Любители на кучета - 86

  • 25 666
  • 754
# 390
Аз тоя килим бих го поприбрала, на мястото на сестра ти.
Ама сладка топка ще го унищожава.
Виж целия пост
# 391
Като ходихме да взимаме Джинкс, имаше още  две некапарирани кученца - едно черно хъски със сини очи и сестричката му, която беше много светло сива. Щом влязохме, всичките пет-шест трътлета дотърчаха, Джинкси най-много се въртеше около краката ми и го гушнах. Питахме кое е най-гушливото кученце и ми казаха "ти го държиш". И така, гушнахме се и се прибрахме заедно. За мен беше любов от пръв поглед, а това, че малкото лисиче се оказа от лепкавите, е просто плюс.



Пак залепен за крака ми, една снимка не можах да направя като хората.
Виж целия пост
# 392
Аз тоя килим бих го поприбрала, на мястото на сестра ти.
Ама сладка топка ще го унищожава.

possessed, разсмях се на съвета за килима! Рекс, дето го показах кат Убавец с наградата е на подобен килим, който отдавна го няма. Оставих го да джапа по дюшемето. Изобщо всичко вкъщи е обрано, по пода нЕма нищо, голи плочки и голо дюшеме/ламинат. Само майка все спомене от време на време тъжно някак, е, толкова ли нямаш с какво да си застелеш, така било все едно съм дигнала постелките да ги изтупам, пък не съм ги сложила. Щото тя в нейната къща е настлала килими, черги, чердженца, стъпчици, абе празно нема! Joy Ама и куче няма, само Рекс, като идем на гости. Peace
Виж целия пост
# 393
Хахаха тя бързо го прибрала, щом го напишкал. Обаче сега се пързалял по паркета и плочките хахаха не може да ходи.

adorable™ Боже колко е великолепен. Много го харесвам, много!!! И е като онова кученце от анимационния филм "Алфа и Омега"... Не че другите не ги харесвам в темата, много ги харесвам, обаче ей тоя хубавец ме докосва многооо вътрешно
Виж целия пост
# 394
Ние, когато решихме какво куче искаме и се свързахме с развъдчика, който в онзи момент дори не беше сигурен дали майката е бременна. Единственото ни условие беше да е женско. Ние си измислихме име /Ребека е и в родословието/. Развъдчика ни каза, че и той иска да си остави женско куче и беше голямо стискане на палци да се родят поне 2 женски. Така и стана, но на следващия ден, когато се обадих да честитя и да попитам кога да платим капарото ми съобщиха, че едното женско кученце е починало. До последно не знаехме дали ще ни я дадът. И когато я взехме на 3.5м. беше такава радост, че въобще не съм се чудила обичам ли я. Вчера беше направила страшни магарии докато ни няма и беше цял ден наказана и вечерта, когато излязохме и се разигра ми разтопи сърцето. Прекрасна е, само да не прави магарии много Grinning
И нашата лепка... скривам ММ, гледаше ме как се приготвям да легна и ми зае мястото без свян Kissing Heart
Виж целия пост
# 395


Отдавна мечтаех за джакче, такова с едно петънце. Случи ми се,даже не очаквах да е толкова кротък и послушен. Имах трудности със здравето му, благодарение на човека, който ми го продаде. Излекувах го, вече мечтаех как ще отпразнуваме годинката и за мое огромно съжаление съдбата ми го отне. Заради мое нехайство. Колкото и лошо да ви прозвучи, два часа след това отворих фейса, влязох в групата на джакчетата и първото, което видях,беше котило от 8 парченца. Веднага го видях,когато го взех на ръце се разплаках, като малко дете. От тогава, от снимката във фейса го обичам безкрайно много и се надявам да го правя много щастлив дълги години.
Виж целия пост
# 396
Любов необяснима.........

„Бела я обикнах в мига, в който я видях на снимка и разбрах, че тя е моето куче.“

„Дори не знаех, че за него е имало специално място в сърцето ми, още преди да се роди, но е така. И когато се роди, той си зае това място.“

„Аз, понеже много го исках Рексун, предварително си знаех, че го обичам.“

„Аз по снимките го заобичах. с нищо не ме натоварва косматкото, като приятелче го чувствам.“

„Любов от пръв поглед, растяща с всеки изминал ден. И двамата с мъжа ми го обичаме ужасно много, еднакво се притесняваме, когато не е добре, еднакво му се радваме. Той ни научи какво е ние двамата да се грижим за някого и да го обичаме с цялото си сърце.“

"Отидох на село и я видях вързана в двора. Обикнах я в момента, я който я видях. А тоя малкия... Влюбих се щом го видях.“

„…….гушнахме се и се прибрахме заедно. За мен беше любов от пръв поглед, а това, че малкото лисиче се оказа от лепкавите, е просто плюс.“

„И когато я взехме на 3.5м. беше такава радост, че въобще не съм се чудила обичам ли я.»

Скрит текст:
esstela направо ме разплака......
Отдавна мечтаех за джакче, такова с едно петънце. Случи ми се, даже не очаквах да е толкова кротък и послушен. Имах трудности със здравето му, благодарение на човека, който ми го продаде. Излекувах го, вече мечтаех как ще отпразнуваме годинката и за мое огромно съжаление съдбата ми го отне. Заради мое нехайство. Колкото и лошо да ви прозвучи, два часа след това
отворих фейса, влязох в групата на джакчетата и първото, което видях,беше котило от 8 парченца. Веднага го видях, когато го взех на ръце се разплаках, като малко дете. От тогава, от снимката във фейса го обичам безкрайно много и се надявам да го правя много щастлив дълги години.“
Виж целия пост
# 397
Благодаря ти, Лаб, за труда да събереш толкова много любов на едно място. Разциврих се и аз, а уж съм корава.
Виж целия пост
# 398
Благодаря ти, Лаб, за труда да събереш толкова много любов на едно място. Разциврих се и аз, а уж съм корава.

Четох, връщах се, четох, наистина ме развълнува написаното! Има изречения, дето направо в сърцето удрят, събрах ги набързо! Ами това е, ние ги обичаме, а те отвръщат стократно на нашата обич! Безценни са! Heart Eyes Peace
Виж целия пост
# 399
Осинових куче, което не бях виждал и общо взето бхях излъган за всичко. Болно е, напикава се само като го погледне човек, ветеринаря ми каза, че е осакатено психически.А жената, която го е " спасила" в гората, се оказа, че го е държала вързано 2 месеца заедно с още 5 големи кучета. 5-ти ден се мъча, нищо не помага, моля дайте съвети!
Ако имате възможност,посетете специалист-човек,който има опит с такива животни. Ние ще помагаме със съвети,но друго си е човек с опит да види на място.
Разучете по другите форуми кой би могъл да ви помогне.
Нещата не са розови,но усилията ви ще бъдат възнаградени.
успех!
Виж целия пост
# 400
nikovskyАз нямам много голям опит с кучета. Но моето момиче е взето от улицата, а после от синджир в селски двор. Когато я взех беше ужасена. Напишкваше се когато някои хлопнеше вратата на банята. Ако исках да я погаля се криеше, ако искаше да яде и аз бях близо до купите й, бягаше. В погледът й имаше ужас, неподправен и чист ужас.  Не я искаха, защото никога не лаеше и се боеше от всички.
Днес е едно обичано, спокойно и уравновесено куче, което всеки драмяска, а най-неприятното нещо у дома за нея е огъня в камината. Пази ме и лае по кучета и хора. Майка ми като я чу по телефона първия път не повярва, че тя е този лаещ звяр.
Та пиша го, не за да се хваля с нещо, а за да ти покажа, че е възможно Simple Smile
В началото пишкаше и акаше у дома постоянно, ама Poss и другите ме научиха какво да правя и как да познавам какво иска




Тя днес
Виж целия пост
# 401
При нас определено с времето се получиха нещата.
Взехме кучето и котката на шега.
Аз не харесвам котки, но малкия ми син от малък мн ги обича, дори се правеше на котка, мяукаше, галеше се .... за мой ужас. Та доста време бойкотираха взимането на животно ( отгоре на всичкото съм манячка на тема чистота 🤪), докато една вечер (неделя) ММ не каза, че сряда отиваме да вземем котката. Той също мн искаше британка с голяма глава и големи лапи.
Тогава аз се заинатих и казах, че щом той си взима котка аз искам куче, все още невярваща, че ще вземе котка.
Колебанията ми бяха между Френски булдог и Кавалер, но една приятелка (голяма кучкарка) ме отказа от Френчито та остана Кавалера. Открих го!
Сряда взехме котката, четвъртък сутринта потеглихме за кучето.
Бях мн изплашена (и все още съм) дали ще се справя. За мен куче = голяма отговорност. Имах и фобия от космати животни, не можех да ги пипам, после все имах усещането, че ръцете са ми мръсни и че усещам козина по тях.
Когато отидохме ММ ми каза “Айде взимай си я.”, аз “А, не ти я вземи!”. Престраших се да я гушна чак в колата.
Сега (след два месеца) мога да я опиша без да се замисля, тя в ЛЮБОВ, МНООООГО ЛЮБОВ!
Виж целия пост
# 402
И аз ти беше, Лабрекс. И на теб и на всички тук. Няма да забравя колко уплашена бях, когато писах за първи път. Сигурно почти толкова, колкото и Джина. Изобщо не знаех как ще се справя. Тогава още не знаех, че е болна дори. Помня с колко търпение и загриженост ме съветвахте. Много сте ми скъпи всички!
Виж целия пост
# 403
И при мен беше любов от пръв поглед ❤
Не мога да си представя живота без него. Изпитвам панически страх, че ще дойде момент да се разделим завинаги след години 😢 Това е най-големия ми страх, че ще си минат ей така бързо годините (дай боже да са още доста ).
Като детенце ми е и страшно много си го обичам 🥰
Виж целия пост
# 404
Оф аз също съм много странна на тази тема затова и се осмелявам да попитам. Като че ли искам да го обичам, но хиляди страхове ме спират, много е странно, дори не мога да се отпусна да говоря по темата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия