Кога е правилното време да напуснем човека до себе си?

Ами как да го вижда - когато има нужда и с каквото има нужда. Във всеки случай не под формата на 100-те лева издръжка и 2 пъти месечно свиждания.
Макар че в някои случаи тия 2 пъти месечно са прекалено много.

Ще ви разкажа за една случка в работата ми. Двама мои колеги сключиха брак миналата година. Заедно са от 5 години някъде. Колегата ми е споделял, че иска да изчака още поне 5-6 години (демек докато стане на 40), за да има деца. Обаче съпругата му започва да приритва и да не иска да ражда на 40. Тук положението е още по-кофти, защото са женени. Та не разбирам защо след като не искаш деца се жениш? Мен ме мотаха, ама поне брак не бях сключвала - та си мисля, че май аз съм по-добре. Иначе свикнах с мисълта, че може и никога да нямам деца. Не съм чак такъв егоист, за да се навия да имам деца само заради себе си, без да мога да им дам баща.

За жената е ясно защо не иска да ражда на 40. А за господин принца каква е причината, която му пречи да стане баща на 35, но иначе на 40 може и да може? Някакво завещание с милиони ли чака? Или луната му да е в Сатурн?

Дренке, няма рецепта. Баланс трябва. И тъй като децата са гости в живота ни, макар и най-милите, отлитат един ден от нас, а партньора ако имаме късмет е до гроб. Ако имаме по-голям късмет и след гроба, но това е друга тема. Не изключвам едното или другото. Нямам класация за 1во и 2ро място. Грижата за децата трябва да е обща за двамата родители и ангажиментите към тях разпределени между създателите им, така че самите те да имат време да си обърнат внимание. Не бих твърдяла, че за детото ми трябва да се погрижа първо, а после за партньора, защото излиза че ги сравнявам. Няма как голям човек да се сравни или приравни с дете. Аз не искам мъж сравняван с дете и чакащ моята грижа. Нито пък бих сравнила секса с грижи?! То едно удоволствие имаме и да го слагаме в класации някакви...

Сега пак може би ще ме наречеш черногледа, но за съжаление рядко и двамата създатели на деца са с припокриващи се нагласи и нужди, като човеци и родители. Нито вижданията за партньортството до гроб, освен ако смъртта не застигне единия без време.
Ето защо е трудно постижим балансът в този етап от живота. Аз лично не се придържам към линията баща на децата ми-партньор до края, защото не мога да съжителствам в дисбаланс нито с мъж, нито с деца.
Диди168, Какво му пречи да стане баща на 35, е пречи му нещо, може и кандидат-майката да е. А трябва да стане, защото тя го иска ли?

Ами просто психически не е подготвен да се откаже от досегашният си живот след появата на бебето.  По мои лични наблюдения той все още си обича и иска свободата, но след като е така защо по дяволите се жени и кара съпругата да си представя общото им бъдеще?
И за жалост не е само той - представете си сключите брак с един такъв. И всяка година ви мотае и ви казва, че тази година няма да е, следващата ще е....

Има и друг фактор- колкото по-дълго живее един човек сам, толкова по-трудно си намира половинка, защото не е свикнал да прави дори елементарни битови компромиси със свободата си и наистина напрежението ескалира много бързо, ако някой навлезе в личното му пространство. Така е и с децата- живееш си 35 години необременяван от детски плач; познати и приятели се оплакват от неприятните промени в живота им след появата на децата, включително и в отношенията с половинките им...ми ти трябва да си луд да си го причиниш! Мъжете си обичат комфорта. Те нито са толкова всеотдайни, нито са толкова търпеливи, а и нямат майчински инстинкт. Но пък обичат вниманието и някой да се грижи за тях.
Но пък аз познавам и жени, на които в прав текст им е казано, че мъжа не иска деца и те продължават да седят и чакат да се промени. Ама да чакаш 5,10,15 години и промяна да няма- еми, безумно е. И после- той що така ми изгуби времето...
Имам и 2 познати, които се запознаха с момче, 3 месеца по-късно бяха бременни. На едната детето е на 5, на другата- на 2. И си живеят прекрасно с бащите им. Всякакви ситуации има. Като нищо на 30- сама, на 31/2- с мъж и дете. Не е късно за нищо!

Не може да обобщаваш така.
На майката се полага да бъде по-добрият родител, защото е износила и дала живота. Това не я прави с нищо по-по- от бащата, ако ще говорим за отглеждане, възпитание, емоционална близост.  До човек е. Не искам да коментирам случаите, в които на бащата се изземват елементарни фунции откъм грижа, защото не се справял, а жената се превръща в хронично незадоволен обслужващ персонал

Ми той този случай е масовият

Един човек трябва да приеме с радост, че е на второ място. В полза на уж най- скъпото.
Ако не може или се фръцка, че не е най- важен, значи е боклук. И егоизмът му ще избива на всички фронтове.
Но тази тема обяснява защо има толкова нещастни деца, които за майките си са на заден план в полза на милото.
А сравненията за нуждите са неуместни, не става дума за съпоставяне, а за приоритети, но дори да ги вземем предвид: ако детето реве, че е гладно, а милото иска секс, на кого ще обърнете внимание първо?
Ако има непредвидени разходи и останат по- малко пари, а детето има нужда от по- качествена храна, а майката кърми и респективно- също, не следва ли "мъжът" в семейството да не мрънка за пържолки или да настоява парите да се разпределят по равно, щото и той е важен. И куп други злободневни ситуации, в които всеки един от родителите трябва да даде крачка назад. Не "трябва" дори, а да му идва отвътре.
Жал ми е за деца на родители, които смятат, че те отлитат, а партньорът е до гроб. Едно пренебрежение към едните кънти и величаене на другите.
А на практика- като гледам, май повече "деца" не са отлетели, щото ги държат на къс повод я с някое апартаментче, я нещо да помагат в ремонт, а партньорите си отлитат един след друг. Някои вече са на съпруг N3, човекът до живот другия път.

П.П. Примерът с нероденото дете също е неуместен. Бгтатко да пробва да пита жена си дали ще избере него или роденото им дете да живее. Примерно пожар и издърпваш първо единия. Не са толкова редки такива случки изобщо. Всекидневно се случват неща по света. Наше съседско семейство беше направило пожар на вилата си и майката (50+) прибирайки се, първо издърпала дъщеря си (30+), след това се насочила към съпруга си, който почина. Дори не става дума за дете.  А в самолет при проблем се слага първо маската не щото си по- важен, а за да помогнеш на другия. Нали някой не мисли, че майката след като си сложи маската, ако бащата е задрямал, ще го буди първо или ще му сложи на него. Инстинктивно и бързо ще сложи на детето си маската, а това, че може да няма пострадали, не значи, че ситуацията не дава отговор кой е по- важен дори на инстинктивно ниво, когато не мислиш за последствията и резултатите.

Един мъж ако на 35 не се чувства психически готов, не виждам сила, която да го направи готов и на 40, и на 45, и на 60... Не че е осъдително да не се чувстваш готов, ама имай доблестта да си го признаеш, а не да лъжеш как след 5 години ще е друго,

Лично мнение, наблюдение и опит - децата са нещастни и на заден план, да. На заден план са техните емоции, преживявания, интереси. Така е и с мъжете. Причината обаче не е незаинтересованост на майката, а свръхобгрижване, контрол и проектиране на собствени убеждения, неосъществени планове, въобще поглед върху настоящето и бъдещето.

Още по-гадно е да излъжеш, че си готов, а година-две след раждането да решиш, че ти идва нанагорно и майката на детето ти вече не е същата, както във вид на гадже.

Откъде-накъде!?!? И какво стана с прочутата фраза :Всички сме различни?
Изобщо не смятам, че децата са център, смисъл и всякакви такива на живота, също че "любов" е дума с 5 букви и толкова ☺

Това не е непременно лъжа. Просто осъзнава, че му идва вповече, по различни причини .
Какво й пречи на майката да изглежда и се усеща като гадже? “Майка” и “жена” невинаги са с еднопосочно влияние върху другия пол. На мен също ми е непонятно защо жената изведнъж започва да се преживява основно като родител, домакиня и толкоз. Семейството излиза, че е нещо като затвор, от който няма мърдане обаче, веднъж влезеш ли.