Домашно насилие

Колко мъка има по този свят, Боже.

Кое те задържа при него?

Съгласна съм, че най-важното е да научим дъщерите си на самоуважение и как да разпознаят първите знаци при насилниците.
Но когато от 5ти клас ги учим, че когато някое момче ги удари, блъсне или оскубе, ги харесва, май е по-скоро да се изкорени от народопсихологията ни.
И аз живеех в психически тормоз. Беше като по учебник. Бързаше адски много в отношенията ни, обясняваше ми се в любов по най-красивите начини, казваше ми всичко, което исках да чуя. И когато това го прави най-красивият мъж, когото си виждала, се чувствах истинска късметлийка. Когато заживяхме заедно, започнаха проблемите. Скандали, избухване, тънките намеци да те засегне и все успяваше мен да изкара виновна. За всичко. Една сутрин от една супер глупава случка осъзнах, че ме е страх от него наистина много. Казах му, че както ми крещи и избухва, все ще ме удари. И реших да изпъна гръб и започнах да му отговарям. Явно от безсилие реши да ми изневери. Пак аз бях виновна😊
П.С. и да, оправдавах го. Все още малко го правя..

Това е мнение на мъж в съседна тема... Който вменява отговорноста за домашното насилие на жените. Първо не си избират добре половинките, а някои даже си позволяват да отключват агресия. Тц, тц, тц...

Все жените отключват агресия. Милите мъже, с перце да ги галиш. Как няма една жена да каже ей тоя моя ми отключва агресията... Повечето отключват само депресията на жените..
Този кога ще прецени ще има ли побой, или не? След като има дете в картинката ли??? Ужас...

Живяла съм и аз в насилие, но не винаги 'жертвата' е невинна. В моя случай баща ми работеше, вършеше всичката домакинска работа, занимаваше се с нас, променяше си смените когато бяхме в началните класове да ни закара на училище или като сме болни. Майка ми не работеше, обикаляше по комшийки да пие кафе и не се е занимавала с нищо вкъщи. Когато не се разберяха веднага скачаше на бой и после си изядаше шамарите. И скандалите ставаха за неща от сорта баща ми да я помоли да отиде до магазина,  скачеше 'ти не можа ли, аз тука да не съм ти слугиня' и веднага почва да го удря. Или и казва да започне работа или да свърши нещо (да изчисти/ да ни заведе до училище). Най вече баща ми и търпеше и гледаше да не прави сцени пред нас, а тя още преди да е 'станал' скандала ни викаше при нея да сме го видели какъв е боклук. Не знам при развода как успя да изкара по негова вина, въпреки, че беше бременна в 6м от друг и нямаше нищо зад гърба си, че да може да ни гледа. Сега има още 4 деца от различни мъже и навсякъде са еднакви истории.

С мм живеем от доста време в Германия. Преди около 5г, в предната ни квартира (бяхме в WG), отстрани посроиха къща и се нанесе едно немско семейство с 2 деца (тогава на 2г и на 6г). Една вечер седим си с мм и другия квартирант в кухнята и чуваме писаци, срещу кухнята ни беше тяхната кухня и мъжа беше хванал жената и беше опрял нож до гърлото и. ММ и другия изкочиха веднага и почнаха да звънят на врата, мъжа отвори и почна да ги заплашва и тях, а зад него децата седят и плачат. Бяха звъннали в полицията и малко след това дойдоха и те. Накрая виновни бяха мм и съквартиранта ни, понеже се намесили и влезнали в чужд двор (вътре не са, само до входната врата). Не знам какво се случи/случва с това семейство, бях бременна и месец след случката се преместихме в самостоятелна квартира. А иначе до тогава изглеждаха супер семейство

Доколкото разбрах, ще има промени в наказателния кодекс. Беше време.
Само не знам как ще стоят нещата с доказуемостта. Хората често пропускат втория тип насилие и като свидетели, и като възпитание на децата си. Всеки знае, че да те удрят не е нормално и няма оправдание, но малко хора си дават сметка за емоционална манипулация, за хората (и мъже, и жени), които винаги те държат на нокти, които ти повишават тон и те обиждат, защото ТИ си ги ядосал, уязвяване и уронване на достойнството чрез подмятания и шегички и т.н. Прийомите са много и твърде много хора стават потърпевши в дадена част от живота си.
А физическото насилие винаги е предшествано от психическо такова. Има знаци, ако си възпитан да ги видиш. Щото знам за случаи, в които шамарът или побоят са след 10г връзка, но преди това е имало достатъчно гадории в отношението, които да ти изпият душата.

Живо се интересувам от темата като цяло и съм чела доста истории. Някои жени се молят да ги ударят, за да си потвърдят, че срещу тях наистина стои чудовище. Толкова са объркани и паихически потиснати, наистина на някои не им се вярва, че могат да съществуват изначално зли хора. Това е sneaky частта, не ти се вярва. Уповаваш се на клишетата, че всеки има и добрс, и тъмна страна. А именно този дуализъм, когато е отявлен, е сигнал за сбърканост.

Аз също съм на мнение, че има определени дефицити, които привличат насилници, но тази каузалност не прави жертвата виновна. Просто обяснява някои от събитията. Много мразя вменяване на вина на стъпкания човек. Наистина е гнусно и не се различава много от насилническата природа.

The Catcher in the Rye, има признаци, червени флагове - да...И аз не ги забелязах в началото - ненормална ревност, ограничаване от социални контакти, редуване на мания - депресия - един път крещи и обижда, на следващия изпада в истерия,реве, че ще ме загуби..Нервни изблици, псуване, тропане по масата, хвърляне на предмети..Обвинения "ти нищо не правиш вкъщи"; "ти не правиш за мен нищо"; ти..ти..ти и той безгрешният. Един път ми звънна колега по работа (бях хоум офис) и скандал как съм курва, къв е тоя и защо звъни - обясненията,че ми звъни по работа не бяха достатъчни. Много бързо се нанесе у нас, започна да говори за брак и деца веднага. Тогава (на късмет) една психоложка ми каза, че трябва да се махна, защото показва насилническо поведение и следващото е да ми посегне. Послушах  я - когато опитах да се разделя с него..е..както казах - водя дело, жената се оказа абсолютно права.

Много еднакво поведение имаше и при мен, Flame. Помня как в отпуска ми звънна колега сутринта да пита дали ще преведа разни неща за предстоящо занятие, когато се върна... Е, какво ми чуха ушите... Любовници, чудесии, презвъня на всеки един номер в телефона ми, всички чатове чете... Хвърлял е много неща по мен, притискал ме е в стената да ме заплашва с убийство... Събарял ме е на улицата и съм се довлачвала с рев и кръв от носа и устата до апартамента... После пък ревове и страхове маниакални... Забрана за кафе с приятелки, проверки... Но, аз накрая си правих, каквото реша, беше ми писнало и бях свикнала, че и без вина ще има скандал, така че поне да знаех защо ✌

Ужасно ме втриса като ви чета. Ако такъв се сближи с дъщеря ми, не знам какво може да натворя.

Мен отсега ме втриса, а бебка е малка още... Никога не искам да изживее моя кошмар, за да постигне катарзис...

Наистина си мисля, че няма да е излишно да има часове в училище, в които да се обяснява какво е нарцисист, социопат, gas-lighting, love-bombing, ect. Нещо като час на класния за всички. Както обясняваме на малките деца да не говорят с непознати. Не може да изискваме от един млад човек, с нормална психика, да си представи, камоли разпознае подобни агресори. И да, трябва да се говори за това - открито и високо!

Точно. Аз сама се образовах за типовете психически разстройства, които съсипват жената след токсична връзка. Нарцистичното поведение е нещо, което няма лечение и колкото и жените да си мислят, че ще се справят. Справяне няма. За това казвам, че се изисква голяма сила да си тръгнеш. Защото доста мои познати стоят един бог знае защо в такива връзки....

Има много статии за "оковата на травмата"...Сложно е обяснението. Аз опитах 3 пъти да си тръгна и той ме заплашваше и със самоубийство...Подаръци, обещания, сълзи..как иска да се поправи, как няма да се повтори, как не иска да е като баща си (баща му също бил насилник)..как аз съм всичко за него в тоя живот..от 9 кладенеца вода,само за да го приема отново. За късо време всичко е окей, после пак същото..Честно да ви кажа - ако не беше тази психоложка, ми нямам идея дали щях да се осъзная и да си тръгна. Все го съжалявах, все исках да помогна..Тези мъже ги бива много да манипулират емоционално, на база на съчувствие, чувство за вина..стават много жални : " ето, нямам си никой на този свят. Всички ме изоставят и сега и ти. Как можаа? Аз те обичам..само ти можеш да ме измъкнеш от тъмнината, само ти можеш да ми помогнеш, без теб ще умра, ще се самоубия, няма смисъл да живея без теб"

flame много от написаното е същото и при  мен.
Искам да кажа на всички, които се чудят защо жертвите не си тръгват. Насилието е се прокрадва лека по лека. Насилникът не скача на бой веднага, психическото насилие започва леко по леко. За това и жертвата в началото, когато е влюбена омаловажава прокрадващото се насилие. С малки стъпки насилието навлиза в живота и трябва нещо да разстърси жертвата за да осъзнае в какво се намира, тъй като страха е този който я държи в тази обречена връзка.
И когато някой търси помощ или е осъзнал какво става, да помогнем, а не да набиваме канчета. Канчето отдавна е набито и смачкано даже, това е една от тактиките на насилника.
Аз бях нищо, курва, мърша и боклук. Семейството ми и роднините ми, приятелите ми не ставаха. Никога няма да забравя лицето на гнева, ужаса и страха. Как ме блъскаше, хванал ме за косата риташе в дамската ми чанта. Газлайтинг до откат. Гонене посред нощ, насилствен секс. Ревнуване от въздуха и преиначаване на истината. Заплахи за убийство, за стъжняване на живота ми. И при психолог ходих, каза ми че е социопат да се махам. Но се връщах много пъти, красиви обещания, клетви пред църквата, разкаяния..... всичко траеше за седмица, после всичко се повтаряше отначало. Родих му и дете, не се посвени и през бременноста ми да ме тормози. Когато родих това беше повратния момент в живота ми, беше страшно и унищожително. Беше опасен и за детето. Умирах от страх, заключвах вкъщи, щорите дръпнати , а той звъни на звънеца да вземе детето. После звъни на телефона и започва да ме заплашва, защо не сме вкъщи. Заплахи вкъщи в моя дом, заплахи пред баща ми. Скандали.. До миналата Коледа, когато след поредната заплаха попадах жалба в полицията. Паник атаките, стреса и смазаната ми психика още не мога да се справя с тях. Изпитвам неуписуем страх от този човек.
Инстинкта ми на майка ме спаси, трябваше да спася детето от този ужас.
Колкото по-рано усетите нещо нередно, бягайте. Споделяйте с близки, колкото и да не ви разбират. Потърсете помощ и не се оставяйте в нещастните лапи на насилието.