какво означава да си българин

аз не вярвам дъщеря ми някой ден да мисли, 4е е българка,ако все още живеем в щатите, но ще се радвам да осъзнава произхода си.имаме приятели тук, дъщеря им е родена в south africa и като я попиташ от къде си българия отговаря-аз не съм,мама и татко са от видин, аз съм от йоханесбърг.

Чувството за произход може и да не е толкова уязвимо. Та аз знам хора, които още казват "аз съм от Полша", "аз съм от Ирландия" или "аз съм от Германия", макар истинските им емигранти да са бабите и дядовците. Американците са фенове на генеалогията, за да опознават себе си, някои от тях умеят и много добре да се възползват от нея. Един познат така си беше разследвал роднините до 16-ти век назад благодарение на добре поддържаните немски архиви. Тези разследвания и изнамерените братовчеди му спестиха значителна сума пари при пътуванията в Европа (нямаше нужда да плаща хотел, все се намираше по някой гостоприемен брат'чед). Веднъж се бях набутала в един генеалогичен форум на американци от български произход, да ги питам що аджеба толкова им е зор за произхода. Ами общо взето това - имали черти в себе си, които не можели да обяснят. Хората бяха мили, някои разказваха покъртителни истории за емиграцията на близките си. Имаше обаче една жена, за която българският произход се беше оказал шестица от тотото - българските братовчеди я бяха поканили, беше възхитена от розите в България, да не говорим, че се беше и оказала наследница на някаква къща в планинско село (къде го дават това в Америка, къща да ти падне току-така). Има си хас след всичко това да не се чувства поне наполовина "българка".

Незнам какво означава. Нямам никакво намерение дори да се опитвам да възпитавам детето си в "български дух" и не толкова, защото не искам, ами защото за мен това е загубена кауза. Детето е родено тук и живот и здраве ще расте в тази среда. Когато порасне естествено ще има избора да опознае бг културата и същността... Самата аз не съм запалена на тази тема, че да мога да му предам някаква мотивация да се гордее с това, че е българин. 

С две думи - някак си за мен това няма особено значение какъв си. Доколкото зависи от мен, ако някой ден все пак ми зададе въпроса, по-скоро бих се опитала да му обясня, че това никак не е важно и че важното е да се чувства добре в средата, където живее... това с произхода са предразсъдъци наложени от хората поради какви ли не причини...Хубаво би било ако сме над тези предразсъдъци....

Да си българин означава да го чувстваш. Детето ми само ще решава как да се чувства. Ако обаче прекара по-голяма част от живота си извън България, нелогично ми се струва да го възпитавам да обича нещо което не познава.

Не знам как бих отговорила на този въпрос , ако/ като ми го зададе детето ми , понеже още съм доста далеч от този момент, но аз как виждам нещата:

Границите все повече и повече се размиват...все по често се случва да се използва израза "гражданин на света"
Какво означава да си българин  ?

Означава като стъпиш на българска земя да не се чувстваш като турист ( като на гости да, като турист- не )
Означава да не забравяш корените на майка си/ родителите си и съответно твоите...

 

Цитирам:
" (...) "Не бойте се българин съм!" (нацията)
..........
"Булгар! Булга-а-р!" - с този вик героят удостоверява авторството на чутовните и шумни водни "подвизи", слага върху тях подписа на националното. В битовото, в социалноролево "разсъблеченото" пространство на банята Бай Ганьо изведнъж разгръща широки националноисторически контекстове. Именно в тази посока са и "тълкуванията" на героя-разказвач - "сливнишкият герой, балканският гений" е явен в "натура". Действията на Бай Ганьо произвеждат "българско", те са частица от неговата могъщост и великолепие. Съблазнена от симулативните перспективи, "натурата" с радост им се отдава - и в "чуждото" място могат да се заченат смислите на "своята" идеология. "Българското", "възродено" през Възраждането, за да даде на индивида отвъдбитови полагания и цели, отново се е "върнало" в бита. Едно гротескно и комично завръщане - от гледна точка на героя-разказвач, едно плодотворно завръщане - за езиковите симулации на Бай Ганьо."
---
Взето от тук:
http://www.slovo.bg/old/litforum/218/vstefanov.htm
---

иначе лично за мен - аз съм космополитна. не съм родолюбива, не се чувствам "вързана"  емоционално за Бг. отивам там ако искам, стоя колкото искам, и си тръгвам когато поискам. децата ми - също. живеем в други времена, където принадлежността към определена нация е силно размита.

Много интересна тема. Аz последно време все по често се zамислям дали малко по малко не ставам немкиня. Само от 4 години съм иzвън България, но онаzи България там ми е станала чужда. Все по трудно раzбирам хората там. Все повече се въzмущавам от zлобата и нетолерантността на българите(породени от беднoст и нищета, но това не оправдава никого). Все по малко се интересувам от плитиката в България (че то там оправия няма), но zа сметка на това все повече се интересувам какво става в Германия.

А сега де, какво съм. Българка ли? Ами и аz не zнам. НО zа сметка на това се интересувам от своите блиzки, подкрепям ги. Когато стане дума zа това кой е иzобретил славянската писменост не пропускам с гордост да отбележа, че са били българите. Играя хоро с удоволствие, на нова година в 11 часа се слуша българския химн. А може би това пък ме прави българка? Във всеки случай ще се опитам да предам малкото поzитивни емоции на детето си, пък дано то с гордост каzва Мама е от България, и една част от мен е българска.

А сега малко иzвън темата. Покрай световното все повече се чуствам част от Германия. DEUTSCHLAND - WELTMEISTER.

ооо, Гери, българите не са изобретили славянската азбука.
тя е намерила политическо убежище в България.
създали са я двама гръци, които евентуално са имали някаква българска жилка, но не е доказано. а и не е толкова важно.
такъв въпрос едва ли някой ще зададе на детето ти /или на теб, защото  на никой не му пука кой е създал славянската азбука - Те мислят, че Ние пишем на руски. И са дотам с интереса.

изобщо не мога да разбера, защо винаги се тупаме в гърдите с неща, станали преди 900   години. не мога да кажа, че България е страната на розите, защото вече не е - тук има повече рози.

или някой като каже 'планини и 4 сезона' - това повод за национална гордост ли е?

това, че ти се чустваш германка - да, поразително е, как хората биват асимилирани за нула време. аз не мога да стана италианака, не съм родена и израсла тук ( първите 7 години), мога евентуално да се интегрирам успешно и да живея в мир със себе си.

не мисля, че е трудно, защото не съм изпълзяла от нищото т.е имам образование, познавам технологиите и тн, знам къде се слага монетката в количката и се оправям идеално с автоматите по платените паркинги .

да, интересувам се от тукашната политика, защото все пак тя определя стандарта в някакъв смисъл и в тази среда ще живея и ще си гледам поколението.
интересувам се, не защото се чуствам италианка, а защото интелигентни хора би трябвало да го правят живеейки в някаква среда.

Лени, това кой е иzобретил писменността, няма zначение. Важно е да има повод zа гордост  . Истината е, че няма много други. А на мен ми трябва нещо, с което да се гордея, пък било то и преди 900 години.

Във всеки случай бих се радвала но още мнения по темата

Просто няма с какво друго да се гордеем....остава надеждата за по- добри дни

Да си българин означава, да носиш България в сърцето си .   
То да трепва всеки път, когато чуеш химна, "Дих бял Дунав", "Хубава си моя горо" ,"Моя любов, моя България" и още много други песни на знайни и незнайни автори. Да се гордееш с красотите и историята на България. Да се радваш на постиженията на всеки българин , който прославя страната ни по света или тихо и кротко , като мравка се труди не само за себе си, а и за общото благо. Да се възмущаваш и бориш срещу неправдити, които за съжаление станаха ежедневие.
Струва ми се, че за това трябва да си израстнал в България. Ще се радвам ако ме опровергаете и децата ви се почустват българи макар родени далеч от България !

Eфросина,
честно да ти кажа ми трепва като чуя и други песни,на чужд език и с друг смисъл,различен от химна,тих бял дунав и т.н., защото ми навяват хубави спомени и с умиление се сещам  за моментите,които ми напомнят.но и се радвам като 4уя хубава българска песен и с гордост казвам-еххх, какви песни имаме.иначе дъщеря ми много се радва като чуе Тих Бял Дунав,защото е маршово-ритмична мелодия,но едва ли ще осъзнае смисъла,така както ние го правим.предполагам за нея ще си остане,песента дето мама пее,а татко се прави на маймуна като марширува, за да ме разсмее.

За съжаление и аз така мисля, нюли !

Аз нямам друг избор освен да възпитам детето си в български дух. Израстнала съм в БГ, възпитавана съм там. Мога и да пея някои швейцарски песни, но те не са мои, тях той си ги учи в детската градина.

Последният път като бяхме в БГ, бяхме в историческия музей, взехме даже лектор. Синът ми, който нямаше и 7 издържа цял час. Не съм го карала на сила, можехме да прекъснем по всяко време. Беше му интересно просто. Нищо не му натрапвам. Той сам пита, разказвам му понякога и без да пита. Радвам се обаче, че дори и сега може да разкаже нещо на приятелчетата си в тази страна, която е абсолютно игнорантна по отношение на БГ. Смея да твърдя точно това, че синът ми е български швейцарец. Той сам си казва: аз съм половина, българин, половина руснак и половина швейцарец. Ho и още сега си признава, че немският му е най-лесен. Културата на страната, в която живee нито я пренебрегвам, нито ще му избяга. Аз самата съм интегрирана тук достатъчно добре.

Та в този смисъл аз му създавам интереса, какво ще го чакам той да избира. Аз най-добре познавам моята си страна (родината си). Общочовешките цености могат да се предадат и през призмата на определена култура. Хич не ми пука какво било сега, а пък какво преди, че и политиката да я бистря. И преди имаше неприятности и сега ги има. Това не значи, че няма поводи за гордост и даже не това ами всяка страна си има нещо специфично и това искам да го предам на децата ми. Ясно, че няма да е точно така като да са живяли там, но все пак ще им е по-близка от да кажем индийската култура.

Между другото, мартеници не сьм го учила да плете, но с кеф си направи суровачка например. Та избор пак има

Не знам наистина в Италия как е (но напр. нищо смешно не виждам в това да има австрийски италианци), но тук точно това са говорили в училище - кой откьде е, какви езици говори в кьщи и т.н..

Напълно съм съгласна, даже бих казала, че само по този начин можем да ги предадем, а нашата култура е българската. Моят син е прекалено малък, за да осъзнава какъв по националност е, нямам никакви илюзии, че ще се чувства българин - след като живее тук е е потопен в италианската култура, определено ще е италианец. НО, възнамерявам да му предам българското в мен, на го възпитавам, създавайки му интерес да научи повече за произхода на майка си, да му предам езика /просто не разбирам как така няма да може да си комуникира с българските си баба и дядо и останалите роднини/... Впрочем той с езика за сега добре се справя.
Както всички знаем, децата са 50% майчини и 50% бащини гени... Е тия 50% български не може да бъдат поттиснати според мен.
Малко са ми хаотични мислите, извинявайте