С червените ботушки потропва дядо Мраз, Февруарчето засмяно очаква го в захлас

Ние нямаме помощ от баби в града и си мисля до към 2 г да ползвам майчинството,че имаме и по-голяма кака, която ще е първи клас. Даже си мисля варианти за смяна на работата,тъй като е доста натоварена,налага се да оставаме извън работно време и не е мн.подходяща за майка с две деца. Като си припомня с каката какъв стрес беше като се разболее,не ми се връща времето назад направо...

Я споделете как става наистина това с работата от вкъщи. Аз имам такава възможност от време на време, но се чудя примерно, ако разговарям с някого, а бебето крещи в момента какво става Или пък правя нещо и го изпусна за секунда, може да се пребие. Направо не си го представям. Засега се връщам в офиса, докато посвикна какво беше.
skk07, ако имаш някой да ти препоръча детегледачка най-добре. Около мен така се намират - по препоръки на приятелки, колежки, съседки и т.н. Иначе трудна работа да се довериш на някого.

За книжките да се включа. У нас са хит платнените и тези гумените. Имам няколко с дебели хартиени корици, но тях избягвам да ги давам, че се изяждат.
Приказки нещо не ми се връзват още да им чета. Стихчета по може, но и там нямам успех. Виж театър да играя зяпат с отворени усти.

За работа... колкото и да ми е лудница, не ми се връща. Ако мога и не с налага до 3-4 бих си ги гледала. Не изключвам опцията ясла и градина. Там се социализират. Но ще ползвам пълното майчинство до две години, после може и неплатена половин и на таткото още половин година.

Книжките с животни най ни вървят, показвам ги и казвам какво правят. С твърда хартия и дунапренени.Имам и някои от лидъл, но няма нерви да й чета.Като по-малка можеше, но сега ги дърпа.Иначе , като й ги дам сама си разлиства и си разглежда .Обича да я питам къде е животното и да показва😊
Аз ще си изкарам майчинството +платения натрупан отпуск/6м. неплатен.
После ще се гледат с баба, аз не съм ходила на детска , като дете.Ходих на предучилищна и т.н.За ясла хич не си мисля, децата са толкова малки сега, че да се раздели с мама и тате ми звучи ужасно.
Иначе в работата са толерантни, даже се е случвало колеги да си водят децата, като нямат друг избор😊Приятно е да тичат деца по коридора.

Точно вчера семейно обсъждахме какво ще правим. Ще кандидатства през пролетта. Ако я приемат ще я запиша и ще си прекъсна майчинството. След това ще използвам натрупания отпуск и през пролетта на 2020 мисля да я пусна.

Но ако ако не я приемат не знам какво ще правя. Изобщо не ми се занимава с частни ясли, нито с детегледачка.
Не искам да използвам неплатен, защото после болничните ще са нищожни. Ще се смятат на база втората година и неплатени.

Когато боледува ще съм в болничен. Така че няма да съм голям работник. С голямата не успявах да работя от вкъщи. Тя искаше нон стоп внимание и не се получаваше. При други колеги беше ок, зависи от детето.

Нито има как да работя от вкъщи, нито мога да го водя в болницата. Ще кандидатстваме за ясла и ще отлагам тръгвянето колкото мога.

Ще си ползвам 2г майчинство, след това на градина .
Момичета пазете се от грипа които бавно но сигурно нахлува. Наша позната вчера почина от усложнения от грип 😥. Просто като разбрах и първата ми мисъл беше че няма да излизаме от вкъщи до лятото( което е невъзможно, разбира се). Една от частните болници в града ми,в детско отделение е пълно с деца с пневмония.
Онзи ден бях до джъмбо и вътре имаше 3 бебета под 6м,1то беше новородено 😲 направо нз с кой акъл тия майки ги водят .

Лошото е че децата ни са родени в началото на годината. Опциите поне за София са:
- започват първа яслена група есента на 2019/2020.
-започват втора яслена група есента на 2020/2021
- започват първа група в градината през есента на 2021/2022

Има и опция за детска градина от двегодишна възраст, но не всяка градина има такава. Така реално ще започнат през есента на 2020.

kokos-ka, съжалявам, много тъжно

В този ред на мисли какви мерки взимате освен ограничаване на контактите, доолкото е възможно.
Ние гледаме и ние да не се разболеем, за да предпазим малчо, доколкото е възможно.
Таткото по принцип не боледува много, дано да е все така. Аз понеже кърмя все още пия мултивитамини за кърмачки и Биозин Мама. За градския транспорт ползавам от еднократните маски, колко помагат, ама поне за успокоение. Заредила съм се и с дезинфектант за ръце. И в общи линии това е май.

Ние няма да го пускаме. Преди няколко дни говорихме с мъжа ми, казах му че не искам чужди хора да го гледат. Той напълно ме подкрепи. А и като гледам по телевизията, бити и стресирани деца.. Като знам ние какви сме, ако някой посмее да му посегне, ще го заколя, без да преувеличавам; а и някои от вас знаят, че моят мъж е турчин- не го слуша главата.
Търся работа от вкъщи, нали ме уволниха от предната ми работа, когато забременях. Но като чуят че съм с дете и бягат, сякаш съм прокажена
Аз ограничавам контактите като не контактувам с други деца, избягваме като цяло и общуването с други хора. На рождения ден ще се съберем, съм предупредила, че ако има някой болен, да не идва.

Точно тези дни и вкъщи отворихме темата за връщане на работа и каква организация ще правим. За момента мисля да се върна наесен, майка ми да гледа бебо няколко месеца и да го пусна след ксто направи 2 - тъкмо ще е минала зимата. Батко му е в частна градина и сме много доволни. Надявам се адаптацията на малкото да е по-лесна като са на едно място. Личното ми мнение е че децата до 2 годишна възраст имат нужда от индивидуална грижа - в тази възраст тепърва се създават хигиенни навици, не могат сами да се обличат, мият и т.н. До тази възраст нямат още и потребност за игри с други деца, ако сте ги събирали с други бебешоци сигурно сте забелязвали, че всяко си сяда само и си човърка нещо, нямат още идея за обща игра (може би с изключение на бебетата с по-големи братя и сестри, които подражават). От гледна точка на социализиране за деца под тази възраст може би по някой час на ден е ОК, но за пълен ден и цяла седмица ми се струват малки и бих го направила само ако нямам друг избор. Не е за подценяване и гакторът болести - без значение на колко години се пусне детето на градина, през първата година боледува много - просто имунната система се сблъсква по-често с много вируси, към които тепърва си изгражда защита и пак мисля че е добре това да се случи поне след навършени 2.

Вкъщи книжките много се тачат - батко му обича да му четем и малкото също има интерес да слуша и да разгръща. Имам две книжки - първите 100 думи и първите 100 животни. Те са само с картинки, брз текст. Ние му посочваме картинките и му казваме кое какво е. После го питам “къде е ...”. Не улучеа още правилните картинки, но започна да сочи с пръстче и да подражава. Иначе не го оставям сам с книгите - всичко яде че и му е вкусно. Понякога манджите ми не иска да яде, но да дъвче хартия винаги е готов, голям деликатес се оказа.

Изкарах дребното на разходка да се порадваме на снега и да позамръзне малко, дано не го втасам.
За работата от вкъщи - работя докато той спи т.е. опитвам се да говоря по телефона докато той спи, а като се събуди само ако нещо е наистина наложително. Вечерно време, сядам и отхвърлям нещата които са се натрупали през деня и мога да свърша - отговарям на имейли, пиша задачи на колегите и т.н. в общи линии, успявам що годе, но с много зор и никакво време за мен да си почивам.
Откакто се пуска сам да прави крачки, вече си мисля да купувам каска - вчера падна три пъти, като единия път си разкървави устните. Успокоявам се че така ще е ...ама ми е жал.
Забелязвам че пада по много абсурден начин винаги, буквално идиотски
Голяма мъка е с намирането на жена д го гледа, аз съм много претенциозна, а и смятам че такава трябва да съм все пак детето ще си оставям на нея, а ММ много доверчив. Досега се срещнахме с две жени и двете не ми вдъхват доверие едната 22 год. Със съзнание като на 15 само й дрънчеше месинджъра докато си говорехме, а другата баба - на около 60 с доста остаряло виждане за света. Продължавам с търсенето, разпитване и скоро и тема може би ще пусна тук, колкото и да не искам да бъде случаен човек.
Книжки не чета, като отворя да чета и започва да лапа и гризе страниците или подвързията им и дотам. Песнички не пея, пускам the voice и много се радва на всичко мърдащи и пеещо на тв. Знам че не е много хубаво да гледа, но само така успявам да му изрежат ноктите или да го забаламосам за няколко минути,колкото да отида до тоалетна.
П.с. дави кажа много се радвам че реве от свекито само като я види и започва да реве, мисля че изразява моите емоции, хихихи.

От колеги знам, че за малки деца най-добре да потърсиш някоя медицинска сестра. Първите две години децата  много боледуват, буквално от нищото се разболяват и те не се шашкат толкова. Могат и адекватно да преценят състоянието не детето. За деца над 3 години бивш педагог по възможност.

Аз не планирам да го пускам на ясла. Аз съм самоосигуряваща се и ще гледам да работя.на половин работен ден докато успяваме да се справяме финансово. За по 4 часа на ден майка ми и баща ми ще го гледат. Ако имаше къде, бих го пускала.като стане на две на частна градина за по 4.часа, но в нашия град предлагат само пълен ден.
Понякога изперквам и нямам търпение пак да си работя, но като цяло не мога да се доверя на държавните ясли с такова малко дете - нито може да ми каже ако е станало нещо там, нито на тях да каже какво му е. А и тук майките от яслата не са доволни, но те за съжаление нямат избор.
Благодарна съм, че имам кой да ми помага. А и работата ми е на 5 мин.от вкъщи съвсем умишлено търсих офис близко. Защото живеем в отдалечен квартал и ако пътувам до града е мин.30 мин. Ако не се окаже голямо диване; ще успявам да го взимам и с мен в офиса (разбира се не всеки ден)
Засега си правя планове, но ще видим как ще се развият нещата. Всичко може да се случи.
Книжки четем с твърди корици и страници. Напоследък вече не ги дъвче и ги сложих на рафта ниско, за да ги стига. А преди няколко месеца купих едни енциклопедии с животни и му показвам понякога снимките им. Радва се много.
Четем римувани текстчета и аз казвам как правят различните животни. От дво дни казва и той как прави котката - ма/мау, о отдавна вече казва как прави мечката - ръмжи. Много е смешен. И от два месеца казва как правят индианците - слага ръка пред уста и издйва индианскш звуци. Това го научи баща му и той го показва само на хората които харесва.
От тази седмица забелязах че почна изведнъж много неща да разбира като му говоря и да сочи. Всеки ден е нова изненада.

skk007 да не те плаша, но и това с детегледачката е нож с две остриета. Моята приятелка (във Варна) намери една прехвалена женичка да гледа малкия, който нямаше и годинка. Всичко супер, но детето взе да се променя, реве ужасно когато майката тръгва на работа и тя усети, че нещо не е наред. Сложиха камери и се оказа, че го заключвала в едната стая самичко да плаче, а тя решавала кръстословици в хола цял ден 😳
Тук детските градини са много по-различни от нашите. Групата е от 5-7 деца и две госпожи. Индивидуално внимание има за всяко. Пускат снимки във фейсбук на всеки час и можеш да следиш какво правят. Можеш да звъннеш по всяко време да питаш как е спало и т.н. Съседката го пусна като беше на 6 месеца, сега е на 9 месеца и ходи с кеф, то рисуват, то лепят, то какво ли не правят. На мен ми е по-скоро да се социализира, да се забавлява с децата на неговата възраст.