
Дана, радвам се, че вече си тук.
Фекели има три реплики във фрагмана, но него не го виждаме и затова остава неясно към кого се отнасят. Втората е принципно това, което казва вече конкретно с третата, която ти си обяснила. Според мен, това са думи към Йълмаз. Още като излезе фрагманът си спомних последния разговор между Зюлейха и Йълмаз преди ареста, когато той я извика след посещението и в стаята на Демир и вече беше получила „Облак на небето“. В него се съдържат подобни мисли. И тогава, и сега, този разговор ми прозвуча съдбовно и като предупреждение. Тогава тя сякаш искаше да каже на Йълмаз как трябва да разбира това, което предстои да се случва. Вечерта Зюлейха вече спеше до книгата, а на следващия ден, докато тя пиеше отвара, за да абортира детето, при нея дойде Хюнкяр с въпроса „Бременна ли си?, чашата падна и се счупи и фактически започна разказа за случващото се „под облака“. Предлагам да изчакаме епизода и да видим към кого и в какъв контекст са репликите на Фекели от фрагмана и тогава да продължим с обсъждането. Ако, разбира се, и други виждат връзка. Сега само ще припомня това, което говориха Зюлейха и Йълмаз към финала на 2 еп., защото ми се струва, че има връзка между казаното от Зюлейха и думите на Фекели. Общото виждам в еднаквата активна роля, която те определят за жената в любовта между двама души, и виждането за мъжа като отражение на жената и това, което е в нея. Но става дума не за любовта изобщо, а за тази, която живее в сърцето. Това е любовта с чувства, свързана с вяра, божественото в любовта. Тези думи от 2 еп. са много актуални и сега, за да преценяваме героите: верни ли са Зюлейха и Йълмаз към обещанато тогава, както и как двамата мъже се борят за сърцето на Зюлейха и т.н.
Хилял Алтънбилек днес има рожден ден.
Поздравявам я и и желая здраве и още много хубави роли!
Еп. 2:
Йълмаз: „Не се съмнявам в теб. Знам колко си чиста. Знаеш, че извърших една грешка. Всеки ден го сънувам. Но ще направя всичко заради теб. Отново ще го направя. Ако някой те погледне косо...Ще проебърна този свят. „
Зюлейха: „Погледни ме. Гледай ме. Нима мога да погледна така друг?“
Йълмаз: „Ти няма да погледнеш. Но ако той гледа на теб както гледам аз?“
Зюлейха: „Кой може да ме гледа така като теб?
Знаеш ли защо ти ме гледаш така? Защото и аз те гледам така. Това сърце е затворено за всички, освен за теб, Йълмаз. Дори падишахът да дойде, няма да влезе в него.“

Лучия, странен ми се видя този огън във водата.
Но за самозапалваща се възглавничка не съм чувала,
затова не ми е минало през ума.


















и утре вечер сме на кино,






След 1 седмица тежък грип, после 3 дни работа в 2 от които и рожденни дни(на съпруга и малкия синковец) не знам утре вечер ще имам ли сили да изгледам епизода. Ще пробвам след работа да поспя та дано мога да гледам.
До утре!