С какво ви дразнят свекървите - тема 103

Да характер, да. Моите три деца защо са напълно различни, пък ги възпитавам еднакво?
И до средата - приятелите им също влияят

Уроци за кандидатстване след 11 клас. Не ходят само ТЕЯ които не се справят, ходят почти всички.
Ако тогава се влизаше задочно веднага, щях да вляза и да ходя само 1 година. Впрочем, на висшата математика в УНСС са ми единствените 6-ци за цялото следване, извинявай за фукането.
И щом съм се насочила натам, а не към литература, история и т.н. - сигурно преди това съм си дала сметка коя ми се удава повече.
Но се радвам, че ти дадох нов повод да се заядеш  

Моето въобще не съм го бутала, защото дори стандартната математика не му е сила, какво остава за тази.
Но бяхме излезли след турнира с група амбициозни майки и се хванахме да решаваме.

Аз ли обърках темата, вие ли?

Да, и до характер е, но и до възпитание е. Родителите поставят основите и границите на отношението към тях. Това, не виждам, как може да се отрече. 

И аз това се зачудих. Пет пъти прочетох заглавието, ама няма грешка...

Нали ги уплашихме снахите, не смеят да се оплачат.

Не виждаш, докато не се сбъскаш.
Ако ти се падне дете с нагласата, че всички са му виновни за всичко, черногледо по рождение, или трябва да разшириш границите, или да прекратиш отношенията, а не е като да е с чужд човек.

Ама разбира се, те децата от лотарията се падат.
Не граници, а отношение и нагласа трябва да се променят. Начин на обясняване, подход, много други решения има. Стига да можеш да ги осмислиш и да ти дойдат на ум, а не сам да се държиш в собствените си тесни граници и всичко да прехвърляш на детето

absurT, крушата не пада далеч от дървото.  Така че не ми се пада дете с невиждани от мен наклонности, а му предавам гените си, нагласите си, и баща му също. Нищо непознато за един родител. Може да е само неосъзнато.

Гените обаче се комбинират различно у различните деца. Дъщеря ми беше тиха и кротка като буболечка. Със сина ми сме остри камъни и той си е такъв по рождение, гадинката започна да ми вика още преди да е проговорил.
Старая се да го разбирам донякъде, но след като си има недостатъци - до 18 години аз ще се старая да омекотявам влиянието им, после ще си чупи главата сам.

Значи, мен свекървата много ме зачиташе като човек преди. Звънеше ми или поне като звънеше на сина си питаше как съм и т.н. След като забременях пък ми звънеше още по-често, а като бях в 9-тия месец - всеки ден (да пита дали съм родила...). След като й родих златното внуче обаче тотално друга картинка. В началото ме питаше и мен как съм, но колкото повече расте бебето, толкова повече тя не ме зачита за част от семейството или за човек като цяло. Като звънне хич не си говорим, само казва "я включи камерата да видя бебето" и до там - почва да говори на бебето, докато не ми писне и си измисля някоя причина да затворя. Просто много ме изнервя, а и бебето започна да се изнервя като я гледа на камерата, иска да вземе телефона и пищи, защото не го давам, щото, видите ли, ако дам на бебето телефона, тя ще каже "ее, камерата се изключи" или "нищо не виждам, какво правиш?".
Преди я обичах тая жена, но сега изключително много ме дразни и хич нямам желание да я чувам и виждам. Явно цялата тая работа преди със звъненето и питането за мен е била една манипулация, та да си кажа" виж тая жена й пука за мен" и да я харесвам. Иначе кой знае какво ми е говорила/говори зад гърба ми.
А, като сме у тях на гости също е супер миличка и добричка, ама нали синчето й е там и ще направи забележка, ако каже нещо накриво.
От друга страна пък, казах на мъжа ми колко ме дразни това с обажданията, а той си мълчи.

Та това е едно от малкото неща, който ме дразнят в свекървата, излях си душата.

Т.е. дразни те, че се обажда да пита за внучето, но не се интересува ти как си. Правилно ли съм разбрала? Ако ще те успокои, да ти кажа, че собственият ми дядо, на когото аз бях единствената внучка и абсолютна любимка, за около година ме "забрави" тотално, когато родих сина ми. Беше като обсебен от първото си правнуче. Тогава много му се цупондрех, а сега го разбирам каква радост му е било.

Преди си била инкубатор и затова се е интересувала, сега вече детето е факт, какво й пука кой го е износил и родил?
Бъзикам се, де. Сериозно - и какво като каже "еее, нищо не виждам". Ти дете ли си, та да не можеш да се защитиш? Обясни й това, което на нас - че бебето писка и иска телефона, ако е пред него.

Ревнуваш май? 
На твое място щях да се радвам, че се вълнува само от бебето. По-добре да му бърбори на него, отколкото на теб да ти дава съвети или да ти се меси по друг начин. Пак ще те дразни, даже повече.
Стискай зъби, ще ти мине. Щом толкова се радва на детето, има шанс след време да ѝ го оставяш за малко, за да си поемеш малко въздух или да се видите насаме с мъжа ти. 

Ти сериозно ли? Половината тема, че и повече ще е на върха на щастието, ако свекървата не занимава всеки ден снахата с лични разговори. А ти питаше ли я всеки ден как е? Най-вероятно не. Ама тя не се е фръцнала и още звъни на вас. Теб и бебето имам предвид. И е напълно нормално за бебето да пита. За нея сигурно сте едно цяло, като пита за него, все едно е питала и за теб