Момичета, много харесах всички стари снимки, които показахте. Обожавам да гледам стари снимки. Освен това сте били много хубави абитуриентки, въпреки оскъдния грим и тогавашната мода. Върнах се назад във времето, макар че аз съм випуск 2004.
Виж целия пост
Абитуриентски страсти 2019
- Публикувана: 8 ян. 2019, 16:41 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2019, 16:18 ч.
# 1 216
21 май 2019, 13:38 ч.
Пък ние си бяхме с униформи. Момчетата си късаха саката - такава беше модата. Хвнат ги от двете страни на задната цепка и храс до яката. И после цял ден се разхождаха така 
"О, времена - о, нрави", ама пък не знаехме да броим до 12 (тогава беше до 11) 
Виж целия пост
А на изпращането сме си направо всекидневни.
"О, времена - о, нрави", ама пък не знаехме да броим до 12 (тогава беше до 11) 
# 1 217
21 май 2019, 14:08 ч.
Пършива ливадка срещу грапав асфалт. Нека победи по-добрият
Виж целия пост
Не е някаква трагедия, че не всеки е сниман от професионалист в студио или на идеалната полянка с маргаритки.
Сега като се загледах, то и на първата полянката не е идеална - една пършива такава... Абе мъка, мъка
Сега като се загледах, то и на първата полянката не е идеална - една пършива такава... Абе мъка, мъка
# 1 218
21 май 2019, 16:11 ч.
Момичета от старите ленти, страхотни сте! Върнахте ми такива мили спомени...! Браво, всичките прекрасни! 
Виж целия пост
# 1 219
21 май 2019, 16:17 ч.
Сестра ми на изпращането. Аз много си я харесах.
Виж целия пост
Скрит текст:
# 1 220
21 май 2019, 16:18 ч.
Сладка е, само обувките ми се струват крайно неудобни.
Акаша и на мен ми допадна.
Виж целия пост
Акаша и на мен ми допадна.
# 1 221
21 май 2019, 16:21 ч.
Аз пък нямам самостоятелна снимка - само с други хора и на маса. И от домашен бал, тъй като на другия не съм била.
Виж целия пост
# 1 222
21 май 2019, 16:26 ч.
Пък ние си бяхме с униформи. Момчетата си късаха саката - такава беше модата. Хвнат ги от двете страни на задната цепка и храс до яката. И после цял ден се разхождаха така "О, времена - о, нрави", ама пък не знаехме да броим до 12 (тогава беше до 11) "На калинка" се казваше това разцепване.
Виж целия пост
А на изпращането сме си направо всекидневни
"О, времена - о, нрави", ама пък не знаехме да броим до 12 (тогава беше до 11) 
# 1 225
21 май 2019, 17:09 ч.
Софт, много ти е хубава сестричката. 
Драмата колко да е дълбока цепката на роклята на кръщелницата ми отпадна. Няма да има изобщо цепка. Доволна съм.
Смятам да влезем в крепостта Баба Вида да я снимам, както и на брега на Дунав. Моля се времето да е хубаво или поне да не вали. Вече почнах да се вълнувам и нямам търпение, още малко остана.
Виж целия пост
Драмата колко да е дълбока цепката на роклята на кръщелницата ми отпадна. Няма да има изобщо цепка. Доволна съм.
Смятам да влезем в крепостта Баба Вида да я снимам, както и на брега на Дунав. Моля се времето да е хубаво или поне да не вали. Вече почнах да се вълнувам и нямам търпение, още малко остана.
# 1 226
21 май 2019, 17:20 ч.
Дъщеря ми преди 7 години...как си лети времето. Не ме е оторизирала да я показвам, затова без глава
Виж целия пост
Скрит текст: 
# 1 227
21 май 2019, 17:40 ч.
Благодаря ви.
Обувките и на мен не ми допаднаха особено.Роклята също не бих я избрала, но все пак не е моят бал.
Грима и прическата, обаче много ми харесаха.
Виж целия пост
Обувките и на мен не ми допаднаха особено.Роклята също не бих я избрала, но все пак не е моят бал.
Грима и прическата, обаче много ми харесаха.
# 1 228
21 май 2019, 18:00 ч.
Годината беше 1992.
Платът за роклята ми беше дубайска коприна,донесен от братовчед ми,който пътуваше.Майка ми намери шивачка,която да ушие роклята.
Роклята беше дълга,права със скрит цип .
Обувките и чантата бяха от Сирия.
В деня на абитуриентската ми нямаше градски транспорт,защото шофьорите стачкуваха и гостите ми изминаха километри пеша ,но дойдоха вкъщи да ме изпратят.
Вкъщи дойде фризьорка,която ми направи прическата и ме гримира,направи ми маникюра.
Колата-маздата на баща ми.Той ме закара,но не бях сама в колата,а взехме и моя съученичка,която нямаше възможност да намери кола.
И точно,като пристигнахме на мястото,където се събирахме,заваля пороен дъжд.
Момчетата бяха все в бели костюми,явно е било някаква мода по това време .
Най-ужасното беше,че три момичета имаха еднакви рокли.
Но си прекарахме страхотно.
След абитуриентската занесох роклята при същата шивачка ,тя я скъси малко над коляното и после я носих още няколко пъти.
Виж целия пост
Платът за роклята ми беше дубайска коприна,донесен от братовчед ми,който пътуваше.Майка ми намери шивачка,която да ушие роклята.
Роклята беше дълга,права със скрит цип .
Обувките и чантата бяха от Сирия.
В деня на абитуриентската ми нямаше градски транспорт,защото шофьорите стачкуваха и гостите ми изминаха километри пеша ,но дойдоха вкъщи да ме изпратят.
Вкъщи дойде фризьорка,която ми направи прическата и ме гримира,направи ми маникюра.
Колата-маздата на баща ми.Той ме закара,но не бях сама в колата,а взехме и моя съученичка,която нямаше възможност да намери кола.
И точно,като пристигнахме на мястото,където се събирахме,заваля пороен дъжд.
Момчетата бяха все в бели костюми,явно е било някаква мода по това време .
Най-ужасното беше,че три момичета имаха еднакви рокли.
Но си прекарахме страхотно.
След абитуриентската занесох роклята при същата шивачка ,тя я скъси малко над коляното и после я носих още няколко пъти.
# 1 229
21 май 2019, 18:33 ч.
И аз от випуск 92. Идеята за тоалет я видях в едно списание и буквално се влюбих в нея- представляваше права къса черна рокля с ефектно деколте и отгоре нежно лилаво сако с много красив ревер, разкроено от кръста надолу и седящо много интересно, все едно има тюл отдолу.....Обаче като тръгнахме по магазините- плат подходящ- няма. Накрая купихме нещо копринено, дето изглеждаше прилично в магазина и го занесохме на кварталната шивачка, която обеща да го докара като от картинката, но още на първите проби ми стана ясно, че това няма как да се случи. Платът беше толкова мек и лигав, че жената едвам го уши. Отделно, че имаше убийствен блясък и на дневна светлина лилавото беше просто ужасно. Та, крайният резултат нямаше нищо общо с първоначалната идея. Оттам насетне аз съм си виновна за черния чоропогащник с който краката ми изглеждаха като клечки, за черните обувки и чанта и най- вече за късата прическа, но поради факта че като отмениха униформите и на две седмици сменях цвета на косата, то преди бала коса почти не беше останала и се наложи да я подстрижа, за да има приличен вид.....А, за грима- сестра ми, но ме беше полилавила хубаво в очите и устата. Снимки почти няма и слава Богу, щото стават само за плашене...Но, все пак не бях много зле....даже бях направо свежа на фона на повечето ми съученички, които бяха като жалеещи вдовици, но масово бяха в черни рокли, чорапи и аксесоари.
Виж целия пост
Препоръчани теми