Здравейте! 
Лучия, може и Демир да е стрелял, но да са му попречили двете жени. В четвъртък ще разберем това и кой знае какво ново ще ни оставят за „дъвчене“ и да не скучаем.
Дана, Дженго е без съмнение много противен и с остарели схващания. Но Демир в стремежа си към нови неща, не скъсва връзките си с миналото. И в това е неговата сила. По-надолу ще стане дума за тази особеност на Демир в средата, а за Дженго сигурно пак ще говорим.
Какво мислите означава „и къщата на работниците“, спадаща към собствеността на Шермин и купена от Йълмаз?
Дали това не е къщата на Гафур и Сание?
Това ме накара да се размисля за Гюлтен.
Нейната история с любовта към Йълмаз е направена като паралел на историята Демир към Зюлейха.
Общото между двете истории е в това, че и двамата са деца на епохата, когато чувствата излизат на преден план. И двамата се борят за своята любов. Това е в сравнение с местната култура, която се интересува от други неща в брака и за тези други неща е важна честта. Но двамата се домогват до любовта си по различни начини и стоят по различен начин между местната култура и новото..
Демир има „помощник“ – майка си, която в нейния план влага старите разбирания: да получи наследник, който ще остане в неизвестност на своя произход, прегазвайки чувствата на другите. Демир върху това надгражда домогването си до Зюлейха с чувства. В неговата „програма“ той действа в духа на новата епоха.
Гюлтен се влюбва в Йълмаз също заблудена от това, че са брат и сестра, но след това тя разбира от Зюлейха истината и въпреки това продължава домогването си до Йълмаз. Гюлтен за разлика от Демир, който надгражда, остава объркана с чувствата си между двете култури. Брат и е искал и продължава да търси как по-изгодно да я продаде в брак и при всяка критична ситуация намира все „по-подходящ“ кандидат, като изобщо не зачита нейните чувства. Тя търси любовта в среда, която въобще не предвижда такова нещо и прави това без ничия помощ и никаква представа какво е това любов, какво означава избор, как се държи човек по „време“ на любов. За любовта тя е готова да жертва най-ценното, което на нея и е известно – честта. И когато не се получава – дори и живота си, самоубивайки се.
Гюлтен застана между Зюлейха и Йълмаз преди да беше станало известно за брака с Демир. Първото писмо, с което Зюлейха е съобщила на Йълмаз за бременността, Зюлейха написа, когато още самата тя не знаеше, че ще се омъжи за Демир.Това Зюлейха сподели пред Сабахеттин. Потенциално е имало време то да стигне до затвора преди още Хюнкяр да е направила запор на пощата. Затова Гюлтен е виновна за прекъсване на връзката и развоя на историята нататък.
След връщането на Йълмаз Гюлтен живее с чувствата си между двете култури. Тя следва любовта си и по това тя е героиня от новото време. Гюлтен, пренебрегвайки местната култура и брат си, прие поканата на Йълмаз да живее при тях, но тя знае, че това противоречи на местната култура. Тя е заложила всичко. Там тя се сблъсква с други разбирания, които работят с понятия като приятелство. Но такова понятие между мъж и жена за местната култура не съществува.
Знаем как се развиха нещата нататък. И когато чу от несвързания разказ на Азизе за Мюжгян, тя пак се опита да стигне до Йълмаз. Вероятно с надежда да попречи на новата връзка, напомняйки за себе си. Йълмаз има известна вина за това, че и създаде фалшиви илюзии, приемайки я у тях без съобразяване с вижданията на хората на това място, но сега в последния разговор направи това, което трябваше да се направи. Каза и истината. Това я предизвика в разговора със Зюлейха. Срещната се двете, и двете в отчаяние и ревност, но Гюлтен се опита да каже на Зюлейха, че любовта на Йълмаз и към двете е една и съща, зарязал едната, зарязал и другата. Тя смяташе, че това връща възможността отново да бъдат приятелки в приятелство, скрепено от тайните на Зюлейха, които Гюлтен ще пази. Забравяйки, че самата тя е причина за нещастието на Зюлейха, а и на Йълмаз.
Гюлтен няма понятие нито от любов, нито от приятелство. Откъде да знае за тези неща в тази среда? Но важното е, че тя иска и двете. Виновна е, но как да я обвини човек? Когато вината е на всичко около нея.
Гюлтен е готова за едно ново време. Но тя се нуждае от пробуждането на цялата среда за признаването на любовта и разбирането на това какво е любов. Затова историята на Демир прокарва пътя за такива като нея в бъдеще. Неизпратеното първо писмо може би е нейният „принос“ към това, което прави Демир, защото ако истината за детето се знаеше още в началото, историята на Демир щеше да спре дотам.
Засега Гюлтен мрази Зюлейха.
В бъдеще може да намрази и Йълмаз.
И да дойде време за старите тефтери.
Виж целия пост
Лучия, може и Демир да е стрелял, но да са му попречили двете жени. В четвъртък ще разберем това и кой знае какво ново ще ни оставят за „дъвчене“ и да не скучаем.
Дана, Дженго е без съмнение много противен и с остарели схващания. Но Демир в стремежа си към нови неща, не скъсва връзките си с миналото. И в това е неговата сила. По-надолу ще стане дума за тази особеност на Демир в средата, а за Дженго сигурно пак ще говорим.
Какво мислите означава „и къщата на работниците“, спадаща към собствеността на Шермин и купена от Йълмаз?
Дали това не е къщата на Гафур и Сание?
Това ме накара да се размисля за Гюлтен.
Нейната история с любовта към Йълмаз е направена като паралел на историята Демир към Зюлейха.
Общото между двете истории е в това, че и двамата са деца на епохата, когато чувствата излизат на преден план. И двамата се борят за своята любов. Това е в сравнение с местната култура, която се интересува от други неща в брака и за тези други неща е важна честта. Но двамата се домогват до любовта си по различни начини и стоят по различен начин между местната култура и новото..
Демир има „помощник“ – майка си, която в нейния план влага старите разбирания: да получи наследник, който ще остане в неизвестност на своя произход, прегазвайки чувствата на другите. Демир върху това надгражда домогването си до Зюлейха с чувства. В неговата „програма“ той действа в духа на новата епоха.
Гюлтен се влюбва в Йълмаз също заблудена от това, че са брат и сестра, но след това тя разбира от Зюлейха истината и въпреки това продължава домогването си до Йълмаз. Гюлтен за разлика от Демир, който надгражда, остава объркана с чувствата си между двете култури. Брат и е искал и продължава да търси как по-изгодно да я продаде в брак и при всяка критична ситуация намира все „по-подходящ“ кандидат, като изобщо не зачита нейните чувства. Тя търси любовта в среда, която въобще не предвижда такова нещо и прави това без ничия помощ и никаква представа какво е това любов, какво означава избор, как се държи човек по „време“ на любов. За любовта тя е готова да жертва най-ценното, което на нея и е известно – честта. И когато не се получава – дори и живота си, самоубивайки се.
Гюлтен застана между Зюлейха и Йълмаз преди да беше станало известно за брака с Демир. Първото писмо, с което Зюлейха е съобщила на Йълмаз за бременността, Зюлейха написа, когато още самата тя не знаеше, че ще се омъжи за Демир.Това Зюлейха сподели пред Сабахеттин. Потенциално е имало време то да стигне до затвора преди още Хюнкяр да е направила запор на пощата. Затова Гюлтен е виновна за прекъсване на връзката и развоя на историята нататък.
След връщането на Йълмаз Гюлтен живее с чувствата си между двете култури. Тя следва любовта си и по това тя е героиня от новото време. Гюлтен, пренебрегвайки местната култура и брат си, прие поканата на Йълмаз да живее при тях, но тя знае, че това противоречи на местната култура. Тя е заложила всичко. Там тя се сблъсква с други разбирания, които работят с понятия като приятелство. Но такова понятие между мъж и жена за местната култура не съществува.
Знаем как се развиха нещата нататък. И когато чу от несвързания разказ на Азизе за Мюжгян, тя пак се опита да стигне до Йълмаз. Вероятно с надежда да попречи на новата връзка, напомняйки за себе си. Йълмаз има известна вина за това, че и създаде фалшиви илюзии, приемайки я у тях без съобразяване с вижданията на хората на това място, но сега в последния разговор направи това, което трябваше да се направи. Каза и истината. Това я предизвика в разговора със Зюлейха. Срещната се двете, и двете в отчаяние и ревност, но Гюлтен се опита да каже на Зюлейха, че любовта на Йълмаз и към двете е една и съща, зарязал едната, зарязал и другата. Тя смяташе, че това връща възможността отново да бъдат приятелки в приятелство, скрепено от тайните на Зюлейха, които Гюлтен ще пази. Забравяйки, че самата тя е причина за нещастието на Зюлейха, а и на Йълмаз.
Гюлтен няма понятие нито от любов, нито от приятелство. Откъде да знае за тези неща в тази среда? Но важното е, че тя иска и двете. Виновна е, но как да я обвини човек? Когато вината е на всичко около нея.
Гюлтен е готова за едно ново време. Но тя се нуждае от пробуждането на цялата среда за признаването на любовта и разбирането на това какво е любов. Затова историята на Демир прокарва пътя за такива като нея в бъдеще. Неизпратеното първо писмо може би е нейният „принос“ към това, което прави Демир, защото ако истината за детето се знаеше още в началото, историята на Демир щеше да спре дотам.
Засега Гюлтен мрази Зюлейха.
В бъдеще може да намрази и Йълмаз.
И да дойде време за старите тефтери.
точно така виждам Гюлтен и аз! Много добре си го описала подробно и като сентенция:
чак ми се дояде.
. А Мюжган и Йълмаз аха да приберат Аднан, докато Зюлейха е сама 
да се мисли, че Гюлтен е гледала телевизия и чела книги. Не виждам такъв апарат в къщата Гафурова, а не мисля, че и на Гюлтен й е стигало времето да лентяйства и да се развива духовно. Колкото е учила, след училище - работа и слугуване на тати и батковците...майката и каките са й давали задачи. 
...и според това, което виждаме, мисля, че: Бащата се е отнасял като с равна с жена си, но децата е пренебрегвал, слугували са му, особено момичето - Гюлтен...за това тя с горчивина често споменава: "Това е Чукурова. Чукурова!" На лице е била вербална и физическа агресия...Гафур все й се кара, обижда я и иска да я бие. Дали това е само, заради ситуацията с Йълмаз, не мисля. Виждаме и Фадик. Тя въобще не си взема поука и сякаш не осъзнава какво говори и какви последици имат думите й. Единствено Сание е различна, но и тя много "скачаше" на Зюлейха до момента, в който все пак осъзна, че няма смисъл и че тя ще загуби. Поне осъзна. 
Малкият Аднан ще се разболее 
...дали Мюжгян нещо ще се досети?! 
Откакто прелетя един-два път със самолет в началото над земите, никаква промишленост не виждам из земите му. Даже в последната серия ме усмихна сцената Демир и Дженго на полето - уточняват кой на кого сърдит. Демир пита: "Орете ли", а на заден план хорицата с мотики... 
Не е голям кусур, ама май е пак режисьорско недоглеждане. 
