Любители на Котки - Тема 127

Ние сме късметлии май. Кифльона е голяма темерутка. Държи на личното си пространство и засега няма собственическо отношение към никого.
Обаче тази сутрин е подивяла и ще се разправяме. Откакто е станала, само бели прави. Добре, че дребния стана, че само той може да я укроти.

Топчо и дядо Мраз


Весело посрещане на  Новата година! Нека тя ни донесе много щастие,  любов и късмет

Малката лисичка, как е Елизабет?

Добре дошла, Карол!

Нашето диване безчинства. Елхата вече е почти без играчки. Не знам как да ги събирам, че са из целия апартамент.

Ние откакто имаме елха вкъщи е голяма драма Кари разбра вече, че не трябва да ходи, но е станала много отмъстителна и само прави бели и го отдаваме на това, че я е яд, че не ѝ позволяваме да ходи да дъвче игличките на елхата Отвреме навреме като мисли, че не я виждаме, само минава небрежно и удря по една лапа на някой клон или играчка

pvacheva, не мога да помогна за жалост!
Желая спокойни дни на Мърки ❤

И малко будна котка, която прихваща пердетата на мерника 😁

Когато не можеш да играеш ама не даваш и на другите.
Колкото повече се отпуска толкова повече бели прави. Снощи заспа заедно с нас на леглото, но по някое време е станал. Тази сутрин холът беше неразпознаваем. Съборил е цялата елха, всички играчки бяха пръснати, повечето стъклени съответно счупени, а той си лежеше и спеше. Гледах го аз, за щастие не се е порязал на играчките, сега спи и се подготвя за следващите бели.

И Блекс е много сънлив тези дни- спи си и денем и нощем. Сутрин по навик ме буди в 6:30, но аз не му обръщам внимание и той търпеливо изчаква да се наспя (безценен). И хапва по- малко сега като не тича навън.

Ето го и моя щурчо с една странна (извънземна) снимка 

Минахме през ветеринаря днес.
Прегледа я.
Добре е.
Сега ще барикадирам едната стая за нея довечера да не се плаши.

Браво за Елизабет, но по-добре, че я заведохте. Така ще ви е спокойно.
Simantro, и у дома играчките са навсякъде.Много е сладко диването, разкош! Альо май се мисли за маймуна, и с играчки, и без играчки все е върху елхата. Вдигнала съм ръце😀. Много е смешен. А Ванчо побутва с лапичка някоя от долните топки и дотам. Ама той е кротко котенце, а са от една майка. Ален Делон отговаря съвършено на името си: красив  гамен😂😂😂

Той не желае да ме чуе като обяснявам, че там не може. Не е като Кари, която макар и сърдита, слуша😀
Пердетата на В@аня лошо им се пише😀
Искам да гушна коремчето на “глухото” котенце, прелест! С., нали знаеш, че на елхите им прилошава, пада им кръвното и припадат. Ти какво си помисли, че се е случило?😀
А Блеки, ох милият, като извънземен е вярно😂Красавец е той.

Черньо и Златна взехме от улицата с още неотворени очички. Бяха под една кола, плачещи за майка си, която така и не се появи. Нищо не разбиращи от отглеждане на котки, сърце не ни даде да ги оставим и ги приютихме. Помня как през два часа трябваше да ставаме да ги храним,  а те милите с тънки гласчета плачеха. Лека полека започнаха да отварят очички и тромаво да се движат без да докосват с тумбачета пода. Бяха много смешни и сладки при първите им опити да скочат от стола към масата, разбира се неуспешни. Черньо изглеждаше леко проскубан, едното оченце постоянно му се възпаляваше, но даваше заявки да стане особено диво и активно коте. Златна пък, си стана бухтичка от началото, много мила - още от много малка усещаше, когато съм тъжна и се сгушваше до лицето ми, за да ме успокои.
Ето снимка когато са на около два месеца

Постоянно си спяха заедно и бяха неразделни. Особено вечербо време когато спях. Е, тогава обожаваха да се боричкат върху мен и да ме събудят.

С времето пораснаха, Черньо заглади косъм, стана много красиво коте. Ветеринарите го наричаха котешкия Аполон.
Започна се с белите и любочитството. Черньо не ми позволяваше да влезна в тоалетната без да се шмугне с мен, а Златна пък надничаше да види какво готвя. Започнахме да мислим за кастрация, но ветеринарите ни уверяваха, че е още рано (бяха 6 месечни). Рано, рано ама нъц. Златна изведнъж започна да наедрява, а ние тлкова заблудени, че не може да стане белята, просто си мислехме, че е нормално напълняване, докато един ден, прибирайки се от работа, Златна ни посрещна гордо и мяучейки ни насочи към дивана. Шмугна се под него и искаше да видим какво има. Беше горда да ни покаже новородената си дъщеричка. Кръстихме я Малечка. Малечка на вид не приличаше на никой от двамата - сива с бяло. Прекрасно красиво коте, но пусто му колкото красива, толкова и проклета. Още от начало не ни даваше да я доближим, та до сега - 2 години по - късно. Оказа се и горда дъщеря на баща си - първа писта за дивотии.
Не мога да си представя живота ми без тези тримата, всеки от тях чувствам като част от семейството със собствения си характер.


Извинявам се за дългив пост, дойде ми отвътре да го напиша.

Карол, уникални сладури имаш, да са ти живи и здрави, много, много са красиви!
Изообщо вече нямам съмнение, че е глух нашия беладжия. Като го оставим за малко сам и като се върнем ни посреща на вратата, значи чува като отключваме. Като си чуе гранулите тича, ще се пребие. А за елхата още ме гложди каква е истината, защото като припадна веднага отидох да видя какво се е случило, а него го нямаше, беше скрит под единия диван и като разчистихме чак излезе - ни лук ял, ни лук мирисал. Та може наистина и на нея да ѝ е станало лошо, да е решила да си подремне на земята, а ние да го обвиняваме завалията.

Давам на Рафаела малцова паста. Компанията е първа жичка за водичка . Малкото яде като невидяло ВСИЧКО. Не знам дали е нормално, тя е спасена от улицата, сигурно е гладувала, но все пак...

Момичетааа, как сте, как са пухльовците? Да ви кажа, много ми е жал за всички душички навън Кой знае колко са стресирани от цялата пукотевица