
Още веднъж представянето на персонажа:
„Аз съм Демир Яман.
Стопанин съм на тази земя.
Работниците, влагащи силата си в плодородието на тази земя;
Майките, молещи се за плодородието на земята;
Децата, които учат сред памуковите полета;
Всички те са под моята власт.
Любовта към земята у мен е от баща ми.
И не познавах друга любов, освен тази към своята земя.
До момента, преди да я видя от влака.
Дали ще ме обикне някога?“
Две сцени от 1 еп.:



Диалозите слагам заедно:
Демир: „Когато гледам земите си, когато летя над тях, знаеш ли какво си спомням, майко?. Татко. Колко беше предан на тези земи. Аз съм господар на тези земи, които ми останаха от баща ми, майко. Аз съм собственик на тези земи. Затова не казвай да не летя. Ще летя...“
Хюнкяр: „Покойният ти баща беше такъв като теб. Всеки ден обхождаше тези земи, които нямат край. Щом скочеше на коня си, яздеше от единия край до другия. Казваше, че някой ден Демир ще бъде собственик на тези земи. Ти не го опозори. Стана най-важният човек в Чукурова. Гордея се се теб...
Ако изведнъж тези земи попаднат в чужди ръце? Затова ти е нужен наследник. За да имаш син, който да продължи делото ти като теб. За да имаме род. Само за това мечтая.“
Катя, отне ми много време да извадя тези моменти. Но го направих с удоволствие. Оставям на теб това как ще ги разбираш. Само за "стопанин" ще кажа, че не е по-късно понятие, а употребата му е с много по-широко от само икономическо съдържание. Иначе задълбочаването по този въпрос, според мен, излиза извън рамките на това, за което сме се събрали. Надявам се да ме разбереш.

Видяхме, че в момента, в който абсолютната му власт е оспорена, стана ... страшничък и към хора, и към земя.
Седя и си мисля, тъй като явно Демир няма да умре, но ще пострада сериозно, дали няма да му се наложи кръвопреливане и кой ще се отзове с подходяща кръв? Това нищо не доказва, но може да предизвика интересни въпроси.




















