Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №11

Дами, както винаги много чудесни, наситени с емоции, пълни анализи и коментари!

Днес дали ще има епизод с бг превод?

И аз да се изкажа за Зюлейха. За мен тя на първо място е много емоционална жена, много нежна, отдадена, топла, любяща, подкрепяща, много вярна, импулсивна от където пък идват необмислените решения. За мен всичко това са женски качества, които много ценя.
До колко позитивно за нея и взаимоотношенията й с околните се проявяват тези качества зависи от ситуациите.

Какво е най-красивата и нагласена жена, когато те гледа студено?  + 1 за коментарите на Дани и Vanja@ относно Демир. За мен той и Хюнкяр са едни от най-интересните образи. Малко ми дойдоха в повече тези неща с бебето. Когато се тормози дете ми е психопатия, но продължавам да гледам.
Иначе нито лъжици, нито душенето на бельо  могат да бъдат извратени в моите очи. В моите представи по друг начин трябваше да се развият нещата, но да видим.



Но като моя любимка все повече се затвърждава образа на Сание. И актрисата много мнгоо ми харесва.
Каква разлика, когато е сърдита и когато е блага, облагородява и образа на Гафур, който е все гладен. Те са тренирани за дете вече с тази Гюлтен.

И аз няма да пропусна да се изкажа за Зюлейха.
Много хубава смяна на основната тема с мъжките персонажи.
Поздрави за по-късно днес включилите се!
Благодаря за вашите мнения и за интервюто с Вахиде, Лучия! 
Сега се връщам да чета.

За мен Зюлейха в началото беше влюбено момиче. Когато Йълмаз влезе в затвора, тя направи съюз с Хюнкяр за неговия живот. Тогава, обаче, тя не знаеше цената на това, с което тя влиза в този съюз. Детето за нея беше нещо неясно. Първо тя се опита да го махне, а след това го сложи на масата за обмен.
По време на брака с Демир Зюлейха беше влюбена жена, но не в съпруга си, а в Йълмаз. В част от това време протече бременността и, последвана от раждането и първите месеци в отглеждането на малкия Аднан. Цялото това време и всичко, случило се през него те преживяха заедно с Демир. Това беше времето, в което Зюлейха израсна в майка, а Демир стана баща. Биологичното родителство остана назад във времето, а върху него израсна родителството на семейство Яман. Двамата си дължат един на друг това да може всеки от тях да преживее този етап в създаването на едно дете. Между тях двамата може отношенията да не са добри, но двамата се събират като равноправни родители в детето. Както каза бременната Сание: „Всяка жена може да роди, но не всяка може да стане майка.“
12 епизод ни показва новия етап в развитието на Зюлейха като жена: майката. „Ще умра, ако не видя сина си!“ Влюбената жена се върна и стоя дълго под дъжда, но майката прекрачи отново прага на омразния и конак заради детето.
Не е възможно момичето, което беше готово да абортира детето си, и Зюлейха от последния еп. да гледат с едни и същи очи на мъжа. Израстването на Зюлейха до майка, която е готова на всичко за детето си, ще иска от мъжа до себе си различни неща в сравнение с предишната Зюлейха. Какви точно, ще видим. Как майчинството ще промени погледа и към Йълмаз и Демир, също предстои да разберем.

Най-много очаквам движението на Зюлейха в посоката Хюнкяр – Азизе. Тогава, когато разбере, че любовта към детето е продължение на любовта към бащата, но може да бъде и нещо отделно. Между Зюлейха и Хюнкяр има минно поле от омраза, вреди и ненавист. Но в същото време виждам едни и подозирам още много близки черти. Двете засега гледат в различни посоки, едната към Демир, другата – към Йълмаз. Но ако това се промени...
Майчинството е подчертана тема в сериала. Азизе – Хюнкяр – Демир; Шермин – Бетлюл. Това също ме кара да мисля, че след достигането на тази степен в израстване на жената, Зюлейха ще претърпи някаква метаморфоза в начина си на мислене и в чувствата. Каквото и да се случи на срещата с Йълмаз, за нея то ще е заради детето. Мъжете са вече на втори план. В момента така мисля.

Благодаря, момичета, за мненията за Зюлейха. Важно ми беше да сверя часовник с нагласите на другите.
И аз мисля, че това мусене и цупене не са успешна тактика. За месеците с Демир тя можеше да си извоюва доверие и свобода. Мислейки Йълмаз за мъртъв, можеше да започне да води поне някаква форма на живот в контакт с другите човешки същества в конака. Да, слуги са, но хора, те не са виновни, че е омъжена насила. Можеше да си създаде собствен смислен живот извън тъгата по загубената любов. Нейната любов също има маниакални размери. Защото любовта й към "умрелия Йълмаз" я караше да не може да живее в реалността тук и сега, а не насилието и тормоза на Демир и Хюнкяр. Сега, когато Йълмаз е жив, такава упоритост да избяга от конака вече е обяснима.

Морелче, дай малко повечко информация за развитието на сюжета в твоите представи. Аз понеже очаквам точно такова развитие на този етап, точно такава съпротива от страна на Демир за известно време поне още, преди да се предаде, защото вярвам, че този момент ще дойде, не мога да си представя друг ход на сюжета. Точно такова инатене очаквам от Зюлейха, точно такова мекушаво съгласяване с уж очевидните факти от страна на Йълмаз очаквам, че не мога да измисля друг ход.

А, отивам да чета и Ваня за Зюлейха.

Момичета.

Много задачки имах и едвам смогнах , за да влезна да ви прочета. Но как да не ви , толкова интересни постове имах за четене.

Благодаря ви!

Дани ,
добре , че зададе този въпрос , за да потърся отговора за себе си. Честно казано имам смесени чувства , но повече й симпатизирам , защото ясно виждам нейното , за сега , положение без изход ; безнадеждност.
Можеше да смени тактиката - да се опита да приласкае Демир , да се сближи с Хюнкяр и с останалите в конака. Тя го направи само с Гюлтен и заложи на "грешния кон."
Какво да прави една майка , която е отделена от бебето си. Реакциите й бяха напълно нормални и естествени за мен. Чудя се дали ако се държеше по - мило с Демир , той щеше да й върне Аднан без тази среща с Йълмаз. Но не мисля , че щеше да стане така. Демир вече изгуби доверието си в нея и не знам дали ще си го върне някога.

Телефонният разговор и когато Демир й показваше детето , са двете сцени , които ме докоснаха най - силно , които ме разчустваха. Музикалният фон също допринесе.
Треперенето на Зюлейха , поемането на въздуха... всичко беше толкова добре изиграно. Както и реакцията на Йълмаз , който все още я обича и ще продължава да я обича дори и да се ожени за Гюлтен. За мен това е легендарната любов тук , в Чукурова. Друга такава не мога да видя. )

Демир и Гюлтен също изпитват много силни чувства , много са влюбени , но ответна реакция няма , не мисля и че ще има. Макар че неотказването им от тази любов е легендарно , като се замисля.
И двамата са наясно , че няма чувства от страна на другия , но не се отказват. А Гюлтен колко много знае , защото беше "приятелка" на Зюлейха.
Още в петък след поста на Лу , исках да се включа и написах обемен пост , но в последствие не се публикува, а просто изчезна. Поради липса на време се включвам чак сега и казвам и ти казвам Лучия , че постът ти 230 толкова ми хареса , че пак си го прочетох. Не искам да се причислявам в групи , а просто казвам , че имам виждане много сходно с твоето. )

Опитвам се да разбера Гюлтен , наистина. Влюби се в Йълмаз от раз , свободна е да преследва мечтите си, има право да обича и да бъде обичана, но не й ли тежи на съвестта да бъде с Йълмаз , знаейки колко много се обичат със Зюлейха. Не й ли тежи , че знае толкова много ценна информация и не я сподели с Йълмаз. Как го гледа спокойно в очите? Може би си мисли , че по този начин го предпазва , но пък не го ли лишава повече като запазва мълчание ?
Аз по такъв начин виждам нещата , момичета. Но приемам и вижданията различни от моето , защото всеки има своя гледна точка.

За Демир вече съм изразявала мнението си. След всяка серия го съжалявам и ми е мъчно за него. Защото всъщност любовта , такова хубаво чувство , го подтиква да вържи такива жестоки неща. Пред очите ми все още е сцената , в която показва бебето през прозореца на Зюлейха... Как я облича за срещата...
Наистина много се надявам да намери своята половинка. Да има споделена любов и да бъде спокоен и щастлив.

Много се радвам за Сание и Гафур , повече за нея де.
Тъжно ми беше и когато Гюлтен се опитваше да се самоубие, много даже. И на нея животът не й беше никак лесен, особено с такъв брат. Но поне Сание не се отнасяше лошо с нея.
 Но не мога да си затворя очите за истините , които премълчава. Надявам се , че ще ги каже докато е време.

А на мен още от сега ми става мъчно за Йълмаз , като си помисля какви думи може да чуе от Зюлейха ми става лошо...

Ирина 

Сигурно и аз съм съгласна с пост 230, ама отивам да го прочета отново, след такава реклама.  

Да, Зюлейха вече е майка освен влюбена жена. Аз затова се надявах по-рано да се върне към нормалния живот, заради детето си, за да създаде среда, в която е намерила собственото си аз, в която Аднанчо ще расте сигурен и щастлив. Но дори детето не можа да мотивира Зюлейха да живее. Аднан е малък, това й дава време да се вземе в ръце, но не е оправдание. Но Демир и неговите действия ще я накарат да помисли за бъдещето на Аднан, да стане майка преди всичко. И в името на детето влюбената Зюлейха със собствени ръце ще убие любимия си с думите си в следващия епизод. Ще стане това, на което Хюнкяр заложи - една жена ще направи всичко заради детето си. Но уви, Зюлейха я тикат с остен да прави това за детето си. Тя е повече влюбена жена отколкото майка на този етап, според мен.

Дани, в моята глава се беше завъртял друг филм. В който Йълмаз не участваше активно, след прелюдиите в затвора той не се появява и всички го мислят за умрял, което дава някаква сигурност в ума на Демир и той започва с едно постоянство, упоритост, но и спокойствие, а не натрапчиво да печели Зюлейха като жена.
Пак по неговия си мъжки заземен начин,(само да вметна, че за мен за такъв образ, който проявява любов по материален начин ми е странно да нарича Зюлейха ''единствена моя'', не би трябвало да е по тези сладки приказки, те са по подходящи за образ като Йълмаз.). Та, Демир се доверява на Зю, дава й свобода, настоява за интимност, но но не насила, а снякакво ухажване.. разговори, в които той й споделя за детстото си, за мечтите си...  и без да се усети тя да опознае истинския Демир, момчето зад големия мъж. И т.н.
В тия моменти на откровения, интимност, уважение... когато хората се опознават зад обществената маска, при липсата на Йълмаз, но наличието на едно бебе , което ще порастне  обичано и гледано от Демир като баща очаквах Зю да се привърже към него, а може би и заобича.. не влюби с онзи трепет, с който е влюбена в Йълмаз, но понякога първото е много по неразрушимо като връзка, а второто може да бъде пагубно.

Та, този развой..докато в един момент като изпитание за всичко и всички след години примерно 10 се появява Йълмаз отново.

Привет
Ще взема отнощение по постовете на Лучия и Ваня защото явно са насочени към мен и предполагам към Таня като единствените тук, които осезаемо не харесват Демир и негодуваха от непрекъснатите критики към Йълмаз, а оправдаване на изстъпленията Демирови .
Да подчертая, че основно достойнствата и благородния характер на Йълмаз ги коментирахме аз и Таня...дори не помня някой друг да се е застъпвал за този герой. Критиките към него бяха много и различни за всяко едно негово действие и поведение, да не се връщаме назад. Дивашкия характер на Демир също беше посочван основно от мен и от Таня, като оправдания и разбиране за него струеше от другите коментари . Нека се върнем назад в темата и можете да видите и да си припомните това, че към героя на Йълмаз има основно нехаресване и липса на подкрепа, като този образ е характеризиран с доста негативни определения. Аз лично имах чувството, че дефицитите Демирови се "преглъщат" по-лесно като се критикува образа на Йълмаз за щяло и нещяло и се изискват от него неща, които просто са нелогични. А логичната критика към Демир се замита в романтичен ореол . Така че, лично на мен ми е странно, че се чувствате по този начин, че едва ли не ние с Таня (защото съм сигурна, че това е насочено към нас) сме агресори, които искаме:
За отлъчването на майка от син...отговарям за това, защото може и да е насочено към мен или към Таня - към една от двете е, но отговарям за себе си - доколкото си спомням, Ваня писа, че Зюлейха е постъпила не по-жестоко от Демир, защото е искала да избяга с детето им, което е болка и за двамата. Аз лично не бих могла да сравня това по жестокост и може би съм го казала по-рязко.  
И в заключение - ако ще ви е по-спокойно да няма критикуващи Демир...защото аз съм една от двете тук, които го правят (поправям се - Зарани също, но тя пише по-рядко), няма проблем да преустановя с писането в темата. Ще го направя без лоши чувства, разбира се, просто няма смисъл да си създаваме негативни емоции. Случват се такива неща.

Хубава вечер на всички!

Морела, много благодаря. Да, съвсем различен сюжет е твоя, много интересен, признавам, ама нашата инатка Зю изобщо не създаде на Демир никакви условия да се почувства грижовен мъж. Тя изкарва звяра от него.  Като се замисля, и аз се надявах, че тя ще може да оцени някои от качествата на Демир и ще започне да се държи човешки с него, не от любов, а от нямане на друг избор, особено когато Йълмаз уж беше мъртъв. 
 
Тази тема няма да е същата, ако дори един от редовно пишещите сега го няма. 

Аз вече не знам какво бива да кажа и какво – не.
Дана, всеки път, когато насочвам нещо специално към някого, пиша за кого е.
Даже не знам това, което ти си посочила дали е така. Спомням си, че Таня най-напред направи забележка, вече не помня как точно беше формулирано, че няма пропорционалност в разглеждането на двата образа. След това се говореше за някакви групи кой за кого е.
Пиша това, което ми идва отвътре, и не считам за свое задължение да пиша нещо, което не мисля или което не ме вълнува. Колко души за кого пишат също не ме интересува. Казала съм думите, които си цитирала от моя пост, независимо от това дали тези мнения са изказани от един или от много хора. Притеснявам се да поддържам един герой, който външно не е за понасяне. И го казвам, защото аз също разбирам това. Какво има в това, че казвам такова нещо.
Мен не ме притесняват критикуващите Демир или когото и да било. Моето спокойствие не зависи от Демир.
Достатъчно добре се познаваме, за да ни разделят Йълма или Демир.
Останалата част от поста ти все едно не съм я чела. Как няма да пишеш! Главата ме заболя.

Привет! Благодаря  на всички за коментарите. Включвам се защото видях конкретен въпрос на Дани. За Зюлейха конкретно. Вече мисля,че писах за нея. Тя е жертва на обстоятелствата, една от причините за които е красотата и, което и качество се умаловажава, но то е в основата. Ако не беше толкова красива нито брат и щеше да я продаде, нито Демир щеше да се влюби в нея, нито пък помощният персонал в конака щяха да завиждат и да се държат така с нея. Това да е добричка с тях с нищо не помага. Дори да беше споделила с тях истинското си състояние едва ли някой щеше да и помогне. Всеки щеше да се възползва от ситуацията, както направи и Гюлтен. Било от страх, любов, лоялност към господаря или за каквото друго се сетите. Виж за Шермин не се сетих, но тя с плиткия си мозък вместо да помогне по скоро щеше да разтръби тайната навсякъде та да довърши всички. Съжалявам я Зюлейха, страшно много, защото сключвайки този договор с "дявола"(Хюнкяр и Демир) и няма друг изход освен да го спазва или смъртта. Два пъти се опита да се самоубие, но не успя. Детето е единственото което и дава смисъл да живее. Хюнкяр на това се надява(изхождайки от своето минало), Демир също. Може би за сега историята се повтаря, както в миналото. Може би Аднан-старши е бил същият "психопат" като Демир сега(откъде Сабахаттин ще знае на какво е способен Демир?) и защо е тръгнал да убива Фекели? Може би защото е разбрал, че Демир е негов син. Ако е така от къде този характер в Демир? Много въпросителни има , затова и обсъждаме повече Демир, не, че повече го харесваме. Йълмаз е ясен, също жертва на обстоятелствата, отвсякъде е перфектен(поне така го показват), да не говорим ,че съдбата му изпрати и благодетел. Още веднъж ще се жертва от доброто си сърце за Гюлтен, която тепърва има да страда защото да се омъжиш за мъж, който обича друга едва ли е някаква победа. Варианти за развитието по нататък има много и от много голямо значение е миналото, което сценаристите ще разкриват по малко или чак накрая. Затова не мога да казвам предварително на кого симпатизирам или кого осъждам напълно. Явно всеки има основателно оправдание за действията си в даден момент, независимо дали са редни и морални. И всеки ще си получи заслуженото, но до тогава още много има да страдат и невинните(по малко виновните). Радвам се наистина,че в тази тема се дискутира много. Нормално е да имаме и различен поглед над нещата, уважавам всяко мнение, още повече, че сценаристите особено влияят, но те могат да обърнат нещата на 180 градуса, затова се въздържам от крайни изказвания.

🤗🤗🤗

Дано има превод , че така нищо не разбирам. Не че нещо може да се разбере от тези заплетени фрагмани , де. 😀

Интересно кои са жените , които вижда Зюлейха. Възможно ли е едната от тях да е Гюлтен? 🤔

Оле играта загрубя, този взрив в чии офис ще да е? Залагам ,че е в офиса на Йълмаз, поръчано от Демир без да съм 100% сигурна. 

Пипилота  
Хубави гледни точки на всички за Зю.

Йълмаз: Имахме мечти. Щяхме да имаме дете.

Зю: Бях в безизходица. Какво можех да направя?

Фекели: Всеки нов ден е нов живот, синко.????

Хюнкяр: Фекели е жив.

Фекели: .....

Демир: Този човек как може да влезе и да стигне чак до майка ми.

Мъжки глас: .....

Демир: Всичко мога да простя, но това няма да простя.

Фекели: Ще бъдеш красив колкото розата, но не толкова жесток като бодлите й. Такава дума ще изречеш, че или ще дариш живот с нея, или ще убиеш с нея.

Няколко реплики от фрага. Не чувам другите неща ясно.   Ама думите на Зю сякаш са част от разговора с Йълмаз.