добре е той, ама ние сме наплашени.
Приятелят ми го рязхожда с 18 очи по главата, ега не изскочи някое куче от някъде.. ходи само и единствено на къс повод, от пролетта иска да взима велосипед, за да го изморява, че така не е живот.
Ще мине и нашият стрес, неговият май е с нормални нива.

Благодаря, че питаш ♥

Ох, и аз го мислех младежа...
Джой, той сега може да реагира по-агресивно на други кучета след стреса.

 Иначе, за колело напролет и аз мисля.

За съветите към Тонка, Сиви много добре го е описала, а аз от мързел забравих.
Първоначално извежданията за тоалетна не са разходка. Отиваме на най-близката тревна площ и просто висим там, докато свърши работата. Не обръщам внимание, моля се да не минават други кучета, защото я разсейват. Скука.

Още на третия ден вече можех да я извеждам на два часа, а не на час, а беше на 2 месеца. Харли е голям и вече може да стиска повече и ако отделиш няколко дни, докато схване идеята няма да се налага да е през час навън.
За нощните излизания... извеждах в 12, в 3 и в 6. Още на четвъртия ден при двумесечно стана 1 и 5, а след седмица и половина 12 и 6. Е така задържахме дълго, щото беше бебе и не можеше повече, но сега чака колкото се наложи, случвало се е и 12 часа понякога.

С това и аз приключвам с намилането, да не ставам твърде досадна, то и само акъл да ти дават не е приятно.