Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №11

Аз още гледам епизода, но не ми излиза от главата една мисъл, която искам да споделя.
Дана, виждам, че и ти си тръгнала по следата „Азизе“, може и някой друг да има идея.
 
Според мен, първо, тук са интересни някои неща, които научихме как, кой и какво е било съобщено на Демир, когато баща му е бил убит. Хюнкяр му се е обадила в полунощ (дали в полунощ е станало убийството?), мълчала и накрая казала: „Баща ти умря, синко.“ Интересно, тя не казва, баща ти е убит. Демир е бил в шок и не попитал тогава как е станало, а после си помислил, че сигурно баща му е получил инфаркт. И тъй като  е пътувал три дни, видял го е чак в стоманения ковчег.
Дженго разказва историята така: първо чул новината, че Али Рахмет Фекели е застрелял Аднан Яман. След това отишъл в чифлика и там видял Хюнкяр, която била пребледняла, седяла и мълчала. Дженгавер е взел Демир от летишето и от него Демир чул най-напред историята на убийството. Тази история на Дженго разказала Хюнкяр и му поръчала да я разкаже на Демир. Интересното е, че Хюнкяр се опитала да вземе пистолета на Дженго и да застреля „този тип“, но Дженго и казал, че Фекели вече сам се е предал на полицията. Това последното ми се струва важно. Демир реагира така: „Той се е предал, за да си спаси живота, този...“. Но аз мисля, че има нещо друго.

След това идват бръщолевенията на Азизе пред телевизора, които обаче съдържат едно повторение. На екрана тя видя млад и стар мъж. Сание се шегуваше с нея, че ще я женат за този младия от телевизора. При което Азизе каза, че мъжът и ще го убие. След това влезе Хюнкяр и тогава Азизе каза същото, но „баща и“ (ще го убие), а на екрана в този момент виждаме възрастния мъж. Мъжът на Азизе и бащата на Хюнкяр са един и същи мъж, когото Азизе свързва с убийство. Това за мен е важното.
От този не съвсем ясен разказ за убийството на Аднан и обърканите думи на Азизе по-скоро ми се струва, че убиецът на Аднан може и да не е Фекели. Дали убиецът на Аднан не е бащата  на Хюнкяр и мъж на Азизе, а Фекели да е поел вината?  Какъв е конкретният повод не знаем, но Азизе реагира при женитба, а може би става дума за някакви любовни отношения, в които да е бил намесен и бащата на Хюнкяр? Той е бил много богат.
И още нещо, разказът на Демир и историята пред телевизора може би не случайно ни дадоха сега, когато Демир реши да унищожи Фекели, без да остави следа от него. При това той каза на Дженго, че Хюнкяр не трябва нищо да разбира. Естествено Фекели няма да умре, но може би тъкмо този взрив ще даде повод на Хюнкяр да започне да разкрива историята, каквато и да е, пред Демир.   

Добро утро! Нали бяха писали, че Фекели ще е само в няколко епизода? А Аднан старши да не е убит от самата Хюнкяр. Ако е е имала чувства  и връзка с Фекели а насила я омъжват за Аднан. И Излиза, че историята се повтаря със сина ѝ и Зюлейха.

Привет, привет! 
Дана, възможно е и такова тълкуване на думите и поведението на З. от страна на Йълмаз. Но, той според мен, въобще не тълкуваше на тая среща. Просто изригна. Надявам се в последствие по разни поводи срещата да изниква в спомените му и да го поотрезви. 
Аз си мисля, че Фекели може да поеме вината за убийство, само ако то е извършено от Хюнкян. (Много вероятно - да е случайно  ) Ясничко става вече, че двамата са имали някакви близки отношения в миналото.

Добро утро!  
Може да е така, както предполагат Тигаса и Катя.
Но въпреки малкото информация, очертават се конфликти, които могат да обяснят връзка на Фекели с бащата на Хюнкяр.  
Почти сигурно е, че Фекели е имал любовни чувства към Хюнкяр. За нея - ?
Знаем, че бащата на Хюнкяр е бил много богат.
Също знаем, че по това време братята Яман са трупали своите имоти и богатства.
Бащата на Хюнкяр може да се е спречкал с Аднан за земя. А Фекели с Аднан - за Хюнкяр.
Даже си мисля, че Фекели, понеже тогава също е бил млад и също е участвал по свой начин в тази конкуренция, но може да не е успял много и Хюнкяр затова да е избрала Аднан.
Тогава бащата и Фекели се оказват от едната страна, а Аднан - от другата.
Това донякъде може да обясни желанието на Фекели сега да ликвидира стопански рода Яман.
Като желание за себедоказване. И днес Хюнкяр да разбере, че е направила грешен "избор" и да го признае със закъснение. Нещо такова. Но в стария момент любовта да е водила Фекели и да е спасил възрастния баща на любимата си и стопански солидния мъж от затвора. Това е действие против Яман, защото бащата остава на свобода, за да продължи войната с Яман. Но знаем, Хюнкяр е оглавила империята след смъртта на мъжа си.
В цялата тази мъгла, обаче, някъде стои и проблемът дали Демир е дете на Яман.
И как този проблем, ако е такъв, се вписва в историята.
А може частичките от пъзела да са свързани по друг начин и да дадат друг смисъл.

Привет момичета ,
Много ми допада начинът на мислене и разсъжденията за старата история и връзката "Азизе"! До сега мислехме, че старата история е само Аднан-Фекели, но наистина може да се вмъкне и мъжът на Азизе, който е бил много богат и тогава е бил на възрастта на Хюнкяр, а Аднан и Хюнкяр на възрастта на Демир или по-млади. Зет и тъст, амбициозни и кибритлии и от богати родове може лесно да изпаднат във вражда.
За Йълмаз и Зюлейха - според мен, Йълмаз нямаше и смисъл да тълкува думите на Зюлейха, защото те просто се набиват в главата. "Бях принудена" и "Не исках така да стане" са фрази на оправдание, аз самата съм ги казвала, разбира се по други поводи, но с цел да се оправдая, да се извиня. Така че, Йълмаз също ги приема по този начин, като закъсняло извинение и нищо повече.
"Ти избра богатството" - това е най-логично, защото Зюлейха каза, че е останала сама (бедна и без подкрепа), така че е логично натам да клонят везните. За нематериалните подбуди вече писах - лично за мен, няма как Йълмаз да се досети за сделката, защото той получи най-тежките присъди. Дори и без намесата на Демир, Йълмаз щеше да получи доживотна присъда, която да замени смъртната. Самият адвокат го каза - "кой беси в днешно време...ще му дадат до живот". Вече там адвокатът искаше да направи допълнителни стъпки, за да намалят евентуално доживотната на 24 години и това бил най-оптимистичния вариант. Но тези стъпки изискват време и адвокатът беше вече отстранен от Демир след бягството на Зюлейха да види Йълмаз. Така че, за Йълмаз е нямало конкретен повод да мисли, че Зюлейха се е жертвала за него. Ако му бяха дали изведнъж 15 години вместо най-тежките присъди - да, да се зачуди как така и да има едно наум, че някой е помогнал и е искал в замяна нещо за тази помощ. Отделно за нематериалните подбуди - Йълмаз не включва влюбване, защото сватбата е станала веднага след арестуването му, а Зюлейха му се кълнеше в любов и казваше - "...и султанът да дойде, няма да ида в прегръдките му" нещо подобно. Така че, Йълмаз предполага, че след арестуването му, Зюлейха е предпочела сигурността и богатството, предложени й от Демир, пред това да я изгонят и да няма къде да отиде.
За богатството на Фекели - Йълмаз беше готов да си тръгне след като се излекува от раните си, но Фекели го спря и му предложи както приятелство, подкрепа, както и промяна в начина на отмъщение и Йълмаз прие. Богатството дойде впоследствие, след като Йълмаз вече беше приел другите две неща, които не са материални. И с това богатство, което Йълмаз непрекъснато казва, че не е негово, а на неговия благодетел или нещо такова, самият Йълмаз излезе на светло, така че вече стана по-трудно на Демир да го гръмне някъде и да го зарови в безименен гроб. Самата Хюнкяр отбеляза това - "...сега вече Йълмаз има пари и влияние"...много по-лесно биха го убили иначе, когато беше беден и без подкрепа. От друга страна - Йълмаз така може да промени отмъщението - от кръвно на такова в стопанската сфера, Иначе не би имал тази възможност.
Лично за мен - забогатяването на Йълмаз и обвиненията му към нея и нейното "забогатяване" са много различни и нямат общо. Неговата цел никога не е било богатството и това е ясно както за самия него, така и за мен като зрител, а от неговата камбанария - нейната цел е било точно богатството и за това се е омъжила за Демир. Не би могло да е любовта, толкова бързо след неговото арестуване, тогава е било значи богатството. А за сделката - жертва, вече писах, че лично за мен, колкото и да ти е широк хоризонта, просто е магия, ако човек може да прозре това, при условията, в които беше поставен Йълмаз. Не мисля, че могат да се сравняват жертвите от страна на Йълмаз и Зюлейха или да броя обиколките им .
Но ако мога да съм напълно обективна...лично за мен, както вече бях писала - жертвата на Зюлейха беше напразна, защото така или иначе Йълмаз щеше да получи замяна на смъртната присъда, а това, което го спаси беше амнистията, а не Зюлейха . През 70-те години в Турция са бесили основно само политическите врагове и анархистите. И ако са давали такава присъда, то изпълнението й е било отлагано и бавено, както е и сега. Кръвните отмъщения и като цяло отмъщенията във фамилии- ваденето на ножове и стрелянето са били често явление, като виновниците са лежали до живот или над 20 години. Престъплението на Йълмаз беше тип битово и първоначалната присъда, дадена без наличието на адвокат (защото беше получил инфаркт) е щяла да се промени така или иначе. Според информацията, която имам - през 70-те години и още по-рано е имало служебни защитници, така че ако Яман не се бяха намесвали, Йълмаз щеше да получи служебен такъв и без пари, както е и сега. Щеше да има право на свиждания с този адвокат, право да дава молби, да се вижда с роднини на свиждане и т.н. Така че Яман заблудиха и изманипулираха Зюлейха. Йълмаз и без тях, щеше да получи служебна защита, като онзи адвокат би направил минималното и дори би присъствал на делото и Йълмаз изначално би могъл да получи доживотна присъда, вместо смъртна, поради неявяване на адвоката Яманов. Още повече, че би имал комуникация с него и външния свят, която комуникация му беше отнета от Яман, с цел. Така Йълмаз не получаваше новини какво се случва с делото му и късно разбра, че хората на лихваря са му преписали престъпленията си. Лично за мен, помощта на Яман беше проформа и вяла, колкото да не е без хич и да замажат очите на Зюлейха, защото Йълмаз беше лишен от комуникация с адвоката и от възможността да се вижда с познати и роднини...което бе направено с конкретна цел, но и навреди на самата му защита. Зюлейха също не бе допусната да свидетелства и не бе привикана от адвоката на защитата, заради плана на Яман..ако не бяха се намесили Яман, Зюлейха трабваше да бъде извикана като свидетел и щеше да се изясни и естеството на връзката им, като тогава вече мотивът за сблъсъка щеше да се поизясни. Без Зюлейха и без нейните показания, съвсем лесно прокурорът и приятелите на лихваря можеха да изменят мотива на сблъсъка. Та, ако не бяха Яман минималните неща, минимално усилие дори и от служебен адвокат и щеше да бъде направено, докато адвокатът на Яман спазваше някои техни желания, които бяха в ущърб на самата защита. Адвокатът на Яман, заради целите на семейството, пропусна доста неща в защитата, за да може Зюлейха да не се намесва в делото. Ако адвокатът не беше свързан със семейството, то Зюлейха щеше да бъде привикана, защото това е в полза на обвиняемия. И т.н. и т.н. С една дума, лично моето мнение е, че ако човек е решил да се жертва, го прави така, че да получи максимална изгода за човека, за когото се жертва.
В този ред на мисли, жертвата на Йълмаз, лично за мен е много голяма, защото спаси не само живота на Зюлейха но и честта й, както женската й гордост. Което е доста по-важно от чисто физическото съществуване.
 

Привет!
Пълна темичка с чудесни мнения. 

Едно към едно мисля като теб. Затова за мен поведението на Зюлейха след срещата, поне до доказване на противното, ще го тълкувам като разочарование от това, че Йълмаз не хвана подадената от нея сламка към удавник. Удавникът Йълмаз дори не пожела да се хване за сламките на Зюлейха. Ако той беше хванал тези сламки, и удавничката Зюлейха щеше да има за какво да се държи. А със своята реакция Йълмаз отряза последната й надежда на тази среща - той да познава истинската Зюлейха и да чуе неизреченото. Защото тя не наруши плана на Демир, но ако Йълмаз беше казал, че ще се бори за тях двамата, можеха да влязат в обща игра срещу Демир.

 Аз не виня Йълмаз, но отново очаквах от него друга реакция - такава, каквато подхожда на миналата им любов със Зю. Зюлейха нищо не му каза, всичко, което Йълмаз повярва, го изрече той самият.

Привет,
Лучия лично аз не мисля, че Йълмаз има толкова голямо самочувствие и че постъпката му при срещата е проява на тесен хоризонт. Това, за мен, е типична мъжка реакция на човек от дадената прослойка, историческа епоха и регион.
Ти самата писа - "Йълмаз не чу от Зюлейха нито една дума, която да крепи надеждата му" /пост 384/
Какво би я подтикнало Зюлейха да се омъжи за Демир? Въобще, човек се жени по любов, за пари или по принуда, или за да отмъсти. Няма много варианти за една женитба, че човек да търси какви ли не други обяснения. За отмъщение е ясно, че не става въпрос. Зюлейха изключи предпоследното - принудата в разговора си с Йълмаз, отрече за това, така че остава любовта или материалната изгода. За любовта, тя си замълча и не отговори. Йълмаз трябваше да даде обяснение за себе си - дали Зюлейха се е влюбила в Демир още докато е била с него и е твърдяла, че го обича ( а всъщност е имала чувства към Демир и дори някаква връзка) или се е омъжила за Демир заради богатството му. Може би на Йълмаз му е по-лесно да приеме второто за себе си, защото първото би било изключително болезнено за него. Към тази мисъл това го подтикнаха и думите на Зюлейха, че била сама, че не можела да се върне в Истанбул и т.н.
Пиша всичко това, не толкова да защитавам Йълмаз, отколкото поради факта, че лично за мен, в този разговор и двамата нямаха вина за случващото се и за начина по който приеха нещата...и двамата с огорчение и разочарование.
Отделно - човек се променя, променя се поради различни причини и следствие на различни обстоятелства. Така че, е много трудно да кажеш, че познаваш добре някого. Човек сам себе си изненадва, както вече бяхме писали, а какво остава за друг човек, макар и близък.
Йълмаз реагира гневно, но и Зюлейха се разочарова без да се опита да разбере, че всичко, което е станало преди и което тя говори сега, няма как да не предизвика подобна реакция, дори и за човек, който я познава добре.
С всичко написано, не искам да звуча, сякаш нямаше да ми хареса друго развитие на нещата...но лично за мен, нямаше как това да се случи.
Дани
Нали Йълмаз й каза, че за него Зюлейха си остава напълно чиста и би я приел и след брака й с Демир, заедно с детето.
Но, Зюлейха не се съгласи да си тръгне от Демир и обясняваше на Йълмаз как я обичал Демир и т.н. Кое точно можеше повече да казва и да иска Йълмаз след тези думи? Защо мислите, че му е лесно да ги чува? Дали е лесно и да запази самообладание след чутото?!Да, можеше да не я обвинява и да крещи, можеше... и на мен това ми се искаше, но в крайна сметка, човек е, наранен мъж и реагира емоционално. Дори тези емоции са по-добрият вариант, защото Зюлейха така или иначе трябва да приеме, че ще остане в чифлика. Казвайки, че напуска живота й Йълмаз й дава основания да приеме по-бързо съдбата си на съпруга на Демир, защото тя е вече такава отдавна. И за самият Йълмаз, въпреки гнева му и реалните му чувства, това е по-лесният начин да се опита да започне нов живот. Защото дори и да се обичат, Зюлейха и Йълмаз няма как да бъдат заедно, дели ги прекалено много вече, на този етап.
Допълвам се:
От друга страна - ако Зюлейха беше казала на Йълмаз истината, или поне част от истината, ако не се беше поддала на шантажа? И съответно двамата да изработят план. Или ако дори беше казала това, което Демир искаше от нея, но беше написала писмо и му го беше тикнала в ръцете по някое време. Лично аз си мисля, че Зюлейха можеше да действа много по-обмислено и адекватно в този случай и да не изпуска тази възможност...да реагира различно и да не се оставя да бъде изманипулирана като преди. Да, нека "играе играта", но да започне и своя. Случиха се прекалено много и прекалено сериозни неща, както и това, че бяха разделени вече година, така че да залага на недомлъвки и многозначителни отговори не е начинът. Може да му е тесен хоризонта на Йълмаз ...ама и на Зюлейха не й сече много ума. Можеше да действа изключително хитро и да не рискува положението си, но и да даде смислени обяснения и да прецени, коя част от истината да каже на Йълмаз, за да се разберат ясно. Отделно, можеше и чрез тази комуникация да измислят и план да се видят на друго място и да поддържат връзка. Можеше много, много. Но за това трябват двама...Зюлейха идваше на тази среща с мисия и със сценарий, сътворен от Демир и знаеше какво ще последва. Неслучайно бе замислено това, а именно да отблъсне Йълмаз. Тя можеше да даде своя принос и не като неизказани думи, които в такъв емоционален момент не могат да се "разчетат", а като ясно послание, внимателно подбрано от нея.
По повод на тримата главни герои. Лично на мен, Йълмаз и Демир са ми логични и последователни. Но Зюлейха не мога добре да я усетя, не знам защо. Още ми стоят онези въпроси за поведението й преди да арестуват Йълмаз и основно - защо не му каза, че снимката му е във вестниците и така можеха да избягат. Но тя си замълча. Хайде за бременността, че не му каза - ок, да речем, че мога да приема някакво обяснение, за ухажването на Демир - ок, и там мога да се съглася с това-онова, но за снимката ми е енигма. И нещо не ми е много ясна, просто имам някакви колебания...усещам противоречие между думите й и действията от онзи период. Може би е лека грешка от страна на СЦ  - недоглеждане и липса на представа, че зрителите могат да задълбаят чак до там. ...просто са гледали да им се навърже историята и не са си дали сметка, че така предизвикват въпроси към някой от героите.

Привет,
Лучия
Така е! Но, ако Йълмаз я слушаше със сърцето си, също сюжетът щеше да е друг. Така че, ако единия мога да го критикувам за не слушане със сърцето, другият мога да го критикувам за не достатъчно находчивост, за да се възползва от дадената възможност. Но, лично аз, както писах, като цяло не виня нито единия от двамата, защото и двамата реагираха неадекватно, не се възползваха от момента, бяха "пренавити". Зюлейха знаеше какво ще каже и не излезе от рамките на шантажа, а Йълмаз вече предварително се беше настроил и очакваше такава развръзка, нямаше надежда.
 

Нарушавам тишината с няколко красиви и непоказвани досега афиша на сериала.

Жалко, че не са използвали първия, изключително подходящ според мен за историята.

Здравейте, момичета! 🤗

Благодаря ви за интересните коментари! 💐

Епизодът беше много силен и емоционален, поне за мен. Толкова много ми хареса. 😍
Честно казано СЦ ,лично мен, винаги ме изумяват. Действията отиват натам , където дори не съм предполагала. Не очаквах първата среща на Зю и Йълмаз да протече по този начин. Колко ревах. ☹
Беше ми мъчно и за нея, и за него. Искаше ми се Йълмаз да не повярва в съмненията си, да вярва в любовта им, но явно той не видя знаците, които тя му даваше.
Искаше ми се Зю да беше казала цялата истина на Йълмаз и двамата да се обединят , но да продължават схемата на Демир, тоест да се преструват , че Йълмаз знае товА, което Демир иска. Но Сц не се съобразиха с мен. 😀
Шегата настрана, но наистина много жални ми бяха и двамата. ☹
Зю какви погледи мяташе на Демир , след срещата. Направо го убиваше с поглед. Но ми направи впечатление , как погледна Демир след като той и каза , че няма да се откаже и ще се бори за любовта й. Сякаш това я трогна , поне аз така мисля.
Тяхната вечеря ми дойде като гръм от ясно небе- не очаквах толкова скоро да продължат към “нормалния” си начин на живот. Но няма да излъжа , ако кажа , че това не ми хареса. Знам , че ЗЮ и Йълмаз си принадлежат, но ми се иска да видя някакво затопляне на отношенията между Демир и Зю. За втори път ми се случва такова нещо , но ще ми бъде интересно  това затопляне.
Да не забравя да кажа , че Аднанчо е супер сладък.
Ето такава Зюлейха харесвам - по- жива , по- весела. Има живец в нея.
Според мен Хюнкяр се трогна , когато видя , че Зю е купила подарък и на нея. 😊

Гюлтен, ах , тази Гюлтен.
Не мога да си кривя душата. И при нея егоизмът надделя. Ако наистина обичаше Йълмаз , щеше да му каже всичко, а тя какво направи - замълча си , но искайки прошка от Аллах.
Да, същите неща можем да кажем и за Демир , но той не беше приятел с Йълмаз. Даже искаше да му помогне първоначално. Е, после всички знаем какво направи той и аз тези действия и издевателства въобще НЕ ги одобрявам. Само ме е яд , ме любовта е двигателят на тези негови постъпки. ☹
Но Гюлтен беше толкова близка със Зюлейха , а какво правеше зад гърба й- прочете писмата, не ги изпращаше, лъжейки я. После пак не й каза , Че Йълмаз е жив. А и на Йълмаз нищо не каза... Разочарована съм от нея, за жалост. Ще проговори , но май ще е късно. )

Хубава вечер, момичета! 🤗

Здравейте! 
Благодаря за всичко споделено!
Със закъснение, ето и моите впечатления от 13 еп.:

Харесана мисъл:
„Всеки е способен на всичко в този живот.“ (Демир).

Следвах хаштага на епизода „Откажи се, душа моя“. Именно той ме насочи, че сцената Зюлейха – Йълмаз разкрива пълния си смисъл в композиция със следващата Зюлейха – Демир. Много хубава част от сериала: две различни двойки, две различни любовни връзки в различен етап на техния развой.
Двамата от първата двойка искат да накарат душата си да се откаже от взаимна любов, а във втората: тя обещава никога да не му отговори с любов, а той  я обича и до последния си дъх ще чака нейната любов. Избора на сценаристите ще видим на финала; дали смятат за по-силна спонтанно родила се взаимна любов или любовта на единия, чакаща, бореща се всеки ден, мъчителна любов на единия, докато първо обърне погледа на любимата към себе си, а едва след това да спечели до край нейното сърце?
Досега сценарият поддържа и двете възможности.
Важен момент, свързващ двете сцени:
Демир с Аднан „моят син“ в ръце е сигурен, че Зюлейха ще се върне.
Детето вече е поделено между биологичния баща и този, който го отглежда и знае като свой син.
От двете страни на майката сега са Йълмаз и Демир.

Срещата Зюлейха и Йълмаз. Изпълнена с потискана от страна на Зюлейха емоция и освободена от страна на Йълмаз. Но като цяло е среща на двама влюбени един в друг. За такава  среща  Зюлейха се беше подготвила: с дрехите от времето на Йълмаз и с детето на ръце. Сега тя е под знака на Демир: той я облича, детето е при него. Зюлейха казва само това, което не вреди на Демир, което е истина, но не цялата. Въпреки че много се вълнува, това, което Зюлейха казва, е премислено, „говори“ и нейното мълчание – но и двете казват нещо, само ако отсреща е човек, който може да разбере казваното.
Зюлейха каза: че ако е знаела, че някога ще седят на една маса...; че Демир я обича, но за себе си мълчи и то многократно; че Демир не я е принуждавал; че в онзи момент Йълмаз го е чакала смърт или  доживотен затвор, а тя е останала сама и без подкрепа, без възможност да се върне в Истанбул. Ако отсреща си имаше непредубеден човек, който, първо, вижда нейното състояние, при това му е ясно, че тя сега говори и през Демир, такъв човек получава достатъчно информация, за да разбере: че, ако е знаела, че ще дойде  „днес“, тя не би сключила този брак; Демир не я е накарал насила и дотук става дума само за нея и това е достатъчно, за да прояви Йълмаз разбиране; по-нататък тя казва, че в този брак обича само Демир, не и тя. За детето в този момент тя не може да говори, но тази картина, обрисувана от нейните думи е достатъчно ясна. Йълмаз би трябвало да разбере, че тя се е съгласила на брака не защото се е влюбила в Демир, а за да оцелее. Засега оставям настрана, че той дори не се е поинтересувал кога се е родило детето и да си направи една елементарна сметка и поне някакво съмнение да се зароди в него. Още в началото на разговора Зюлейха беше нападната и дори се учудих, че събра сили да направи все пак това описание на ситуацията.
Йълмаз дойде на срещата с вече направени изводи. Дори по-важно от самите изводи обаче е това, че той не може да си прави критичен анализ на информаторите. Кои бяха те: Демир, Хюнкяр, Гюлтен. Казаното от тях потвърждава винаги неговите мисли. Ами тези хора са заинтересовани в тази история. Как можеш да вярваш на хора, които имат интерес в това, което ти казват? За Гюлтен в този еп. чухме два пъти: от самата нея, а и от Йълмаз, че тя е влюбена в него от първия ден на пристигането им в Чукурова. Ако този разговор беше в друг тон и когато стана дума за писмата, Зюлейха лесно можеше да каже, че е давала писмата си на Гюлтен, както и самият Йълмаз да се беше досетил, че Хюнкяр с връзките в затвора или Демир са могли също да спират кореспонденцията им. Всички, които го информирали и са го довели до неговите твърди убеждения, са заинтересовани лица. Защо не се сети, че Сабахеттин не му каза нищо и да си зададе въпроса защо той мълча?
Тази начална подготовка, с която Йълмаз започна срещата, се отразяваше във въпросите, тона и жестовете на говорене: висок глас, вменяване на вина, подигравка, удряне по масата, ставане прав. Два въпроса са обсебили съзнанието му: Зюлейха също обича Демир и се е съгласила на брака, привлечена от богатството. Той не слуша какво тя говори или подчертано мълчи и да си направи извод от нейното мълчание, а вярва на това, което са му казали тези от семейството на Демир и влюбената в него Гюлтен. Неговото състояние, неговите преживявания, какво той е очаквал – това беше най-важното, което той имаше да каже на Зюлейха на тази чакана и трудно получила се среща. Сякаш тя не е преживявала, била е щастлива с Демир, така, както и в този момент.
Ние не знаем какво точно и беше поръчал Демир да каже на Йълмаз. Но ми се струва, че очакваното от Демир, го каза самият Йълмаз: „Ти ме осъди на смърт, Зюлейха“, „Твоят Йълмаз наистина умря.“
По-късно и Зюлейха ще каже нещо подобно на Демир, че е погребала себе си. Ако си представим случилото се като взрива от удара с юмрук на Йълмаз по масата, то отношенията между двамата след този разговор за мен са наистина покрити от парчета мазилки и пепел, образно казано. Но отдолу, според мен, техните отношения са още живи и ще видим кога отново ще подадат глава над разрушенията. 

При връщането в конака Зюлейха потърси „моя“ син“. Стилът на разговора между Зюлейха и Демир в спалнята контрастира с този в ресторанта. Демир не я разпитва, не я измъчва с въпроси, не каза нищо, което да я засегне. Обратно, разказа още веднъж историята, извини се и я увери в своята любов. Хладно Зюлейха му обясни, че е направила избор между душата и сина си. Демир е нейният мъж. Но не трябва да очаква тя да се влюби в него.
Последните думи на Демир за мен са най-хубавото нещо в тези два разговора. Той не моли душата си да се откаже от Зюлейха; напротив, увери я, че винаги ще я обича и до последния си дъх ще чака и тя да се влюби в него. Тъжното в този финал е, че тези думи Зюлейха искаше да чуе не от Демир, а от Йълмаз.

По-нататък в епизода отново виждаме двамата в духа на тези първи разговори. Йълмаз впечатлен от външния вид на Зюлейха, богатите и дрехи, не можещ да приеме доброволното и съгласяване за брака (пред Фекели); смята, че неговата любов и е била недостатъчна и тя е избрала по-надеждния (произволни негови изводи пред огледалото).
Демир се променя. Видяхме колко бързо осъзна ситуацията с намерението на Зюлейха да шие. Това нейно намерение схващам като някакъв опит след загубата на Йълмаз да се върне към нещо свое от времето с него, към Зюлейха от преди. Прави опити да заживее отново и търси  връзка с миналото. Но както казах, всичко от този епизод ми говори, че чувствата между Зюлейха и Йълмаз, въпреки и „погребани“ след взрива, са живи. Така се карат хора, които се обичат, но не се разбират и по-скоро говоренето на различни езици може да ги раздели.

Бракът на Зюлейха с Демир не спаси живота на Йълмаз.
Но може би на него се дължи живота на Аднан,
а Зюлейха има възможност да опознае двама различни мъже с тяхната различна любов.
Ние - заедно с нея.



Какво знае за случилото се добрият д-р Сабахаттин, че така напада Демир и Хюнкяр, а защитава безгранично Гюлтен?
Забравя се в какво положение остана Зюлейха, когато Йълмаз влезе в затвора със смъртна присъда или до живот.
Само когато се забравя онзи момент, може да се търси прилика между това, което прави Гюлтен с това, което тогава направи Демир.
Нима Гюлтен няма основна вина за отношенията между Зюлейха и Йълмаз?
Разбира се, днес нещата изглеждат различно и всички са забравили.