златна гривничка на бебе???

Сина ми беше на 7 дни, когато му сложихме гривната. Толкова е свикнал с нея, че въобще не и обръща внимание, до сега не съм го виждала поне да я дърпа или каквото и да е. След като го кръстихме си му сложихме и верижката и нея също си носи без да дърпа и опитва да лапа. Свалям му верижкато преди лягане вечер, но гривната никога. И гривната и верижката, заедно с кръста му ги поръчахме още докато бях бременна. Не мисля, че е кой знае колко опасно, при положение, че детето не им обръща никакво внимание. Когато тръгне на детска (след около 2г.) ще му ги махам, за да не му ги скъсат децата. Не мисля, че е кич и не виждам нищо лошо в това!!!

За годинка купихме на Тани златна гривничка. Тя много и се радва и нямаме никакви проблеми,въобще не я дърпа да я къса

На мен лично никак не ми харесват подобни неща. Не бих купила на бебето си гривничка, нито ланец, нито пък бих й продупчила ушетата толкова рано.

Ако гривничката не се закача, не пречи и е нещо финно и сладко, Защо не? 

Не е само в БГ

Всички малки дечица са красиви и очарователни и просто нямат нужда от бижута.
Както дрехите, така и бижутата говорят по-скора за стила на родителите. Т. е., ако мама обича да ходи със златни гривни, защо не. Стига да няма чисто практични притеснения за бебка.

Аз лично не харесвам злато и нося малко и семпли бижута /сребро и камъни/.
Сина ми има две златни кръсчета /подаръци/. Стоят в шкафа. Мисля, че никога няма да ги носи. Но знам ли като порастне може и да се окичи.


  

 

От чисто естетическа гледна точка става, но на пректика не виждам смисъл_ще си играе, ще пада, става...като рови в пясъка ще похаби бижуто...а и от нейна страна неzнам...zлато, zлато, но е жълто някакво там. Има една камара пластмасички в готини цветове или сега zа сеzона zаzни охлЮвчета и пр. морски обитатели, които ми се виждат по_актуални от детска гледна точка ...пък zлатото си и го купи и като миряса малко действай ...

Чак кичозно не го намирам, ако е нежна гравничка. Но аз не бих сложила, просто защото не виждам смисъл на такова малко дете. Дъщеря ми понякога си иска златното сърчице да й го сложа на врата и й го слагам, защото е с яка верижка и все пак си е нейно. Но тя го търпи не повече от час 

Не съм фенка нито на гривнички, нито на ланчета, нито на обици. И аз като yanita смятам, че носенето на накити трябва да е плод на съзнателен избор. Иначе цялата работа ми заприличва като да сложиш диамантен нашийник на кучето си. А и смятам, че едно бебе е съвършено само по себе си, и без да му виси на врата златен ланец с разпятие.
Кико също има два такива, подарък от дядовците, но се надявам да не му хрумне някой ден да ги носи

  veni-b, щом ти харесва - купи му на детето. То всички се изказаха, колко било кичозно, но не си длъжна да се съобразяваш с вкуса на масите.
  Гледай да не му е голяма (за да не се изсулва от ръката) и да е от по-дебели сегменти, които са здраво споени един за друг. Слабото място на повечето гривни е закопчалката - обърни внимание.

Аз мисля като lala и няма да я повтарям. В Гърция е същото - задължително дечицата получават гривничка при раждането и синджирче с кръстче при кръщенето.
Само дето мен ме е страх да не стане някоя беля (гълтането е възможно ако има някаква висулка, а и моите понякога се сбиват и могат да се наранят с тези бижута), а и не вярвам да им е удобно постоянно да ги носят (съдя по себе си - с влизането вкъщи свалям всички накити и не мога да ги трая, докато върша някаква домакинска работа).
Иначе, шушулките имат доста злато (харесва ми и обикновено инвестирам в хубави и качествени бижута и ги предпочитам като подаръци), но държа нещата в сейф и ще им ги дам по-натам.
Само гривничките с името и рождената дата им слагам, когато ходим на някакво семейно събиране или да празнуваме нещо официално (сватби, кръщенета и т.н.). Нито ги пипат, нито ги дърпат, дори много им се радват и понякога искат да им сложа "гиничка".
Страх ме е за синджирчетата, защото след кръщенето им бях оставила ланчетата с кръстчетата, докато не ги чух да реват - направо ми стана лошо - Есата беше хванала ланчето на Киса и го дърпаше (кръстчето се беше откачило и се побърках да го търся - реших, че някоя от двете го е глътнала, но се оказа, че е паднало вътре в дрешките) - после доста време вратлето й беше протрито, а ланчетата също заминаха в сейфа.
Въпреки това, продължавам да им купувам разни неща - гривни, буквички, обички, синджирчета. Ако не ги искат някой ден, да ги продадат, но това са си инвестирани пари (златото не си губи цената).

Аз бих те посъветвала, щом ти харесва, да купиши да прецениш дали да я сложиш за постоянно или да я слагаш по някакъв повод и после да я махаш (все пак е нещо, което можеш да слагаш и махаш, а не е татуировка или дупки на ушите, примерно  ).

добре де, като искате да са модерни , сложете им нещо "Сваровски" или друго подобно
щото златото вече е демоде, така знам аз  

На мен ми е все тая кой какво носи.

Свекърва ми подари на Мони златна гривничка-ръчна изработка много здрава...аз я харесах и я сложих на малката. Като тръгна на ясла я свалихме.

Иначе и тука в квартала всички като я виждаха, че носи и само коментираха...дреме ми..да има и след време пак ще и я сложа.

Не плащам данък обществено мнение!

п.п. Пък ако мога да и намеря и такава с името и рожденната дата ще е супер!

А колкото до Сваровски..има страхотни розови камъчета за 50лв под формата на сърце

Мисля, че е грозно малките деца да се кичат с каквото и да било, не разбирам, по - красиви ли ще са, що ли.....Или пък със "Сваровски" ще заблестят, брей!!!!

Никога не бих сложила нищо подобно, колкото и скъп подарък да му се струва на някой. За пробиването на ушички да не говорим, че много съм писала по въпроса във форума

м-да, изненада, а не я очаквах ...

минавал ми е въпрос за обички на малката госпожица, но като порасне, може да не иска - затова НЕ.
И сега виждам, че не само обички, но и други разни украшения се слагат. Добре, ето какво си мисля- ние защо носим бижута? Това е начин за някаква себеизява - т.е. така говорим за себе си повече. Ето, аз съм омъжена. Отогоре на това имам афинитет към бяло злато и т.н. Цялостно излъчване на някакво послание, израз на стил и както щете го наречете... Дали детето ми има някакъв стил, който да изрази? Не, няма... И какво право имам аз да изразявам нещо вместо него? Ами ако не го харесва? Ако влиза в разрез с неговото разбиране, колкото и да го подценяваме сега? Не, не бих смяла. То, моето дете, не съм аз. Затова, когато му дойде времето, само ще си търси начини за изразяване.
С мнението си не изказвам никакви квалификации за никой. Това е само и единствено мое мнение.