Един тъжен татко търси съвет .

Но понеже авторът е честен и не кръшка...все пак да уведоми жена си за бъдещите си намерения. Обаче това ще вбеси жена му, тя ще реши да му кръшне и хайдеее още нови 20 години "Дързост и красота"

Много смешна пързалка ми е темата - с бели конци съшита, че и съспенса на четящата съпруга - напомни ми за онази блогърка и мъжа й. Значи след 23 години той страда за нещо си там, нарича с "тъжен татко", след като явно децата вече са доста големи, иска съвет "Как да не мисли"    Няма лошо , ако темата би била полезна за някой с подобен проблем, но това си е малоумно - дори в съда имаме по-малка давност, не е логичен проблемът и едва ли има реален човек с такъв.

За жената не знам, но ако темата е риъл, и вече порасналите деца четат тук, което хич не е изключено, предвид че половината страна рови из форума, не искам да си мисля как биха се почувствали.

Значи до тук стана ясно, че част от пишещите нямат нищо против да им кръшкат или път те да кръшкат. Ако мъжете им ги хванат на калъп, не искат да са тъжни (мъжете), а за по-мъжествено...какво? Да ги пребият и да се напият с аверите в кръчмата, че така е по-мачовско, а на връщане да забършат някое младо парче месо в тоалетната? Въобще истинският мъж няма право на тъга, той има право само на агресия (и една част точно така си изразяват тъгата, ама те пък били примати).
Иначе по темите валят съвети към жените да говорят с мъжете си, да си изясняват чувствата, да ходят по психолози...е как тоя истински мъж ще си пречупи езика с подобна несвойствена дейност? Той мъж ли е или женчо някакъв? Истинският мъж от балкански тип първо посмъртно не би писал във форум, още по-малко би стъпил при "психар". Защото ако нещо ужасява истинския мъж, то е да не го видят слаб. Щом си позволява да тъжи или да сподели с някого какво чувства, значи е джендър, да си облича там тантелената ношница и да лапа сладоледа. Жената може да споделя проблеми с всички - с форума, с комшийките, с цялата махала. Мъжът - не. Истинският мъж решава проблемите от личностен характер по друг начин - прави се, че не съществуват. Напива се с приятели, може и да се посбие, и на сутринта е нов човек. А ако жена му нещо му мрънкя, го премества в другия крачол. И ако жена му продължава да мрънкя, си намира любовница. Ама това пък не било мъж, било истинско прасе. Е няма угодия!

Допускам, че отношението е такова, защото не се идентифицират с някого, който не е изневерявал никога на партньора си и няма практика да го лъже, а на всичкото отгоре е способен да има чувства към един и същи човек и 20, и 30 години. Но колкото и да е странно, такива има - и мъже, и жени. И те наистина приемат болезнено изневярата на партньора, ако ще и преди 50 години да е. Защото за тях не като просто почесване на това в онова, а предателство към личността си. Не че не може да се прости, може. Ама трудно.

Чувала съм изказвания от "истински мъже" по повод на изнасилване: е какво толкова, да не й се е изтъркала? Един душ и е като нова. Реално погледнато е така. А в действителност - съвсем иначе. И изнасилване може да се преодолее. Ама трудно.

Дали някой от реала ще разпознае действащите лица - това важи за абсолютно всяка споделена история. Както казах, вече е време целият раздел СО да се закрие, че то много оплаквания там, на всичкото отгоре може да се прочетат от половинката/комшийката/шефа/детето на шуренайката.
Хората качват много повече лични подробности напълно неанонимно във Фейса.

Душата може да боли и от по-малко. Не вярвам да сте толкова неуязвими, девойки, лели и баби весели.

Ами ти какво предлагаш, Сапфир? Да си посипем косите, какви простачки сме жените ли? Или да се разплачем, за да се почувства автора по-добре? Всеки е написал, каквото мисли по въпроса. Който не му изнасят чужди мнения - да си пише сам със себе си в таен дневник с катинар от всичко по 1 лев.

Някои хора смятат, че е жалко, дребнаво и пресилено да рони сълзи, защото преди 20 години благоверната вдигнала полата и това е. Съвсем нормално мнение.

Освен това темата е повече историческа, отколкото Семейни Отношения ... да не кажа археологическа направо.

Обобщенията си ги пази за себе си, Black Sapphire. На мен например нищо такова не ми е ''станало ясно'' от темата, пък ето, и аз пиша тук. Мен лично съпругът ми не ме бие, пиян никога не съм го виждала, а и не му изневерявам. Надявам се, и той на мен да не ми. Говорим и се изслушваме много внимателно, когато имаме драматични моменти във връзката ни, не си изплякваме мелодрамите пред непознати хора. Така сме възпитани, за добро или лошо, така възпитаваме и дъщеря ни.

Останалото Салсиша го е казала, да не повтарям.

Каквото и да си говорим...23г страдания, драми, ровене и натякване е туу мъч дори и жена да го прави.

Black_Sapphire, между мачо еВ@ч и бияч и тъжен Драма куин има още мноооого видове мъже и вариации на мъжки характери. Светът не е черно бял.

Не съм неуязвима. Подсъзнанието ми знае това и ми освобождава хард диска от някои спомени. И чувства за тези спомени.
Това да не е "Силата се пробужда"😁

По принцип съм против изневярата мъж съм.Мога да посъветвам таткото да не рови какво е било преди 20г живота е прекалено кратък та да изживява драми от преди 20г.Ако държи на жена си да си живеят живота.Може след забежката да е решила да си седне на дупето.На стари години ако реши да се изживява отново на любовница ще го отдам на хормоните.

Може да я покани в Съдебен Спор.

Сълзите и реването ги измислиха някои други хора. Човекът каза, че е тъжен (защото се чувства предаден; нещо ненормално?), и че мълчи. Не виждам пряка връзка със секси бельото и домакинската хартия.
За тебе може да е "вдигнала полата" и да е нищо работа, ама може би ти не гледаш на секса така сериозно. Не знам какви са ви отношенията в брака, може да си кръшкате по малко двамата, ваша работа. Авторът не го прави и не го приема.  И на него му е ясно, че не е причина да се разделят, обаче едно е разумът, друго - чувствата. Той не иска да заклеймява жена си, че е курва, иска да се справи с емоциите си и търси съвет как (като допуска, че някой може да му даде полезен акъл и се допитва до широка анонимна аудитория, без да излага на риск достойнството на жена си, като сподели проблема с познат). Говорил е с жена си, явно разговорите не са помогнали. Тук не става дума за решаване на практически проблем, който да се разясни с разговор и да се вземат мерки. Става дума за емоции, а емоциите не винаги са вързани с рациото. Някои хора може да са като роботите и с щракване на копчето (или една бира и малко тежка музика) да елиминират всички нежелани емоции. Но не всички са така.
Честно казано, за мен хора, които така лесно се оттървават от нежелания баласт на душите си, са малко или много повърхностни. Просто нещата не ги докосват особено дълбоко, затова и не разбират другите, които са способни да страдат продължително.

Джулая, а не допускаш ли варианта за нормален, мъжествен мъж, който просто изпитва тъга? Или това не се вписва в портрета на истинския мъж?

Каквото предлагам, го предложих.
Може би има някакви специализирани техники - медитации, автотренинг - за справяне с проблемни чувства, но тях може да му ги предложи някой по-сведущ от тукашната аудитория. Или просто да загърби съзнателно миналото и да гледа напред, но няма кой да го направи, освен него.
Това при положение, че жена му не е онази "палавница", която би се пробвала с масажиста. Ако е, то значи бракът им е безсмислен, защото нито един от двамата ще получи това, от което се нуждае. А ако просто е допуснала грешка на младини, но вече оценява това, което има в семейството си, би трябвало с времето проблемите да се изгладят.

Ами странно е това наистина на 40+ и след толкова много решени проблеми (95% от семейните проблеми) още да те тресат такива емоции - ако човек се е сблъскал с толкова проблеми, ще претръпне и емоционално. Все си мисля, че някъде къмто 35 вече човек спира да се тресе от драми, почва да действа с повече непукизъм.

А иначе тая меланхолия и смяна на настроения за нещо отпреди 20 години...абе хубаво е да се отиде на доктор. Може нещо да се разболява човекът, да има дефицити и да му пада гардът. Не е нормално това, такива ревове...ама знае ли човек, може нещо мъжката менопауза да го тресе.

Не, истинският мъж не се напива и не бие, не заковава млади мацки. Просто си продължава с живота. На 40+ вместо да мислите къде и как да разпуснете, вие си създавате драма. Животът е кратък, стига толкова драма - живейте си.

Стига с това кръшкане, Saphire.
Някои живеем ежедневно в чуждите трагедии, няма нужда от толкоз вживяване, позапри се.

И чак сега ли намери да се чувства предаден? Когато го тресна андропаузата и хормоните отлитат? Какви са тия истории изобщо? 20 години е ... тъжен?! Трябва да го канонизират тогава, щом е отпрал 2 десетилетия в мъка и тъга и чак след това се е зачудил, как да спре да мисли ...