Здравейте! 
Много ми хареса епизода, а след него още повече ми харесва и сериалът.
Нещо, което не трябва да забравя да спомена, органичния начин, по който е включена музиката от 70-те. Тя не е просто фон, а и съдържателно търси мястото си в сюжета.
Четох донякъде коментарите от снощи, но преди да бях гледала епизода с превод. Сега ще ги чета отново. Ще се опитам да споделя впечатления, които да не повтарят напълно вече казани неща.
В последния еп. виждам следното:
Заедно с детето, Зюлейха иска да напусне плана на Хюнкяр и Демир и да отидат двамата при Йълмаз.
Демир я върна и раздели майка и син.
В този епизод се проявява нещо много важно, а именно взаимодействието между плана на Хюнкяр и плана на Демир. Те от началото са свързани, но сега ни показаха намеса на Хюнкяр в темата и целта на плана на Демир: в разговора и с Йълмаз и обяснението за действията и в затвора, Хюнкяр разказа историята на Демир и Зюлейха като взаимна любовна история, детето – като на Демир, като плод на страстната им връзка и нестихваща до момента любов. Тази „истина“, разбира се, не отговаря на действителността, но факт е, че опитвайки се да отблъсне по този начин Йълмаз, Хюнкяр действа в полето на Демир. В същото време на Зюлейха тя вменява вина, кара я да се чувства слаба без нейната поддръжка, поражда в нея съмнения за това дали Йълмаз ще я приеме и така я прави „удобна“ да поеме в посоката, която иска Демир. В същото време Демир прави точно обратното на Хюнкяр. Ако Хюнкяр се „повдига“, за да достигне с говоренето за любовта по-новото време на Демир, той „посяга“ надолу към нейното по-старо време и мислене, което постави детето като цел. Демир използва детето, за да въздейства върху Зюлейха. Това прекрачване „нагори“ и „надолу“ е всъщност най-ценното, което имат майка и син, което ги свързва във времето, като начало и продължение, което ги прави органично свързани и силни. Двамата нямат нужда от думи, за да се разбират. Една сцена, когато Демир легна до Хюнкяр, много ми напомни друга от началните епизоди, когато Хюнкяр положи глава върху Азизе. Човек е силен, когато чувства връзката си с предходното и знае, че има бъдеще. Така в епизода чрез действията на Хюнкяр (към Йълмаз и Зюлейха) и Демир (към Зюлейха и детето)видяхме един малък актуализиращ ремонт на двата начални плана на майка и син.
Детето Аднан се появи като плод на плана Хюнкяр и Зюлейха, върху който, без за това да се говори, се разви плана Демир. То е дете на Йълмаз безусловно, но също така е дете на Демир с пълното съгласие на Зюлейха. За мен сега това дете прилича на малко семенце в земята на Чукурова, казано в земеделска терминология, което майката, тръгнала към своята единствена любов, иска да извади от земята и да вземе със себе си. Но това не може да стане, защото самата тя го зарови там. „Не е твой, не е твой!“ каза след Демир Зюлейха на глас, но пред себе си; думите и не достигат до Демир. Докато са в такива лоши отношения, тя няма да посмее да каже това пред Демир на глас.Този въпрос може да бъде обсъждан или ако тя категорично се отдели от него, което сега не смее, но и с детето не може, или ако отношенията им някога са много добри.
Зюлейха се върна в конака заради Аднан, но до късно вечерта остана символично на стълбището пред вратата. Докато Хюнкяр действа да отблъсне Йълмаз, Демир използва детето, за да върне и задържи Зюлейха. Заедно с неговите думи, които чухме по няколко повода, че той добре е опознал жената, за която се жени, присъства и споменът по време на епидемията, когато Демир гледаше как Зюлейха, прегърнала едно, се отнасяше с другите болни деца. Той залага на това ; Зюлейха минава в момента някакъв тест, че е добра майка. И сега майката Зюлейха трябва да се върне, за да започне Демир отново борбата за своята любима Зюлейха. Едновременно с това Демир се опитва да постави преграда между Зюлейха и Йълмаз. Това е в посоката на действието на Хюнкяр. Но докато Хюнкяр отблъсква Йълмаз, Демир разделя двамата. Как точно, още не знаем, но чухме думите към Хянкяр, че ако на срещата не изпълни поръчаното от Демир, няма да види сина си. Дали Демир постъпва жестоко със Зюлейха? Отговорът е: толкова жестоко, колкото и Зюлейха с него, когато иска да му вземе сина. След като е „наш“ и в създаването му като такъв са участвали и двамата, боли и в двете посоки.
Това, което харесвам в Демир, е обемното му действие, обмислено и свързано с риск.
Така постъпи, когато се ожени за Зюлейха, по същия начин действа и за срещата между нея и Йълмаз сега.
Виждам аналогия между сцената по приготвянето на Зюлейха за тази среща с подготовката и като булка в деня на сватбата, но сега бялата рокля е сменена с черна, а огърлицата отново поставя Демир. В първия случай - събиране, във втория - раздяла, но за кого? Черното в случая е двузначно, крие неясния край от тази среща, риска. Зюлейха или ще остане при Йълмаз и Демир показва този изход с леко движение върху брачната халка като готовност да я свали, или черното ще е знак за нея, за раздялата и с Йълмаз.
От всичко, което виждаме в този епизод е ясно, че Демир няма да даде детето в никакъв случай.
Но поема риска Зюлейха да остане при Йълмаз.
„Някой ден ще ме обикнеш, Зюлейха!“
Едно изречение, казано от Фекели пред Йълмаз, ми прави силно впечатление: „Даже ако е много трудно, забрави за тази, която не те обича. А тази, която те обича, погълни я, даже да е отрова.“ Не знам как Йълмаз ще се вслуша в тези думи, но те изразяват точно обратното на това, което прави Демир. Дори в този момент, когато Зюлейха изцяло се е обърнала към Йълмаз и отхвърля Демир и си иска детето, Демир е уморен, но нито за един миг не се е отказал от нея, от любовта си и от надеждата някога Зюлейха да го заобича. Докато Зюлейха плаче, истеризира и прави какво ли не, той проявява грижа за нея, говори и нежно, не прекъсва връзката с „единствена моя“. Ще видим кое е правилното на края: мисленето на Фекели или пътят на Демир.
В нарочни два успоредно монтирани момента ни показаха различните неща, които занимават съзнанието и изпълват времето на Йълмаз и Демир. Докато Йълмаз въвежда нови условия за работниците, инсталира машини от последно поколение и организира работата си, Демир търси Зюлейха, опитва се да я укротява, успокоява, работата му не върви и се чувства неговото отсъствие, а в публичното Зюлейха нанася вреди на имиджа му. Кое от двете занимания е по-важно и е трябвало да бъде първа точка в дневния ред: Зюлейха или стопанските задачи, това също ще разберем на края.
Може би тъкмо заради тази органична връзка между Хюнкяр и Демир, но в този еп. отново се питам какво прави Йълмаз в Чукурова? Не е ли Зюлейха единственото нещо, тъй като той още не знае за детето, което тук му принадлежи? За какво се занимава с всичките други неща? Не ми харесва това, че той е на чуждо място и влиза в проблематика, която още не е изяснена: кой е Фекели – отговорът на самия Фекели не ми се струва нито верен, нито пълен. Смущаващо е желанието му да остава в сянка, даже покойник, произходът на богатството не ме убеждава, нито желанието да го даде в ръцете на Йълмаз. Цялото това нещо около него ми се струва, че покрива нещо друго. А Йълмаз е много наивен; той е много добър в работата си, но е чужд или съвсем нов на това, което е тук и не познава подводните камъни. Всяко място си има свои тайни и особености, в които той лесно може да се заблуди. Вкл. и историята с Гюлтен, която той спаси, защото е приятел, защото е добър, но сега тя за него може да се окаже капан. Тя и дотук е капан, защото изигра лоша роля за връзката му със Зюлейха. Но присъствието и сега под един покрив с него означава много на местен език. При съпоставката между Йълмаз и Демир винаги прави впечатление, че Демир сам взима решенията си, докато Йълмаз е в тази комбинация с Фекели, в която той има ограничени възможности за самостоятелно действие.
Сега ми изплува нещо в съзнанието. Демир и Дженго знаят, че Фекели е починал, това прозвуча в техен разговор. Докато Хюнкяр разбра, че Фекели е жив, докато той и говореше в болницата и я мислеше за заспала, но тя го чуваше. Тя обаче не каза това на Демир.
Виж целия пост
Много ми хареса епизода, а след него още повече ми харесва и сериалът.
Нещо, което не трябва да забравя да спомена, органичния начин, по който е включена музиката от 70-те. Тя не е просто фон, а и съдържателно търси мястото си в сюжета.
Четох донякъде коментарите от снощи, но преди да бях гледала епизода с превод. Сега ще ги чета отново. Ще се опитам да споделя впечатления, които да не повтарят напълно вече казани неща.
В последния еп. виждам следното:
Заедно с детето, Зюлейха иска да напусне плана на Хюнкяр и Демир и да отидат двамата при Йълмаз.
Демир я върна и раздели майка и син.
В този епизод се проявява нещо много важно, а именно взаимодействието между плана на Хюнкяр и плана на Демир. Те от началото са свързани, но сега ни показаха намеса на Хюнкяр в темата и целта на плана на Демир: в разговора и с Йълмаз и обяснението за действията и в затвора, Хюнкяр разказа историята на Демир и Зюлейха като взаимна любовна история, детето – като на Демир, като плод на страстната им връзка и нестихваща до момента любов. Тази „истина“, разбира се, не отговаря на действителността, но факт е, че опитвайки се да отблъсне по този начин Йълмаз, Хюнкяр действа в полето на Демир. В същото време на Зюлейха тя вменява вина, кара я да се чувства слаба без нейната поддръжка, поражда в нея съмнения за това дали Йълмаз ще я приеме и така я прави „удобна“ да поеме в посоката, която иска Демир. В същото време Демир прави точно обратното на Хюнкяр. Ако Хюнкяр се „повдига“, за да достигне с говоренето за любовта по-новото време на Демир, той „посяга“ надолу към нейното по-старо време и мислене, което постави детето като цел. Демир използва детето, за да въздейства върху Зюлейха. Това прекрачване „нагори“ и „надолу“ е всъщност най-ценното, което имат майка и син, което ги свързва във времето, като начало и продължение, което ги прави органично свързани и силни. Двамата нямат нужда от думи, за да се разбират. Една сцена, когато Демир легна до Хюнкяр, много ми напомни друга от началните епизоди, когато Хюнкяр положи глава върху Азизе. Човек е силен, когато чувства връзката си с предходното и знае, че има бъдеще. Така в епизода чрез действията на Хюнкяр (към Йълмаз и Зюлейха) и Демир (към Зюлейха и детето)видяхме един малък актуализиращ ремонт на двата начални плана на майка и син.
Детето Аднан се появи като плод на плана Хюнкяр и Зюлейха, върху който, без за това да се говори, се разви плана Демир. То е дете на Йълмаз безусловно, но също така е дете на Демир с пълното съгласие на Зюлейха. За мен сега това дете прилича на малко семенце в земята на Чукурова, казано в земеделска терминология, което майката, тръгнала към своята единствена любов, иска да извади от земята и да вземе със себе си. Но това не може да стане, защото самата тя го зарови там. „Не е твой, не е твой!“ каза след Демир Зюлейха на глас, но пред себе си; думите и не достигат до Демир. Докато са в такива лоши отношения, тя няма да посмее да каже това пред Демир на глас.Този въпрос може да бъде обсъждан или ако тя категорично се отдели от него, което сега не смее, но и с детето не може, или ако отношенията им някога са много добри.
Зюлейха се върна в конака заради Аднан, но до късно вечерта остана символично на стълбището пред вратата. Докато Хюнкяр действа да отблъсне Йълмаз, Демир използва детето, за да върне и задържи Зюлейха. Заедно с неговите думи, които чухме по няколко повода, че той добре е опознал жената, за която се жени, присъства и споменът по време на епидемията, когато Демир гледаше как Зюлейха, прегърнала едно, се отнасяше с другите болни деца. Той залага на това ; Зюлейха минава в момента някакъв тест, че е добра майка. И сега майката Зюлейха трябва да се върне, за да започне Демир отново борбата за своята любима Зюлейха. Едновременно с това Демир се опитва да постави преграда между Зюлейха и Йълмаз. Това е в посоката на действието на Хюнкяр. Но докато Хюнкяр отблъсква Йълмаз, Демир разделя двамата. Как точно, още не знаем, но чухме думите към Хянкяр, че ако на срещата не изпълни поръчаното от Демир, няма да види сина си. Дали Демир постъпва жестоко със Зюлейха? Отговорът е: толкова жестоко, колкото и Зюлейха с него, когато иска да му вземе сина. След като е „наш“ и в създаването му като такъв са участвали и двамата, боли и в двете посоки.
Това, което харесвам в Демир, е обемното му действие, обмислено и свързано с риск.
Така постъпи, когато се ожени за Зюлейха, по същия начин действа и за срещата между нея и Йълмаз сега.
Виждам аналогия между сцената по приготвянето на Зюлейха за тази среща с подготовката и като булка в деня на сватбата, но сега бялата рокля е сменена с черна, а огърлицата отново поставя Демир. В първия случай - събиране, във втория - раздяла, но за кого? Черното в случая е двузначно, крие неясния край от тази среща, риска. Зюлейха или ще остане при Йълмаз и Демир показва този изход с леко движение върху брачната халка като готовност да я свали, или черното ще е знак за нея, за раздялата и с Йълмаз.
От всичко, което виждаме в този епизод е ясно, че Демир няма да даде детето в никакъв случай.
Но поема риска Зюлейха да остане при Йълмаз.
„Някой ден ще ме обикнеш, Зюлейха!“
Едно изречение, казано от Фекели пред Йълмаз, ми прави силно впечатление: „Даже ако е много трудно, забрави за тази, която не те обича. А тази, която те обича, погълни я, даже да е отрова.“ Не знам как Йълмаз ще се вслуша в тези думи, но те изразяват точно обратното на това, което прави Демир. Дори в този момент, когато Зюлейха изцяло се е обърнала към Йълмаз и отхвърля Демир и си иска детето, Демир е уморен, но нито за един миг не се е отказал от нея, от любовта си и от надеждата някога Зюлейха да го заобича. Докато Зюлейха плаче, истеризира и прави какво ли не, той проявява грижа за нея, говори и нежно, не прекъсва връзката с „единствена моя“. Ще видим кое е правилното на края: мисленето на Фекели или пътят на Демир.
В нарочни два успоредно монтирани момента ни показаха различните неща, които занимават съзнанието и изпълват времето на Йълмаз и Демир. Докато Йълмаз въвежда нови условия за работниците, инсталира машини от последно поколение и организира работата си, Демир търси Зюлейха, опитва се да я укротява, успокоява, работата му не върви и се чувства неговото отсъствие, а в публичното Зюлейха нанася вреди на имиджа му. Кое от двете занимания е по-важно и е трябвало да бъде първа точка в дневния ред: Зюлейха или стопанските задачи, това също ще разберем на края.
Може би тъкмо заради тази органична връзка между Хюнкяр и Демир, но в този еп. отново се питам какво прави Йълмаз в Чукурова? Не е ли Зюлейха единственото нещо, тъй като той още не знае за детето, което тук му принадлежи? За какво се занимава с всичките други неща? Не ми харесва това, че той е на чуждо място и влиза в проблематика, която още не е изяснена: кой е Фекели – отговорът на самия Фекели не ми се струва нито верен, нито пълен. Смущаващо е желанието му да остава в сянка, даже покойник, произходът на богатството не ме убеждава, нито желанието да го даде в ръцете на Йълмаз. Цялото това нещо около него ми се струва, че покрива нещо друго. А Йълмаз е много наивен; той е много добър в работата си, но е чужд или съвсем нов на това, което е тук и не познава подводните камъни. Всяко място си има свои тайни и особености, в които той лесно може да се заблуди. Вкл. и историята с Гюлтен, която той спаси, защото е приятел, защото е добър, но сега тя за него може да се окаже капан. Тя и дотук е капан, защото изигра лоша роля за връзката му със Зюлейха. Но присъствието и сега под един покрив с него означава много на местен език. При съпоставката между Йълмаз и Демир винаги прави впечатление, че Демир сам взима решенията си, докато Йълмаз е в тази комбинация с Фекели, в която той има ограничени възможности за самостоятелно действие.
Сега ми изплува нещо в съзнанието. Демир и Дженго знаят, че Фекели е починал, това прозвуча в техен разговор. Докато Хюнкяр разбра, че Фекели е жив, докато той и говореше в болницата и я мислеше за заспала, но тя го чуваше. Тя обаче не каза това на Демир.
Така се стекоха обстоятелствата. Йълмаз е сирак, нищо не го задържа никъде, защо да не развие бизнес в Чукурова и да спомага за налагане на конкуренцията там, на ново производство, на нови дейности за развитие на региона? Неговата личност само и единствено със Зюлейха ли се ограничава и свързва? Виждаме, че двете неща са и свързани. Той така иска да се доближи до кръга, където вече е Зюлейха. Тя също не е онова бедно и невинно момиче, тя също е претърпяла развитие. Видяхме, че въпреки логичните си лутания насам-натам, Йълмаз посика да чуе от Зюлейха истината, не повярва на Хюнкяр. Ето сега и Зюлейха ще му каже...това което Демир пожела.
, но при всичко видяно след тази серия, като нищо може и да изперка. Това от страна на Демир е не любов, а психически тормоз. Човек, който обича не постъпва така. Сцената, в която Зюлейха се обади на Йълмаз бе отвратителна. Майка и син стоят, наблюдават и слушат, за да не кривне затворничката им от правия път, точно както го правят надзирателите в затвора. Изключително гнусна манипулация. 
