С какво ви дразнят свекървите - тема 104

Какво има да се потрисаш, като е самата истина. Едно грипаво дете ще се оправи за 2-3 дни, възрастен човек може и 2-3 седмици да се влачи болен. Или да получи усложнения и стигне до болница.
За другото съм съгласна с теб. Помощта на бабите наистина е помощ, с всички произтичащи от това несигурности, усложнения и дори проблеми. Тя в никакъв случай не им е задължение. И всеки трябва да е благодарен за оказаната помощ, не да намира кусури и прави фасони.

Аз съм доста разочарована от моите свекъри...на Нова година бяхме при тях. Уж много усмихнати, почнаха да ни говорят пак кое как не правим правилно, спряха и, докато изляза да пуша (мъжът ми се махна в друга стая много бесен и си легна), те почнаха да ме обсъждат защо съм слушала простите си приятелки, как съм лигла, дето избрала секцио, трябвало нормално да родя, (пък имам високо вътреочно налягане, ама то  всеки имал); рябвало да кърмя,  и още неща, майната им, но грозното беше, че през две думи си казваха " да не чуе само, виж дали слуша...". Отидох при тях и им казах, че няма да посрещаме нова година и толкова...
Мразя лицемерни хора!

Това че възрастните боледуват по тежко е вярно.Но говорим за наистина възрастни хора, над 70 години.
А все си мисля че свекървите и тъщите тук  са доста по млади.
Не казвам че са длъжни да гледат внуци, но чак пък страх от заразяване.

Птица съгласна с теб .С едно уточнение ,благодарен значи поне да не го мразят и ядосват ,не да падат на колене, абсурд е.Жалко е че аз не мога , но татакото ни е  в час, дори вече му доставят удоволствие ,че пораснаха и  партнират дори.Три и половина годишно си говори и има съждения да те гътне понякога.Че страда работата му е факт,но още малко с по -ниски доходи и пълен напред.Ако снаха ми беше решила да домакинства щеше да ми е мъчно и жал за пропуснатите възможности ,защото ги има, та така поделено ще се получи.
Няма да умре бабата  си мисля да погледа дете.
Въпреки че не мога се чудя за варианти лятото ,вече има нужда , да ги взема поне седмица.Възможно да намерим кой да ми помага със заплащате.Вече можем да се разберем с тях ,планирам да готвим дори ,има тук тема за готвене с три годишно и ме запали.Или друг вариант ,таткото да работи от тук да е под ръка и да ги гледам.
Не сме длъжни бабите ,но е редно да помогнем с мерак.То си е купон и емоции в плюс.

Редно е и двамата родители да си гледат децата. А не единият да ги направи и след това да не си гледа болното дете, а да чака бабите да му го гледат. Когато двамата родители се редуват в гледането, болничните не са чак толкова много.

Аз съм разказвала в темата за такива баби като теб. Много сигурни, че са си опекли работата и до младите няма да опрат. Явно не си чела, та да ти кажа изхода и от двата случая. И двете баби бяха излъгани да си прехвърлят имотите на чужди хора. Едната го прехвърли на жена, която я гледаше от преди това. А не беше в безпомощно състояние, децата ѝ бяха навън и през първите 2-3 години жената която се грижеше за нея беше по-скоро за компания. След прехвърлянето, бабата се обездвижи и почина зя няколко месеца. А на тази жена децата знаеха за сделката, не я е направила без тяхно знание.
Другата си мислеше, че ги плаши, като им казва, че няма да им  остави нищо и бяха прекратили отношения така или иначе. Обаче изобщо не направи сметка, че не може да се оправи сам възрастен човек. Ако ще палати да имаш, ако ще да са няколко броя, няма ли по-млад човек до възрастен за да го спре като прави някоя глупост или просто да му помага да ги управлява тези средства, възрастният няма шанс да се справи абсолютно сам. Или чисто физически няма да може или поради старчески изменения или ментални болести, не може. Обаче такива смели като теб си мислят, че ще единственото изключение, което тези неща ще го подминат. После на теб като кажат "ние сме си изгледали децата, сега не сме длъжни да гледаме теб", трябва да си припомниш собствените решения, не да ги обвиняваш

Абе не е шега работа това с болестите. Дъщерята като тръгна на ясла, аз бях през седмица болна и то много болна. Тя само ми носеше вирусите и нищо й нямаше. Аз имах чувството, че всеки път умирам. А колко антибиотици изпих, не е истина. И на инжекции бях веднъж, а никога преди не съм била така. Чуех ли за вирус в яслата/градината, страх ме хващаше за мене си.

Аз също си мисля, че никой не е длъжен на мен и на съпруга ми. Щом правим деца ще намерим начин да ги гледаме. Ако има желание, бабата ще се включи. Но всеки има свой живот. Както аз не се меся в техния, така би трябвало да постъпват и те. Винаги съм смятала, че към по-възрастни хора трябва да се отнасяме с уважение. Така съм възпитана. Не обичам да повишавам тон и да налагам моето мнение ,особено пък в чужда къща. Затова всяка жаба си знае гьола.

Точно така е, да, да. "Никой не е длъжен" на никого, но това включва и липсата на подобно задължение от страна на порасналите деца към техните възрастни и немощни родители. Понеже човек в едни ситуации често забравя да е чак толкоз праволинеен, когато се почувства в нужда. И се сеща за едни неща, дето не е мислил, че ще му дойдат до главата. А човек помага на някого, когато е бил близък с него, чувства се тогава задължен. И тогава следва да опре до желание. Справедливост следва да има. 
Често една такава справедливост връхлита човека изневиделица и той започва да се чувства несправедливо ощетен. Рядкост е да се присети, че крушката си имала опашка. И че опашката е скрита от години в неговия джоб. 

Judy, може би си права до някъде. Не сме изобщо близки с родителите на мм. Особено от няколко години насам. Не съм се замисляла за това, че един ден ще се нуждаят от нас. Опитвах се да ги уважавам, защото за родители на човека за който съм омъжена. Преглътнахме много и накрая се изморихме. Пожелахме им здраве ,всичко най-хубаво и сведохме отношенията с тях до минимум.  Какво ще стане след години, нямам идея. Но е вярно и това, че на каквото си постелиш на него ще легнеш. Мен не ми беше толкова до факта, че не искат да гледат внуци. Отношението е важно.

Съвсем нормално е един баща да се занимава с детето си.
Около мен повечето го правят с удоволствие.
През лятото на площадката мъжете идват направо от работа и организират разни игри на децата .Сега през зимата  ги водят на кино,на боулинг,на басейн..Само татковци и деца.

Мъжът ми като се прибере и първо пита за детето.После сядат двамата ,той проверява домашните,щерката му разказва какво е станало в училище...
Бабите ни нямат възможност да помагат-едната работи,а другата е инвалид.И да не беше така,пак нямаше да се съглася да ни гледат детето.

Много случаи съм виждала, разнообразни.
Отдавна не съдя хората, които не си гледат внуците или не си гледат възрастните родители. Защото най-често има причина и аз не я знам. А оплакванията на едната, само, страна, не са достатъчни, за да се изгради обективната картина на отношенията.
Точно за отношение говоря и аз. Не за конкретна помощ. Някои хора наистина обективно не могат да предложат такава. Други пък - могат, но не щат да си развалят рахата. В двата случая се създават различни отношения и това е нормално. Създаването на близки отношения между родители и деца си зависи от родителите. Изпусне ли се детската възраст - нататък няма наваксване. Наличието на близка емоционална връзка между всякакви роднини по принцип не е задължителна.
Като не вървят нещата и аз прилагам и препоръчвам това - всеки да си гледа пътя и толкоз. Отношенията - до минимум, да са търпими. Ако не са - по-добре да се не гледат хората. Няма нужда. Не виждам никаква причина да се зорят хората силом да си общуват.

Горното писах по повод поста на Стояна - права е, че бабите не са длъжни, но е редно да не забравят, че тогава и децата им не са им длъжни. Нали така - пито - платено!
И това, че голяма част от моето поколение са отгледани от баби никак не е легенда. Мен като малка ме гледаше едната баба, която беше у нас. През ваканциите ме пращаха веднага на другата баба. Като поотраснах си се шляех като свободен електрон из пространството и по улиците нейде откъм 10 годишна възраст, че и по-отрано.
И логично се получава родител, който не си е гледал реално децата, да не може и да не иска да помага с внуците. Той е свикнал да живее за себе си. Да полагаш постоянна грижа за друг си е натоварване, така е. Само дето после не бива да се оплаква от кофти отношение. Щото наистина - каквото повикало...

Абсолютно е така. Затова за създаването на дете са нужни двама души. За гледането му - също. Не че не може и иначе, но не е добре. Природата го е естествено предвидила и всичко друго е компромис. За детето, включително.

Чакайте, де! Децата имат грижа за старините на родителите си, не защото родителите им гледат техните деца, а защото са ги отгледали тях самите.
Нещо тотално и изначално са ви сбъркани разбиранията за отношения, грижа и задължения между близки хора.

Никак даже. Децата никой не ги е питал дали да се явяват на този свят. Последната ми мисъл е, че моите деца са ми длъжни на мен, щото аз съм се грижила за тях. Дали да се появят на тоя свят не са решили те, затова и отговорността по отглеждането им е моя. Ако съм била добър родител, ще се погрижат за мен, ако изпадна в нужда или най-малкото ще си общуваме като близки хора. Ако не съм била - никой не ми е крив. Ще се гледам сама, колкото успея.
Това, че нечии разбирания не съвпадат с вашите, съвсем не прави чуждите "сбъркани". Не е лошо да си мерите думите. Те са просто различни и си имат своите основания. Когато човек е срещнал в живота си различни случаи, се научава да приема различните становища доста по-обективно и не така на нож. Има хора, които не могат да си представят дори как е в чуждите обувки. Има деца емоционално зарязани - не се набива на очи, но те си знаят как са расли. Има деца и чисто физически оставени. Има тормозени - бити, обиждани, неглижирани, оставени без помощ в нужда, без грижа, без внимание. Никой отвън няма право да им казва как да се чувстват в тяхната ситуация и какво отношение да имат към родителите си, поставили ги в такова положение.
Та затова - като "никой на никого не е длъжен..." е хубаво да се прилага, но нека е за всички, за да е справедливо. И когато веднъж си я приложил тази "мъдрост", понеже ти е изнесло, е редно да понесеш да я приложат и спрямо теб. Нали е справедливо?
Хубаво да си помагат близки хора, но човек не си избира близките и помага обикновено тогава, когато наистина се чувства близък с тях. А за това е нужно да се полагат усилия. Емоционални връзки се създават и пазят с усилия, с грижа, с обич. Не с биологична връзка. Дори не иде реч само за помощ, понякога става въпрос просто да се поддържа близка емоционална връзка, която стопля и поддържа човека. Ами как да се поддържа, като някой изначално я е изкоренил?

Птица, не вярвам да има дете което ще остави родителите си стари и болни. Това е въпрос на съвест. Дори и да са го наранявали, чувствало се е пренебрегнато и т.н.
Но наблюдавам как снахи се грижат за възрастните си свекърви. Наистина повечето го правят по задължение, рядко от любов.