Бъдещата свекърва / снаха, зет, тъща/ - нагласи и очаквания

  • 53 944
  • 1 246
# 1 215
Светкавица, мило ти е мъжа ти да демонстрира мъка и жал, към майчиня дом и съжаление, че е създал такъв с тебе, а не е под на мама си комбинезона? То всъщност не е дом де, все пак мама не е там, да му забърсва ... мустака. Мило ... наистина ...

Съжалението може да дойде единствено от твоето държание и отношение.
Никой не бяга от хубавото и споменът за хубавото не връща никого в детската стая- не и за постоянно, но го кара да направи сравнение и да търси същото ОТНОШЕНИЕ и УВАЖЕНИЕ, а не да се примирява с всичко в името на общото легло.
Виж целия пост
# 1 216
Всеки го тълкува различно. Обичта към майката не я възприемем като отричане на съпругата или съжаление. Обратно - незачитането на синовната обич и признателност от страна на съпругата говори много за тази съпруга. Каквато и да е свекървата, няма място за намеса на отхвърляне на отношения между майка и син.
Жестовете към майка му са си между тях двамата, трябва да си много глупав и ограничен, че да правиш скандали заради посланието, което е подарено на майката на мъжа ти.
Виж целия пост
# 1 217
Не мисля, че мъжете правят чак такива литературни анализи на надписи върху чаша. Пак, че пише "мама", можеше да пише дядо или котка. Видял "мама" - купил.
Виж целия пост
# 1 218
Скрит текст:
Светкавица, мило ти е мъжа ти да демонстрира мъка и жал, към майчиня дом и съжаление, че е създал такъв с тебе, а не е под на мама си комбинезона? То всъщност не е дом де, все пак мама не е там, да му забърсва ... мустака. Мило ... наистина ...

Съжалението може да дойде единствено от твоето държание и отношение.
Никой не бяга от хубавото и споменът за хубавото не връща никого в детската стая- не и за постоянно, но го кара да направи сравнение и да търси същото ОТНОШЕНИЕ и УВАЖЕНИЕ, а не да се примирява с всичко в името на общото легло.

Да се смея ли, да плача ли ... търсел горканчо СЪЩОТО отношение и уважение, както от майка си? Той си иска майка, не му трябва общо легло на недораслячко? Така ли стана?

Ами ще се смея, какво да правя, не мога да се сдържа!
JoyJoyJoyJoyJoyJoyJoyJoyJoyJoyJoyJoyJoyJoyJoy
Виж целия пост
# 1 219
Смехът е здраве, смей се и ако на мъжа ти също му е смешно, всичко ще ти е наред. Peace
Виж целия пост
# 1 220
Смехът е здраве, смей се и ако на мъжа ти също му е смешно, всичко ще ти е наред. Peace

Мъж ми, ако изчатка и го тресне неврастенията и започне да очаква да се държа все едно съм му майка, а той златното яйце ... ами ... ще постоя, ще го погледам, ще се посмея. И като се наситя да се смея - ще го изритам.
Виж целия пост
# 1 221

Мъж ми, ако изчатка и го тресне неврастенията и започне да очаква да се държа все едно съм му майка, а той златното яйце ... ами ... ще постоя, ще го погледам, ще се посмея. И като се наситя да се смея - ще го изритам.

Обсесията ти пречи да осмислиш елементарно изречение.

Говоря за уважение и отношение, а не да се държиш, все едно че си му майка. Mr. Green
И като чуя как нахъсано някоя с две бебета и едно малко по- голямо, се кани да изрита единствения, който работи в къщата, щото бил искал невъзможни неща, и мен ме избива на смях. Mr. Green
Виж целия пост
# 1 222
Не извъртай, не извъртай, изпусна се, че търсел не просто отношение, ами СЪЩОТО отношение! Joy
Виж целия пост
# 1 223
Не извъртай, не извъртай, изпусна се, че търсел не просто отношение, ами СЪЩОТО отношение! Joy

Не извъртам- за ОТНОШЕНИЕ говорим, не за подгъзуване, ама как да разбереш, като си обсебена от комплекса "свекърва"? Mr. Green
Виж целия пост
# 1 224
А, сега пък обсебена съм била. Като виждам тук темите се сещам за табуретката и викам да попиша малко, току виж някой си оправил настроението, че има и по-зле.
/За вас го правя тоест - чувствайте се специални!/
Виж целия пост
# 1 225
В първите страници бях постнала една притча за сина и майка му, та тя си е правдива.
Все ще си с шапка , или без шапка.
Въпросът е какви майки възпитават кротки момчета/муньовците/- явно властните.
Какви майки възпитават агресвните момчета- явно муните.
Добрите момчета дали са от добри майки, и въобщееее, как едно момче да го възпиташ - с кютек, или с ласки ? Все е зле работата. Пак накрая ти го взема момичето и все майка му е виновна.
Между другото, и аз съм обвинявала свеката, че не  е възпитавала с обич децата си, и бившият, и сестра му, бяха като машини- без емоции, без чувства, та отначало много се ядосвах като ми даваше акъл за бебето, когато сме били на гости. Но тя беше израстнала емоционално / предполагам/, защото ми е споделяла, че с мен си говори за неща, които и двете и деца не знаят. Еми как да знаят, като бившият ми е разказвал, че когато другите деца от улицата са тичали да посрещат маййка си от работа, той се е чудел къде да се скрие и свре, защото все е бил "за бой".
Не се спогодихме с него, ама друга една си го търпи . Не съм се интересувала как, де. В началото беше споделяла с общи познати, че само аз мога да я разбера. Ама нейна работа , аз нали се отървах.
Виж целия пост
# 1 226
Пак накрая ти го взема момичето

 Ей, това пък не мога да го разбера. Това мислене ми е много тегаво.
Какво значи"взима"?
Децата порастват и "отлитат". Живот. Никой никого не взима.
Събираме се, разделяме...Търсим си щастието. Някои го намират. Всичко зависи от самите нас.
Виж целия пост
# 1 227
Продуктът , ве Joy Готовият.
Не му го даваш, нали Stuck Out Tongue Winking Eye,
Виж целия пост
# 1 228
Продуктът , ве Joy Готовият.
Не му го даваш, нали Stuck Out Tongue Winking Eye,
Разбирам, влагаш хумор.
Но някои майки имат точно такова мислене и разбиране. Непонятно ми е. Това исках да кажа.
Виж целия пост
# 1 229
Че то и момичето ти вземат, отделя се  и си твори живота.
Тези дни синът ми се отби сам след повече от 4 години, по работа , наблизо бил.Така правеше преди децата, явно се връща в изходно положение ,олекнаха малко грижите.И с времето повече се връщат ,но има един период да са откъснати и не общуват , натоварени и ни се струва,че не са наши.Както съм била и аз , после почнах да се интересувам от нашите ,но в един период -никак.Запълнено беше с друго и нямаше място ,така стана и  със сина ми като дойдоха децата.Разбирам напълно.Но не пречи да мисля в някакъв момент, че не  е мой, че са го взели ,всъщност животът го взе.Нищо лично към никого, такова е чувството.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия