Раздялата (моля за съвет).

Ще се ме боли за някой, който не може да приеме най - свидното ми? Удобно ще игнорирам,че го е страх от мама и тати,макар че не трябва, но дори само заради детето си, ще му разпиша еднопосочния билет за вън от живота ми без да ми мигне окото...нито мъжете, нито жените, които нямат деца свършиха, визирам факта, че и за двата влака има пътници...

Ами не го обсъждай, занимавай се с други неща, ей го празници идват, чети темите за декорации и манджи вместо за семейни отношения. Излез навън, ако детето ти не е бебе вземете си някаква игра па играйте, забавлявайте се, гледайте анимацийки, ако трябва флиртувай из фейса, ама не го мисли този човек. Той явно си търси жена както се търси диван, да му е топло и меко, да седне и да се гушне и до там, колкото и да е хубав не си е работа да се захващаш с такъв тип, той все ще намери нещо да не е доволен.

Simena,
Обмисляш ли вариант да оставиш детето си, заради този мъж ?

Не в никакъв случай!!!

Гениална идея! Е на гарата ли да го остави?

Питам просто. Има и такива. Любовта им е по-важна от всичко. (Как се обича мъж, за когото детето ти е пречка ?) Двете са ми несъвместими на мен поне, но ето че явно може.

Най важното украшение на една жена е собственото й достойнство. Сложете го отново и ще ви се подредят нещата, или с този партньор или с друг.

На секундата ще ми опротивее до крайна степен човек, който не приема детето ми и го смята за пречка. Радвай се, че си се отървала.

Симена, 89 в ника ти вероятно е годината ти на раждане. Като по - голяма с 25 години от теб да ти разясня някои неща от народопсихологията и манталитета на мъжете от турски произход:

1. Мъжете живеят цял живот с родителите си. Само много богатите се изнасят от къщи, но и те спазват строго установените правила при женитба - с искането на бъдещата невеста от родителите и, годежи, вечер на къната и сватба. Целият масраф се поема от родителите. За тях е недопустимо сериозна връзка с разведена жена с дете.Затова е крил толкова време .За мен като жена от по - старото поколение, обаче, поведението му не е мъжкарско - " хем искам, но не ми стиска ", еле пък и живял седмица на женски терен.

2. Това гушкане, за което говориш не е грижа - като цяло мъжете мюсюлмани са с ниско либидо, следствие на нечувствителността на " семейната им скъпоценност " от обрязването.

3.Това за детето ти е изключително грозно и жестоко. На твое място щях да го изхвърля с ритници и да почерпя, че съм се отървала. Като цяло те са консервативни, независимо от кое поколение са и за тях е въпрос на престиж връзка с българка, но не и сериозна такава. Едноседмичното ви съжителство вероятно го е отблъснало, или е установил, че детето му пречи и разваля спокойствието, но пък да си е направил сметката в началото. Ще го преживееш, няма страшно. Намери с какво да се залисваш, съзнанието ти да бъде заето с нещо, за да не мислиш. С всеки изминал ден ще боли по - малко, докато една сутрин не се събудиш и си кажеш"
Боже, каква тъпанарка съм била да страдам за глупости ".

Трябва да се опитваме да се видим през очите на другия. Но ме такива каквито искаме да бъдем, а каквито сме.

Радвай се, че си се оттървала на време! Не са свършили мъжете, ще си намериш твоя човек, който ще те приема с детето ти. А това, че е турчин е още една червена лампа за мен. Просто на тях манталитета им е такъв, масово приемат жените като даденост.. Имам два примера около себе си. Две познати, и двете са с турци. Едната живее като прислуга и затворничка,няма личен живот, не може да излиза сама с приятелки.. Другата на пръв поглед изглеждат като перфектното семейство, имат си дете, обаче той ходи изневерява на поразия..

Ако един мъж е влюбен в една жена,той ще я приеме и с едно и с две деца...Има много такива случаи..
Този не те обича.И не те заслужава.
Учудвам се,че ревеш за него,а не си обидена от факта,че не приема детето ти.
Не се унижавай да го търсиш и да му се молиш.
Бил от турски произход.Това не е оправдание.Имам приятелка с дете от друга връзка ,която е женена за турчин.
Е,вярно,живеят в друг град и с родителите му не се виждаха първата година.
После се роди тяхното дете и отношенията им се оправиха.Сега се виждат по празници.
Неговите родители се държат добре и с двете деца.



Ако някой ми каже,че не иска детето ми-прекратявам всякакви отношения на момента.

По повод последната хързулка

Чест би направило на жена да признае такава злоба, ама останалото... Човек трябва да живее собствения си живот, не в песни на Преслава.

Simena_89, разбирам, че се чувстваш излъгана и наранена.
Но чак толкова да страдаш и да хлътнеш - не.
Гордост, гняв не изпитваш ли? Не ти ли падна в очите този мъж?
Поиграл си на "любов", а после ще се оправдава с детето ти! Все едно не е знаел за съществуването му! Мухльо!

Тези думи, че те обича но не вижда бъдеще, са били и в моята глава. Имал съм случай в който адски обичам но се страхувам да си представя бъдеще с тази жена. Най-силно ме смущаваше ирационалността на някои нейни постъпки и поледващи твърдения в които ми засядаше усещането за неискреност. Малко по малко се натрупва и ако стане набързо за къс период доверието в отсрещния става щета. Според мен трябва да работиш за доверие.