"Инфантилност, хедонистично отношение към живота, неспособност да се изправят срещу трудностите." Ще се върна да прочета, но дано не е само това.
Виж целия пост
Относно готините алкохолици
- Публикувана: 7 ян. 2019, 13:29 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2019, 15:44 ч.
# 360
10 ян. 2019, 16:38 ч.
# 361
10 ян. 2019, 18:29 ч.
Ами добре, аз да питам... В крайна сметка как преодоля това? Тази липса на смисъл.
Всъщност не знам тя е същата както при онези, които нямат проблем с алкохола ли или си е от друго естество? Аз не пия (не ме влече), но имам същото. За себе си го наричам "всичко ми е безинтересно". Но май е точно липса на смисъл. Та конкретно ти как намери път? Разговори с психолози, спорт, любов... какво? Има ли нещо, което доказано работи?
Виж целия пост
...точно тази липса на смисъл беше най-трудна за преодоляване. ...
Ами добре, аз да питам... В крайна сметка как преодоля това? Тази липса на смисъл.
Всъщност не знам тя е същата както при онези, които нямат проблем с алкохола ли или си е от друго естество? Аз не пия (не ме влече), но имам същото. За себе си го наричам "всичко ми е безинтересно". Но май е точно липса на смисъл. Та конкретно ти как намери път? Разговори с психолози, спорт, любов... какво? Има ли нещо, което доказано работи?
# 362
10 ян. 2019, 20:15 ч.
Аз не пия червено вино или каквото и да е вечер.
Пия чаша червено вино на големи празници, с бавно сготвено месце.
Това само като уточнение за интереса ми към алкохола.
И сега на въпроса - какво за Бога видя, че ти причинява чашата червено вино???
Снимките са на тотално деградирали алкохолици и наркомани, които най-вероятно са били и бездомни.
Виж целия пост
Сарказмът ти въобще не е полезен. А снимките са. Скоро ми попаднаха и ме накараха да се замисля какво причинява на тялото ми тази вкусна 1 чаша червено вино всяка вечер и мога ли без нея.
И ритането понякога също е полезно, да ти кажа, ако още не си разбрала.
И ритането понякога също е полезно, да ти кажа, ако още не си разбрала.
Пия чаша червено вино на големи празници, с бавно сготвено месце.
Това само като уточнение за интереса ми към алкохола.
И сега на въпроса - какво за Бога видя, че ти причинява чашата червено вино???
Снимките са на тотално деградирали алкохолици и наркомани, които най-вероятно са били и бездомни.
# 363
10 ян. 2019, 20:19 ч.
И за мен това трябва да е въпроса. Факт е, че артистичните среди се славят като големи любители а чашката. И са толерирани за това. По този начин, освен че не им се помага на тях, се отправя и послание към обикновения, посредствения човек, към тийна, че алкохола може да те направи по-интересен и креативен.
Тийнът трябва да е възпитаван, че не съдържанието на чашата го прави готин, а лично неговото съдържание го прави такъв.
Виж целия пост
Мисля, че въпросът не е правилно зададен. По скоро, защо готини хора стават алкохолици. Не вярвам, че алкохола прави някой готин, ако той не си е такъв.
Нито изброените актьори, нито хората /злоупотребяващи с алкохол/, които познавам са станали това, което ги прави готини, след като са започнали да пият.
Нито изброените актьори, нито хората /злоупотребяващи с алкохол/, които познавам са станали това, което ги прави готини, след като са започнали да пият.
# 364
11 ян. 2019, 00:10 ч.
Защо ме търсиш, дълго стана, слагам в скрит текст.
Виж целия пост
Скрит текст:
Замисли ме, не съм сигурна, че е същото. Липса на интерес за мен не е равно на липса на смисъл. Първото изпитвам и сега - безинтересни са ми например зимните спортове, планинарството, etc. Само че когато се наложи, връзвам зимните кънки или издрапвам по дивите пътеки. Е, не получавам душевен ефект тип уау, но не е проблем.
Липсата на смисъл мога към днешна дата да го обясня с дименторите - чела/гледала си Хари Потър, предполагам. Те изсмукват радостта и щастливите мисли от хората. Ето така се чувствах, а доколкото сме си говорили с приятели, пристрастени към нещо си, не само аз. Тотална и сива безрадостност ако не съм пила - това ми беше реалността дълги години.
Преодоляването е различно за различните хора, точно както са различни причините, довели до състоянието. За мен, движещата сила да се откача от пиенето и да намеря смисъл беше гняв. Изпепеляващ гняв, обаче свърши работа - все едно запали двигател. После сам той стана пречка, та ходих и на психотерапевт, да. Но катализатор да си сменя радикално софтуера беше именно гневът вследствие на две кофти случки: когато ме закопчаха и изкарах нощта в районното, и когато мъжът, с когото живеех, ме смаза от бой. Тези две случки ме отрезвиха в пряк и преносен смисъл. Единственото предимство на това да стигнеш личното си дъно е, че оттам нататък нещата са прости - или затъваш окончателно, или изплуваш. Избор винаги има. На мен лично едва тогава ми се нареди пъзелът, над който си блъсках главата цели 10 години докато обръщах чашите.
Любовта дойде после. Аз съм от хората, които не вярват в любовта (и раждането на деца) като решение за личните проблеми от такова естество. Вярвам, че човек трябва сам да се изправи срещу демоните си. То е малко като да застанеш срещу огледало, само че вътрешно - махаш всички розови панделки, полировката на доброто възпитание и т.н., оголваш се и се виждаш такъв, какъвто си. Ако не на 100%, както казват футболистите, то максимално близо. Когато проумееш причините, довели до зависимостта, когато си огледаш светлите и тъмните страни на душата, и осъзнаеш, че в тъмното има и светло, както и обратното, вече можеш да пребориш демона. Или поне да пробваш.
Това е в общи линии. При теб откъде мислиш, че идва тази липса на интерес?
Липсата на смисъл мога към днешна дата да го обясня с дименторите - чела/гледала си Хари Потър, предполагам. Те изсмукват радостта и щастливите мисли от хората. Ето така се чувствах, а доколкото сме си говорили с приятели, пристрастени към нещо си, не само аз. Тотална и сива безрадостност ако не съм пила - това ми беше реалността дълги години.
Преодоляването е различно за различните хора, точно както са различни причините, довели до състоянието. За мен, движещата сила да се откача от пиенето и да намеря смисъл беше гняв. Изпепеляващ гняв, обаче свърши работа - все едно запали двигател. После сам той стана пречка, та ходих и на психотерапевт, да. Но катализатор да си сменя радикално софтуера беше именно гневът вследствие на две кофти случки: когато ме закопчаха и изкарах нощта в районното, и когато мъжът, с когото живеех, ме смаза от бой. Тези две случки ме отрезвиха в пряк и преносен смисъл. Единственото предимство на това да стигнеш личното си дъно е, че оттам нататък нещата са прости - или затъваш окончателно, или изплуваш. Избор винаги има. На мен лично едва тогава ми се нареди пъзелът, над който си блъсках главата цели 10 години докато обръщах чашите.
Любовта дойде после. Аз съм от хората, които не вярват в любовта (и раждането на деца) като решение за личните проблеми от такова естество. Вярвам, че човек трябва сам да се изправи срещу демоните си. То е малко като да застанеш срещу огледало, само че вътрешно - махаш всички розови панделки, полировката на доброто възпитание и т.н., оголваш се и се виждаш такъв, какъвто си. Ако не на 100%, както казват футболистите, то максимално близо. Когато проумееш причините, довели до зависимостта, когато си огледаш светлите и тъмните страни на душата, и осъзнаеш, че в тъмното има и светло, както и обратното, вече можеш да пребориш демона. Или поне да пробваш.
Това е в общи линии. При теб откъде мислиш, че идва тази липса на интерес?
# 365
11 ян. 2019, 08:19 ч.
Благодаря, Таис. Направи ми впечатление, че все пак някаква професионална намеса е имало. Аз не съм ходила никога на психолог. Това американското дето лежат по диваните и споделят на психоаналитика е едно от малкото неща, за които им завиждам. И навика им да си организират групи за подпомагне за какво ли не. Просто хора със сходни проблеми си споделят. Струва ми се много ценно това. У нас го няма. Тук хората ползват приятелите си за слушатели и толкоз. Но приятелите понякога са на съвсем друга вълна.
Виж целия пост
Скрит текст:
Затова ми е интересно всичко, свързано с това как да преодолееш себе си. Има едно лафче "бъди себе си". О, не, благодаря. Понякога да бъдеш себе си значи да се оставиш на произвола на собствените си деструктивни сили. Не ща да съм себе си. Искам да преодолея себе си. При мен от къде идва... Първоначално лицемерно ми дойде да отговоря с "не знам". По-лесно е някак, знаеш. Още повече пък така във форум, пред хора. Но не е истина. Знам. Като няма кой, сама се анализирам. Започна тихомълком още преди година и нещо, когато открих, че дори не мога да се кача на тренажора да поспортувам поне 30 минутки. Предпочитам да го гледам отстрани докато си пуша отегчено цигарка. Фигурата ми, че пострада пострада. Но то едно повлича друго и така се натрупват. Имах една хубава цел, която си бях поставила. Съвсем друга, от друго естество. Изведох я почти докрай и... я зарязах. Без да мога да дам обяснение защо. Само някакви мъгляви оправдания колкото да се залъжа. И ей те така.
# 366
11 ян. 2019, 09:25 ч.
И аз благодаря на Таис за споделеното.
Щях да пиша и по-рано в темата по същия повод, но сега с още по-голяма сила - Таис, смяташ ли, че си имала и доза късмет? Смяташ ли, че ако не беше ударила дъното, че ако не се беше случило нещо, което до такава степен да те разтърси и да те оттласне оттам, щеше да се пребориш? Мислела си целенасочено за това преди да започнеш да се бориш или изводите ти са само на база вече преживяното?
Питам, защото аз два пъти съм се преборвала с такива саморазрушителни свои слабости (различни от алкохола) и в двата случая съм си обяснявала нещата с... чист късмет. Специалисти не съм ползвала, но това само ми напомня понякога, че може и да не съм ги преборила завинаги...
Виж целия пост
Щях да пиша и по-рано в темата по същия повод, но сега с още по-голяма сила - Таис, смяташ ли, че си имала и доза късмет? Смяташ ли, че ако не беше ударила дъното, че ако не се беше случило нещо, което до такава степен да те разтърси и да те оттласне оттам, щеше да се пребориш? Мислела си целенасочено за това преди да започнеш да се бориш или изводите ти са само на база вече преживяното?
Питам, защото аз два пъти съм се преборвала с такива саморазрушителни свои слабости (различни от алкохола) и в двата случая съм си обяснявала нещата с... чист късмет. Специалисти не съм ползвала, но това само ми напомня понякога, че може и да не съм ги преборила завинаги...
# 367
11 ян. 2019, 11:15 ч.
Защо ме търсиш, добре е, че си задаваш въпроси и си честна със себе си. Щом знаеш откъде идва тази липса на интерес, можеш да се ''ремонтираш'' - ако искаш и имаш нужда.
Съгласна съм с теб за мантрата ''Бъди себе си''. Скептична съм и към модерния напоследък призив за постоянното позитивно мислене, идеята, че трябва да сме хепи 24/7. Познавам хора, които се мислят за нещастни само защото не могат да са нонстоп щастливи. Парадоксално, но факт.
adimommy, браво на теб! Относно късмета: не вярвам в такова ''животно''. Отгледана съм от двама здраво стъпили на земята човеци, според които животът е поредица от избори, всеки от които носи съответните последствия. Психотерапията ме върна назад, стъпка по стъпка - вместо да замажа целия период с мистрията, трябваше да разгледам трезво направените от мен избори. Спомням си как в един момент ме връхлетяха срам и огромно чувство за вина, които на свой ред трябваше да изчистя. Сега приемам фактите от живота си такива, каквито са, затова мога спокойно да ги обсъждам. Дали пак щях да се измъкна? Да, познавайки характера си, смятам, че щях.
Много задълбахме, авторът ще ни се кара
Виж целия пост
Съгласна съм с теб за мантрата ''Бъди себе си''. Скептична съм и към модерния напоследък призив за постоянното позитивно мислене, идеята, че трябва да сме хепи 24/7. Познавам хора, които се мислят за нещастни само защото не могат да са нонстоп щастливи. Парадоксално, но факт.
adimommy, браво на теб! Относно късмета: не вярвам в такова ''животно''. Отгледана съм от двама здраво стъпили на земята човеци, според които животът е поредица от избори, всеки от които носи съответните последствия. Психотерапията ме върна назад, стъпка по стъпка - вместо да замажа целия период с мистрията, трябваше да разгледам трезво направените от мен избори. Спомням си как в един момент ме връхлетяха срам и огромно чувство за вина, които на свой ред трябваше да изчистя. Сега приемам фактите от живота си такива, каквито са, затова мога спокойно да ги обсъждам. Дали пак щях да се измъкна? Да, познавайки характера си, смятам, че щях.
Много задълбахме, авторът ще ни се кара
# 368
13 фев. 2019, 23:58 ч.
Освен Мик Джагър можем да споменем Ози Озборн, Иън Гилън, Алис Купър, Джеймс Хетфийлд, Кийт Ричардс ...
Не е съществено колко точно са - а че за всеки, доживял въпреки можем да се сетим за доста, преждевременно починали поради.
Виж целия пост
Не се изказвайте толкова категорично за музиканти, достигнали до дълбоки старини, а Вие говорите за музикант, в единствено число, моя грешка.
Освен Мик Джагър можем да споменем Ози Озборн, Иън Гилън, Алис Купър, Джеймс Хетфийлд, Кийт Ричардс ...
Не е съществено колко точно са - а че за всеки, доживял въпреки можем да се сетим за доста, преждевременно починали поради.
# 369
28 фев. 2019, 13:13 ч.
Не виждам какво да им е готиното на алкохолиците. Познавам един, когато не пие е сериозен, харесва ми характера му... но обаче почне ли да пие... един-два пъти ми се е случвало да ми пише когато е пиян... но да, както се изказаха някои, че явно наистина не си е приятно да имаш някой пиян у дома ти. Разказвали ми са истории, от които някои са за баща ми. Пълно безхаберие и безотговорност. Изобщо не ме е жал за пияндурките.
Виж целия пост
# 370
28 фев. 2019, 14:12 ч.
Губи ти се смисълът на темата.
Не се пита дали алкохолициТЕ са готини, а дали има такива сред тях.
Да, има. Не всички и не в последна фаза. Не мисля, че Ласкин беше сред тях.
Виж целия пост
Не виждам какво да им е готиното на алкохолиците.
Не се пита дали алкохолициТЕ са готини, а дали има такива сред тях.
Да, има. Не всички и не в последна фаза. Не мисля, че Ласкин беше сред тях.
# 371
28 фев. 2019, 14:23 ч.
Губи ти се смисълът на темата.
Не се пита дали алкохолициТЕ са готини, а дали има такива сред тях.
Да, има. Не всички и не в последна фаза. Не мисля, че Ласкин беше сред тях.
Готин си, само когато си трезвен.
А като си пийнал яко, какво му е готиното, след което следва пиянски изцепки?
Виж целия пост
Не виждам какво да им е готиното на алкохолиците.
Не се пита дали алкохолициТЕ са готини, а дали има такива сред тях.
Да, има. Не всички и не в последна фаза. Не мисля, че Ласкин беше сред тях.
Готин си, само когато си трезвен.
А като си пийнал яко, какво му е готиното, след което следва пиянски изцепки?
# 372
1 апр. 2019, 15:41 ч.
За съжаление нито в дома нито в компанията , убедих се с времето че алкохола води до всякаква деградация ( социална най вече).
Имах такъв познат и приятел, беше ми много скъп и ценен, но като се напие... Наложи се да взема тежко решение !
Съчувствам на жертвите на алкохолната зависимост и тези наоколо!
Виж целия пост
Не
Иначе познавам лично алкохолици. Някои ги познавах, починаха вече.
Отстрани е лесно да им се кефиш, ако не са ти в дома.
Иначе познавам лично алкохолици. Някои ги познавах, починаха вече.
Отстрани е лесно да им се кефиш, ако не са ти в дома.
За съжаление нито в дома нито в компанията , убедих се с времето че алкохола води до всякаква деградация ( социална най вече).
Имах такъв познат и приятел, беше ми много скъп и ценен, но като се напие... Наложи се да взема тежко решение !
Съчувствам на жертвите на алкохолната зависимост и тези наоколо!
# 373
1 апр. 2019, 15:44 ч.
Бих искала да допълня, че решението го взех след около четири години , опити и прощаване !
Виж целия пост
Препоръчани теми