С какво ви дразнят свекървите - тема 103

Той е този, който трябва да е наличен в семейството си. Усилията се съчетават с отговорности и налагане на мнения. Отде тоз зор да му помагат с мисъл и действие? Той няма ли си свои?

П.П. Помощта е нож с две остриета. Хем, на момента ти решава някакъв малък проблем, за кратко някой друг. Хем в дългосрочен план те прави неспособен да се справяш с решаването на проблеми.

Да се запиша и аз в темата с едно терзание или по-скоро въпрос. Със съпруга ми сме отдавна заедно, живеем отделно, имаме две деца - на 2,5г. и на почти 3м. Свекърва ми не е много за търпене, но някак я търпя, майка му е и баба на децата ни. В общи линии завършен егоист и голямо мрънкало, в това се заключават недостатъците, които конкретно мен ме дразнят, но не за това ми е въпросът. Така се случи, че откакто се роди малкият ни син, моите родители много ни помагат, в съвсем битов план - ако се наложи да свърша нещо навън без децата (наистина наложително имам предвид), ги гледа майка ми, понякога вземат големия у тях в събота (през деня, без преспиване), за да мога да си поема въздух, когато майка ми готви, готви в повече и ни изпраща храна за вечеря (в началото се случваше почти ежедневно, сега вече по-рядко), ако имам нужда от превоз до...  детската консултация например, разчитам на баща си понякога, ако е кофти времето, че с двамата ми е трудно дори такси да взема. Съпругът ми работи всеки ден, често извън града. Свекърите ми никога за нищо не са ни предлагали помощ, даже когато се роди големият ни син свекърва ми няколко пъти по различни поводи е казвала, че ще го гледа, ама като порасне. Аз и не очаквам помощ, не я търся и поради всичко написано така се случи, че децата ми са по-близки с моите родители, не с тях. Напоследък забелязвам, че съпругът ми изпитва неудобство от цялата тази ситуация, не знам точно от кое -  че поради неговата липса, се налага да разчитам на нашите или че те  ни помагат, а неговите родители - не. Не искам и все още да ровя, като го питам. Искам да чуя странична гледна точка и затова пиша тук. Трябва ли да направя нещо - да огранича помощта на своите родители, да се опитам да включа неговите и ако да, как? Държа да кажа, че никога не съм дистанцирала умишлено семейството си от свекърите, по-скоро той самият им знае треските и често се кара с тях, и все пак виждам, че цялата тази ситуация му тежи. Много неща пропускам сигурно, питайте...