Коледна елхичка скоро ще изгрее, ДЕКЕМВРИйче на мама ще се смее!

  • 31 779
  • 765
# 165
Здравейте момичета. Честито на всички нови мамчета. Да са ви живи и здрави дечицата и бързо възстановяванена вас.
Ние с малката Лора сме вече втори ден  вкъщи. Исках да да попитам тези, които вече са се прибрали с бебоците как ви минаха първите дни? Аз още с влизаснето у дома като ме налегна един рев и една тъга, втори ден не мога да спра да плача. Много й се радвам на бебка и много си я обичам, обаче хем ми е много страшно от всичко което се случва и предстои да се случи, хем ми е много мъчно и за това че вече не съм бремена (колкото и странно да звучи и въпреки дискомфорта на мен много ми харесваше бременността). Сякаш съм се разделила с нещо, сякаш нещо съм загубила. Толкова бях свикнала с лекарката, прегледите и консултациите и ми е трудно да приема че вече няма да ги има. И само като си погледна нещата свързани с бременността - хранителните добавки, документи, изследвания, дрехи ... ами скъсвам се да рева. Знам колко налудничаво звучи и се успокоявам че сигурно е от хормоните. Някоя от вас има ли подобни преживявания?
Виж целия пост
# 166
Галя, аз бях така след първото раждане. Но аз буквално за всичко плачех. Под душа също много често плачех. Чувствах се много тъжна въпреки че се радвах на бебчо, не можех да се отпусна и да съм просто щастлива. Наложи се да пия антидепресанти, с времето всичко отшумя. Явно ме беше хванала следродилната депресия. Надявам се сега да не се случи същото, все пак вече съм подготвена и знам какво ме очаква, знам как ще минават дните с бебето. А преди като първа бременност просто изведнъж настъпи коренна промяна в живота ми, аз бях свикнала на друг начин на живот, постоянно бях сред хора, работех, излизах, купонясвах.. И изведнъж след бременността станах домакиня, съпруга, семейна жена... Отдавам депресията на това. Дано сега е друго.

ПП: да допълня, че промяната във външния ми вид също оказа огромно влияние. Факта, че се сдобих с увиснало коремче и няколко килограма отгоре, ме смачка. Самочувствието ми падна рязко, не се чувствах женствена и красива, направо беше някакъв ад. Винаги съм изглеждала много добре и някак неможах да се примиря с това. И все още не мога, но това е цената. Не може всичко да е перфектно.
Виж целия пост
# 167
Здравейте момичета. Честито на всички нови мамчета. Да са ви живи и здрави дечицата и бързо възстановяванена вас.
Ние с малката Лора сме вече втори ден  вкъщи. Исках да да попитам тези, които вече са се прибрали с бебоците как ви минаха първите дни? Аз още с влизаснето у дома като ме налегна един рев и една тъга, втори ден не мога да спра да плача. Много й се радвам на бебка и много си я обичам, обаче хем ми е много страшно от всичко което се случва и предстои да се случи, хем ми е много мъчно и за това че вече не съм бремена (колкото и странно да звучи и въпреки дискомфорта на мен много ми харесваше бременността). Сякаш съм се разделила с нещо, сякаш нещо съм загубила. Толкова бях свикнала с лекарката, прегледите и консултациите и ми е трудно да приема че вече няма да ги има. И само като си погледна нещата свързани с бременността - хранителните добавки, документи, изследвания, дрехи ... ами скъсвам се да рева. Знам колко налудничаво звучи и се успокоявам че сигурно е от хормоните. Някоя от вас има ли подобни преживявания?
Чиста следродилна депресия,Мила...Не се притеснявай,ще отмине.При някои по-бързо при други по-бавно.Гледай само да не се затваряш в себе си,споделяй с мъжа ти.Той в момента е много важна фигура и може да изиграе много важна роля затова да излезеш колкото се може по-бързо от това състояние.
Виж целия пост
# 168
Момичета, качвам снимка на резултата ми от микробиологията, според вас има ли нещо? Така като гледам, според мен всичко е наред, но няма логика, понеже имам страшен сърбеж от седмица две, някакви бели работи също имам... Страшен дискомфорт. Та според мен са някакви гъбички, но микробиологията май е чиста?!

Виж целия пост
# 169
И аз днес започнах да плача дори не знам за какво. Не ми се стои повече в болницата, не искам и да кърмя Cry
А най-много ме разстройва ММ. Грижовен е, но сякаш не ме разбира, не знае какво ми е, не ми спестява нищо. Като му се оплача от нещо той веднага казва ”и аз така, и мен ме боли...”  Цяла бременност се шегувах с него, че декември ще раждаме заедно, но сега не ми е смешно. Опитах се да му обясня, че имам нужда от спокойствие покрай бременността, раждането, кърменето... но човекът също имал нужда от спокойствие Sad
Виж целия пост
# 170
От хормоните е, момичета. Дръжте се. Знам, че е трудно, но ще отшуми. Мъжете няма как да ни разберат напълно, важното е да са около нас и да ни успокояват.. 
Виж целия пост
# 171
И аз днес започнах да плача дори не знам за какво. Не ми се стои повече в болницата, не искам и да кърмя Cry
А най-много ме разстройва ММ. Грижовен е, но сякаш не ме разбира, не знае какво ми е, не ми спестява нищо. Като му се оплача от нещо той веднага казва ”и аз така, и мен ме боли...”  Цяла бременност се шегувах с него, че декември ще раждаме заедно, но сега не ми е смешно. Опитах се да му обясня, че имам нужда от спокойствие покрай бременността, раждането, кърменето... но човекът също имал нужда от спокойствие Sad
Още малко ще стоиш в болницата.Всъщност не ви ли изписват утре?
За кърменето- ако е временно това състояние,че не искаш да кърмиш-ок,ще мине.Ако обаче наистина така го чувстваш то тогава няма смисъл да се мъчиш.Ще се отрази и на теб и на бебето.
Колкото до мъжа ти-трябва малко повече толеранс към теб в момента,защото в момента си буря от хормони.Всичко ще се оправи😘😘
Виж целия пост
# 172
Melisandra, МБ е ок. Може да хапваш повече кисело мляко и да си вземеш някакъв пробиотик, за да повишиш лактобацилите, тъй като е нормално средата и флората във влагалището да са нарушени. Нямаш гъбички, горе пише, че Кандида е отрицателно. Ако ядеш доста сладко - моят съвет е да го намалиш.
Аз имах масово левкоцити, clue cells и 4-5 дена поставях полижинакс (по предписание на АГ - това са естествени лактобацили) и нещата се нормализираха.

Виж целия пост
# 173
И аз днес започнах да плача дори не знам за какво. Не ми се стои повече в болницата, не искам и да кърмя Cry
А най-много ме разстройва ММ. Грижовен е, но сякаш не ме разбира, не знае какво ми е, не ми спестява нищо. Като му се оплача от нещо той веднага казва ”и аз така, и мен ме боли...”  Цяла бременност се шегувах с него, че декември ще раждаме заедно, но сега не ми е смешно. Опитах се да му обясня, че имам нужда от спокойствие покрай бременността, раждането, кърменето... но човекът също имал нужда от спокойствие Sad
Още малко ще стоиш в болницата.Всъщност не ви ли изписват утре?
За кърменето- ако е временно това състояние,че не искаш да кърмиш-ок,ще мине.Ако обаче наистина така го чувстваш то тогава няма смисъл да се мъчиш.Ще се отрази и на теб и на бебето.
Колкото до мъжа ти-трябва малко повече толеранс към теб в момента,защото в момента си буря от хормони.Всичко ще се оправи😘😘

Ще ни изпишат в четвъртък, на шестия ден Sad
За кърменето... ами не ми се кърми, не и така както се очаква. Склонна съм на смесено хранене докато има кърма, а когато спре няма да ми е криво, ама изобщо...
Надявам се утре да ми сложат водоустойчива превръзка поне да се изкъпя като хората. Ще настоявам и за изписване, въпреки че док каза четвъртък.


Голяма упора намирам в бг мама HugKissing HeartHug  Благодаря
Виж целия пост
# 174
И аз днес започнах да плача дори не знам за какво. Не ми се стои повече в болницата, не искам и да кърмя Cry
А най-много ме разстройва ММ. Грижовен е, но сякаш не ме разбира, не знае какво ми е, не ми спестява нищо. Като му се оплача от нещо той веднага казва ”и аз така, и мен ме боли...”  Цяла бременност се шегувах с него, че декември ще раждаме заедно, но сега не ми е смешно. Опитах се да му обясня, че имам нужда от спокойствие покрай бременността, раждането, кърменето... но човекът също имал нужда от спокойствие Sad
Още малко ще стоиш в болницата.Всъщност не ви ли изписват утре?
За кърменето- ако е временно това състояние,че не искаш да кърмиш-ок,ще мине.Ако обаче наистина така го чувстваш то тогава няма смисъл да се мъчиш.Ще се отрази и на теб и на бебето.
Колкото до мъжа ти-трябва малко повече толеранс към теб в момента,защото в момента си буря от хормони.Всичко ще се оправи😘😘

Ще ни изпишат в четвъртък, на шестия ден Sad
За кърменето... ами не ми се кърми, не и така както се очаква. Склонна съм на смесено хранене докато има кърма, а когато спре няма да ми е криво, ама изобщо...
Надявам се утре да ми сложат водоустойчива превръзка поне да се изкъпя като хората. Ще настоявам и за изписване, въпреки че док каза четвъртък.


Голяма упора намирам в бг мама HugKissing HeartHug  Благодаря

Щом не ти се кърми, няма смисъл да се мъчиш. Аз пък искам да кърмя, но малката не засуква от гърда, та сега хем стерилизирам шишета и правя мляко,хем цедя че и гърдите ми се надуха. Изобщо съм влязла в вдин такъв цикъчл ...
Виж целия пост
# 175
Момичета, качвам снимка на резултата ми от микробиологията, според вас има ли нещо? Така като гледам, според мен всичко е наред, но няма логика, понеже имам страшен сърбеж от седмица две, някакви бели работи също имам... Страшен дискомфорт. Та според мен са някакви гъбички, но микробиологията май е чиста?!


Мелисандра, чиста е МБ. И аз имах същите оплаквания, дори течението ми намаля и усещах кофти сухота дори бях се подула. АГ каза, че е съвсем нормално от бремеността да се цъфна, като “розичка” Simple Smile
Ти от СтЗагора ли си? Защото и моята МБ изглежда по същия начин.
П.с. Интересното беше, че след като излезнаха резултатите и на следващия ден се чувствах, като нова. Всякакъв дискомфорт беше отшумял.
Виж целия пост
# 176
Уискас, кисело мляко хич не ям, а явно трябва да наблегна на него... А сладко не спирам да тъпча, не мога без него.. Благодаря за съветите, важното е, че е чиста МБ, явно нещо от бременността..

DucaMF, да, от Стара Загора съм. Минах през всякакви състояния, бях пресъхнала по едно време, бях се подула и имах ужасен сърбеж, после пък имах страшно течение, сега и това... Дето ми прилича на гъбички.. Явно не са, но вече не знам какво се случва.
Виж целия пост
# 177
Помоли АГ-то за някой вълшебен крем за да не усещаш този дискомфорт.
Честито на новите мами с бебеца!
Аз вече официално съм в 9-ти месец. В началото на Декември съм на преглед и моята въшка, ако още си стои седнала на дупето (аз мисля, че не се е завъртяла) и насрочвам дата за секцио и ще се моля да да не тръгне сама преди това.
Виж целия пост
# 178
Gallia,  аз се бях поддала на мрачни чувства в началото на октомври и тогава сестра ми ми прати няколко странички от книга, в които са описани точно подобни емоции..и са нормални Simple Smile Има малко и по темата на Глория за обичта към следващите деца.





 Аз лично не бързам да се ражда бебето, надявам се да си е близо до термина, на мен времето все не ми стига, просто аз винаги имам планове да свърша още и още неща, даже не са свързани с бебето( вече знам, че няма да успея с всичко и от няколко дни се опитвам да се настроя, че всъщност няма нужда да се чувствам все едно е включено обратно броене и че нещата, които искам ще мога да ги направя и в един момент след раждането Simple Smile ) Иначе като цяло знам, че ще е стрес, четох в една книга и за партньорите, за тях е също много натоварващо, защото изведнъж започват да получават много по-малко внимание, чувстват се изолирани от това, което се случва, а в същото време майката очаква най-силна  подкрепа от тях точно в този момент. Като цяло си е неоспоримо стресов фактор във всяко семейство, колкото и да е положително самото събитие. Аз също имам много страхове относно това как ще намеря баланса между добра майка и време за себе си, защото не ми се иска да го губя изцяло. Но не сме първите минали по този път, ще се справим Blush
Виж целия пост
# 179
Галя, Ябълче - преди няколко седмици бях на лекция за психологическите промени след появата на бебето. Обясниха ни, че има животно, наречено Следродилна меланхолия - държало се на рязката промяна в хормоните след падането на плацентата, и продължавало около 2 седмици. Плач, тъга и т.н., без кой-знае каква причина. И било нормално. Но това не било Следродилна депресия, така че спокойно ❤️

Някой питаше има ли планувани раждания тази седмица - аз съм на опашката. Ще се индуцираме в четвъртък, дано да мине всичко добре. Мисля, че имаше и още някой за секцио, пак в четвъртък, ама на, пусти бременен мозък помни ли кой беше....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия